№ 199
гр. С. , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200598 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от „Минко транс БГ“ ЕООД
против НП № 22-0000245 от 21.04.2021 год., издадено от и.д. Директор на РД
„АА“ Б., с което за нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.последно от ЗАвтП, вр.
чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г ,ал.1, предл.2 от
ЗАвтП.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател редовно призовано, се
представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител, който
иска от съда да потвръди обжалваното наказателно постановление.. Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност
и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2021 г. в гр. С., служители на РД „АА“ Б. – свидетелите С.А. и
К.Л. приключили извършвана проверка на дружеството – жалбоподател за
периода 01.03.2020год.- 30.12.2020 год. Те установили, че дружеството
1
жалбоподател е допуснало на 06.07.2020 год. да се извърши международен
превоз на товари по маршрут България-Испания с водач на автомобил Рено Т
с рег. № ......... - С.М.С. без последният да отговаря на изискванията за
психологическа годност и че в периода 16.03.2020 год.- 30.07.2020 год.,
водачът С. е извършвал международни превози на товари без да притежава
валидно удостовеление за психологическа годност. Проверяващите
установили, че удостоверението за психологическа годност на С. било
валидно до 14.03.2020 год. Св. А. съставила АУАН на дружеството-
жалбоподател, където отразила, че е нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал.2,
предл.последно от ЗАвтП, вр. чл.8 от Наредба № 36 на МТ. Въз основа на
съставения акт, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява и
основателна, като съображенията на съда за това са следните: Както в
АУАН, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението – датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В
наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да
се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.
5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал.1 т.5, като в него не е посочено мястото на
извършване на нарушението. В обжалваното постановление
административнонаказващият орган е посочил единствено мястото на
извършване на проверката, което безспорно не е място на извършване на
нарушението. Доколкото в случая се касае за нарушител юридическо лице и
за нарушение, свързано с управленската дейност на дружеството - допускане
2
до управление на МПС на водач, неотговарящ на изискванията за
психологическа годност, то мястото на което тази дейност се извършва е
седалището на дружеството.Тоест мястото на извършване на нарушението е
именно седалището на дружеството – жалбоподател. До този извод, по пътя
на тълкуването, правилно в представената писмена защита е достигнал и
процесуалният представител на въззиваемата страна, но съдът намира за
недопустимо и незаконосъобразно мястото на извършване на нарушението да
се извлича по пътя на тълкуването, което безспорно нарушава правото на
защита на санкционираното лице. Настоящият състав не приема наведените
доводи на представителя на въззиваемата страна, че доколкото в АУАН и НП
все пак е посочено седалището на дружеството, то следва да се приеме, че е
посочено мястото на извършване на нарушението. В случая седалище на
дружеството е посочено с цел конкретизация на последното, но не и с цел
посочване мястото на извършване на нарушението. Посочено е мястото на
констатирането, но не и на извършването. Непосочване мястото на
извършване на нарушението всякога представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, ограничаващо правото на защита
на санционирания, което от своя страна влече незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. /В този смисъл Решение от
14.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 93 / 2021 г. на Административен съд – С./
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като не
следва да се произнася по съществото на спора.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 400 лева. Този размер съответства на разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението,
към която препраща чл. 18, ал.2 от Наредбата и според която
възнаглраждението, което се дължи при интерес от 1000 лева до 5000 лева/
какъвто е настоящият случай, тъй като размерът на наложената имуществена
санкция е 3000.00 лева/ е фиксиран на 300.00 лева плюс 7 % за горницата над
1000, тоест 440 лева.
3
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 22-0000245 от 21.04.2021 год.,
издадено от и.д. Директор на РД „АА“ Б., с което на „Минко транс БГ“ ЕООД,
с ЕИК ........ за нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.последно от ЗАвтП, вр. чл.8,
ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ на дружеството жалбоподател е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева на основание чл. 96г ,ал.1, предл.2 от ЗАвтП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на „Минко транс БГ“ ЕООД, с ЕИК ........, сумата от 400.00 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд С. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4