РЕШЕНИЕ
№ 2106
гр. В., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110105972 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.” № **, срещу АС. ЮС. АЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. С. Р. № ** искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
за сумата от 69,90 лв., представляваща незаплатена сума за електронни съобщителни
услуги за отчетен период 22.12.2017г. – 21.05.2018г., по договор от 16.08.2017 г. с клиентски
№ *, като вземането по договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от *г., а
на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 17,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.06.2018г.
– 30.11.2020г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХX -ти състав.
В исковата молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че между „БТК“ ЕАД и ответника е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *от * г.
при Общи условия, по силата на който му е предоставена електронна съобщителна услуга
при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix при месечна абонаментна такса от
13,98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Сочи, че съласно чл. 29 от ОУ предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като
периодът на заплащане е 15 дни от издаване на фактурата. Излага се, че ответникът не е
заплатил задълженията си по издадената фактура № * г. за отчетен период на потребление
1
22.12.2017г. – 21.05.2018 г. на стойност общо 69,90 лв. с ДДС, поради което на основание
чл. 50 вр. чл. 43, т.1 от ОУ ищецът едностранно е прекратил договора и процесният
абонамент е деактивиран на 15.06.2018 г. Сочи, че процесните вземания са придобити от
”С.Г. Г.“ ООД по силата на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., което дружество е
придобило същите по-рано „Б. т.к.” ЕАД по договор за цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № *г.,
срещу която е длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АС. ЮС. АЛ., чрез назначения от съда
особен представител адв. Х. Р., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, като счита за недоказано
предоставянето на мобилни услуги и достъп до мобилната мрежа за срока на договорите.
Сочи, че издадените фактури не са подписани от ответника и оспорва същите, като
поддържа, че не са налице доказателства ответникът да е запознат с тях или да е канен да ги
заплати. Счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си п чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че в
договорите за цесия не са посочени имената на подписалия за цесионера, оспорва се и
пълномощното от „Б.“ ЕАД, поради липсата на подпис и данни за упълномощителя. Липсват
и доказателства на ответника да е изпратено удведомлението за цесията от „С.Г.Г.“ ООД,
както и потвърждението на цесията от „БТК“ ЕАД, в което не е посочено и името на
подписалия. Поддържа, че ответникът е потребител по смисъла на ЗЗП, а договрът е
бланков, сключен при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора-
ищец и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието му относно
неравноправните клаузи. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.
В о.с.з. ищецът поддържа изразеното становище по спора с писмена молба
докладвана от съда.
Ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител,
който поддържа изразената позиция по спора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ наличие на валидно облигационно
задължение по договор от 16.08.2017 г. за предоставяне на електронна съобщителна услуга
при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix, сключен при Общи условия; 2/
2
реалното предоставяне на телекомуникационни услуги и мобилните устройства, 3/
изпадането на ответника в забава и размера на задълженията на ответника за мобилни
услуги и лизинговни вноски; 4/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение;
5/ наличие на валидно облигационно правоотношение по договори за цесия от 01.10.2019 г.
и 16.10.2018 г.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен с „С.Г.Г.“ ЕАД,
което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 16.10.2018 г. от „Б.
т.к.” ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът намира за валидно установен
от приетите като доказателства - сключен между „Б. т. к.” ЕАД и „С.Г.Г.“ ЕАД Договор за
прехвърляне на вземания * г. и потвърждение за тази цесия изходящо от цедента БТК, както
и Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г.Г.“ ЕАД и „Ю.”
ЕООД. Видно от текста на т. 2 от последния „С.Г.Г.“ ЕАД се е споразумял с „С.Г.Г.“ ЕАД да
придобие негови вземания включително по Договор за прехвърляне на вземания 16.10.2018
г. сключен с„Б. т.к.” ЕАД, които вземания съгласно чл.1, ал.1 от договора са подробно
описани в Приложение № 1, ставащо неразделна част от договора. В тази връзка по делото е
представено извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г., в които е
посочено името, ЕГН-то на длъжника и размера на прехвърленото вземане, които
кореспондират на процесните, поради което съдът намира, че предметът на цесията е
индивидуализиран в достатъчна степен на 01.10.2019 г., съответно процесният договор за
цесия от 01.10.2019 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на
претендираните права към момента на образуване на делото.
До извод за обратното не води принципно основателното от фактическа страна
възражение на ответника, че последният като длъжник по първоначалното материално
правоотношение по договора за телекомуникационни услги не е редовно уведомен за
цесията, доколкото такива доказателства действително не се съдържат в кориците на делото.
В тази връзка трайно е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването
по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено
от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о.), а такива праопогасяващи възражения не се правят в настоящия процес. При
това положение след като ответникът не релевира възражение за извършено плащане преди
датата на иницииране на съдебния спор, следва настоящата искова молба да се зачете като
уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На следващо място за доказване на твърдяното облигационно правоотношение
ищецът е представил препис от договор с дата 16.08.2017 г. (л. 11-15 по ч.гр.д. № * г. на
ВРС) за предоставяне от „Б. т. к.“ ЕАД на АС. ЮС. АЛ. на услуга по „телефонен пост pots“,
3
за номер *при абонаментен план VIVACOM Ultra Fix с месечна такса 13,98 лв., срок от 24
месеца и неограничени минути за регионални и межуградски разговори към всички
фиксирани мрежи.
Ответникът не оспорил подписът положен за него във визирания договор, наред с
което с изрична декларация на страница първа от документа той като потребител по смисъла
на ЗЗП е удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласието с тях.
Респективно съдът намира, че договорът от 16.08.2017 г. валидно е породил уговорените в
него права и задължения за страните по повод доставка на електронни съобщителни услуги
от праводателя на ищеца на ответника и същите сa обвързани от условията им и на ОУ към
тях, както и че търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем
начин информация за основните характеристики на предлаганите услугите.
С оглед на горното и признанието в отговора на исковата молба, че между него и „Б.
т. к“ ЕАД е бил сключен процесния договор, то и съдът намира за установено възникването
на задължението на ответника да заплаща уговорените абонаментни такси и цени на
потребените услуги по правоотношението с праводателя на ищеца, както и че ответникът е
получила достъп до фиксираната мрежа на оператора (ответникът оспорва единствено
абонатът да е получил достъп до мобилната мрежа) чрез телефонния пост, който го е
направил като потребител разпознаваем от останалите участници в мрежата като абонат
както при изходящи, така и при входящи повиквания за фиксиран номер *.
Тъй като договорената според избрания план месечна абонаментна такса от 13,98 лв.
не е обвързана от потреблението заплащането за процесния период се дължи от
потребителя единствено с оглед свързването с фиксираната мрежа на оператора и
независимо от това дали той се е възползвал от предоставената му възможност да ползва
осигуряваните от мобилния оператор услуги.
В случая ответникът не е оспорил факта на свързаност с фискираната мрежата на
ищеца - оператор за отчетния период 22.12.2017г. – 21.05.2018 г., респективно съобразно
уговорените цени в договора от 16.08.2017 г. за потребителя е възникнало задължение за
заплащането на пет месечни абонаментни такси по 13,98 лв. или от общо 69,90 лв.
Доколкото съобразно чл. 29 от приложените по делото ОУ предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, а с отговора на
исковата молба няма релевирани твърдения за плащане на сумите за абонаментни такси,
искът за реално изпълнение в размер от 69,90 лв. се явява основателен и следва да се уважи
до този размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Предвид обстоятелството, че главните задължения са станали изискуеми, но не са
заплатени от потребителя включително понастоящем, то и ответникът е изпаднал в забава и
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната
лихва за забава върху всяка падежирала и незаплатена абонамента такса за отчетен период
22.02.2018 г. - 21.08.2018 г. В тази връзка видно от посочените срокове за плащане на
процесните такси начислени във фактури № ** г., падежните дати на всяко едно от
4
заздълженията съвпада с периода на акцесорния иск - 07.06.2018 г. – 30.11.2020 г., с
изключение на последната. С оглед на изложеното и предвид направените от съда
изчисления с публично достъпен лихвен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp), съдът намира, че до 30.11.2020 г. за таксата
за отчетен период 22.12.2017 г. – 21.01.2018 г. се дължи обезщетение за забава от 3,53 лв.,
върху таксата за отчетен период 22.01.2018 г. – 21.02.2018 г. се дължи обезщетение за забава
от 3,53 лв., върху таксата за отчетен период 22.02.2018 г. – 21.03.2018 г. се дължи
обезщетение за забава от 3,53 лв., върху таксата за отчетен период 22.03.2018 г. – 21.04.2018
г. се дължи обезщетение за забава от 3,53 лв., върху таксата за отчетен период 22.04.2018 г. –
21.05.2018 г. се дължи обезщетение за забава от 3,52 лв. Или за периода 07.06.2018 г. –
30.11.2020 г. върху дължимите абонаментни такси оветникът дължи и обезщетение за забава
в общ размер на 17,64 лв., поради което и отчитайки диспозитивното начало в процеса,
претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи единствено до предявения размер от
17,57 лв.
За пълнота съдът следва да посочи, че неоснователно се явява правоизключващо
възражение на ответника, че договорът е бланков, сключен при изначално и едностранно
поставени условия от страна на оператора - ищец и потребителят не е имал възможност да
влияе на съдържанието му относно неравнорпавните клаузи. Така релевираното възражение
не съдържа твърдения за конкретна клауза от съглашението, която да е неравноравна, и
поради това да е накърнила правата на потребителя, нито пък от текста на договора съдът
установява уговорка, която да е в ущърб на абоната, т.е. да има отношение към
основателността и размера на предявения иск за реално изпълнением като напр. завишена
цена съобразно обичайната за този вид услуги, несъразмерност на престациите или др.
Следователно възражението на ответника за неравноправност на договорните клаузи се
явява бланкетно и недоказано.
При този изход на спора право на разноски в процеса има ищеца, който е доказал
доказал извършването на съдебно – деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 25,00 лв. за заплатена държавна такса и 180,00 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение, както и в заповедното производство в размер от 205,00 лв. за държавна
такса и платено адвокатско възнаграждение. Визираните суми следва да се присъдят на
ищеца с решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АС. ЮС. АЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. С. Р. № ** дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.” № ** сумата от 69,90 лв.,
представляваща незаплатена сума за електронни съобщителни услуги за отчетен период
22.12.2017г. – 21.05.2018г., по договор от 16.08.2017 г. с клиентски № *, като вземането по
5
договора е прехвърлено на „С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а на заявителя с
договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата 17,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.06.2018г. –
30.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХX -ти състав, на основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА АС. ЮС. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. С. Р. № ** да заплати
на „Ю.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Тр.”, бул. „Б.”
№ ** сумата 205,00 лв., представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. №
* г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 205,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6