РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 24.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава
Алексиева гр. дело № 10604 по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на "Д.З.” АД ЕИК ******срещу
Решение № 99 от 08.03.2016 г. по гр. д. № 32215/2013 г. на СРС, 72 състав,
изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение от 25.05.2016 г. по същото дело, с
което отхвърлени предявените от „Д.З.“ АД, ЕИК ******искове за осъждане на З. „А.Б.“
АД, ЕИК ******да заплати на осн. чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД и в
условията на евентуалност вр. чл. 50 ЗЗД сумата от 339 лв. - изплатено
обезщетение във връзка с настъпило на 03.07.2008 г. застрахователно събитие и
по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 09.03.2009 г. до 29.07.2013 г. Със същото решение, „Д.З.“
АД е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД сумата от 300 лева разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач Министерство на отбраната.
Въззивникът излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения поради неправилния отказ на първоинстанционния съд да
спре делото до приключване с на НОХД 037/2014 г. по описа на Софийски военен
съд с влязла в сила присъда. Второто, сочено от въззивника процесуално
нарушение е отказът на първоинстанционния съд да допусне СТЕ за установяване на
твърдените с исковата молба обстоятелства. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че исковете
са неоснователни. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в срока по чл.
259, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл. чл.
213 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД и в условията на евентуалност вр. чл. 50 ЗЗД.
Фактическата обстановка е възпроизведена в
първоинстанционното решение. За да отхвърли исковете, СРС е приел, че
процесният имот е бил застрахован към 03.07.2008 г. - датата на взрива на
боеприпаси в склад на поделение „Челопечене“, което е част от Министерство на
отбраната, но по делото не се установява, че взривът е в причинна връзка с лице,
причисляващо се към определените в
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ военнослужещи от Българската
армия при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Поради липсата
на настъпил покрит риск, СРС е отхвърлил исковата претенция. По същите
съображения е отхвърлил и иска срещу Министерство на отбраната, като е приел,
че липсва настъпил застрахователен риск, при който да се покрива отговорността
на Министерство на отбраната за причинени от вещи на Министерство на отбраната
щети.
Въззивният съд е уважил направеното от въззивника искане
за спиране на производството по в.гр.д. 10604/2016 г. по описа на СГС на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на
НОХД 204/2016 г. по описа на Софийски военен съд по внесен обвинителен акт от
12.07.2016 г. срещу три длъжностни лица: М.М.- бивш Началник на База за
утилизация на бойни припаси, Д.П.- бивш Заместник Командир на бригада
„Логистика“ и бивш Началник на щаба на Бригада „Логистика“ и Р.Ц.– бивш
Заместник – Началник на Генералния Щаб на Българската армия по ресурсите и с
протоколно определение от 12.12.2016 г., делото е било спряно. Производството
по въззивното дело е възобновено на 02.12.2021 г. въз основа на постъпил
заверен препис от влязла в сила на 08.09.2021 г. Присъда № 46/29.09.2018 г. по
НОХД 0204/2016 г. по описа на Софийски военен съд, с която подсъдимите са
признати за невиновни и оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения по чл.
387, ал. 2 ал. 1, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 3 НК.
В своя молба от 31.12.2021 г., въззивникът е заявил, че с
оглед изхода на НОХД 204/2016 г., Софийски военен съд не поддържа
доказателственото си искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза,
поради което такава не е била допусната.
При така установената фактичска обстановка,
първоинстанционното решение е правилно, като настоящият състав споделя мотивите
му и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Приложеният във въззивното
производство заверен препис от влязла в сила оправдателна присъда по НОХД
0204/2016 г., Софийски воене съд подкрепя извода, че по делото не се установява
вредите да са причинени от лице от предвидените категории военнослужещи в
договора за застраховка „ГО“ между Министерство на отбраната и З. „А.Б.“ при
или по повод изпълнение на служебните му задължения. При липсата на една от
кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав за уважаването на
иска чл. 213 КЗ /отм./, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите
предпоставки, доколкото дори същите да са налице, това не би обусловило
основателност на претенцията.
Поради изчерпване предмета на въззивна проверка,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на дело, разноски следва да се присъдят в
полза на въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в размер на
100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, претендирано с отговора
на въззивната жалба.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 99 от 08.03.2016 г. по гр. д. № 32215/2013 г. на СРС, 72 състав, изменено по
реда на чл. 248 ГПК с Определение от
25.05.2016 г. по същото дело.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.З.“ АД , ЕИК
******да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ******сумата от 100 лева, разноски пред СГС.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач Министерство на отбраната.
Настоящото
решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.