Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 12/16.1.2018г.

 

гр. Я., 16.01.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Я.ският административен съд, четвърти състав, в публично заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст. Гюмлиева и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 368 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Я., ***, представлявано от управителя Д.А.С. против Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„К.А.Д.“ №52 с булстат ***, представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д.с която се претендира да бъде осъдена Национална агенция за приходите-гр.София да му заплати сумата от 3108 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар по АНД № 1593/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Я. в размер на 948 лв. с ДДС и по КАНД № 105/2017 г. по описа на Административен съд-гр.Я. в размер на 2160 лв. с ДДС, за които е издадена данъчна фактура №**********/05.07.2017 г., по които дела е отменено Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което е наложена на „Д.” ЕООД имуществена санкция в размер на 25000 лв., ведно със законна лихва върху исковата претенция от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв.П., която поддържа претенцията по съображения развити в писмена защита с искане да бъде уважена изцяло и да се присъдят направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт Е., който оспорва иска като неоснователен, моли за неговото отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Я. изразява становище, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр.Бургас на „Д.” ЕООД-гр.Я., представлявано от управителя Д.А.С. на основание чл.5, ал.1 ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на  25000 лева за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.

По жалба вх.№ 18271/16.12.2016 г. с Решение № 151/26.04.2017 г. по анд №1593/2016 г. Я.ският районен съд е отмененил Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от директора на ТД на НАП-Бургас.

Решението на въззивната инстанция е било оспорено от ТД на НАП-Бургас, като с Решение № 126/14.07.2017 г. по канд № 105/2017 г. ЯАС е оставил в сила Решение № 151/26.04.2017 г. по анд №1593/2016 г. по описа на Я.ския районен съд.

Решението на административния съд е окончателно и влиза в законна сила на 14.07.2017 г., на която дата е влязло в сила и решението на Районен съд-Я..

С Договор за правно обслужване от 16.01.2017 г. „Д.” ЕООД-гр.Я., представлявано от управителя Д.А.С. е възложило на Адвокатско дружество „Б.и П.“-гр.София, представлявано от С.Б., както и лично на С.М.Б., а последните са приели правното обслужване на „Д.” ЕООД-гр.Я., изразяващо се в изготвяне на жалба срещу Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. на директора на ТД на НАП-Бургас и процесуално представителство, защита и съдействие по анд 1593/2016 г. ЯРС и извършване на всички необходими действия до окончателното приключване на производството, включително представителство пред горната инстанция със срок на извършване на възложената работа до окончателното приключане на производството по делото.

Страните са договорили възнаграждение за извършената услуга по настоящия договор в размер на 948 лв. с ДДС за процесуално представителство, защита и съдействие по анд № 1593/2016 г. ЯРС и в размер на 2160 лв. с ДДС за процесуално представителство, защита и съдействие пред по-горна съдебна инстанция, като договореното възнаграждение се заплаща по банков път срещу издадена фактура най-късно до окончателното приключване на производството по делото.

С пълномощно от 13.03.2017 г. по анд 1593/2016 г. на ЯРС, Д.А.С. в качеството си на управител на „Д.” ЕООД-гр.Я. е упълномощил адвокат С.М.Б. с правото да осъществява процесуално представителство пред ЯРС, което видно от производството пред районния съд е било осъществено от процесуалния представител.

С пълномощно от 23.06.2017 г. Д.А.С. в качеството си на управител на „Д.” ЕООД-гр.Я. е упълномощил Адвокатско дружество „Б.и П.“-гр.София, адвокат С.М.Б. и адвокат К.С. П. заедно и поотделно да представляват дружеството пред АС-Я. с правата да изготвят, подпишат и подадат отговор на касационната жалба депозирана от директора на ТД на НАП-гр.Бургас срещу Решение № 151/26.04.2017 г. по анд №1593/2016 г. на ЯРС и да осъществят процесуално представителство по образуваното дело, което видно от производството пред административния съд е било осъществено от адв.П..

Пред касационната инстанция „Д.” ЕООД-гр.Я. е представило Списък с разноски направени в производството пред ЯРС в размер на 948 лв. с ДДС и пред ЯАС в размер на 2160 лв. с ДДС или общо в размер на 3108 лв. с ДДС.

За извършената услуга - обжалване на Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. на директора на ТД на НАП-Бургас по съдебен ред пред първа и втора инстанция Адвокатско дружество „Б.и П.“-гр.София е издало на „Д.” ЕООД-гр.Я., представлявано от управителя Д.А.С. Фактура № 209/05.07.2017 г. за сумата 3108 лв. с ДДС.

Посочената сума е изплатена от „Д.” ЕООД-гр.Я., представлявано от управителя Д.А.С. на Адвокатско дружество „Б.и П.“-гр.София с Преводно нареждане от 05.07.2017 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същият е допустим, още повече че по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Т.К.и Л.П. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

 Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.

Нормата на чл. 203 АПК  регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на наказателното постановление.

Досежно тях съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:

Налице е акт на административна дейност, каквато е наказателното постановление и незаконосъобразността му е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по анд № 1593/2016 г., приключило с влязло в сила на 14.07.2017 г. Решение № 151/26.04.2017 г., с което Районен съд-Я. е отменил Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр.Бургас, което решение на съда е оставено в сила с Решение № 126/14.07.2017 г. по канд № 105/2017 г. ЯАС.

За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд-Я. и пред Административен съд-Я. съгласно Договор за правно обслужване от 16.01.2017 г., пълномощни, Фактура № 209/05.07.2017 г. и Преводно нареждане от 05.07.2017 г.

От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, с което му се налагат санкции засягащи негови законни права и интереси.

В тази връзка не може да се приеме, че  вредите са вследствие на воденото съдебно производство, а не на наказателното постановление. Доколкото първото се развива, за да контролира законосъобразността на санкцията, то двете производства не са самостоятелни, а се касае за единен процес на налагане на наказание и проверка съответствието му със закона. Независимо че съдебното производство е започнало по инициатива на наказания, с това не се прекъсва пряката връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017  г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.

Понастоящем при наложена санкция от 25000 лева минималното възнаграждение съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата е 1280 лева за една инстанция, поради което и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3108 лева за процесуално представителство пред двете инстанции не може да се приеме за прекомерно.

В тази връзка и с оглед становището на ответника трябва да се посочи, че в настоящото производство се разглеждат претенции за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени или неимуществени вреди, а не за присъждане на разноски.

Поради това направените възражения са неоснователни, т.к. не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, а липсват съображения и доказателства, поради които да се намали размера на обезщетението за претърпени вреди, н.р. поради съпричинителство, нехайно водене на своите работи, недобросъвестност, злоупотреба с право или по други причини.

Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи в претендирания  размера от 3108 лева с ДДС представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1593/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Я. в размер на 948 лв. с ДДС и по КАНД № 105/2017 г. по описа на Административен съд-гр.Я. в размер на 2160 лв. с ДДС, по които дела е отменено Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което е наложена на „Д.” ЕООД имуществена санкция в размер на 25000 лв., ведно със законна лихва върху исковата претенция считано от датата на завеждане на исковата молба-01.12.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.

В съотвествие с направеното искане, представения списък с разноски, договор за правно обслужване № *********/15.12.2017 г. и фактура № 280/09.01.2018 г. ответника на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ дължи да заплати на ищеца сумата 552 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„К.А.Д.“ №52 да заплати на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Я., ***, представлявано от управителя Д.А.С. сумата 3108 (три хиляди сто и осем) лева с ДДС ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба-01.12.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от „Д.” ЕООД-р.Я. имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1593/2016 г. по описа на Районен съд-гр.Я. в размер на 948 лв. с ДДС и по КАНД № 105/2017 г. по описа на Административен съд-гр.Я. в размер на 2160 лв. с ДДС., по които дела е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 207487-F216520/15.08.2016 г. издадено от Директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което на „Д.” ЕООД-гр.Я. е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лв., в резултат на което наказателно постановление са настъпили вредите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„К.А.Д.“ №52 да заплати на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Я., ***, представлявано от управителя Д.А.С. сумата 552 (петстотин петдесет и два) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                      СЪДИЯ : /п/ не се чете