Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г. Е. Д. от гр.Силистра чрез адв. К. Л., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1099-000213 от 23.05.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР - Силистра, сектор „ПП“.

С оспорения административен акт е наложена принудителна административна мярка временно„прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ по повод на нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Последното представлява: отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози (административно нарушение по чл.174,ал.3,предложение второ от ЗДвП ). Посоченият нормативен текст на изпълнителното деяние на нарушението гласи : Водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор за установяване употребата на алкохол и/или наркотични в-ва или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване се наказва с лишаване от правоуправление за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушение по всички точки от чл.146 от АПК. Не сочи аргументи за нарушение по чл.146,т.1 от АПК.Основната част от възраженията се заключават в оспорване поради липса на мотиви, която липса е признак на съществено нарушение на процесуалните правила.Моли се за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноски за адвокатско представителство.

Ответникът ,чрез гл.юрисконсулт В.А. оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Силистра, в решаващия състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно мотивите на оспорената заповед, която изрично препраща към фактическите обстоятелства, отразени в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с фабр.№ 1290956 / 22.05.2024 г./л.7/,на 22.05.2024 г.на територията на община Силистра водачът на МПС – Г. Д. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози (административно нарушение по чл.174,ал.3,предложение второ от ЗДвП . По делото не спори по тези факти.

В съдебно заседание, освен приобщената административна преписка, са събрани и гласни доказателства – показанията на актосъставителя на АУАН и свидетеля при съставяне на АУАН.Показанията им потвърждават фактическите обстоятелства по делото, а именно, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, както и с химико-токсилогочино изследване в център за спешни медицински грижи.

Налице са препращания към удостоверителен акт с обвързваща материална доказателствена сила, какъвто е констативният акт за установяване на нарушението,приложен по делото.

По отношение на въпроса за очертаване на правно-значимите факти следва да се отбележи, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на наркотици, респ. техни аналози в кръвта чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване касаят две самостоятелни административни нарушения. Това е така, тъй като връзката между двата вида изследване е алтернативна „или“, а не „и“, която е кумулативна.Така, изпълнителното деяние е осъществено в момента на първия отказ за изпробване с доказателствен анализатор. В тази връзка следва да се отбележи и че, защитавани от законодателя обществени отношения са правоотношения по обезпечаване контролът за спазването на правилата по ЗДвП независимо от другото по вид нарушение – управление на МПС след употреба на упойващо вещество.Препратки към тези изводи се съдържат и в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия , постановено по повод на чл. 174, ал. 3 ЗДвП „ Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. “

Съдът не споделя основното възражение в жалбата за липса на мотиви. Както бе споменато по-горе мотивите се съдържат и в документите, приобщени в административната преписка, в случая и в приложения по делото АУАН, който се ползва с обвързваща доказателствена сила.След като срокът за налагане на мярката е рамките на дискреционната власт на административния орган, не би могло съдът да промени срокът за налагане на мярката.А определеният максимален срок от 1 година е преценено че съответства на факта, че съгласно установените и неоспорени данни, че не за първи път жалбоподателя е отказвал извършването на проба за употреба на упойващи вещества / гласни и неоспорени показания на А. Р. и / актосъставител/ и П. П..

В обобщение, по делото се установяват правно-значимите факти, включени в житейската хипотеза на чл.171,т.2а, пр.4 от ЗДВП във вр. с чл. 174,ал.3 от ЗДвП. Предвидената превантивна административна мярка – временно прекратяване на регистрация на МПС за определен период от време.

По отношение на компетентността на издателя на акта-съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби на ОД на МВР. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства.

По делото е представена Заповед от 30.12.2021 г.(л.16 ), която визира материалната компетентност на ответника – началник група към ОД на МВР Силистра.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Преди издаването на финалния акт са събрани относимите по преписката доказателства, анализирани са относимите по правоотношението факти,които са обосновали съдържанието на изразеното волеизявление – временно прекратяване регистрацията на ПТП при отказ за изпробване за употреба на упойващо вещество.Правото на участие на проверяването лице е било зачетено.

В обобщение, съдът намира оспорването за неоснователно.

Предвид изхода на спора в полза на ОД на МВР – Силистра следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,пр.4 от АПК, Административен съд гр. Силистра

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. Е. Д. от гр. Силистра чрез адв. К. Л., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1099-000213 от 23.05.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР - Силистра, сектор „ПП“.

ОСЪЖДА Г. Е. Д.,[ЕГН] от гр.Силистра,[улица], да заплати на ОД на МВР-Силистра разноски в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.