О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 421
гр.Добрич
13.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
тринадесети юли 2018
год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
частно гражданско дело №316 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.255 и сл. от ГПК.Подадена е молба от малолетната А.Е.И. чрез нейния баща и законен
представител Е.Р.И. ***,с която се настоява за определяне на подходящ срок,в който
Районен съд-гр.Добрич да предприеме дължими от него процесуални действия,а
именно да изпрати на Окръжен съд-гр.Добрич за разглеждане депозираната от
молителката въззивна жалба вх.№12557/22.06.2018 г.
срещу решение №616/13.06.2018 г. по гр.д.№3352/2017 г. по описа на ДРС.Изложено
е в молбата,че неправилно първоинстанционният съд е
разпоредил изпращане на преписи от жалбата на останалите страни в
производството с предоставяне на същите 14-дневен срок за подаване на
отговор.Горното разпореждане било в нарушение на нормата на чл.28 ал.6 от ЗЗДт,съгласно която в случай на подадена жалба съдът
насрочвал делото в срок не по-дълъг от седем дни.Делото не било изпратено
незабавно на въззивния съд,който следвало да го
насрочи в горния срок.Производството било охранително по спорна съдебна
администрация и според разпоредбата на чл.540 от ГПК разпоредбите на чл.207-266
и чл.303-388 от ГПК не намирали приложение.Незаконосъобразно била приложена
нормата на чл.263 от ГПК.Освен това срокът за отговор на въззивната
жалба не можело да превишава срока за въззивно
обжалване,който е седемдневен.Бабата и дядото на детето по майчина линия не
били страни в процеса и не били активно легитимирани да обжалват
решението,респ. не следвало да им се връчва и препис от жалбата с право на
отговор.
Като постави на разглеждане депозираната
молба,Добричкият окръжен съд прие за установено следното:
По естеството си молбата е такава за определяне на
срок при бавност,допусната от първоинстанционния
съд.От книжата по делото ДОС установява,че гр.д.№3352/2017 г. на ДРС е
образувано по повод молба на ДСП-гр.Добрич по чл.26 ал.1 от ЗЗДт
за настаняване на детето А.Е.И. в семейството на нейни роднини-баба и дядо по
майчина линия ***и ***за срок от три години.Молбата е уважена от районния съд.
Срещу решението на ДРС е подадена въззивна
жалба от детето А.Е.И. чрез неговия баща и законен представител Е.Р.И..С
разпореждане от 28.06.2018 г. ДРС постановява преписи от жалбата да се връчат
на молителя в производството ДСП-гр.Добрич,на особения представител на детето адв.Г.*** и на заинтересованите страни Здравка Чобанова и
Димитър Чобанов /баба и дядо на детето по майчина линия/ с предоставен
двуседмичен срок за подаване писмен отговор на жалбата.
Производствата пред съд по предоставяне на мерки за
закрила на дете по реда на ЗЗДт са производства по
спорна съдебна администрация с охранителен характер,за разглеждането на които
се прилагат освен общите правила за
охранителните производства и специалните правила по ЗЗДт
/чл.28 ал.1-6/,които дерогират приложението на редица
общи правила за охранителното производство по глава 49-чл.530-541 от ГПК.Така
напр. по общите правила докато при охранителните производства молбата може да
бъде разгледана и в закрито заседание,то при настоящото тя задължително се
разглежда в открито заседание с призоваване на страните.Докато при
охранителните производства решението,с което молбата се уважава,не подлежи на
обжалване /чл.537 ал.1 от ГПК/,а на обжалване подлежи само отказът да се издаде
исканият акт /чл.538 ал.1 от ГПК/,в настоящото производство решението
независимо от вида на произнасянето на съда е обжалваемо
по реда на въззивното обжалване пред окръжен
съд.Следователно производството по чл.26 ал.1 във вр.
с чл.28 от ЗЗДт е специфично и спрямо него се
прилагат както правилата на охранителното производство и правилата на общото исково производство
/чл.540 от ГПК/,така и специални правила по ЗЗДт-в
частност такива относно атакуването на първоинстанционния
съдебен акт.Разпоредбата на чл.540 от ГПК изключва изрично приложението на
чл.207-266 от ГПК,тъй като за обжалване на съдебните актове по охранителни
производства е предвиден специален ред-чл.538 ал.1 и ал.2 от ГПК.Цитираните
разпоредби предвиждат общо правило при охранителните производства да се атакува
отказът на съда да издаде искан акт в едноседмичен срок от връчване на
решението,като жалбата се разглежда по реда на чл.278 от ГПК,т.е. по реда на
разглеждане на частните жалби срещу определения и разпореждания.Именно това е
смисълът на изключването на приложението на цитираните разпоредби за въззивно обжалване на решение по чл.258-266 от ГПК,като се
препраща от процесуалния закон към прилагане на разпоредбите за разглеждане на
частна жалба,в който случай обаче не се изключва приложението на чл.276 ал.1 от ГПК,повеляващ връчване на препис от жалбата на другата страна с право на
отговор.Следователно дори и по правилата на охранителните производства
процедурата по връчване на препис от жалбата с право на отговор не е
изключена.Същата не е изключена изрично и в производствата по ЗЗДт.Действително разпоредбата на чл.28 ал.6 от ЗЗДт сочи,че решението на районния съд подлежи на обжалване
пред окръжен съд в седемдневен срок,като в случай на подадена жалба съдът
насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни.Горната разпоредба обаче има
предвид,че окръжният съд следва да насрочи делото в седемдневен срок от
получаване от същия на въззивната жалба,а не
изключване на процедурата по администриране на въззивната
жалба от първоинстанционния съд.В противен случай в
разпоредбата изрично щеше да е посочено,че 7-дневният срок за насрочване
започва да тече от постъпване на въззивната жалба пред
първоинстанционния съд.В този смисъл първоинстанционният съд дължи администриране на въззивната жалба,вкл. чрез връчване на препис от същата на
другите страни с право на отговор.Може да се мисли единствено в посока дали
срокът за отговор следва да е двуседмичен или едноседмичен предвид приложението
при обжалване на решение в охранителните производства на правилата за
разглеждане на частни жалби и предвид общото правило по ГПК,че срокът за
отговор на жалба е идентичен по продължителност със срока за обжалване.Независимо
от горното обаче районният съд не е допуснал процесуално
нарушение,разпореждайки връчване на преписи от жалбата на страните в
производството с право на отговор.
По въпроса дали бабата и дядото на детето по майчина
линия за надлежни страни по спора и дали на същите следва да се връчват преписи
от жалбата с право на отговор следва да се отбележи,че посочените лица вече са
конституирани от районния съд като заинтересовани страни в охранителното
производство.След като същите са конституирани като страни и са взели участие в
производството,районният съд е длъжен да администрира въззивната
жалба и по отношение на тях.Друг е въпросът доколко тяхното участие в
производството е необходимо и доколко същите са легитимирани да участват в това
производство,което е въпрос на допустимост на обжалвания съдебен акт спрямо тях
и е въпрос на преценка на тази допустимост от въззивния
съд при разглеждане на жалбата срещу решението.
Предвид изложеното съдът намира,че не е налице
необосновано забавяне на процедурата по администриране на въззивната
жалба.Молбата по чл.255 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на малолетната А.Е.И. с ЕГН **********
чрез нейния баща и законен представител Е.Р.И. с ЕГН ********** ***,с която се
настоява за определяне на подходящ срок,в който Районен съд-гр.Добрич да
предприеме дължими от него процесуални действия,а именно да изпрати на Окръжен
съд-гр.Добрич за разглеждане депозираната от молителката въззивна
жалба вх.№12557/22.06.2018 г. срещу решение №616/13.06.2018 г. по
гр.д.№3352/2017 г. по описа на Добричкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: