РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Карлово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100185 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, предявен
от И. Л. И., ЕГН: **********, от гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**, чрез адв. П.К.
против М. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х.“№**.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала и от
съвместната им връзка имали едно дете – Л. И. И., ЕГН: **********.
Твърди, че от лятото на 2018 г. с ответницата били фактически
разделени, като тя отишла да живее на семейни начала в с. Р., ул. „Х.“ № **с
друг мъж и понастоящем била бременна.
След раздялата на родителите детето Л. И. И. останало при бащата на
адрес: гр. Б. кв. „С.“ №**, където живеело и понастоящем. Ищецът твърди, че
той се грижел за неговото отглеждане, възпитание и издръжка, като му
помагали и неговите родители. Ответницата се виждала със сина им, когато
пожелаела, като ищецът не възпрепятствал тези срещи. Тя била съгласна
бащата да упражнява родителските права върху сина им и да се грижи за
него.
Тъй като между родителите нямало надлежно уредени отношения
относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и
издръжката на малолетното дете, за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на И. Л. И. упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответницата
1
малолетно дете Л. И. И., ЕГН: **********, като постанови същото да живее
при него, на адрес: гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**;
- да определи режим на лични отношения между ответницата и
детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа в съботата до 17.00 часа в неделя, с приспиване, десет дена през лятото,
когато това не съвпада с отпуска на бащата, както и по всяко друго време по
взаимно съгласие на родителите.
- да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете Л. И. И.
месечна издръжка в размер на 168.00 лв., чрез ищеца, като негов баща и
законен представител, считано от датата на влизане на решението по делото в
сила, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване.
В предвидения от закона едномесечен срок не е постъпил отговор от
ответника съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК. В проведеното на
11.04.2022 г. съдебно заседание ответницата се явява лично и признава иска
изцяло. Съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил, че ще се произнесе
с решение, съобразно признанието.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема
следното:
Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът намира,
че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието. Предявеният иск е допустим,
доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от
търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу исковата претенция, тъй като я счита за основателна. Заявява,
че правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна
право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не
попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете,
уважавайки на това основание предявената искова претенция.
В частта, касаеща издръжката на детето, съдът следва да съобрази
факта, че към датата на постановяването на решението минималната такава е
177.50 лева и да я определи в този размер.
Разноски в полза на ищеца не се претендират и такива не следва да
бъдат присъждани.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да заплати по
сметка на съда държавна такса върху присъдената издръжка на основание
2
чл.78, ал.6 ГПК в размер на общо 255.60 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете Л. И. И., ЕГН: ********** на бащата И. Л. И., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Л. И. И., ЕГН: ********** на
адреса на бащата И. Л. И., ЕГН: ********** в гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката М. Д. А., ЕГН:
**********, с адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х.“№**с детето Л. И. И., както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, с приспиване, десет дена през лятото, когато това не съвпада с
отпуска на бащата, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на
родителите.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, М. Д. А., ЕГН:
**********, да заплаща на детето Л. И. И., ЕГН: **********, чрез неговия
баща и законен представител И. Л. И., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 177.50 лв. (сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки),
считано от датата на влизане на решението по делото в сила, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., обл. П., ул.
„Х.“№**, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, сумата от 255.60 лв. (двеста петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) – държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
3