Решение по дело №280/2020 на Районен съд - Раднево

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260024

 

 

                                    Гр.Раднево,  23.02.2021 г.

 

      Радневският районен съд в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                         

при секретаря Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНД № 280/2020 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:    

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

         Жалбоподателят Г.Х.Г. е обжалвал наказателно постановление № 349а-1380/05.10.2020 г. на Директора на ОД МВР – Стара Загора, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

          В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание адв. Д.,  процесуален представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба, като конкретизира, че в акта и наказателното постановление не е взето предвид, че акта на Министъра на здравеопазването е нормативен акт и тъй като не е публикуван не произвежда правно действие.

         Районна прокуратура Стара Загора-Териториално отделение Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

         Въззиваемата страна ОД на МВР Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

         Съдът след преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице – наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

         На 05.05.2020г.  около 21.35ч. лицето Г.Х.Г. се намирал на закрито обществено място, като посещава „Т.М.”, находящ се в град Р. на улица „М. С.” №х, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04-2020г. и Заповед  №РД-01-247/01.05.2020г. на Министъра на Здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 от ЗЗ, а именно „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.”  За установеното нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ  е съставен АУАН № 349а-1380/05.10.2020 г. против жалбоподателя. АУАН е връчен на нарушителя без да са посочени в него възражения. Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 349а-1380/05.10.2020 г. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. – за нарушението, описано подробно по-горе. Според посоченото в НП, „осъщественото деяние не притежава качество "маловажност" по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-19 в страната.” НП е връчено на жалбоподателя лично на 04.11.2020 г.

          Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

            Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.,)

          (1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия,коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.

     (2)  Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести извън посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може да разпореди

задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на

лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

     (3)  Задължителната изолация и лечението на лицата по ал. 1 и 2 се

извършват със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по

предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за

хоспитализация.  Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

     (4)  Изолация и лечение на лица по ал. 2 може да се осъществява в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести.

     (5)  Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване пред съответния

административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 

     (6) (Нова) Обжалването по ал. 5 не спира изпълнението на заповедта.

     (7) (Предишна ал. 6) Редът за изолация на болните от заразни болести се определя с наредбата по чл. 60, ал. 2.

Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.. Безспорно се установи, че на посоченото обществено време и място на открито обществено място  жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

Осъществено е изпълнителното деяние, предвидено в разпоредбата на чл.209а от ЗЗ и няма данни да е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Свидетелят Й. установява, че е получен сигнал от магазин „Т Маркет” за наличие на две лица, които са вътре в магазина без маски, при което е извършена проверка. Проверяващите М. и Й. са ги изчакали пред входа на магазина  и са установили, че не само нямат поставени маски на лицата си, но и не носят такива в себе си. Единственото обяснение е било, че са излезли „набързо”. Т.е. няма дори наведени данни за наличие на каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства. Налице е явна демонстрация на незачитане на въведения в страната правов ред.

Наведеното от адв. Д. възражение, че заповедта на Министъра била нормативен акт съдът не споделя. Изрично е установено с разпоредбата на чл.63а ЗЗ, че тя представлява общ административен акт, поради което и нито едно от възраженията на адв. Д. не е релевантно за делото.

Неоснователни са и твърденията, аргументирани с отмяната на релевантните общи административни актове – Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Безспорно е, че същите са отменени със

Заповед № РД-01-277/26.05.2020 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 26 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. (отменена със Заповед № РД-01-287 от 30.05.2020 г.) на Министъра на здравеопазването, но тази отмяна не е основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По силата на посочената разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Релевантната редакция на  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, регламентираща задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, както и вида и размера на санкцията за неспазване на горното задължение, не се явява по-благоприятна, от приложената спрямо нарушителя. В конкретния случай се касае за административнонаказателна отговорност, която е предвидена в нормативен акт – Закона за здравето, в действаща разпоредба, както към момента на извършване на нарушението, така и понастоящем. Това не било могло да се аргументира и с Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му.

 

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето ЗАНН, съдът

 

         Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-1380/05.10.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР – Стара Загора С. Г. С., с което на Г.Х.Г. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушението на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – С. З.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: