Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 173 от 03.07.2012 година по гр. д. № 1832/2011 година Районен съд – град Горна Оряховица е приел за установено по отношение на „"Е.ОН.Б.П."” – град В., че И. В. Б. не дължи на „"Е.ОН.Б.П."” сумата от 2 461.71 лева, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № *, за периода от 27.11.2010г. до 25.05.2011г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес: село П., общ.Г.О., ул. "Б.К." № *, съгласно справка№ * от 27.05.2011г. и справка№ * от 27.05.2011г., двете за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, обективирана в дебитно известие № * от 22.06.2011г. „"Е.ОН.Б.П."” е осъдено да заплати на И. В. Б. сума в размер на 408.71 лева, представляваща направените от нея разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото „"Е.ОН.Б.П."” – град В., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че мотивите на Районния съд не кореспондират на събаните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции. Въззиваемата И. В. Б. заема становище, че жалбата на „"Е.ОН.Б.П."” е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски в производството пред въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „"Е.ОН.Б.П."” , с наименование към датата на постановяване на настоящото решение „Е. - П. П.” – град В., е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от И. В. Б. против „"Е.ОН.Б.П."” – град В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сума по фактура № */22.06.2011 година на стойност 2 461.71 лева за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се село П., общ.Г.О.. Между страните не се спори, че ищцата е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия. От представения по делото заверен препис от констативен протокол № * от 25.02.2011г. /л. 28 от първоинстанционното дело/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на "Е.ОН.Б.М." са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ с № 7275738, находящо се в село П., общ.Г.О., ул. "Б.К." № *, с клиентски № * и абонатен № *. Установява се още, че държавните пломби на електромера са налични, а пломбите на капака на клемния блок - не. В протокола е отразено и че при извършване на проверка на табло с 1 триф. о-р, намиращо се на стълб ниско напрежение се установило, че пломбата на таблото е видимо пристисната с клещи. При разпломбиране на таблото на електромер № 7275738 EMPSD412R и тестването на електромера на дисплея се появила грешка 990 – означаващо липса на 1-во и 2-ро напрежение в електромера. При обстоен оглед се установило, че първи и втори мост напреженов са срязани. По този начин ел. енергията, изразходвана по първа и втора фаза на електромера не се отчита от него и не се заплаща. В протокола са посочени имената на служителите на "Е.ОН.Б.М." , които са участвали в извършването на проверката – Веселин Даскалов и Стефан Петков. Протоколът е подписан от тях и от Ивайло Рангелов Георгиев, посочен като свидетел с отбелязване, че потребителя не присъства. Видно от приложените по делото писмо от „"Е.ОН.Б.П."” , изх. № */31.05.2012г., до П.Г., писмо на "Е.ОН.Б.М." , извлечение от сметка, справки № * и 16811/2 за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ, справки за консумирана електроенергия и дебитно известие № */22.06.2011г. /л. 25, 26, 30, 34, 35 и 36 от първоинстанционното дело/ на ищцата по делото, сега въззиваема, е начислена за плащане в резултат на корекцията електроенергия на обща стойност 2 461.71 лева за периода 27.11.2010г. – 25.05.2011г. В съдебно заседание на 16.03.2011г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.И.Р.Г.. Същият заявява, че подписът положен на е протокола от 25.05.2011 година е негов, че служители на „Е.ОН” са правели някаква проверка, помолили той да подпише протокола, тъй като нямало никой на адреса, както и че служителите не са отворили таблото пред него, а вече е било отворено когато е отишъл. От изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза /л. 62-67 от първоинстанционното дело/ се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип и е преминало първоначална метрологична проверка за годност през 2008г.; че изчислената в справката за корекция енергия за доплащане технически е възможно да бъде доставено до абоната за период от 180 дни; че е налице неотчитане от измервателните схеми на СТИ /първа и втора фази/ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. Третата измервателна система отчита консумираната ел. енергия от трета фаза и че не е налице точен измерител на грешката на отчитането. По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза /л. 68-71 от първоинстанционното дело/, от която се установява, че изчисленията в приложените по делото справки№ * и 16811/2 от 27,05,2011 година от 13.10.2010г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, са направени математически правилно, но не е взета предвид размерът на фактурираната ел. енергия на ищеца за процесния период в размер на 522 квтч, съгласно установената методология в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ методология; че дължимата за доплащане сума изчислена съобразно одобрените от ДЕКЕВР цени за електрическа енергия е в размер на 2 365.09 лева с ДДС и че периодът за извършване на корекцията при неточно измерване на електроенергията е определен на основание чл. 38, ал. 4 от ОУ на ДПЕЕЕМ. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В процесния случай не се спори между страните, че ищцата, сега въззиваема, е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и на чл. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „"Е.ОН.Б.П."” /ОУ на ДПЕЕ/; че е в договорни отношения с ответника по делото, сега въззивник, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От представените писмени доказателства по делото се установява, че „"Е.ОН.Б.П."” е извършило корекция на сметката електрическа енергия на И. Б. по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Доказано по делото се явява и обстоятелството, че СТИ е отчитало неточно преминаващото през него количество електрическа енергия. Установената с констативния протокол от проверката нерегламентирана външна намеса върху СТИ е ирелевантна и не поражда право за ответника – доставчик да извърши едностранна корекция на сметка за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период от време. В хода на съдебното производство ответникът по делото, „"Е.ОН.Б.П."” , не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на И. Б. - ищца по делото, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, оказали влияние върху СТИ и точното отчитане на ползваното от потребителя количество електрическа енергия. Макар да е съставен в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ, констативният протокол от извършената проверка не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за извършване на такава корекция, тъй като в действащото право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електрическа енергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с която ответното дружество е обосновало правото да начисли спорната сума. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уедба, касаеща процесното правоотношение. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка от събраните по делото доказателства не се установява, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство е последица от поведението на самия потребител. От доказателствения материал не може да бъде направен извод и че е налице причинна връзка между констатираното неточно измерване на ползваната електрическа енергия от СТИ и поведението на И. Б.. СТИ не е собственост на потребителя, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената електрическа енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ, ответникът следва да докаже, че потребителят е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната, периода на грешното измерване или неизмерване, както и количеството на реално потребената електрическа енергия. В противен случай, ако не се вземат предвид тези обстоятелства, на доставчика би се дала възможност да получи цена за недоставена от него и/или неползвана от потребителя електрическа енергия. В този смисъл, относно законосъобразността на направената едностранна корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице константна съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България, която настоящият съдебен състав споделя изцяло. В решенията на ВКС е направен извод за нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за изминал период. Разпоредбата на чл. 37 ОУ на ДПЕЕЕМ, която регламентира едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. Предвид изложеното по-горе и това, че клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите; че същата противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, следва да се приеме, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и като такава не може да породи правни последици, респективно -да бъде годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за електрическа енергия за изминал период от време, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В този смисъл са решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС; решение № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС; решение № 177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС и други. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „"Е.ОН.Б.П."” /”Е. – П. П.” / е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 173 от 03.07.2012 година на Районен съд – град Горна Оряховица по гр. д. № 1832/2011 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |