Р Е Ш Е Н И Е
№877
08.06.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№3324/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Р.Б.Д. /***/,
против М.Л.Д., с която се твърди, че страните са бивши съпрузи, като от брака
си имат едно родено малолетно дете- М.. Твърди се, че молителката е обект на постоянен физически и психически тормоз от
страна на ответника. Твърди се, че последният акт на домашно насилие е от дата
01.05.2016г., когато отв. Д., отишъл в клиника „***”,
където молителката е придружавала детето М. за лечение, и започнал да я обижда, в присъствието на детето, хванал я за
гушата и я блъснал в стената. С молбата си представя декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, която декларира извършеното насилие над нея, в присъствието на детето.
Моли съдът да постанови решение, с което да наложи мерки за закрила спрямо нея,
изразяващи се в задължаване на ответникът Д. да се въздържа от домашно насилие,
забрана на същия да приближава пострадалото лице и жилището й в ***; да му се
забрани да доближава местоработата й, находяща се на адрес – гр.***, местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице, при условия и срок, определени
от съда, както и да бъде задължен извършителят на насилие да посещава
специализирани програми на адрес – гр.*** В молбата не се посочва конкретен
срок, за който молителката иска да бъдат наложени мерките. В с.з., молителката, чрез адв.
***, поддържа молбата и моли съдът да я уважи, като налижи мерки за закрила, за
максималният предвиден в Закона срок от 18 месеца.
Ответникът М.Л.Д., чрез адв.
Р.И., изразява становище за неоснователност на молбата и моли съдът да остави
същата без уважение, като евентуално постанови решение, съобразно събраните по
делото доказателства и вътрешното убеждение на съда. Моли съдът да остави без
уважение молбата за постановяване на
мерки за закрила, спрямо детето М., като неоснователна.
По делото, с определение № 1796/11.05.2016г.,
съдът служебно е конституирал по делото,
на основание като пострадало лице малолетният М. *** Д., род.на *** г.
По делото има издадена заповед за
незабавна защита № 23/11.05.2016г, с която са наложени мерки по реда на ЗЗДН,до
приключване на производството по настоящето дело, с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, като от брака си имат едно
родено дете-М. *** Д., род. ***г. На съда е служебно известен факта, че
страните са бивши съпрузи, кат съдия- докладчик по гр.д.№ 1115/2016г,
приключило с развод по чл.50 от СК.
По делото е представена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН от молителката, с която удостоверява, че е обект на домашно
насилие, осъществено на дата 01.05.2016г., в МБАЛ”***”, гр. Плевен, изразяващо се
в хващане за гушата на мол. Д. /***/ и удряне в стената, осъществено в
присъствието на детето М.. Декларацията,
попълнена от пострадалата, с това съдържание, съставлява годно доказателство,
установяващо факта на домашното насилие,
по смисъла на ЗЗДН. Законът е придал самостоятелно доказателствено
значение на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и дори при липсата на други доказателства,
само въз основа на нея, съдът издава заповед за защита. По делото, от страна
на отв. М.Д.,
не се ангажираха доказателства, оборващи доказателствената сила на
декларацията. о делото, от молителката,
е представено съдебно- медицинско удостоверение № 216/03.05.2016г., издадено от
д-р ***, гл.ас.към КСМД – МУ – Плевен, за извършен на дата 03.05.2016г. в 12:20
часа, преглед на молителката, при който са установени следните наранявания: на гърба,
непосредствено под и навътре /срединно/ от долният
край на дясната лопатка, е установен оток, мораво-синкаво кръвонасядане,
на площ ок.
Видно от приложеният по делото социален
доклад, се установява, че молителката Д. живее заедно с детето М., на настоящия
адрес ***. При разговор със социалният работник, същата е споделила, че след
като са заживели съвместно двамата с ответника, отношенията им рязко са се
променили. Молителката е споделила, че с ответника са се разделяли три пъти,
като през м. август 2015г, раздялата им е окончателна. По данни на молителката,
отв. М. Д., е започнал да упражнява насилие над нея,
в присъствието на детето, от 2014година. При проведена среща с отв. Д., същият е отрекъл изложеното от бившата си съпруга,
като неверни. Сдъщият е посочил, че молителката симулира и го изнудва. В
заключение на доклада е посочено, че в интерес на детето е да бъде уважена
молбата на неговата майка. По делото е приложен и доклад от ЦСРИЖДПН-Сдружение
център „Отворени
врата”, гр. Плевен, в който е отразено, че
по време на съвместното им съжителство, мол. Д.
е била постоянен обект на домашно насилие от страна на съпруга си –М.Д.. В
доклада е описан акта на насилие от дата 01.05.2016г, като е посочено, че след
тази дата, детето М. отказва да се вижда с баща си.
По делото е изслушана мол.
Р.Д./***/, която описва акта на насилие, от дата 01.05.2016год. Същата
посочва,че ответникът е я обиждал с грозни думи, и е заплашвал нея и родителите
й.
По делото е изслушан и отв.
М. Д., който категорично отрича да е осъществил твърденият акт на домашно насилие
над молителката, по описаният начин. не оспорва факта, че е бил в МБАЛ”***”, на
посочената дата, но посещението му е
било по повод да види детето М., което, според него се е разболяло от
пневмония, тъй като не ме у обърнато навреме внимание от майката. Твърди,че е
извикан от майката, за да плати сметката
в болницата. Посочва, че е бил афектиран
от състоянието на детето, но е провел разговора с майката с нормален тон.
По делото, като свидетел е разпитана св. Доля
***- майка на мол. Р.Д./***/, която посочва, че на
дата 01.05.2016г., тя, задено с бащата на
молителката, и детето М., са отишли до
МБАЛ ***, защото детето, след проведено четиридневно антибиотично
лечение, е имало температура. При проведеният преглед от дежурен лекар, на
майката и детето е предложено като вариант- оставане за лечение в болницата.
Св. *** посочва, че на същият ден, след 20,30 часа, дъщеря Р. й се е обадила и силно е плачела по
телефона и почти не е разбрала какво й говори. Свидетелката посочва, че е изпратила съпруга си до болницата да види
какво става там. Свидетелката посочва, че
по- късно се е чула по телефона с дъщеря си и тя й обяснила, че М. е дошъл на посещение в болницата, и
започнал да я обижда, в присъствието на детето. След това е ударил в стената,
където имало метална лайсна, от което кожата на гърба й се е била свлякла.
Свидетелката посочва, че е посетила Р. на следващият ден и е видяла раните на
гърба й, като посочва рана, с дължина ок
По делото, по реда на чл.192, ал.1 от ГПК, е
изискан от трето неучастващо по делото лице- МБАЛ”***”, гр. Плевен,
видеозаписът от охранителните камери на
ет.3 от Детско отделение на болницата. Същият е надлежно изпратен и е
приет от съда, като веществено доказателство, по реда на чл.204, ал.1 от ГПК-чрез неговият
оглед. Част от съдържанието на диска е възпроизведено в с.з., в присъствието на
страните, техните процесуални представители и съда, като от съдържащите се общо
19 файла, са възпроизведени два от тях- посочени в съдебният протокол. От съдържанието на
файловете се установява, че на посочената дата, ок. 20,30часа, във фоайето на
трети етаж на Детско отделение- МБАЛ ***,
са се намирали молителката Р.Д., отв. М.Д. и
малолетния М.. Записът не въпроизвежда звук, само
картина. Установява се, че отм. М. Д.
нанася два удара в областта на шията на мол. Д.- в 20ч. 28мин и 17 сек и в20ч. 28мин и 34 сек. При
нанасяне на първият удар, молителката запазва равновесие, но при нанасяне на втория удар, Д. се удря в
намиращата се зад нея стена и пада на земята, в безпомощно състояние, след
което ответника я вдига от земята и я
поставя на намиращият се в близост диван. Установи се, че детето М. е в непосредствена близост до
родителите си през цялото време. От записа се установява също, че преди нанасяне на двата удара, отв. Д. стои надвесен над пострадалата, която е седнала на
дивана във фоайето. Установява се, че след ударите, пострадалата се изправя,
взема детето от ръцете на ответника, и се прибира, плачейки в отделението.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира за безспорно установен фактът на извършване на физическо домашно насилие
над мол. Р.Д. /***/, осъществен в присъствието на
детето М., на посочената дата 01.05.2016г., изразяващ се в удряне в областта на
шията и блъскане в стената, довело до описаните по- горе наранявания,
констатирани от съдебният лекар. По делото не само, че не се събраха
доказателства, оборващи твърденията на молителката и съдържанието на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, но от единственото поискано от ответника
доказателство- записа от охранителните камери на болницата, по категоричен
начин се установи извършването на насилие на пострадалите- майката и детето. В
случая дискът е приет от съда като веществено доказателство и е извършен оглед
по реда на чл.204, ал.1 от ГПК, в присъствието на страните. Следва да се
отбележи, че съобразно ТР№1/2001г, т.10 на ВСК, огледът е доказателствено
средство имащо самостоятелно
доказателствено значение в процеса, а представеният видеозапис може да се
използва за целите на доказването на
гражданският процес- Решение № 136/11.04.2011г по гр.д.№ 602/2010г, постановено
по чл.290 от ГПК.
Съдът намира за установен и факта на
извършване на акт на домашно насилие и спрямо детето М., тъй като на
основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за
психическо и емоционално насилие над дете, се счита всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
молбата на Р.Д. за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН, срещу отв. М.Д. е основателна, и следва да бъде уважена, като
бъдат наложени следните мерки за закрила: задължаване на извършителя М.Д. да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на молителката Р.Д. и по отношение на малолетния М. *** Д.,; забрана на ответника –извършител, да се доближава до: пострадалата Р. ***, до жилището й , находящо се на адрес:
гр.***, и местоработата й, находяща се на адрес: гр.***, на разстояние 50метра,;
задължаване на извръшителя
да посещава специализирани програми. Мерките следва да бъдат определени за срок
от 18 месеца. Съдът намира, че така посочените мерки за закрила и за посоченият
срок, най-пълно биха защитили пострадалото лице, оглед целите на ЗЗДН.
Следва, на извършителя Д. да бъда наложена
глоба в полза на държавата в размер на 1000лв. Същата се налага служебно от
съда, във всички случаи на домашно насилие.
Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът
Д., да бъде осъден да заплати сумата от 25лв.-държавна такса по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено, че на дата 01.05.2016 г. в гр.Плевен М.Л.Д., с ЕГН**********,
Е ИЗВЪРШИЛ акт на домашно насилие спрямо Р.Б.Д. /***/, с ЕГН********** и над
малолетния М. *** Д., с ЕГН**********, като извършено в негово присъствие.
ПОСТАНОВЯВА издаване на Заповед за защита, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, със следното съдържание:
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН извършителя М.Л.Д., с ЕГН********** ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие
спрямо Р.Б.Д. /***/, с ЕГН********** и спрямо малолетния М. *** Д., с ЕГН**********.
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН, на извършителя М.Л.Д., с ЕГН**********, ДА СЕ ДОБЛИЖАВА на разстояние 50 метра: до пострадалата Р.Б.Д. /***/, с ЕГН**********, до ЖИЛИЩЕТО й, находящо се на
адрес: гр.Плевен, ул.”Орлица”, №31, и МЕСТОРАБОТАТА
й, находяща се на адрес: гр.***.
3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5
от ЗЗДН, извършителя М.Л.Д., с ЕГН********** ***, ДА ПОСЕЩАВА специализирани програми.
На основание чл.5, ал.4 НАЛАГА на извършителя М.Л.Д.,
с ЕГН**********, ГЛОБА в размер на 1000.00 лв., в полза на държавата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителят М.Л.Д., с ЕГН********** , на основание чл.21, ал.3, че при
неизпълнение на Заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, за което ще бъде незабавно уведомена Прокуратурата.
Препис от
решението и от заповедта да се връчи на ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.
ОСЪЖДА
извършителят М.Л.Д., с ЕГН**********, да заплати 25.00 лв., представляваща държавна такса по сметка на ПлРС.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС в 7-мо дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: