РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като
разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 162 по описа на АдмСЛ за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.
58, чл. 62 и §4б от ДР на ЗИНЗС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело
е образувано въз основа на жалба с
вх.№1808/11.05.2022 г. подадена от Г.Д.Г. ЕГН **********, лишен от свобода, Затвора *,
против Заповед № Л-1249/30.03.2022 г.
издадена от Заместник главен директор на ГДИН, с която жалбоподателят на
основание чл. 58 от ЗИНЗС е настанен в Затвора * за доизтърпяване на наложеното
наказание.
В
жалбата се посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът
зам.главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София,
редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище по
съществото на спора.
Административен
съд - Ловеч, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Основният
въпрос в това производство са видът и правните последици на оспорената заповед,
а именно – дали тя е заповед по чл. 58
от ЗИНЗС, както е приел ответникът или е такава по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
Разпределянето
на лишените от свобода става съобразно постоянния им адрес по ред, определен от
главния директор на ГДИН и при съобразяване с възможностите, и е регламентирано
в чл. 58 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода наложено му за срок от 9 месеца от 11.02.2022
г. На същата дата жалбоподателят е постъпил в Затвора *. Няма данни по делото
при постъпването на жалбоподателя в Затвора * да е издавана заповед по чл. 58
от ЗИНЗС, но същият очевидно е бил настанен в Затвора * от първия ден на
привеждане в изпълнение на наказанието (лист 45).
Постоянният
адрес на жалбоподателя е в гр.Търговище /лист 31/.
Към
момента на издаване на заповедта 30.03.2022 г. няма данни жалбоподателят да е
променял постоянния си адрес.
Процесната
заповед е издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС за първоначално настаняване на
жалбоподателя, при спазване на изискването лишените от свобода да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес и съобразно изискването на чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ не по-малка от 4 кв.м.
Преди издаването на заповедта административният
орган е извършил проверка за постоянния адрес на лишения от свобода. Безспорно
постоянния адрес на Г. *** лишените от свобода с постоянен адрес *** се настаняват
в Затвора * и ЗО „Вит“ към същия затвор, съгласно Заповед № Л-919/08.03.2017 г.
на Главен директор на ГДИН (лист 38 и сл.от делото), издадена на основание чл.
58 от ЗИНЗС.
В
случая жалбоподателят е настанен в Затвора *, очевидно без да е издавана
заповед за първоначалното му настаняване, но то е било факт към 11.02.2022 г.,
от която дата е приведено в изпълнение наказанието му. Съществуващото
де факто положение в периода преди издаване на процесната заповед е основание
да се приеме, че Г. вече е бил разпределен за изтърпяване на наказанието и въз
основа на това да се счете, че оспорената заповед представлява такава за
преместването му в друго място за лишаване от свобода.
С
оспорената заповед реално е извършена промяна на мястото на изтърпяване, т.е.
преместване, въпреки посочването като правно основание на чл. 58 от ЗИНЗС. В
самия диспозитив на заповедта е посочено, че лицето се настанява в Затвора * за
„доизтърпяване“ на наложеното наказание.
Няма
представени доказателства от ответника, нито такива твърдения, престоят на Г. ***.2022
г. да е бил в рамките на настаняване в приемно отделение на друг затвор, наложено
от някакви важни обективни причини (специфично заболяване и др.) - за
провеждане на медицински прегледи, психологическо изследване и
санитарно-хигиенен контрол, при която хипотеза би могла да бъде издадена, след
престоя в приемното отделение, заповед за първоначално настаняване по реда на
чл. 58 от ЗИНЗС са изтърпяване на наказанието в друг затвор.
Съдът
счита, че в случая е налице хипотеза на преместване по чл. 62 от ЗИНЗС, а не на
първоначално настаняване, тъй като лишеният от свобода фактически е бил
настанен първоначално на 11.02.2022 г. в Затвора * за изтърпяване на
наказанието, не е оспорил това настаняване като противоречащо на чл. 58 от ЗИНЗС и от тази дата наказанието му е било приведено в изпълнение. Това
обстоятелство е изрично посочено и в обстоятелствената част на оспорената
заповед.
Всяка
промяна в мястото на изтърпяване на наказанието, след първоначалното
настаняване, се явява преместване.
Съгласно
чл. 62 от ЗИНЗС заповед за преместване се издава от главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията".
Съгласно
чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва при изброени хипотези : т. 1 - включване в обучения или за работа –
при изявено желание от лишения от свобода, т.2 -при настаняване на лечение, т.3
- по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния
адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, т.4 - по
предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода, т. 5 - при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В
случая няма представени никакви доказателства за наличие на хипотезите: включване
в обучение или за работа, настаняване за
лечение, молба на близките или лишения от свобода, предложение на началника на
затвора или липса на 4 кв.м. жилищна площ в Затвора *.
Следователно
не са били налице основанията по чл. 62, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС за
издаване на заповед за преместване на Г. в Затвора * за доизтърпяване на
наложеното наказание.
В оспорения
акт като основание за преместване е посочен
чл. 58 от ЗИНЗС – постоянен адрес на лицето на територията на област,
която предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, но тази предпоставка
е относима само към първоначално разпределение на лишените от свобода, като в
случая според съда не е налице хипотеза на първоначално настаняване, тъй като
оспорващия изтърпява наказание в Затвора * от 11.02.2022 г., а и в оспорения
акт се посочва, че се премества в Затвора * за "доизтърпяване на
наказанието", а не за първоначално настаняване, т. е. не е налице хипотеза
на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на
преместване.
Съдът
намира че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически
обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр.
Ловеч в Затвора гр. Плевен, липсват каквито и да е било доказателства за
съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване.
Постоянният
адрес на лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му
настаняването в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на
наложеното му наказание, но в случая Г. е първоначално настанен в Затвора *, не
е оспорил това настаняване като противоречащо на постоянния му адрес, и е
започнал изтърпяване на наказанието. Всяка промяна след това, по време на
изтърпяването на наказанието, е преместване, а не първоначално настаняване. Още
повече, че от настаняването на Г. *** до издаването на заповедта са изминали
почти два месеца от срока на наложеното му лишаване от свобода за срок от 9
месеца.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически
обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода, липсват и доказателства
за съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС.
При
това положение, като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира издадената заповед за незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен
съд – град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед №
Л-1249/30.03.2022 г. издадена от Заместник главен директор на ГДИН, с
която е наредено жалбоподателят Г.Д.Г. ЕГН **********, лишен от свобода, ЗО „*“
при Затвора *, на основание чл. 58 от ЗИНЗС да бъде настанен в Затвора * за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия: