№ 141034
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110156048 по описа за 2024 година
На ищеца следва да бъдат дадени указания да обоснове правния си интерес от
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 1 145,60 лв.,
представляваща останала неплатена главница за цена на топлинна енергия, като има предвид
следните съображения:
С възражението по чл. 414 ГПК изрично длъжникът е оспорил да дължи 2/3 от стойността
на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г., признавайки
останалата 1/3 от тях, като видно от представените 2 броя платежни нареждания от
14.06.2024 г. за сумата от 123,81 лева и от 22.07.2024 г. за сумата от 446,22 лева, т. е. общо
570,03 лева, същият е погасил признатата част.
В случая, доколкото се оспорва да се дължи 2/3 от сумите, т. е. 909,42 лева - главница за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 113,20 лева -
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
04.04.2024 г., 52,00 лева - главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 10,90 лева - мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., съдът намира, че
именно за посочените суми ищецът има правен интерес да предяви установителен иск, в
какъвто смисъл са били и дадените му указания от 22.08.2024 г. в рамките на заповедното
дело, а не за сумата за главница, която се твърди да е останала неплатена, а именно: 1 145,60
лева. Това е така, тъй като при изрично заявено от длъжника оспорване да дължи 2/3 от
стойността на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г., то тяхната
дължимост следва да е предмет на последващото исково производство, а не сам ищецът да
отнася евентуално извършени плащания от длъжника за погасяване на суми, които той е
оспорил.
Ето защо, на ищеца следва да бъдат дадени указания да обоснове правния си интерес от
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за суми, които не съответстват на
2/3 от стойността на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като съобрази, че за
него би съществувал правен интерес от поддържане на исковата молба за сумите, както
1
следва: 909,42 лева - главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., 113,20 лева - мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.08.2022 г. до 04.04.2024 г., 52,00 лева - главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 10,90 лева - мораторна лихва
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
04.04.2024 г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правен интерес от
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за суми, които се различават от
тези, оспорени от длъжника в рамките на заповедното дело, както и, че настоящото исково
производство би било допустимо единствено в случай, че негов предмет са 2/3 от стойността
на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г., а именно: 909,42 лева
- главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 113,20
лева - мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 04.04.2024 г., 52,00 лева - главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 10,90 лева - мораторна лихва
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
04.04.2024 г.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че продължава да поддържа исковата си молба
единствено за първоначално заявената сума от 1 145,60 лв., представляваща останала
неплатена главница за цена на топлинна енергия, съдът ще приеме, че същата е недопустима,
поради което ще последва обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.04.2024 г. в съответната част, за която не е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2