РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 06.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 95 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против
решение № 120 от 22.06.2022 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 854 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което втори
състав е отменил Наказателно постановление № Р-0049131 от 01.09.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция - Русе към Комисията за защита на
потребителите, като незаконосъобразно и предупредил
ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. – Г. Богоев“, със седалище и адрес на управление гр.
Ловеч, ул. „Иларион Ловчански“ № 18, ЕИК *********, представлявано от Ц.В.Г.,
че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящето решение,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със
същото решение е осъдена Комисия за защита на потребителите гр. София да
заплати на адвокат Г.В.Г. *** сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
В касационната жалбата се твърди,
че Районният съд неправилно е
приложил материалния закон, в следствие на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за
незоконосъобразност на НП и го е отменил. Касационният жалбоподател твърди, че правилно районният съд
е достигнал до извода, че ЕТ е осъществил по безспорен начин състава на
административното нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, за което е
ангажирана неговата отговорност, но неправилно е преценил, че случаят се явява
маловажен. Излага, че
извършеното административно нарушение е формално, на простото извършване и
настъпването на каквито и да е вреди от него няма отношение към съставомерността
на деянието.
Според касатора, доколкото
НП е
издадено и на основание чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН, то наказващият орган е
направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал НП, АН
е преценил, че нарушението не е маловажен случай. В заключение, моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на РС и да потвърди НП като правилно и
законосъобразно, прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран
адвокатски хонорар от насрещната старана и моли за присъждане на направените по
делото разноски, както и пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. *** се представлява от адв. Г. от ЛАК,
който оспорва жалбата, поддържа депозираното възражение по касационната жалба и
излага становище за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата касационна
инстанция в размер на 300 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава становище за потвърждаване
на постановения съдебен акт на РС Ловеч.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведеното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно
обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба
оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Ловеч е било
издаденото от касатора въз основа на АУАН № К – 0049131 от 02.07.2021 г.,
Наказателно постановление № Р-0049131 от 01.09.2021 година на Директора
на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, с което е наложено на ответника в настоящото производство
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма за нарушение на чл. 114, т. 1 от
същия закон.
Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана за това, че на 15.06.2021 г. при проверката на стопанисвания
от едноличния търговец туристически обект - заведение за хранене и развлечения /кафе-сладкарница
„Покрит мост“/ в гр. Ловеч, област Ловеч, на ул. „Мостова“ ЕТ „Данели 99 – Ц.Г.
– Г. Богоев“ предоставя ресторантьорски туристически услуги в некатегоризиран
туристически обект или в обект, на който
не е било издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. Не е
било представено валидно удостоверение за категоризация на обекта или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране, като при документалната
проверка на 02.07.2021 г. е било представено Временно удостоверение № 222/23.06.2021
г., издадено от Кмета на Община Ловеч със срок на валидност 23.09.2021 г.
Първоинстанционният съд
е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по
предвидения в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел, че осъщественото
от ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. – Г. Б.“ от обективна страна покрива признаците на
състава на нарушението по чл. 144, т. 1 от ЗТ и правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от
закона. Въпреки това обаче, първостепеният съд приел, че случаят е маловажен,
тъй като нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност и като
не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на
действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно
постановление. Според РС, не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена
опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция,
която макар и в минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя,
който явно в експлоатирания от него обект не реализира големи обороти. В тази
насока решаващият съд е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път, тъй като и наказващия орган е наложил минималния размер на
предвидената в закона санкция. Приел е, че АНО не е съобразил обстоятелството,
че все пак търговецът е имал валидно удостоверение за категоризация на обекта и
че на практика от момента на изтичане срока на удостоверението (27.04.2021 г.)
обектът, предвид въведените противоепи- демични мерки е работел много малко
време. С оглед на това, РС отменил наказателното постановление и предупредил ЕТ
„Данели 99 – Ц.Г. ***, че при извършването на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в
сила на настоящето решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание
Решението
е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в
мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда, поради което настоящият
състав не кредитира оплакването в касационната жалба, че в конкретния случай
нарушението на ЗТ неправилно е прието за маловажно. Споделят се изцяло правните
изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, доколкото извършеното нарушение съставлява маловажен случай
съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН. Правилно РС е приел, че при тази фактическа установеност
визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, макар да осъществява признаците на административно
нарушение, се явява маловажно.
Настоящият касационен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд относно съставомерността на нарушението по чл.
144, т. 1 от Закона за туризма, като всички доказателства по делото са
непротиворечиви, правилно са кредитирани от РС, съответстват и на изложеното в
обстоятелствената част на НП.
Правилно РС е приел, че при тази фактическа
установеност визираното деяние в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално
признаците на административно нарушение се явява маловажно.
Обосновано
РС е счел, че в случаят размерът на наложената имуществена санкция, дори и в
минималния такъв предвиден от закона, би бил несъразмерен на извършеното
предвид периода от време, в който е функционирал обекта след изтичането на
срока му за категоризация и установеното, че се касае по скоро за инцидентен
пропуск на търговеца от непрецизност, а
не за целенасочено поведение, целящо да увреди интересите на
потребителите. Освен, че е изолиран случай в дейността на търговеца, не са
констатирани и отегчаващи отговорността обстоятелства, като нарушението е
извършено за първи път.
При тези обстоятелства наложеното наказание
макар и в минимален размер се явява несъразмерно тежко и не съответства на
характера и тежестта на нарушението, като наложената санкция е явно неоправдана
за нуждите на превенцията. Данните по делото сочат, че извършеното нарушение е
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С него не са засегнати в сериозна степен обществените
отношения, които са регулирани от ЗТ и Закона за защита на потребителите, доколкото
при фактическата установеност в настоящия случай, обективно от него не са
последвали някакви неблагоприятни вредни последици.
Мотивите на районният съд напълно
се споделят от настоящя касационен състав, поради което и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
В чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е
предвидено, че за маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може
да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.
Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института
на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде
прилаган този институт по отношение на формалните нарушения. Изписването на
правните текстове в НП на чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН в НП не обосновава
извод, че АНО е извършил преценка за приложимост на сочените разпоредби, поради
което твърденията на касационният жалбоподател в този смисъл са неоснователни и
недоказани.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила,
като правилно.
При този изход на спора, основателно се явява направеното от ПП на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от договора за правна защита и съдействие на лист 30 от първоинстанционното
дело, адв. Г. е указал безплатна парвна помощ на ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. – Г. Б.“,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за адвокатурата, като
видно от пълномощното на гърба на договора, процесуалното представителство е
уговорено между страните както за пред РС – Ловеч, така и за пред АдмС – Ловеч.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство
се дължат за всяка инстанция, с оглед на което и на основание чл. 38, ал. 1, т.
3, предл. първо и ал. 2 от ЗА, чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл.
2, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на адв. Г.В.Г. *** следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер за този вид дела, а именно - 300 лева.
Мотивиран така и на основание чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 2,
предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120 от 22.06.2022
година, постановено
по наказателно административен характер дело № 854 по описа за 2021
година на Ловешкия
районен съд.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите гр. София, представлявана от председателя, да заплати на адвокат Г.В.Г.
***, сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.