Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 27. 01. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари
през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3408
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗАД “***” гр. ***, в която се твърди, че на ***
год. ищцовото дружество е сключило застраховка “***” със “***” ЕООД ***, по силата
на която е бил застрахован за всички рискове лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег. № ***, със срок
на действие на застраховката за периода от *** год. до *** год., за което е
била издадена на застрахования застрахователна полица № ***/ *** год. Твърди
се, че на *** год. на път ***, след ***, на около 500 м. преди разклона ***,
при управление на застрахования лек автомобил с рег. № ***, Д.Ц.Ц. *** е
попаднал в препятствие /необезопасена и необозначена дупка/ на пътното платно, стопанисвано
от ответника А. “П.и.”***, при което са били причинени материални щети на автомобила-
увредени предна дясна гума и джанта. Твърди се, че мястото на ПТП-то не е било
посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е бил съставен съгласно
Наредба № Із- 41/12. 01. 2009 год. за документите и реда за съставянето им при ПТП-та
и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния
център към гаранционния фонд. Твърди се, че съгласно т. 6 от глава III,
раздел “Каско” от Общите условия, които са неразделна част
от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано
състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи
не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две
застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по
външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден или заден капак, панел,
страница и таван. Твърди се, че съгласно т. 6. 3 за щети по гуми и джанти и
декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на
преминаване през дупки и неравности на пътното платно застрахователят може да
обезщети до две гуми и/ или джанти и/ или тасове при представени писмени
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения
водач на МПС. Твърди се, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето Л.Н.Б.
***, чиито показания са дадени в декларация. Твърди се, че за настъпилото
застрахователно събитие е била образувана щета № ***/референтен № ***/ по описа
на ЗАД “***”. Твърди се, че щетата на застрахования
автомобил е възлязла на сумата от 1 251, 45 лв., която е била заплатена от
ищцовото дружество с преводно нареждане на 11. 06. 2019 год. на собственика на
увреденото МПС. Твърди се, че съгласно чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ след изплащане
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, която е нанесъл, и има право на
регресен иск. Твърди се, че съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Твърди се, че
съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от А. “П.и.”. Твърди се, че в случая ответникът не е обезопасил и
обозначил с необходимите маркировки препятствието на републиканския път, като с
бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени
щети на застрахования от ищцовото дружество автомобил. Твърди се, че с писмо
изх. № ***/ *** год., получено от ответника, ищцовото дружество е поканило
същия да му заплати доброволно изплатеното застрахователно обезщетение за
увреденото МПС, но това не е било сторено. В заключение ищецът моли съда да
осъди ответната агенция да му заплати сумата от 1 251, 45 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***/референтен № ***/ по описа на
ЗАД “***”, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът А. “П.и.”*** ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че по силата на сключен договор за
застраховка „***” /застрахователна полица № ***/ със “***” ЕООД *** ищецът ЗАД “***” е застраховал лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег. № ***, със срок на действие на застраховката за
периода от *** год. до *** год.
От приложеното по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и декларация за настъпване на застрахователно
събитие е видно, че на *** год. на път ***,
след ***, е настъпило пътнотранспортно произшествие със застрахования лек
автомобил „***” с рег. № ***, но
произшествието не е било посещавано и съответно не е бил издаван протокол за
ПТП, в каквато насока са и разпоредбите на Наредба № Із- 41/ 12. 01. 2009 год.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за
финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Тук е мястото да
се отбележи, че липсата на съставен протокол за ПТП няма пряко правно значение
за настоящия спор. Както е посочено в решение № 98- 2012-ІІ т. о. протоколът за
произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за
механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на
длъжностното лице- негов съставител, поради което не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя
изявления на водача. Казано с други думи, така съставеният протокол се ползва само с формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице- съставител,
но не и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление. Поради това решаващ за доказването механизма на произшествието не е
протоколът за ПТП, а всички останали допустими и относими доказателствени
средства. В конкретния случай такива категорични и безспорни доказателства за
основния факт са събрани. От приложените по делото декларации от Д.Ц.Ц. и Л.Н.Б.
се установява, че процесното ПТП е настъпило вследствие преминаването на
управлявания от водача Ц. лек автомобил през дупка на пътното платно. В декларациите
се съдържат и сведения досежно причинените на автомобила щети: спукана предна дясна
гума и изкривена джанта. Поради обективни причини /смъртта на свидетеля Д.Ц. и
неоткриване на свидетелката Л.Б. на постоянния й и настоящ адрес/ в хода на
съдебното дирене е осуетена възможността обстоятелствата, отразени в цитираните
по- горе декларации, да се потвърдят и с гласни доказателствени средства.
Следва да се отбележи обаче, че данните в декларациите намират потвърждение в
заключението на назначената съдебно- автотехническа експертиза, от което е
видно, че уврежданията по процесния лек автомобил технически е възможно да
настъпят вследствие преминаване на същия през низходяща денивелация на пътното
платно с дълбочина по- голяма от 11 см., широчина по- голяма от 24 см. и
дължина по- голяма от обиколката на гумата. Вещото лице е посочило, че данни за
такова нарушение на пътната настилка съществуват на приложените по
застрахователната преписка снимки от № 11 до № 13.
Безспорно е, че във връзка с така настъпилото
застрахователно събитие при ищеца е била образувана щета № ***/референтен № ***/, по която
стойността на вредите, причинени на застрахования лек автомобил от настъпилото
ПТП, е била определена на 1 251, 45 лв. Безспорно по делото е, че с платежно
нареждане от 11. 06. 2019 год. ЗАД “***” е изплатило горната
сума на собственика на увредения автомобил- “***” ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 30 ал. 1
от ЗП А. “П.и.” осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а съгласно чл.
48 ал. 1 от ППЗП в задължение на същата е поставена поддръжката на
републиканските пътища в населени и извън тях места. Следователно агенцията следва
да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по
пътищата от републиканската мрежа, да възстановява и подобрява качеството им,
включително и да обозначава неравностите по пътя с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението и в съответствие с
изискването на чл. 13 от ЗДвП. Неизпълнението на посочените по- горе задължения
от страна на ответната агенция е основание за ангажирането на отговорността й
за причинените вреди. Такъв е и настоящия случай, при който се установи, че
вредите по процесния лек автомобил са настъпили в резултат на ПТП на *** год.
на път от републиканската пътна мрежа при попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Липсват доказателства, че
нарушаването на пътното платно, станало причина за вредите, е било предвидимо
препятствие и че водачът е нарушил задължението си по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, още
повече като се има предвид безспорно установеното неизпълнение от страна на
ответната агенция на задължението й по чл. 167 ал. 1 от ЗДвП да поддържа пътя в
изправно състояние, като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги
отстранява във възможно най- кратък срок.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето,
отговорно за настъпване на вредата. Съгласно вещото лице действителната
стойност на щетите по процесния лек автомобил е 1 407, 07 лв., но претенцията
на ищеца е за сумата от 1 251, 45 лв. В този размер предявеният от ЗАД “***” осъдителен иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 570, 10 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА А. „П.И.”, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. ***, ***,
представлявана от ***, да заплати на ***„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 1 251, 45 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***/референтен № ***/, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /23. 07. 2020 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. „П.И.”, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. ***, ***,
представлявана от ***, да заплати на ***„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 570, 10 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: