РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Перник, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720106473 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 56 СК от Р. С. А. срещу И. Р. И. описаното семейно жилище да
бъде предоставено на ищцата до навършване на пълнолетие на родените от брака им деца.
В исковата молба се посочва, че с решение, постановено по гр.д. № 1578/21 г. по
описа на РС-Перник, е прекратен сключеният между страните брак и е утвърдено
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху малолетните деца
С.И.., Я.И.. И.. И. И. се предоставя на майката, като се определя местоживееното им при нея
на посочения адрес до навършване на 7 – годишна възраст. Твърди се, че семейното жилище
не може да се ползва съвместно от бившите съпрузи. Ответникът заплашвал ищцата, че ще я
изхвърли от общото жилище след изтичане срока, за който й е предоставено. Тя не
притежава друго жилище, в което да живее с децата.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва
твърденията да е отправял закани. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото.
Поддържа, че в интерес на децата е предоставянето на ползването на семейното жилище да
продължи до навършването на 14- годишна възраст. Отправя насрещно искане за определя
на наемна цена за ползването на жилището.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 56 СК и чл. 57 СК.
1
Съдът намира, че правната квалификация на иска за предоставяне на ползването е чл.
56 СК, а не чл. 32, ал.2 ЗС, доколкото този въпрос не е бил предмет на разглеждане в
бракоразводния процес, независимо от служебното задължение на съда да се произнесе по
него, респективно да даде указания на страните да го включат в представеното от тях
споразумение. С постановеното решение № 260728/ 18.06.21 г. по гр.д. № 1578/21 г. по описа
на РС-Перник е прекратен сключеният между страните брак и е утвърдено споразумение,
съгласно което упражняването на родителските права върху малолетните деца С., Я. И.. И.
се предоставя на майката, като се определя местоживеенето им при нея на посочения адрес
до навършване на 7 – годишна възраст. Предмет на утвърденото споразумение не е било
предоставянето на семейното жилище. Определянето на местоживеенето на децата на
посочения адрес не представлява произнасянето по въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище. Правомощието на съда да определи мерките относно ползването на
семейното жилище има същата правна природа като правомощието на съда да разпредели
ползването на съсобствена вещ – спорна администрация. Разликата е единствено в
предпоставките – съдът може да разпредели ползването, когато вещта е съсобствена и са
налице другите предпоставки на чл. 32, ал. 2 от ЗС, докато правомощието на съда по чл. 56
от СК съществува и когато няма съсобственост (собственик е единият съпруг или трето
лице).
В случая, независимо от това дали фактите ще се подведат под нормата на чл. 56 СК
или чл. 32, ал.2 ЗС, предпоставките за уважаване на иска са едни и същи, но при положение,
при което е налице хипотеза на чл. 56, ал.2 или ал. 3 СК отричането на възможността да се
предяви иск по този ред, след приключване на бракоразводния процес, ще лиши страната от
право на защита, каквото не може да й бъде предоставено по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, поради
причина, която не може да й се вмени във вина.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното
жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по
въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната.
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването
на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна
намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно
производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно
при промяна на обстоятелствата.
Съгласно указанията в ППВС № 12/71 г. с решението по чл. 56 от СК съдът се
произнася само за ползването на семейното жилище. Той не е овластен да разрешава в това
производство спорове относно други права върху жилището. Съдът разрешава спора за
ползването на семейното жилище като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска
преустройства, нито изменя предназначението на отделните помещения.
Семейно жилище на страните по см. на § 1 от СК/09 г. е масивна жилищна сграда със
застроена площ 80 кв., находяща се в урегулиран поземлен имот *************, с площ
2
1260 кв.м. по регулационния план на ********************, одобрен със заповед № III –
516/18.08.1965 г.. Видно от представения нот.акт. № ******************** на 02.03.2017 г.
ответникът И. Р. И. е придобил собствеността върху ¼ ид. част от имота, като до този
момент същият е притежавал 3/4 ид. части от имота. Собствеността върху тази идеална част
е придобита по време на брака между Р. С. А. и И. Р. И. и на осн. чл. 21 СК е станала
семейна имуществена общност, прекратена с допускането на развода между тях или всеки е
носител на правото на 1/8 ид. част в обикновена съсобственост. И. И. е притежавал в
индивидуална собственост останалите ¾ ид. части от имота. Извод, който съдът основава на
отразеното в цитирания нот. акт и описаните като приложения на документи при
изповядване на сделката. В обобщение ответникът притежава 7/8 ид. части от имота, а
ищцата 1/8 идеална част.
По иска по чл. 56 СК, съдът, преди всичко, следва да прецени дали жилището може
да се разпредели за съвместно ползване от страните, но не само като техническа делимост в
зависимост от площта и помещенията на жилището, но и като търпимост на отношенията
между съпрузите, и едва ако прецени, че не може да се разпредели за поотделно ползване
следва да го предостави на единия съпруг като вземе предвид посочените законови критерии
– жилищна нужда, упражняването на родителските права, здравословното състояние и други
обстоятелства.
Съдът намира, че ищцата има жилищна нужда, съобразявайки, че не притежава друго
недвижимо имущество, както и че не получава доходи от трудово или друго
правоотношение /доказателства на л. 43-48/. На нея е предоставено упражняването на
родителските права върху малолетните деца и отношенията между страните не позволяват
съвместно ползване на имота, което се установява и от показанията на св. А., поради което
на нея следва да се предостави ползването на семейното жилище до навършване на
пълнолетие на децата или докато упражнява родителските права. Определянето на друг
краен момент – 14 - годишна възраст на децата, каквото е искането на ответника, е
необосновано и не държи сметка за техния интерес да имат осигурено жилище, в което да
разполагат с необходимите за нормално живеене условия. Различен подход би създал правна
несигурност и поставил децата в риск.
Съгласно чл. 57 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК, възниква наемно отношение.
Всяка от страните по решението (т. е. съпрузите) може да поиска съдът да определи размера
на наема с решението за развод. Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или
съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна престация
или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а
във втория – както при заем за послужване. Когато постигнатото съгласие е за възмездно
ползване, е без значение е дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването
на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е
предоставил на единия от съсобствениците съгласно чл. 56 от СК. Това не променя
3
естеството на възникналите правоотношения. И в двата случая възникват задължение за
предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на цената на ползването.
Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на
наемна цена по отношение на ползващия. Искането за определяне на цената на ползването
(наема) е искане за пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Затова
страната, която има материални права върху жилището може допълнително да поиска
определянето на цената на ползването (която е в размер на наема). За разлика от
претенцията за определяне на наемна цена, предявяването на осъдителен иск е недопустимо.
Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след
постановяване на решението (чл. 124, ал. 2 от ГПК), но законът има предвид такива
задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти.
Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и
действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са
станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото
възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването.
Производството по реда на чл. 57, ал. 2 СК е по спорна съдебна администрация, но искът не
е осъдителен за заплащане на наемна цена, а съдът следва да се ограничи единствено до
определяне на същата. / в този смисъл е решение № 149 от 01.11.23 г. на ВКС по к.гр.д. №
638/23 г./.
Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
Непълнолетните деца не са страна по наемното правоотношение. Тяхното право да ползват
жилището, при това без за това ползване да се дължи наем, се основава на родствената им
връзка със собственика, който като родител също е длъжен да полага грижи за тяхното
отглеждане и възпитание, независимо, че родителските права са предоставени на другия
съпруг.
Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, размерът на наема се определя с решението за развод, т е. с
решението за предоставяне на ползването на жилището. Към този момент се преценява и
наема за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака, който следва да се
приспадне от наема, дължим между съпрузите - чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Към момента на
постановяване на решението за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е
длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетното дете от
брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на съответната част от наема. При
определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от
непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с
употребеното понятие "жилищна площ" - чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от
жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на
семейството. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище,
включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното
функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно
задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за
4
ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има
предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята,
която му служи за спалня.
Според вещото лице Ц. по изготвената СТЕ, която съдът кредитира, в зависимост от
характеристиките на имота, средният пазарен наем е в размер на 368 лева, а при изключване
на стойността на подобренията, извършени от „*************“ в размер на 312,80 лева.
Съдът намира, че следва да вземе като основа стойността, без извършените подобрения,
доколкото същите са извършени от ********************. Ответникът не е бенефициент на
помощта, макар като краен резултат стойността на притежавания от него имот да се е
увеличила. Възприемането на обратното становище би противоречала на морала и добрите
нрави.
В случая ответникът ще е лишен от ползването на притежаваните от него 7/8 ид.
части. От тях ¾ ид. части се ползват от децата му, а ищцата ползва ¼ ид. част или 7/32 ид. ч
от имота, за което ответникът следва да бъде възмезден в размер, съответен на пазарния
наем на тази част, който е 7/32 ид. части от 312,80 лева или 68, 42 лева – месечно.
По разноските:
При разглеждане на въпроса за присъждане на разноските в производството съдът
съобрази разясненията, дадени с ТР № 3/.27.06.24 г. по т. д. № 3/23 г. на ОСГК на ВКС,
според които когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните,
прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито
една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес
понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в
полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, поради което намира, че разноски не следва
да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 56, ал. 5 СК ползването на семейното жилище,
представляващо масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв., находяща се в
урегулиран поземлен имот *************, с площ 1260 кв.м. по регулационния план на
********************, одобрен със заповед № III – 516/18.08.1965 г. на кмета на община
Перник, на Р. С. А., ЕГН ********** до навършване на пълнолетие на децата С.И.И.,
Я.И.И. и И. И. И. или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение упражняването
на родителските права.
ОПРЕДЕЛЯ сумата от 68,42 /шестдесет и осем лева и четиридесет и две
стотинки/ лева - месечно за размер на наема, който Р. С. А., ЕГН ********** да заплаща на
И. Р. И. ЕГН **********.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6