Решение по дело №3280/2016 на Софийски градски съд

                                     Р Е  Ш Е Н И Е

                                                    

                                                   гр.София, 09.07.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

На  петнадесети  май                                                                            година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

секретар: Стефка Александрова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3280  по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.  с чл.430 ТЗ,  чл.79 и сл. от ЗЗД,   вр.  чл.86 от ЗЗД.

            По изложените в исковата молба  обстоятелства „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес управление ***, р-н „Витоша", ул. „*********, чрез пълномощника адв.Д. Д., САК, е предявил против Р.Ж.М.  ЕГН  **********,  искове  с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника, е ищецът е носител на следните вземания:  сума в размер на 45 462,06 лв., представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL 14252 от 10.03.2008 год. за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сума в размер на 10 890,91 лв., представляваща договорни лихви за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сумата от 60.00 лв. – такси по договора за кредит за периода 10.09.2012 год. до 25.11.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 год. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 49181/ 2013 год. по описа на СРС, ГО, 57 състав.

          В исковата молба се твърди, че „П.И."ЕООД е ползвало банков кредит, съгласно   Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" № BL 14252 от 10.03.2008г. сключен с „Ю.Б." АД (предишно наименование „Ю.И Еф Д.Б."АД) с разрешен размер на 50 000 лева и срок за погасяване  180 месеца. Твърди се, че с  Договор за поръчителство   от 10.03.2008 год.,  като поръчители солидарно с кредитополучателя са се задължили, ответника Р.Ж.М., М.Ж.. М. и С.М.М.. Твърди се, кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за Договорни  лихви и главница на 21.08.2012г, , като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно десет вноски   /за договорни лихви и главница/,  дължими в периода от  21.08.2012г.  до 21.05.2013г. на основание чл. 25, б. „г" и чл. 26, б. „в" от договора с уведомителни писма „Ю.Б." АД съобщил на длъжниците, че считано от 10.06.2013 год. предоставения и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че уведомителните писма за предсрочна изискуемост  са достигнали до посочените в  Договора за кредит, договора за поръчителство и обявените като седалище и адрес на управление  в Търговския регистър адреси    поради което,  на основание чл.31 и чл.13 от      Договора    за поръчителство, същите следва да се считат  за уведомени, тъй като контрахентите не са посочили други адреси. Сочи, че  уведомителните писма изпратени до Р.Ж.М. и С.М.М. са получени лично от поръчителите)  . Към датата на процесното заявление по чл. 417 ГПК, и входиране на искова молба, длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви, главница и такси по договора на „Ю.Б." АД, което е обусловило правния интерес на банката от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, респ. от подаване на настоящия установителен иск за вземането си. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжниците дължат и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

        Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

       

         Ответникът  Р.М., в срока по чл. 367 ГПК, депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер като заявява, че по отношение на него не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, предвид на което не можело да се направи извод за това спазен ли е срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Поддържа правопогасително възражение, че към датата на подаване на заявлението е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД и отговорността му, като поръчител е отпаднала.    В тази връзка повдига оспорване, че приложените към исковата молба доказателства за връчена му лично покана за изпълнение не са подписани лично от него. Твърди, че подписът на товарителница 60043040250/27.09.2013 год. не е негов, а разписка на „МиБМ Експрес“ ООД № 1100014778543 нямала подпис на получател въобще.  Поддържа, че не са му били представени и не бил запознат с  Общите условия на банката - ищец и затова липсвало съгласие от негова страна за сключване на договор за поръчителство. Оспорва подписите и съдържанието на: договор за банков кредит от 10.03.20108 год., договор за поръчителство от 10.03.2008 год., покани за изпълнение и обратни разписки/доказателства за разнос – 4 броя, товарителница № 60043040250/27.09.2013 год. Заявява възражение за нищожност/унищожаемост на горните писмени документи в случай, че се установи  неавтентичност на подписите. Поддържа също, че в договора за кредит и в договора за поръчителство има неравноправни  и нищожни клаузи, като такива посочва чл. 6 от договора за поръчителство и чл. 1, а като неравноправни клаузи в договора за кредит сочи чл.4 и чл. 21.

       

          В съдебно заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника  си адв.В. поддържа предявените искове. Претендира разноски.

          В съдебно заседание ответникът Р.М., редовно уведомен не се явява, не ангажира доказателства.

 

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено следното от фактическа страна:

           

        Не е спорно, като се установява и от приетите писмени доказателства, че по подаденото заявление от  „Ю.Б.” АД ***, по ч.гр.д. № 49181/ 2013 год. по описа на СРС, ГО, 57 състав е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2  от ГПК и Изпълнителен лист, с който са осъдени солидарно „П.И." ЕООД, като кредитополучател, Р.Ж.М., М.Ж.М. и С.М.М., като съдлъжници – поръчители, да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД  АД сумите: сумата 45 462,06 лв., представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год. за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сума в размер на 10 890,91 лв., представляваща договорни лихви за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сумата от 60.00 лв. – такси по договора за кредит за периода 10.09.2012 год. до 25.11.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 год. до окончателното им изплащане, заедно с направени съдебни разноски в размер на 2345,22 лева, от които 1128,26лв. държавна такса и 1216,96лв. адвокатско възнаграждение. /л.45 от приложеното ч.гр.д. № 49181/ 2013 год. по описа на СРС, ГО, 57 състав/ Към заявлението на банката заявител е приложено извлечение от счетоводните книги, в което се съдържат, като реквизити данни относно претендираното вземане,  за разрешения кредит, непогасения остатък, кои вноски и на какъв падеж не са погасени, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.    

               Не е спорно, че срещу заповедта за незабавно  изпълнение по ч.гр.д. № 49181/ 2013 год. по описа на СРС, е постъпило  възражение  и Р.Ж.М., както и молба за спиране на допуснатото незабавно изпълнение по чл.420 ГПК. /л.17 от ч.гр.д.№49181/ 2013 г. на СРС/. Възражението е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, видно от представените преписи от Покана за доброволно изпълнение  по изп.д.№20148410401549 при ЧСИ Н.М., връчена  на длъжника Р.Ж. на 01.04.2014г.  Останалите солидарни длъжници не са възразили срещу издадената заповед за изпълнение.  Не се спори, а е видно и от приетите писмени доказателства, че  въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д. № 49181/ 2013 г. на СРС по искане на ищцовата банка е образувано изп.д № изп.д.№20148410401549 при ЧСИ Н.М.с per. №841 в Камарата на ЧСИ, с район на действие - района на  СГС срещу длъжниците по  издадената заповед за изпълнение. /л.57-л.58 от приложеното гр.д.№ 49181/ 2013 г. на СРС, ГО, 57 състав /

           В указания  едномесечен по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищцовата банка е предявила разглеждания в настоящото производство иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.

         

         Видно от приетото неоспорено молба - искане от 29.01.2008г.  ДРУЖЕСТВО „П.И." ООД, представлявано от управителя  Р.Ж.М.,   заявило пред ищцовата банка нужда от предоставяне на кредит от 90 000лв./л.58 – л.59 от делото/

         От приетия в оригинал Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год., се  установява, че „Ю.Б.” АД е предоставила на „П.И." ООД, представлявано от управителя  Р.Ж.М., като кредитополучател, кредит в размер на  50 000 лева, за посрещане на извънредни,  нерегулярни нужди от оборотни средства на дружеството. /л.69 - л.73 от делото/  Съгласно клаузата на чл.3.1  и чл. 1 от Договор за  кредит 10.03.2008г., страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се извърши  в срок от 150 месеца съгласно погасителен план, неразделна част от договора.  Според уговореното в чл.8 от договора за кредит, за обезпечаване на вземането на банката, кредитополучателят   осигурява договор за поръчителство с Р.Ж.М., М.Ж.М. и С.М.М., както и запис на заповед издадена от кредитополучателя.

         Прието е Приложение от 19.04.2008г., към  Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год., в който страните по договора удостоверили, че заемната сметка е открита. /л.74  от делото/

        По делото е приет Договор за поръчителство от 10.03.2008 год., сключен на основание чл.138 ЗЗД, между  „Ю.Б.” АД от една страна и Р.Ж.М., М.Ж.М. и С.М.М., като поръчители от друга страна. В клаузата на чл.1 от Договор за поръчителство от 10.03.2008 год.,  поръчителите се задължили спрямо кредитора да отговарят за задължението на кредитополучателя „П.И." ООД по договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год. за сумата от 50 000лв., за срок от 180 месеца, считано от откриване на банковата заемна сметка, при договорена лихвена надбавка от 3,5 пункта и наказателна лихвена надбавка от 13,5 пункта и при всички   други условия, параметри и срокове по договора за банков кредит. В изпълнение на процесуално задължение по реда на чл.183 ГПК, ищецът е представил оригинала на Договор за поръчителство от 10.03.2008г., също подписан на всяка страница от тримата поръчители и представител на  „Ю.Б.” АД.  /л.66- л.68 от делото/

       По делото е приет неоспорен   Запис  на заповед издаден на 19.03.2008г. от кредитополучателя „П.И." „Ю.Б.” АД ООД, представлявано от управителя  Р.Ж.М.  в полза на  за сумата от 50 000лв., с годишна лихва от 13,5 пункта, платим на предявяване дои 19.04.2023 г. , авалиран от   Р.Ж.М.. /л.64 от делото/

 

         От  приетата покана от 10.06.2013г., ведно с куриерска разписка за доставяне, изпратени от ищцовата банка до Р.Ж.М., като поръчител и авалист, се установява, че от страна на ищцовата банката са вземанията по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год. са обявен за предсрочно изискуеми поради допуснато просрочие и неизпълнение. /л.28 –л.29 от ч.гр.д.№49181/ 2013 г. на СРС/ Върху приета в оригинал куриерска разписка- товарителница № 60043040250/27.09.2013 год. от е отбелязано надлежно получаването на уведомлението за предсрочна изискуемост от Р.М. на 28.09.2013г./л.32 от делото/

         От  приетата покана от 10.06.2013г., ведно с куриерска разписка за доставяне, изпратени от ищцовата банка до С.М.М., е видно, че поръчителката М.лично е получила уведомлението за предсрочна изискуемост на 12.06.2013г.

            Представена е  Покана – уведомление  от 10.06.2013г.  за  обявяване на вземанията по Договор за банков кредит 10.03.2008 год.  за предсрочно изискуеми,  изпратена от ищцовата банка до „П.И." ООД на адреса по седалище на кредитополучателя – гр.София, ж.к.*********, който е отразен в договора. В куриерска разписка от 11.11.2013г. е отбелязано, че на адреса няма такова лице. Според уговореното в чл.31 от Договор за банков кредит 10.03.2008 год., всички уведомления между страните следва да са в писмена форма и да се изплащат на адреса, посочен в договора. Уговорено е, че ако някоя от страните промени адреса си, то тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаване на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

          

   Въпреки, че в хода на исковия процес пред първа инстанция, на ответника е предоставена процесуална възможност да ангажира доказателства, по повдигнатите в отговора оспорвания,  същият не е ангажирал доказателства, не е внесъл депозит по допусната съдебно –почеркова експертиза, поради което оспорването на  подписите на договор за банков кредит от 10.03.2008 год., договор за поръчителство от 10.03.2008 год. и товарителница № 60043040250/27.09.2013 год., съдът намира за недоказано.

 

          От приетото неоспорено заключение на  назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице П.Д., се установява, че на 19.03.2008г. по заемна сметка  с титуляр „П.И." ООД открита в „Ю.Б.” АД е усвоена еднократно сумата 50 000 лева, съгласно Договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год., като кредитът е предоставен на основание: „предоставени заеми за текущи нужди на ТП в лева”. От заключението се сочи, че при справка от счетоводните регистри на „Ю.Б.” АД,  се установя , че по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кре­дит” №BL14252/10.03.2008 г. за периода от 21.08.2012 г. до 10.06.2013 г. не са погасени 10 бр. вноски с настъпил падеж, на които общата стойност към 10.06.2013 г. възлиза в размер на 7 891,70 лева, както следва: главница в общ размер на 1 307,96 лева; лихви в общ размер на 6 583,74 лева.

        Вещото лице заключава, че по описаните  в процесното извлечение от счетоводни  книги 10 бр. вноски с настъпил па­деж към 10.06.2013 г., съгласно счетоводните записвания по търговските кни­ги на „Ю.Б.” АД, няма отразени погашения. Констатирано е, че по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит” №BL14252/10.03.2008 г. към 25.11.2013 г. са начислени лихви за периода от 21.04.2008 г. до 25.11.2013 г. (вкл. в общ размер на 46 623,87 лева, от които 46 216,12 лева - начислени лихви редовна главница и 407, 75 лв. лева - начислени лихви просрочена главница.Вещото лице заключава, че към момента на заявлението, че са погасени лихви в общ размер на 35 732,96лв., от които 35 693,97 лева - погасени лихви редовна главница и 38,99 лева - погасени лихви просрочена главница.  От неоспореното заключение на  ССчЕ, се установява, че при отчитане на частичните погашения до 25.11.2013г., непогасените  задължения по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит” №BL14252/10.03.2008 г. възлизат на главница 45 462,06 лв., договорна лихва в размер на  10 890,91 лв. и сумата от 60.00 лв. остатъкът по такси. Вещото лице сочи, че след справка от счетоводните регистри на „Ю.Б.” АД,  е констатирало, че по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес кре­дит” №BL14252/10.03.2008 г. след 25.11.2013 г. няма отразени погашения.

              Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че  искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява процесуално допустим. 

             По същество на доводите:                                                                                                       

             В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В случая безспорно се установи, че на 10.03.2008г  между  „Ю.Б.” АД от една страна като  кредитодател и „П.И." ООД, представлявано от управителя  Р.Ж.М., като кредитополучател от друга страна, е сключен договор  кредит в размер на  50 000 лева. Установи се, че с Договор за поръчителство от 10.03.2008 год., сключен на основание чл.138 ЗЗД, между  „Ю.Б.” АД от една страна и  ответника Р.Ж.М., М.Ж.М. и С.М.М., като поръчители, последните се задължили спрямо кредитора да отговарят за задължението на кредитополучателя „П.И." ООД по договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год. за сумата от 50 000лв., за срок от 180 месеца, считано от откриване на банковата заемна сметка, при договорена лихвена надбавка от 3,5 пункта и наказателна лихвена надбавка от 13,5 пункта и при всички   други условия, параметри и срокове по договора за банков кредит. Установи се, че  ответникът е   приел да отговарят солидарно  към  банката за изпълнение на задълженията поети с договора, т.с. налице е валидно възникнало облигационно провотоношение по договор за банков кредит, обезпечен  с договор за поръчителство, по който страна е ответника.   Доколкото ответникът не проведе доказване на  оспорванията наведни в отговора, решаващия сътав приема, че подписите положени за “поръчител”  в договор за банков кредит от 10.03.20108 год., договор за поръчителство от 10.03.2008 год.,  от името на  управителя  Р.Ж.М., валидно го обвързват и ангажират отговорността му като поръчител и солидарен длъжник по см. на чл.141 ЗЗД, за изпълнение на поетите спрямо ищцовото дружество задължения.

 

            Установи се, че  до 10. 06.2013г.  кредитополучателят по процесния договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL14252 от 10.03.2008 год не е погасил 10 /десет/ вноски с настъпил падеж, като на 10.06.2013г. ищцовата банката  го е осчетоводила като предсрочно изискуем изцяло, а на 26.11.2013 г. е депозира заявлениние по чл.417 ГПК в РС София.  Между страните е налице уговорка - чл. чл. 25, б. „г" и чл. 26, б. „в" от договора, че при допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателят и / или солидарните длъжници изцяло или частично на което и да е задължение по  договор за банков кредит, включително не внасяне на дължимата вноска по главница и лихва, банката има право да обяви за изискуемо цялото кредитно задължение.

         Освен обективната предпоставка – наличието на просрочени задължения, за да се трансформира кредита в предсрочно изискуем следва да е налице изрично изявление на кредитора  до длъжниците .

 

            В  утвърдената практика на ВКС, обективирана в  решение № 92/16.06.09 г. по т. д. № 467/08 г. на II т. о. и решение № 58/15.04.09 г. по т. д. № 584/08 г. на II т. о., споделяна от настоящия състав,  е прието, че  уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката на направи кредита предсрочно изискуем, като началният момент на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.  С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

       Решаващия състав приема, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на ответника, като поръчител  – 28.09.2013 г. и на дружеството кредитополучател на 11.11.13г. при условията на чл.31 от договора за кредит. Посочените дати следват по време датата, на която банката счита, че е упражнила правомощието си направи кредита за предсрочно изискуем – 10.06.13 г., като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26..11.2013  г., не изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва  да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност.  В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирал доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от процесния кредит.  

 

По изложените съображения следва да се ангажира отговорността на ответника, като поръчител по договора за кредит. Размерът на вземанията е доказан със заключението на счетоводната експертиза. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземането по договор за кредит от 10.03.2008 г. е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че  ответникът Р.Ж.М. дължи на банката ищец, солидарно с „П.И." ЕООД, М.Ж.М. и С.М.М.  сумата от на 45 462,06 лв., представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL 14252 от 10.03.2008 год. за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сума в размер на 10 890,91 лв., представляваща договорни лихви за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сумата от 60.00 лв. – такси по договора за кредит за периода 10.09.2012 год. до 25.11.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 год. до окончателното им изплащане.

 

             По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят  на ищеца  сумата от 4 695,47 лв. направените по делото разноски, като в тях се включват внесената държавна такса в размер на 1 128,66 лева, депозит за вещо лице в размер на 500 лева и  адвокатско възнаграждение в размер от 2666,87 лева.

По изложените съображения и на основание чл.422 ГПК във вр.с чл.415, ал.1 ГПК , съдът

                           

 

                                       Р    Е    Ш    И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, съществуването на вземане на „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес управление ***, р-н „Витоша", ул. „*********, срещу Р.Ж.М.  ЕГН  **********, при условията на солидарна отговорност с „П.И." ЕООД, М.Ж.М. и С.М.М., както следва:  сума в размер на 45 462,06 лв., представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес Кредит“ № BL 14252 от 10.03.2008 год. за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сума в размер на 10 890,91 лв., представляваща договорни лихви за периода от 21.08.2012 год. до 25.11.2013 год., сумата от 60.00 лв. – такси по договора за кредит за периода 10.09.2012 год. до 25.11.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 год. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 49181/ 2013 год. по описа на СРС, ГО, 57 състав.

 

ОСЪЖДА Р.Ж.М.  ЕГН  **********, да заплати  на „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес управление ***, р-н „Витоша", ул. „*********, направените по делото разноски 4 695,47 лева съразмерно с уважения размер на предявените искове.

           

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: