№ 40
гр. Кнежа, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20241430100412 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
“ИЗИ ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-1408,р-н
Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. -управител чрез юрисконсулт А.
С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к. ***,ул.“***“№**,aп.* е предявило против П.
В. Б., с ЕГН********** от гр.И.,ул.„***“№*обективно кумулативно съединени искове с
цена 1021.22лв.,от които: 900.00лв.-главница;59.40лв.-договорна лихва за периода
08.06.2023г. до 06.09.2023г.;61.82лв.-лихва за забава от датата на забавата 06.09.2023г. до
08.03.2024г. и държавна такса: 50.00лв./довнасяте на 2% такса /
Ищцовото дружество твърди,че на 08.06.2023г. е сключило, в качеството на кредитодател с
ответника по делото,в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит
от разстояние №440938,който договор е сключен при условията на ЗПФУР.
Ишцовата страна изтъква,че сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg като на същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние и съгласно
същите,сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник,както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”,с което
кандидатът безусловно приема същите.
Ищцовата страна описва,че след това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора и ако кандидатът бъде одобрен,той
получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Според ищцовата страна потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез
съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен,уникален,код, получава втори и-мейл,в който се съдържа специален линк,като след
отварянето му следва да въведе получения от него код. Сочи се от ищцовата страна,че по
принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от
него телефонен номер като разговора се записва и по този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
1
Ищцовата страна изтъква,че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен
номер;********** и следният имейл; **********@*****.***, а активиращият код е 3734.
Ищцовата страна счита,че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл.10 от 3ПК, във вр.с чл.9 от ЗПФУР и чл.18,ал.2 от ЗПФУР
във вр.с чл.3,ал.1 от ЗЕДЕУУ.
Ищцовата страна сочи,че приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен
документ е чл.3,т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г. като съдът,следва при преценка на доказването на факта на
сключването на договора,да се придържа към акта на ЕС.
Ищцовата страна сочи,че прилага по два броя дискове - за съда и за ответната страна,с
доказателствената стойност на оригинални договори за кредит,съгласно чл.184,ал.1,изр 2 от
ГПК като иска да се назначи техническа експертиза,която да отговори на
въпроса:изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит №440938?
Според ищцовата страна по този начин кредитополучателят е сключил договора за
предоставяне на кредит от разстояние,а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон,с
което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Описва се от ищцовата страна,че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил
снимка на личната си карта,от което е видно,че предоставените лични данни съвпадат,а
доколкото няма сигнал,че документът за самоличност е откраднат е явно,че именно
ответника е предоставил снимките.Ищцовата страна сочи,че е предоставена и снимка тип
„селфи“ с лицето на личната карта с титуляр ответника като в комплекта има и снимка от
вайбър профил,от която е видно,че той е регистриран с телефонният номер,с който е
сключен договора.Ищцовата страна изтъква,че в хода на сключване на договора е извършен
и видеоразговор по „вайбър“ като целта е сравняване на говорещия с титуляра на личната
карта и по този начин е извършено потвърждаване на самоличността на сключващия
договора.
Според ищцовата страна е било налице сравнение между снимката от личната карта и
говорещия като е видно,че двете лица са един и същи човек. Ищцовото дружество твърди,че
гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат
кредит с главница в размер на 900.00лв./деветстотин лева/като съгласно чл.2,ал.2 от
Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин,а именно: по касово на
каса на „Изи пей“АД.
Направено е искане с цел спестяване на процесуално време и на основание чл.192 от
ГПК,съдът служебно да се снабди от „Изи пей“АД с разписката,която се попълва от касовия
получател на сумата по повод плащане от „Изи финанс“ЕООД към „Изи
пей“АД№2000000356757087 от 08.06.2023г.,а в случай на отказ за служебно снабдяване,се
иска да се назначи съдебно счетоводна експертиза,която да отговори на следите въпроси:
1/Отпусната ли е на П. Б. сумата по договора за кредит в размер на 900.00лв. по описания в
исковата молба начин?
Иска се от ищцовата страна,задължително вещото лице да се снабди със съдебно
удостоверение и да извърши съответната справка в „Изипей“АД,като изиска
разписката,която се попълва от касовия получател на сумата по плащане от „Изи
финанс“ЕООД към „Изипей“ АД№2000000356757087 от 08.06.2023г.;
2/Размерът на законната лихва/ обезщетението за забава върху претендираната главница в
размер на 900.00лв.за претендирания период 06.09.2023г. до 08.03.2024г.;
Ищцовата страна изтъква,че видно от чл.4,ал.3,т.2 от Договора за кредит вземането на
главница в размер на 900.00лв.,разпределено на 3 вноски,всяка от които в размер на
300.00лв. за периода 08.07.2023г. - 06.09.2023г. като се твърди,че цялото вземане за главница
е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и няма
плащания за главница. Според ищцовата страна,поради това,следва да се уважи цялата й
претенция по заявление и по настоящата искова молба за периода 08.07.2023г.- 06.09.2023г. в
2
размер на 900.00 лв.
Ищцовата страна счита,че при изплащане на вноските по кредита, клиента трябва да
преведе освен дължимата главница,още и договорна лихва,която е фиксирана и не търпи
изменения по време на договора. Сочи се ,че договорната лихва е уточнена в Договора като
съгласно чл.2,ал.1,т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.15% и защото няма
плащания по договора се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода
08.06.2023г. до 06.09.2023г.в размер на 59.40лв.
Според ищцовото дружество ,кредитът е изцяло падежирал на датата на последната
дължима вноска по погасителен план,а именно; 06.09.2023г. и не е погасен,поради това
счита,че на основание чл.86,ал.1,изр.1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране
на целия кредит - 06.09.2023г.,а крайната дата на претендираната лихва - 08.03.2024г. е
произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда и с оглед
горното претендира вземане за законна лихва в размер на 61.82лв. за периода 06.09.2023г. до
08.03.2024г. Изтъква се,че ищцовата страна е правила опити за уреждане на отношенията
между страните по извънсъдебен ред,но са били безуспешни,като ответникът не е погасил
задълженията си съгласно договореното.
Предвид това ищцовото дружество е депозирало заявление пред Районен съд Кнежа,като в
резултат на това е било образувано ч.гр.д. №182/2024г.,но длъжникът не е открит на
постоянен и настоящ адрес, нито е бил установен работодател чрез който да му се връчат
книжата, връчването е осъществено по правилата на чл.47,ал.5 от ГПК-чрез залепване на
уведомление,а съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя- ищец да
предяви установителен иск,за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата
държавна такса.
Ищцовата страна счита,че поради това за нея се поражда правен интерес да заведе
настоящето дело.
Според ищцовото дружество към датата на входиране на настоящата искова молба
кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 1021.22лв.,от които:900.00лв.
главница по предоставения кредит,59.40лв.претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/ възнаградителна лихва за периода 08.06.2023г. до 06.09.2023г. и
61.82лв.лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 06.09.2023г. до
08.03.2024г.,ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата
сума.
Ищцовата страна претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на
50.00лв.юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на
заповедно производство в размер на 25,00лв.,както и за разноските в настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Въз основа на изложеното ищцовото дружество иска от съда на основание чл.415 от ГПК
и като се убеди в истинността на твърденията им да постанови решение,с което да признае
за установено по отношение на ответника П. В. Б.,с ЕГН**********,че същият дължи на
“ИЗИ ФИНАНС"ЕООД,с ЕИК201196810, представлявано от Борислав Николчев чрез
юрк.А.Г. сумата от 1021.22лв.,от които: 900.00лв.-главница по предоставения кредит,
59.40лв.-претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна/ лихва за периода 08.06.2023г. до 06.09.2023г.и
61.82лв.лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 06.09.2023г. до
08.03.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата
сума.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в
заповедното производство в следния размер: 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение,както
и платената държавна такса в размер на 25.00 лв.,а освен това се иска от съда на основание
чл.78,ал.1 от ГПК да осъди ответника да заплати направените от ищцовото дружество
3
разноски в настоящото производство включително държавна такса и такса за изисканите
експертизи,както и на основание чл.78,ал.8 от ГПК да осъди ответника да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Ищцовата страна е приложила към исковата си молба заверени преписи от следните
писмени доказателства :
1.Договор за предоставяне на кредит от разстояние №440938 от 08.06.2023г.;
2.Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние;
3.Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД;
4.Коресподенция по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние ;
5.Дискове със записани текстовете на договора за кредит и общите условия-
доказателствената стойност на чл.184 от ГПК - по един за съда и ответната страна, ведно с
имейлите и преписка по кредита и
6.Лична карта,„селфи“с лична карта,вайбър разговор -снимки.
Ищцовото дружество е направило доказателствени искания:
1.Съдът да приемете приложените към исковата молба доказателства и
2.Да изиска и приложи ч.гр.д.№182/2024г по описа на Районен съд Кнежа, образувано по
заявлението ни за заповедно производство.
В предоставения от ГПК и съда срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
особения представител на ответника адв.С. Тодоров Ш. от АК-Плевен,който счита
предявеният иск по гр.дело №412 по описа на PC-Кнежа за 2024г.за процесуално допустим.
Обаче с оглед на ангажираните по делото доказателства счита,че предявеният иск е
неоснователен. Според особения представител в случая се твърди,че процесният договор за
кредит е сключен от разстояние,поради което приложими към него са нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Особеният представител сочи,че съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/,договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Особеният представител изтъква,че съгласно чл.10 ал.1 от ЗПФУР, преди потребителят да
бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние,доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави
информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за
потребителя,но в случая по делото са представени разпечатки от електронните
документи,свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация,като липсват
доказателства, че ищецът е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР,съгласно
изискванията на чл.10 от ЗПФУР. Твърди се ,че предоставените по делото снимка на лична
карта и на снимка тип „селфи“ не дават информация,дали ответникът ги е предоставил на
ищеца във връзка с конкретния договор.
Според особеният представител на ответника,съгласно чл.18,ал.1 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,че
е:изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е
сроковете по чл.12.ал.1 или 2;получил е съгласието на потребителя за сключване на договора
и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор,както и че между страните са разменени
електронните съобщения,отговарящи на изискванията на Закона за електронния документ и
4
електронния подпис.
Особеният представител на ответника счита,че в исковата молба се твърди, че е проведен
телефонен разговор между ответника /клиент/ и ищеца,който се записва и потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги,но такъв запис липсва в
приложения към делото диск.
Според особеният представител на ответника не са налице безспорни доказателства,че
ответникът е получил и приел сумата от 900лв. като представената разписка,в която са
посочени имената на ответната страна и номера на договора за кредит,представлява
доказателство, че кредитодателят е предоставил по системата на Изипей посочената
сума на разположение на ответника, която може да бъде получена чрез представяне на
личен документ,но не се установява тази сума реално да е получена от длъжника.
Предвид изложеното в отговора на исковата молба от особения представител на ответника
се иска от съда да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни.
По повод на подадения писмен отговор от особения представител на ответника е постъпила
молба-становище по делото от ищцовата страна,в която подробно се оспорват тезите на
особения представител на ответника.
По делото се проведоха 2 бр. о.с.з.на 17.12.2024г. и на 04.03.2025г.,за които страните са
били редовно призовани.
Ищцовата страна не се представлява ,но пожддържа исковите си претенции чрез подадена
молба в тази насока от процесуален представител юрисконсулт.
Ответникът чрез особения си представител адв.С.Ш.,поддържа писмения отговор на
исковата молба.
По искане на ищцовата страна ,съдът е поискал информация от „Идипей“АД –гр.София
относно изплащането и получаването на заема като по делото е постъпило писмо с Изх.
№2024122017003398/30.12.2024г.,от чието съдържание е видно,че ответника е получил
паричен превод в брой в размер на 900лв./деветстотин лева/ от ищовото дружество на
27.07.2022г.,което се удостоверява и с копие от Разписка №70700018926766341 от
08.06.2023г.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство от общо
452,00лв./четиристотин петдесет и два лева/,от които: 50лв./петдесет лева/д.т. за завеждане
на делото и 402,00лв./четиристотисн и два лева /възнаграждение за особен представител, а в
заповедното производство са направени от него и присъдени разноски от общо
75,00лв./седемдесет и пет лева/,от които 25,00лв./двадесет и пет лева/д.т. за завеждане на
делото и 50,00лв./петдесет лева/юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и съвкупно,съдът
счита за установена следната фактическа обстановка: На 08.06.2023г. между страните по
делото е бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №440938, при
условията на ЗПФУР. Сключването на този договор е извършено въз основа на подробна
информация,достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg като на същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние и съгласно
същите,сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник,както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”,с което
кандидатът безусловно приема същите.
Кандидатът-ответник е получил и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора и след като е бил одобрен,е получил на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването е станало по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по
телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен,уникален,код, получава
втори и-мейл,в който се съдържа специален линк,като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане
5
на посочен от него телефонен номер като разговора се записва и по този начин той отново
потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер;********** и следният
имейл; **********@*****.***, а активиращият код е 3734.
Предвид това сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство
по смисъла на чл.10 от 3ПК, във вр.с чл.9 от ЗПФУР и чл.18,ал.2 от ЗПФУР във вр.с чл.3,ал.1
от ЗЕДЕУУ.
Дефиницията на това, какво е електронен документ е в чл.3,т.35 от Регламент (ЕС)
№910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. като съдът,следва
при преценка на доказването на факта на сключването на договора,да се придържа към акта
на ЕС.
Ищцовата страна е приложила два броя дискове - за съда и за ответната страна,с
доказателствената стойност на оригинални договори за кредит,съгласно чл.184,ал.1,изр 2 от
ГПК.
Кредитополучателят-ответник е сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние,
а кредитодателят- ищец му е изпратил съобщение по телефон,с което го уведомява, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин. В хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта,от което е видно,че
предоставените лични данни съвпадат и именно ответника е предоставил снимките.
Предоставена е и снимка тип „селфи“ с лицето на личната карта с титуляр ответника като в
комплекта има и снимка от вайбър профил,от която е видно,че той е регистриран с
телефонният номер,с който е сключен договора. В хода на сключване на договора е
извършен и видеоразговор по „вайбър“ като целта е сравняване на говорещия с титуляра на
личната карта и по този начин е извършено потвърждаване на самоличността на
сключващия договора. Било е налице сравнение между снимката от личната карта и
говорещия като е видно,че двете лица са един и същи човек. Гореописаната процедура е
извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер
на 900.00лв./деветстотин лева/като съгласно чл.2,ал.2 от Договора сумата е преведена на
ответника по посочен от него начин,а именно: по касово на каса на „Изи пей“АД като от
постъпилата по делото информация от „Идипей“АД –гр.София относно изплащането и
получаването на заема от постъпилото по делото писмо с Изх.
№2024122017003398/30.12.2024г.е видно,че ответника е получил паричен превод в брой в
размер на 900лв./деветстотин лева/ от ищовото дружество на 27.07.2022г.,което се
удостоверява и с копие от Разписка №70700018926766341 от 08.06.2023г.
Съдът счита предявените обективно –кумулативни искове за допустими. Разгледани по
същество същите са основателни и доказани от събраните в хода на производството
писмени доказателства.
Безспорно се установи по делото ,че към датата на входиране на настоящата искова молба
кредитополучателят- ответник е дължал на кредитодателя- ищец сумата от 1021.22лв.,от
които:900.00лв. главница по предоставения кредит,59.40лв.претендирана със заявление по
заповедно производство договорна/ възнаградителна лихва за периода 08.06.2023г. до
06.09.2023г. и 61.82лв.лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от
06.09.2023г. до 08.03.2024г.,ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване
на дължимата сума.
Освен това ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените съдебни
разноски в заповедното производство и настоящото исково производство.
Предвид изложеното,съдът счита,че следва да постанови съдебно решение ,с което да
признае за установено по отношение на ответника П. В. Б., с ЕГН********** от гр.И.,ул.
„***“№*,че дължи на “ИЗИ ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-1408,р-н
Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. –управител,представляван от
6
юрисконсулт А. С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к. ***,ул.“***“№**,aп.* сумата
от 1021.22лв.,от която: 900,00лв.-главница по предоставения кредит,59,40лв.-претендирана
със заявлението по заповедно производство договорна/възнаградителна/ лихва за периода
08.06,2023г. до 06.09.2023г. и 61.82лв.лихва/обезщетение за забава за периода от датата на
забавата от 06.09.2023г. до 08.03.2024г.,ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-
13.03.2025г. до пълното погасяване на дължимата сума.
Да осъди П. В. Б., с ЕГН********** от гр.И.,ул.„***“№* да заплати на “ИЗИ
ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-1408,р-н
Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. –управител,представляван от
юрисконсулт А. С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к. ***,ул.“***“№**,aп.*
направените и присъдени разноски в заповедното производство в общ размер на
75,00лв./седемдесет и пет лева/,от които: 50.00лв./петдесет лева/юрисконсултско
възнаграждение и платената държавна такса в размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/.
Да осъди П. В. Б., с ЕГН********** от гр.И.,ул.„***“№* да заплати на “ИЗИ
ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-1408,р-н
Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. –управител,представляван от
юрисконсулт А. С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к. ***,ул.“***“№**,aп.*
направените разноски в настоящото производство от общо 552,00лв./петстотин петдесет и
два лева/,от които 50,00лв./петдесет лева/д.т.,402,00лв./четиристотин и два лева
/възнаграждение за особен представител/ и 100лв./сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника П. В. Б.,с ЕГН********** от
гр.И.,ул.„***“№*,че дължи на “ИЗИ ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-
1408,р-н Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. –
управител,представляван от юрисконсулт А. С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к.
***,ул.“***“№**,aп.* сумата от 1021.22лв.,от които:900.00лв.-главница по предоставения
кредит,59.40лв.-претендирана със заявлението по заповедно производство
договорна/възнаградителна/ лихва за периода 08.06,2023г. до 06.09.2023г. и
61.82лв.лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 06.09.2023г. до
08.03.2024г.,ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-13.03.2025г. до пълното погасяване на
дължимата сума.
ОСЪЖДА П. В. Б.,с ЕГН********** от гр.И.,ул.„***“№* да заплати на “ИЗИ
ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-1408,р-н
Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. –управител,представляван от
юрисконсулт А. С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к. ***,ул.“***“№**,aп.*
направените и присъдени разноски в заповедното производство в общ размер на
75,00лв./седемдесет и пет лева/,от които: 50.00лв./петдесет лева/юрисконсултско
възнаграждение и платената държавна такса в размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА П. В. Б.,с ЕГН********** от гр.И.,ул.„***“№* да заплати на “ИЗИ
ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810,с адрес гр.С.-1408,р-н
Тр.,ж.к.“***“,ул.“***”№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н. –управител,представляван от
юрисконсулт А. С. Г. със съдебен адрес:гр.С. -1408,р-н ***,ж.к. ***,ул.“***“№**,aп.*
направените разноски в настоящото производство от общо 552,00лв./петстотин петдесет и
два лева/,от които 50,00лв./петдесет лева/д.т.,402,00лв./четиристотин и два лева
/възнаграждение за особен представител/ и 100лв./сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Плевен в 14 дневен срок от
съобщението на страните ,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8