№ 19738
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110133923 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. ......... г. на „.......... ЕАД, ЕИК ............, със седалище
и адрес на управление: гр. ..............., срещу И. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
.................. с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника
съответно за 1./ сумата 292,35 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. .............., абонатен № ......., за
период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.12.2024 г. до
изплащане на вземането, 2./ сумата 26,35 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 19.12.2024 г.,
3./ сумата 34,55 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период
от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата 5,72 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
15.11.2022 г. до 19.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 08.01.2025 г. по ч. гр. д. № 77365/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател
през процесния период, е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е
доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане
са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано
ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово
разпределение, както и лихва за забава в плащането им, в полза на ищеца е издадена заповед
1
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че не е пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като никога не е бил
титуляр на партидата, създадена за исковия имот. Твърди, че партидата е била открита на
името на починалия .......... и материално легитимирани да отговарят за заплащане на
начислените суми са наследниците на последния. Посочва, че през м. август 2024 г. лицето
......... е изявило желание да е титуляр на партидата, като с плащания на каса на ..........“ от
20.12.2024 г. са погасени всички налични към тази дата непогасени задължения за имота.
Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от 11.07.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК,
като трето лице – помагач на страната на ищеца дружеството „.......... АД. Третото лице не
изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 77365/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 27.12.2024 г. „.......... ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. И., ЕГН
**********, за следните суми: 1./ 292,35 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. ............, абонатен №
......., за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 26,35 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до
19.12.2024 г., 3./ 34,55 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период
от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 5,72 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
15.11.2022 г. до 19.12.2024 г. Претендират се и разноски в заповедното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 08.01.2025 г. по ч. гр. д. № 77365/2024 г. на СРС, 29 състав, съдът е
постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение, в което е оспорил дължимостта на заявените суми при
мотиви, че е погасил изцяло претендираните суми преди завеждане на делото.
С разпореждане от 13.05.2025 г., получено на 15.05.2025 г., заповедният съд е указал
на заявителя възможността за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК спрямо длъжника, своевременно оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 4, том XIX, дело №
2
3081/1988 г. по описа на нотариус при Коларовския районен съд (л. 22), от който се
установява, че на 01.07.1988 г. ........ и .......... са прехвърлили на снаха си И. Д. И. и сина си
........... правото на собственост върху своя собствен недвижим имот – апартамент № 5,
находящ се в гр. С........... срещу задължение на приобретателите да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителите, докато последните са живи.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том №
LLLXVIII, дело № 32912/1997 г. по описа на нотариус ..........., с район на действие СРС
(л. 24), собствениците на процесния апартамент, придобит от тях при условията на
съпружеска имуществена общност – И. Д. И. и ..........., са се разпоредили със своите вещни
права върху него в полза на своя син ......., като всеки един от прехвърлителите си е
запазил пожизнено право на ползване върху целия имот.
С Решение № 28/13.02.2006 г. по гр. д. № 3557/2004 г. по описа на СРС, 80 състав
(л. 26), е прекратен бракът между И. Д. И. и ........... (сключен на 24.04.1987 г.), като е
постановено, че занапред жената ще запази брачното си фамилно име, а семейното жилище,
находящо се в гр. ............., се разпределя за ползване между бившите съпрузи.
С оглед на прекратения брак и разпределеното ползване на семейното жилище, с
молба от 13.11.2007 г., отправена до директора на топлофикационен район „...............“
(л. 30), бившата съпруга И. Д. И. е направила искане за разделяне на партидата на
процесния имот на 2 части, доколкото в този имот ще живеят 2 семейства – това на И. Д. И.
и това на ............
Видно е от Удостоверение за наследници изх. № РСЛ24-УГ01-
1778ПРЕПИ/22.02.2024 г., издадено от Столична община – район „С.“ (л. 59), че ........... /син
на ........../ е починал на ..........., като е оставил за свои наследници по закон своите деца
............
По делото са представени 2 броя съдебни удостоверения, издадени от СРС (л. 31 и
л. 32), в уверение на това, че ............са направили отказ от наследството, оставено им от
техния баща ..........., починал на ...........
С оглед на горните писмени доказателства и предвид липсата на други доказателства,
установяващи извършени от ответницата И. Д. И. разпореждания, вкл. отказ от вещното й
право на ползване върху процесния апартамент преди или по време на исковия период – от
01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., съдът приема, че след смъртта на другия вещен ползвател –
........... на ........... и за целия исков период именно И. Д. И. е била единствен титуляр на
вещното право на ползване на топлоснабдения имот.
Видно от представения по делото протокол от проведено на 05.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ......... (л. 41),
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Нелбо Инженеринг“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост.
На 12.09.2002 г. е сключен договор между ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД и
етажната собственост с адрес: в гр. ......... (л. 39), по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна
обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от ........." ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между „.......... ЕАД
– в качеството на възложител и „.......... АД – в качеството на изпълнител (л. 44), при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е
3
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са представени и приети Дебитно известие № **********/31.10.2024 г. и
Дебитно известие № **********/31.10.2024 г. (л. 18 и л. 19) за извършени корекции на
топлинната енергия, доставена в процесния имот за отчетни периоди м.08.2022 г. – м.04.2023
г. и м.07.2023 г. – м.04.2024 г., т. е. за исковия период, видно от които общо дължимата сума
за целия исков период възлиза на 292,35 лева (97,57 + 194,78).
С писмения отговор на исковата молба са представени 10 броя фискални бонове за
извършени на 31.10.2024 г. плащания на касата на „.......... ЕАД, както и разписка от
17.10.2024 г. за извършено чрез системата на “........” плащане на сума в общ размер на 15,77
лева.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 29676/11.07.2025 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 08.10.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в
процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че таксата за извършена
услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за посочения период.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото
лице В. П. по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно експертното
заключение, не се установяват извършени плащания в погашение на начислените за исковия
период задължения към „.......... ЕАД, чийто общ размер експертът е изчислил на сумата от
326,90 лева, в т. ч. 34,55 лева – цена на услугата за дялово разпределение. Настоящият
съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение, като обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област и същевременно неоспорено от страните по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
4
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекид. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Първият спорен по делото въпрос касае именно наличието на облигационна връзка
между главните страни в процесния период, съответно пасивната материална легитимация
на ответницата И. Д. И..
При съвкупна преценка на събрания по делото писмен доказателствен материал – в т.
ч. Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 4, том
XIX, дело № 3081/1988 г. по описа на нотариус при Коларовския районен съд, Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том № LLLXVIII, дело № 32912/1997 г.
по описа на нотариус ..........., с район на действие СРС, Решение № 28/13.02.2006 г. по гр. д.
№ 3557/2004 г. по описа на СРС, 80 състав, Удостоверение за наследници изх. № РСЛ24-
УГ01-1778ПРЕПИ/22.02.2024 г., издадено от Столична община – район „С.“, съдът
установи, че в исковия период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г. собственик на апартамент № 5
е трето неучастващо по делото лице – ........ Същевременно обаче, от приетия като писмено
5
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том №
LLLXVIII, дело № 32912/1997 г., се установява, че прехвърляйки правото на собственост
върху процесния имот, всеки един от прехвърлителите – И. Д. И. и ..........., си е запазил
пожизнено право на ползване върху целия имот. Със смъртта на ........... на ........... неговото
вещно право на ползване върху апартамента е погасено и единствен титуляр на такова право
върху целия имот е именно ответницата И. Д. И.. При това положение и доколкото исковият
период е с начало дата, следваща смъртта на ..........., съдът намира, че единствен вещен
ползвател на топлоснабдения имот е ответницата и в качеството си на такъв последната е
пасивно материално легитимирана да отговаря по претенциите за заплащане на
задълженията за доставена до имота топлинна енергия. В този смисъл съдебният състав
намира за нужно да отбележи, че счита за ирелевантно обстоятелството, че партидата за
апартамента е била открита на името на ........... в разглеждания период, тъй като дори и
същият да е отправил нарочно искане за откриване на такава единствено на негово име –
доказателства, за което обстоятелство не са ангажирани по делото, то неговата смърт
съставлява нов последващ юридически факт, който би бил основание за прекратяване на
възникналата въз основа на такова искане договорна връзка между това лице и „.......... ЕАД.
Ирелевантно за делото също е и обстоятелството, че считано от м. 08.2024 г. за имота е
открита партида на името на собственика ........., доколкото това обстоятелство /за което
също не се представят доказателства/ се явява настъпило след края на исковия период и би
било значимо единствено при преценката кой е материално отговорен за задълженията за
доставена до имота топлинна енергия за период, следващ процесния. Както се посочи,
законовата регламентация, съдържаща се в Закона за енергетиката, свързва качеството
потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване. Ето защо,
когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на ТЕ не е голият
собственик на имота, а титулярят на вещното право, който го упражнява. При липсата на
доказателства за осъществяването на последващи юридически факти, които да са довели до
прекратяване на учреденото с нотариалния акт от 1997 г. ограничено вещно право на
ползване в полза на И. Д. И., съдът приема, че последната е била негов носител,
включително и в рамките на исковия период, респ. тя е материално легитимираното лице да
отговаря за разноските, свързани с неговото ползване в посочения период.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед на тази нормативна уредба между главните страни по
спора за периода м.06.2019 г. – м.04.2022 г. е бил сключен договор за продажба на ТЕ за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "Д." от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и не се установява да е
упражнила това право срещу ОУ на „.......... ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на
закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя, вкл. и относно
приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
6
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия между ищцовото
дружество и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот. Неоснователни в
тази насока се явяват възраженията на ответната страна за липса на договорна обвързаност
помежду им поради обстоятелството, че същата не е ползвала имота в разглеждания период,
доколкото фактическото ползване на имота е ирелевантно към преценката дали е
съществувало ли или не облигационно правоотношение с горепосочения предмет.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 29676/11.07.2025 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 08.10.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в
процесния имот на претендираната с исковата молба стойност. Ето защо, съдът намира за
доказан по делото фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната в процеса цена, което от своя страна обосновава извод на съда за доказаност
на предявения главен иск за заплащане на доставена топлинна енергия по основание и
размер.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията с правопогасяващо
възражение за плащане на дължимите суми. В подкрепа на тези свои твърдения ответницата
е ангажирала писмени доказателства – 10 броя фискални бонове от 31.10.2024 г. и разписка
за извършено чрез системата на “........” плащане на 17.10.2024 г. Съдът приема, че така
представените писмени доказателства не установяват плащане на процесните вземания, тъй
като, от една страна, в тези документи се съдържа отбелязване, че чрез тях се заплащат
задължения към ищцовото дружество за дялово разпределение и лихви върху цената на
дялово разпределение по фактури от м.10.2024 г. – т. е. задължения, възникнали след
исковия период по перо „дялово разпределение“, а от друга – тяхната стойност не е
достатъчна за погасяване в цялост на претендираните суми.
При така ангажираните от ответницата доказателства и за установяване на спорния
между страните факт дали са погасени чрез плащане на процесните суми преди завеждане
на делото, съдът е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. От експертното
заключение на вещото лице В. П., което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът изцяло
кредитира, се установява, че не са налице извършени плащания в погашение на начислените
за исковия период задължения към „.......... ЕАД. Заключението на ССчЕ е прието без
възражения на страните, поради което и въз основа на него съдът формира краен извод за
недоказано наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за погасяване на претендираните
суми чрез плащане.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
7
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния
счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № .........
По делото е ангажиран Договор № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между „.......... ЕАД –
възложител и „.......... АД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото
да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и в предявения от
ищеца размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
8
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.......... ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
9
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г. не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до
19.12.2024 г. възлиза на 26,35 лева, поради което предявеният иск следва да се уважи пълния
му размер.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
27.12.2024 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсулстко
възнаграждение за заповедното производство, като съобразно уважената част от исковете в
негова полза следва да се присъди сумата в общ размер на 73,80 лева – разноски за
заповедното произовдство.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса, платен депозит за ССчЕ и за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, като съобразно уважената част
от исковете в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 467,43 лева – разноски за
исковото производство.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за реално сторени
такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.......... ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., срещу И. Д. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. .................. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Д. И., ЕГН
**********, дължи на „.......... ЕАД, ЕИК ............, сумата 292,35 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.
.............., абонатен № ......., за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 26,35 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за
период от 15.09.2023 г. до 19.12.2024 г., и сумата 34,55 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2022 г. до 30.04.2024
г., ведно със законна лихва за период от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.01.2025 г. по ч. гр. д. №
77365/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата 5,72 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 15.11.2022 г. до 19.12.2024 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.01.2025 г. по ч. гр. д. № 77365/2024 г. по описа на СРС, 29
10
състав,
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .................. да заплати на
„.......... ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ..............., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 73,80 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
77365/2024 г. на СРС, 29 състав, и сумата от 467,43 лева – сторени разноски в исковото
производство по гр. д. № 33923/2025 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
„.......... ЕАД – „.......... АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11