Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 11.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3575 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата М.Х.Ж. с постоянен адрес гр.*, чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 01.04.2018г. около 07,00ч. на път от републиканската пътна мрежа І-4 при км.87+485 е реализирано ПТП при което л.а. с рег.№*, марка "Фолксваген", модел "Пасат", управляван от М. Б.М., напуска отредената му за движение пътна лента и навлиза в насрещната такава, където се реализира удар между този л.а. и автобус с марка "Ивеко" с рег.№**, управляван от И. Г. Д., в резултат на който почива водачът на л.а. М. М.. Твърди, че в автобуса на пътували група ученици от ПГАТ "*"гр.*, придружени от своите учители и ръководители, при което ПТП на пътниците, сред които и ищцата по делото, са причинени травматични увреждания и било увредено психическото им здраве, част от които посетили ЦСП в гр.С.. Сочи, че виновен за ПТП е М. М., както и че застраховател по застраховка "ГО" на управлявания от М. л.а. е ответното ЗД по застрахователна полица №*, валидна към датата на ПТП. Твърди, че от процесното ПТП е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди - физически травми и увреда на психическото й здраве, изразени в интензивни болки в десен глезен, ляво коляно, врата и главата, насинявания в областта на краката, гърба и ребрата, натъртвания по цялото тяло, поставена й диагноза "контузия на коляното", схващане в областта на врата, назначена и терапия ДиклофенакДуокс 1 капсула при болка, издаден й е болничен лист, поставена й диагноза от лекар - психиатър "Посттравматично стресово разстройство", не може да спи, губи концентрация и до днес преработва психотравмата с особена тревожност, породена от мисълта, колко по-тежки биха могли да бъдат последиците от произшествието и риска да загинат деца, за живота на които тя като директор на училището е пряко отговорна. За претърпените от ПТП, описани по-горе неимуществени вреди, моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответния застраховател да й заплати обезщетение в размер на 10 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 01.04.2018г. до окончателното погасяване на задължението. Сочи, че е отправила претенция към ответника по реда на чл.380 от КЗ, по която е образувана щета №*********/28.06.2018г., по която е последвал отказ от ответния застраховател за заплащане на обезщетение, което обуславя и правния й интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. С ИМ претендира присъждане на съдебни разноски.
С Определение №2306/13.12.2018г. е уважено искане на ищцата по чл.214 ал.1 от ГПК и е допуснато изменение /намаляване/ размера на предявеният осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП от 10 000лв. на 8000лв.
В СЗ, ищцата, чрез адв.К. от ВТАК и адв.Й.Й. от ВТАК, редовно преупълномощен, поддържа предявеният иск. С ИМ съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза на "Адвокатско дружество Й.Й., Стела Янкова" или на адв.К. от ВТАК, уточнено в последно СЗ, че се претендира присъждане на адв. възнаграждение в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в полза на представлявалия ищцата в процеса адв.Й.Й. от ВТАК.
Ответникът "*" АДсъс седалище гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,чрез пълномощника си ЮК Ташев, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорва твърдяните в ИМ причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в ответното ЗАД по ЗЗ "Гражданска отговорност" на автомобилистите, водач. Изрично оспорва и твърдението, че ищцата е била пътник в процесният автобус към момента на ПТП, както и че е претърпяла вреди като последица от това ПТП. Оспорва прекия иск на увреденото лице и по размер като силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания. Навежда и че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно -следствена връзка между ПТП и всички сочени в ИМ последици. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат с твърдение, че последната към момента на ПТП е пътувала без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано. Оспорва като неоснователна и претенцията за законна лихва, с оглед акцесорният й характер. В условията на алтернативност, оспорва претенцията за законна лихва относно началната дата на претенцията за присъждането й на основание чл.429 ал.3 от КЗ, с довод, че ответното ЗАД е било уведомено за процесното ПТП на 28.06.2018г. Претендира направените по делото съдебни разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В случай, че претендираното от процесуалния представител на ищеца адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА надхвърля минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, релевира възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупният
анализ на събраните по делото писмени и гласни, в т.ч. приобщени материали от
водено ДП №166/2018г. по описа на РУ - С. и писмено заключение на ВЛ инж.С. по
изслушаната САВтЕ, безспорно се установи факта на реализирано на 01.04.2018г.,
около 06,55ч. на главен път І-
Видно от писменото заключение на ВЛ инж.С. по допуснатата САвТЕ, водачът на автобуса е реагирал своевременно при започване на отклонението на ляво на лекия автомобил; при екстремалната пътна ситуация, която водачът на лекия автомобил сам е създал, не е имал възможност да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. Видно от допуснатата по делото САвТЕ, причина за настъпване на ПТП от експлоатационно - техническа гледна точка се явява навлизането на л.а. "Фолксваген пасат" с рег.№* с висока скорост в лента, по която насрещно се движи автобус "Ивеко" с рег.№**. Видно от САвТЕ, няма данни водачът на л.а. да е имал обективна причина за навлизане с автомобила в лентата за насрещно движение и е можел да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил в полагащата му се пътна лента. Видно от САвТЕ, процесния автобус "Ивеко" фабрично е оборудван с предпазни колани на седалката на водача и седалката до него, но няма информация дали пътническия му салон е бил оборудван с предпазни колани. В резултат на процесното ПТП, от удара водачът на л.а. "Фолксваген Пасат" М.М. получил тежка съчетана травма глава - гръден кош, корем и крайници - увреждания, несъвместими с живота, от които починал, респ. воденото за процесното ПТП ДП №166/2018г. по описа на РУ- С. е прекратено с Постановление за прекратяване на ДП от 04.06.2019г. на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
По делото е приет като писмено доказателство КП за ПТП с пострадали лица №142/01.04.2018г., в който ищцата не е вписана като пострадало лице.
Безспорно по делото се установи, че в процесния автобус "Ивеко" с рег.№ВТ45-66 КВ в деня на процесното ПТП са пътували група ученици от ПГАТ "Цанко Черковски" гр.*, придружени от техните учители и ръководители, като пътник в автобуса е била и ищцата по делото М.Х.Ж., в качеството й на Директор на ПГАТ "Ц. Ц." гр.* и ръководител на групата, като пътували към Република Италия с ангажименти по програма "Еразъм" на ЕС. От материалите по ДП №166/2018г. по описа на РУ- гр.С., в частност от разпита на ищцата в качеството на свидетел, се установи, че същата е била седнала зад шофьора, заедно с колежката й Д. И., като е била до прозореца. След реализиране на ПТП част от пътуващите в процесния автобус деца били закарани на преглед в ЦСМП- гр.С., като по-късно Ж. разбрала, че учениците не са пострадали сериозно.
По делото не е спорен факта, че застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на управлявания от М. Б. М. при процесното ПТП л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№*, е ответното застрахователно дружество "*" АД гр.*, което е издател на полица №*, валидна към датата на процесното ПТП, което се удостоверява и от приетата като доказателство по делото справка от интернет страницата на Гаранционен фонд.
Установи се, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла физически травми и е било увредено психическото й здраве. Видно от Амб. лист №304734/04.04.2018г., изд. от д-р Ч. - Х., на ищцата е поставена основна диагноза "контузия на коляното", придружаващи заболявания и усложнения - контузия на глезена, данните от снетата анамнеза са, че е претърпяла на 01.04.2018г. процесното ПТП, съобщава за болки в областта на десен глезен, който е леко оточен, болки в областта на ляво коляно, чувства схващане във врата, не е преглеждана в дена на ПТП във ФСМП в С., но поради наличието на болка в крайниците идва за преглед. Вписаното 3 дни след ПТП в Амб. лист №304734/04.04.2018г. обективно състояние на пациента - ищца е: крайници - леко оточен десен глезен, болка в областта на ляво коляно, не са назначени изследвания, предписана й е медикаментозна терапия - Диклофенак Дуох 1 капсула при болка, издаден й е Болничен лист №Е20176058739/04.04.2018г. за временна неработоспособност за периода от 02.04.2018г. до 15.04.2018г. /14 дни/, при домашен - амбулаторен режим на лечение. Видно от Медицинско удостоверение, изд. от д-р Ал. Л. - ЕТ "ИПСМП" - психиатър на 20.04.2018г., или 19 дни след ПТП, на ищцата, след извършен преглед, е поставена диагноза, че е с клинична картина на "Посттравматично стресово разстройство", посочено е, че има данни за смесено тревожен депресивен F 33.2.
Видно от писменото заключение на ВЛ д-р Г. по назначената по делото СМЕ, изготвена въз основа на данните от Амб. лист №304734/04.04.2018г., ищцата е получила леко изразен оток на десен глезен, субективни оплаквания от болка в ляво коляно, които травматични увреждания не са описани детайлно по местоположение, вид и размер и е възможно да са и в областите, описани в ИМ. Видно от СМЕ, няма данни при лечението и възстановяването на ищцата да са настъпили усложнения, срокът на лечение и възстановяване е около две седмици, като е възможно травматичните увреждания да са получени по твърдяния в ИМ начин - травми в купето на автобус, като пътник. Видно от СМЕ, установените травматични увреждания са сравнително леки и не може да се отговори категорично на въпроса дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но дори и с поставен колан е възможно пострадалата да получи същите травматични увреждания. От СМЕ се установи, че няма установени травми у ищцата от използването на обезопасителен колан.
Разпитана по реда на чл.176 ал.1 от ГПК ищцата лично заяви, че процесният автобус в частта на пътническия салон не е бил оборудван с пътнически колани, огледали се, за да си сложат, но нямало колан.
За доказване претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели - С. Е., от 3г. на длъжност Зам. - Директор в ПГАТ "*"гр.*, на която гимназия ищцата е Директор, чийто показания, предвид служебната й зависимост от ищцата, съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира, доколкото кореспондират на останалите събрани гласни и писмени доказателства, и П. Ж. - сестра на ищцата, чийто показания съдът прецени отново по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира, доколкото не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и свидетелят възпроизвежда и свои преки възприятия от физическото и душевно състояние на ищцата на 01.04.2018г. след ПТП.
Свидетелят Е., която също е и координатор по проекта, по който групата ученици тръгнали в чужбина, установи, че ищцата непосредствено след ПТП към 7,30-8,00ч. й се обадила по телефона, като звучала ужасно, защото носи отговорност за 20 деца, двама колеги и двама шофьори в автобуса, усещала се уплаха в гласа на ищцата, след което Ж. излязла в болничен, чувствала се зле, навсякъде натъртена, трудно си въртяла главата, врата, не била същият човек, като минали 1-2 седмици видяла колко ищцата е уплашена за живота и здравето на децата, тъй като това е голяма отговорност, стресира се при пътуване в служебни автомобили, при наличие на кола срещу служебния им автомобил, имала трудна подвижност и в областта на главата и раменете, уплахата все още не е преживяна, от време на време се забелязва, че си извърта цялото тяло.
Свидетелят Ж., сестра на ищцата, установи, че непосредствено след реализиране на ПТП на 01.04.2018г. малко след 7,00ч. ищцата й се обадила, казала й, че са катастрофирали, че децата са добре, за себе си казала, че е уплашена, според свидетеля, била много притеснена, но облекчена, че децата не са пострадали, прибрала се в дома им в гр.*в деня на ПТ към 14,30ч., била силно уплашена и много тревожна основно за децата, накуцвала с единия крак, имала натъртени ребра, изпитвала болка в гърба и врата, в раменната област, отишла да си лее куршум, коляното й и глезенът били ударени, основното страдание било болка в раменната област, в шията от време на време, понякога казва, че има проблеми, обръща си цялото тяло, основно продължава стресът, като най-много изпитва облекчение, че действително са се разминали и не е станало по-лошо за децата и за нея, след ПТП първият месец почти изкарала в гр.*, защото била тревожна, притеснена, иначе живее в гр.*.
Ищцата отправила застрахователна претенция вх.№31013053688/28.06.2018г. до ответния застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач М. М., управлявал в деня на ПТП л.а. "Фолксваген пасат" с рег.№*, като с предявяване на претенцията предоставила пълни и точни данни и за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, по която ответното дружество регистрирало щета №21-0351152/28.06.2018г. С писмо изх.№*********/29.06.2018г. ответникът изискал представяне на допълнителни доказателства от ищцата, с оглед произнасяне от застрахователя по претенцията - постановление за прекратяване на НП или друго доказателство за вината на водача М. М., съответно с писмо изх.№31070193/27.09.2018г. "*" АД отказало на ищцата изплащане на обезщетение по щетата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищцата пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увредата - 01.04.2018г. до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му. Процесуалната допустимост на предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ е предпоставена и от спазване от ищцата като увредено лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, на задължението му по чл.498 ал.1 от КЗ преди предявяване на настоящият иск да отправи към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпял неимуществени вреди, водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК, получена от ответния застраховател на 28.06.2018г. Налице са и специалните предпоставки по чл.498 ал.3 от КЗ за процесуална допустимост на предявеният от ищцата пряк иск на увредено лице и доколкото същата предявява претенцията си за плащане пред съда, след отказ на ответния застраховател да плати обезщетение.
Разгледан по същество прекият иск на ищцата с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ се явява частично основателен и доказан.
На основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на прекия иск по чл.432 ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от физически травми и в увреда на психическото му здраве, както и иска си по размер. Отговорността на ответника е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице.
В процесният
случай от ищцата в хода на процеса е проведено пълно и главно доказване на
всички посочени по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на
предявеният пряк иск на увредено лице, обуславящи доказаност на същия по
основание. Безспорно по делото се установи, че в срока на действие на сключена
с полица №* задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за л.а. "Фолксваген пасат" с рег.№*, застраховано
лице по която по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ е М. Б. М., по негова вина е
настъпило на 01.04.2018г. ПТП около 06,55ч. на път от републиканската пътна
мрежа І-4 при км.87+485, чийто механизъм, съвпадащ с посочения в ИМ, се
установи от материалите по приобщеното като доказателство ДП №166/2018г. по
описа на РУ - гр.С., както и от писменото заключение на ВЛ по изслушаната по
делото САвТЕ и се свежда до напускане от застрахованото лице при ответника и
водач на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№* М. Б.М. на отредената му за
движение пътна лента и навлизане с висока скорост от около
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи и че ищцата, на датата на ПТП, в качеството си на Директор на ПГАТ "*"гр.* и ръководител на групата от ученици и придружаващи ги учители и ръководители, отпътували на 01.04.2018г. към Република Италия, е била пътник в процесния автобус "Ивеко", стояща на седалката зад шофьора, до прозореца, както и че в пряка причинно - следствена връзка с реализираното по вина на застрахованото при ответника лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Фолсваген - Пасат" М. М. ПТП е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди - болки и страдания от получените увреждания на физическото й здраве - леко изразен оток на десен глезен, субективни оплаквания от болка в областта на ляво коляно /лека телесна повреда/, като от събраните гласни доказателства се установи и че е имала натъртвания по цялото тяло, в т.ч. по ребрата, изпитвала болки в гърба и врата с основно страдание болка в раменната област, в шията от време на време и понастоящем се забелязва, че понякога си обръща цялото тяло, както и увреда на психическото й здраве, диагностицирана като "посттравматично стресово разстройство", силен стрес и уплаха, вкл. и за живота и здравето на пътуващите в автобуса ученици, за които е отговорна като ръководител, като и понастоящем основно продължава стресът и преработване на психотравмата, чрез изпитвано облекчение, че не е станало по-лошо за децата и за нея самата. Налице са всички елементи от ФС на непозволено увреждане, ангажиращи деликтната отговорност на застраховането при ответния застраховател лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Фолксавен Пасат" М. М. при процесното ПТП, от където следва, че са налице елементите по чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране и функционалната от нея отговорност на ответния застраховател по прекия иск на ищцата - увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, с което предявеният иск се явява доказан по основание. Ирелевантно за изхода по иска е обстоятелството, че ищцата не е вписана като пострадало лице в съставения КП за ПТП с пострадали лица №142/01.04.2018г., доколкото по делото при условията на пълно и главно доказване е установено качеството й на увредено лице при процесното ПТП, спрямо което застрахованият при ответника е отговорен, още повече, че КП за ПТП с пострадали лица №142/01.04.2018г. в частта относно констатациите за пострадали лица не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, с каквато, съгласно чл.179 ал.1 от ГПК, се ползват официалните документи само за изявленията пред съставилото ги длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия, в които не се включва констатацията за пострадали лица. Фактът, че претърпените от ищцата телесни увреждания, посочени в Амб. лист №304734/04.04.2018г., са в пряка - причинно следствена връзка с настъпилото ПТП се доказва безспорно от писменото заключение на ВЛ по СМЕ, като получени травми от ищцата в купето на автобус, като пътник, както и че уврежданията на здравето на ищцата, установени от гласните доказателства, че са в пряка причинно -следствена връзка с ПТП, същата се извежда от съответствието им с описания механизъм на ПТП и заявеното от ВЛ по СМЕ в СЗ, че свидетелските показания са в резон. С оглед писменото заключение на СМЕ, причинно - следствената връзка на получените от ищцата телесни увреждания в резултат от процесното ПТП не е прекъсната, поради факта, че са диагностицирани при първичен преглед 3 дни след ПТП. Същите в Амб. лист №304734/04.04.2018г. са описани, освен като анамнеза, и като констатирано от лекаря обективно състояние на пациента - ищца. Гласните доказателства безспорно установиха получените от ищцата в резултат от ПТП симптоми на посттравматично стресово разстройство, продължили и ясно изразени в период от един месец след настъпване на застрахователното събитие, като продължава основно стресът, уплахата от преживяното и изпитвано облекчение от преживяната психотравма, че не е станало по-лошо за учениците, за които е отговорна като Директор и ръководител на проекта, и за самата нея. Обстоятелството, че диагнозата "посттравматично стресово разстройство" е поставена на ищцата 19 дни след ПТП не опровергава наличието на причинно - следствена връзка със застрахователното събитие, доколкото симптоматиката при това заболяване се проявява и разгръща по-късно.
Претърпените от ищцата обсъдени по-горе неимуществени вреди - телесни болки и посттравматично стресово разстройство в пряка причинно - следствена връзка от процесното ПТП, за което е отговорен водача на л.а "Фолксваген Пасат", в качеството му на застраховано лице при ответния застраховател по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите и обстоятелството, че ПТП е реализирано в срока на действие на застраховката "ГО", обуславят доказаност на прекия иск на ищцата по чл.432 ал.1 от КЗ за претендирано застрахователно обезщетение по основание.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/.
В процесният случай, съдът, след като прецени характера и степента на претърпените от ищцата, в резултат от ПТП, телесни болки - леко оточен десен глезен, болка в областта на ляво коляно, натъртвания по тялото, вкл. и на ребрата и свързаните с тях болки и страдания, вкл. болка в раменната област, в гърба и врата, продължаващо и към момента понякога обръщане на цялото тяло, механизма на увреждането, факта, че се касае, съгласно СМЕ, до сравнително леки увреждания, съставляващи лека телесна повреда, съобрази, че срокът на лечение и възстановяването им е кратък - около две седмици /съвпадащ като продължителност с ползвания отпуск, поради временна неработоспособност/, които не са наложили провеждането на изследвания и назначена само при болка медикаментозна терапия, липсата на данни при лечението и възстановяването да са настъпили каквито и да било усложнения, както и преживените от ищцата, вследствие от ПТП, душевни страдания - посттравматично стресово разстройство, изразено в преживян стрес, притеснения, уплаха, след като съобрази и доказания период на проявление на признаците на посттравматично стресово разстройство при ищцата, а именно най-вече един месец след ПТП, като взема предвид и възрастта на ищцата към датата на ПТП, както и факта, установен от гласните доказателства, че основно продължава стресът и към момента и продължаващо влияние на преживяната психотравма върху психиката на ищцата, чрез изпитвано облекчение, че не се е случило по-лошо за учениците, за които е отговорна като Директор и за нея самата, и икономическите условия в страната към м.01.04.2018г. и съобрази принципът, залегнал в чл.52 от ЗЗД, счита, че искът по чл.432 ал.1 от КЗ на ищцата е доказан освен по основание, и в размер от 3500лв., в който следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 4500лв. до пълният предявен размер от 8000лв., като неоснователен и недоказан. С оглед извода за частична основателност на иска, съдът следва да се произнесе и по евентуалното възражение на ответника за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, в резултат от неизползване на обезопасителен колан, което се явява неоснователно. На първо място по делото, с оглед САвТЕ и дадените обяснения от ищцата по реда на чл.176 ал.1 от ГПК, не се установи пътническия салон на процесния автобус "Ивеко" да е бил оборудван с обезопасителни колани, поради което ответникът, в чиято тежест е, не е доказал, налична техническа възможност в пътническия салон на автобус "Ивеко" за поставяне на обезопасителни колани и съответно неизпълнение от ищцата на задължението й за поставяне на обезопасителен колан. На следващо място, с оглед СМЕ, дори и с поставен колан, е възможно пострадалата да получи същите травматични увреждания, следователно не е налице съпричиняване от ищцата на настъпилия вредоносен резултат.
По акцесорната претенция на ищцата за законна лихва върху главницата, считано от датата на увредата - 01.04.2018г. до окончателното изплащане:
По отношение началния момент на претенцията за законна лихва позоваването от ищцата на приложимост на общия текст на чл.84 ал.3 от ЗЗД по отношение на застрахователя е в разрез със специалната уредба, съдържаща се КЗ, която изключва приложението на общия текст на чл.84 ал.3 ЗЗД по отношение на застрахователя /по отношение на делинквента правилото по чл.84 ал.3 от ЗЗД, съгласно който при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, важи/. Съгласно чл.429 ал.1 от КЗ, в договора за застраховка "ГО" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. Нормата на чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ визира, че в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От нормата на чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ и предвид настъпила смърт на застрахованото лице в деня на процесното застрахователно събитие, следва, че законната лихва за забава е дължима от ответния застраховател от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице - ищца по делото - 28.06.2018г., предвид което акцесорната претенция на ищцата за законна лихва върху главницата, следва да се уважи за периода от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице - ищца по делото - 28.06.2018г. до окончателното изплащане, респ. следва да бъде отхвърлена за периода от датата на увреждането 01.04.2018г. до 28.06.2018г., като неоснователна. Ищцата с предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователя, съобразно чл.380 ал.1 от КЗ, е предоставила пълни и точни данни за банковата си сметка, поради което не е налице забава на кредитора по отношение на плащането, и застрахователят, по арг. на противното от чл.380 ал.3 от КЗ, дължи лихва по чл.409 КЗ за уважения период.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: IBAN: *** - специална клиентска сметка с титуляр "*", ЕИК:* със седалище и адрес на управление ***.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък, съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер от 270,38лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция за съдебни разноски /в т.ч. 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, 82лв. за ВЛ по СМЕ и 175лв. за ВЛ по САвТЕ/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 200,81лв.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА и доколкото насрещната страна е осъдена за разноски, в полза на адв.Й.Й. следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за оказаната от него на ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, определено по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /730лв./, чл.7 ал.8 от същата Наредба - 200лв. за защита по настоящото дело с повече от две СЗ /по 100лв. за трето и четвърто СЗ/ или общо минимален размер адв. възнаграждение от 930лв., от което, съразмерно с уважения иск, в полза на адв.Й. от ВТАК следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 406,88лв. Отговорността на ответника, осъдена за разноски страна, съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, е за разноски за адв. възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, поради което и в хипотеза по чл.38 ал.2 от ЗА дължи адв. възнаграждение на оказалия безплатна адв. помощ на ищеца в производството адвокат, в размер, съразмерно с уважената част от иска. В полза на оказалия на ищцата безплатна адв. помощ в производството адвокат не следва да бъде присъждано адв. възнаграждение на основание чл.6 т.13 от Наредба №1/09.07.2004г., доколкото същото е дължимо на адвоката в хипотеза на извършена от него самостоятелно услуга по чл.6 т.13 от Наредба №1/09.07.2004г., а в настоящата хипотеза на осъществено по делото безплатно процесуално представителство на ищцата дължимото на адвоката адв. възнаграждение, в случая, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., го поглъща.
Водим от горното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Ж. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на дата 01.04.2018г. около 06,55ч. на път от републиканската пътна мрежа І-4 при км.87+485, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: IBAN: *** - специална клиентска сметка с титуляр "*", ЕИК:*със седалище и адрес на управление ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Ж. против "*" АД със
седалище гр.* пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за
разликата от 4500лв. над уважения до пълния предявен размер от 8000лв., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на
увредата 01.04.2018г. до 28.06.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "*" АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Х.Ж. с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, сума в
размер на 270,38лв. /двеста и
седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Х.Ж. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 200,81 лв. /двеста лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й.Ц.Й. от ВТАК, с личен № в ЕРАРБ:*, с адв. кантора в ***, сума в размер на 406,88лв. /четиристотин и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........