РЕШЕНИЕ
№ 1555
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520101675 по описа за 2022 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 25.11.2020г. до
22.11.2021г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност
122,24 лева по 6 (шест) броя фактури в имота на ответника Б. И. И.
ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“Н.П.“ N:****, бл.“Ш.п.“, вх.“**“,
ет.1 с абонатен N:********.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо
122,24 лева по 6 (шест) броя фактури. Поради забавата в плащането
претендира и мораторна лихва в общ размер на 8,19 лева за периода от
падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда
26.01.2022г..
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед №
189/26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
1
издадена по ч.гр.д. № 495/2022г. по описа на РРС.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител е депозирал отговор, с който са развити съображения за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно
притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с
топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с
които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия
на ответника.
Видно от представения по делото Договор N: 31/ 15.03.1995г.
етажната собственост на бл.“Ш.п.“, вх.“Б“ в гр.Русе, сключила договор с
ищеца Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно Договор N:6 /28.09.2001г. м/у етажната собственост на
бл.“Ш.п.“, вх.“Б“ в гр.Русе и фирма „Рони“ ЕООД е сключен договор за
дялово разпределение на топлинната енергия с договор за индивидуално
отчитане на разходите за отопление.
Видно от Договор N:279/22.10.2020г. м/у етажната собственост на
бл.“Ш.п.“, вх.“Б“ в гр.Русе и фирма „Топлоснабдяване“ АД гр.Шумен, за
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение на
топлинната енергия в процесната сграда.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на
ищеца няма регистрирано битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на
дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово
разпределение и то се извършва от „Топлоснабдяване“ АД гр.Шумен.
Експертът установява, че не е заплатена доставената топлинна енергия
за процесния период на обща стойност 127,71 лева в имота на ответника.
2
При така установените по делото доказателства съдът приема, че
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
но до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 8,19 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ
размер от 775,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
75,00 лева държавна такса, 300,00 лева възнаграждение за вещо лице и 300,00
лева възнаграждение за особен представител
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за
исковото и заповедното производства, възлиза на 850,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. И. И.
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев, сумата от 122,24 лева, представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна енергия по шест броя фактури за периода
от 25.11.2020г. до 22.11.2021г. в имота на ответника Б. И. И.
ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“Н.П.“ N:*****, бл.“Ш.п.“,
вх.“****“, ет.*** с абонатен N:*****, както и сумата от общо 8,19 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от
фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
3
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. №
495/2022г. по описа на Русенския районен съд е издадена Заповед №
189/26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ОСЪЖДА Б. И. И. ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 850,00 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4