Определение по дело №421/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на „Ерготрак-Б.”О., седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”П. Г. К.”№22, против „Асто”Е., седалище и адрес на управление в Б., ул.”Д.”№8, с пр. осн.чл.345, ал.1 от ТЗ, чл.342, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Сочи се от ищцовата страна, че с ответника са сключили лизингов договор №7092/21.09.07г, по силата на който на са му предоставили за ползване багер марка „Кейси” за срок от 24 месеца, предаден ведно с оборудването с нарочен протокол от 26.09.07г. Договорената цена от 174 598лв, представляваща левовата равностойност на 89 271 евро, ответното дружество е следвало да изплати съгласно посочения погасителен план.До 30.06.10г е платил лизинговата цена до март 2008г и част от вноската за април 2008г.Остатъка от 83 863,63лв,представляващи 17 месечни лизингови вноски за периода април 2008г – август 2009г,включително, не са платени.Поради това ищеца счита, че така посочената сума им се дължи, както и лихвата за забава в размер на 2 000лв за времето от 22.04.08г до 20.10.10г. Отделно от това настояват ответника да върне намиращият се у него багер, ведно с оборудването, подробно описани в приемо-предавателния протокол, както и направените по делото разноски.

Ответната страна не изразява становище по исковете.

Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения лизингов договор 7092/21.09.07г ищцовото дружество, в качеството си на „лизингодател”, се е задължило да закупи при условия, определени от ответното Е., като „лизингополучател”, лизингов обект – багер, товарач „КЕЙС” мод.695SR, шаси №N7GH11569 и двигател №00456474 (вж.чл.1,р.І от договора).Според р.ІІ, чл.2, ал.1 и 2 договора е сключен за срок от 24 месеца, считано от момента на постъпването на първоначалната лизингова вноска, като в случай на просрочване на плащанията от лизингополучателя, страните са предвидили автоматично подновяване на договора „до изплащането на последната лизингова вноска(до изплащане на общата лизингова стойност)”.

Лизинговата стойност и начина на плащане са уредени в р.ІІІ от договора, като е договорено да се извърши съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Общата лизингова стойност е 89 271 евро,вкл.20%ДДС, платими както следва: първата лизингова вноска от 28 224 евро страните са приели да се плати при подписването на договора(вж.чл.3, ал.3). Останалите 23 периодични лизингови вноски всяка в размер на главница от 2 454,22 евро и лихви от 200 евро, или общо 2 654,22 евро, съгласно чл.3, ал.4 е предвидено да се плаща в левове не по-късно от 22-ро число на всеки календарен месец, следващ месеца на доставката по банков път.

Според чл.4, ал.1 и 2 лизинговия обект е собственост на лизингодателя за периода на действие на договора, като е предвидено лизингополучателя да придобие собствеността едва след изплащане на общата лизингова стойност и всички дължими разходи, възникнали за периода на договора.

Предаването на багера на ответника е уговорено да се извърши с приемо-предавателен протокол(чл.6, ал.1) след авансовото плащане по чл.3, ал.3, б.”а”, като съгл.чл.7, ал.2, б.”к” лизингополучателя се задължава да предаде лизинговия обект на „отговорно пазене” в 3-дневен срок на лице, посочено от лизингодателя след получаване на писмено уведомление, когато последния едностранно прекрати договора.

В р.VІІІ е предвидена възможността лизингодателя да прекрати едностранно договора при неизпълнение на задълженията от лизингополучателя по чл.3,чл.5,чл.6 и чл.7, ал.2, както и да предприеме всички законоустановени мерки за възстановяване владението си върху лизинговия обект „при отказ от страна на лизингодателя да го предаде в посочения срок след едностранно прекратяване на договора”.При предсрочно и едностранно прекратяване на договора от страна на ищцовото дружество при някоя от договорените хипотези, последното разполага с изключителното право да получи незабавно владението върху лизинговото имущество, предмет на договора.

Действието на договора се счита за прекратено по взаимно съгласие и/или с писмено предизвестие, отправено от изправната страна към неизправната(чл.9, ал.1); с изтичането на срока по чл.3, ал.3,б.”а” или на дадения в писменото предизвестие срок(чл.9, ал.2).

Видно от представения приемо-предавателен протокол от 26.09.07г лизинговия обект е предаден на представител на „АСТО”Е..

От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на 26.09.07г Е. е превело по сметка на ищцовото дружество първата вноска в размер на 55 200,67лв, представляваща равностойността на 28 224 евро.Остатъка от 110 402,53лв според вещото лице са разпределени за погасяване в следващите 23 месеца по 4 800лв(2 454,22 евро), като е начислена и месечна лихва в размер на 391,17лв(200 евро).След приспадане на платеното, към 29.12.09г остават дължими още 83 836,63 евро(вж. таблицата от заключението).

Ищцовата страна признава плащане на вноските до март 2008г и част от вноската за април 2008г(вж. и заключението).

В експертизата си вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху неизплатената част от главницата, която за времето от 22.04.08г до датата на предявяване на исковата молба - 20.10.10г възлиза на 18 445лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Уважаването на иска за реално изпълнение по арг. на чл.79, ал.1 ЗЗД към който препраща чл.288 ТЗ, се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на облигационно отношение, неизпълнение на задълженията по него и реалното изпълнение все още да е възможно.

От събрания доказателствен материал се установи, че между страните е сключен договор за лизинг по см. на чл.342 и сл. от ТЗ.На това сочат представения лизингов договор 7092/21.09.07г от 21.09.07г, по силата на който ищцовото дружество е предоставило за възмездно ползване на ответното багер-товарач срещу задължението на последното да заплаща определената цена за ползването, съгласно погасителен план-приложение №1.Видно от двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 26.09.07г Е. е получило багера, поради което за него е възникнало задължението да заплаща лизинговите вноски в размерите и при условията, договорени в р.ІІІ. Според съдебно-счетоводната експертиза на 26.09.07г в полза на лизингодателя ответника е заплатил левовата равностойност на 28 224 евро - сумата от 55 200,67лв.От останалата дължима сума, разпределена съгласно уговорките на 23 месечни вноски, експерта сочи за платени от ответното Е. само част от тях - 35 533,28лв и към 20.12.09г остатъка от 83 863,63лв не е изплатен, въпреки безспорните доказателства,че багера му е предаден от ищеца(вж. приемо-предавателния протокол).Следователно, от дължимите суми лизингополучателя е платил само част, като за 83 863,63лв е изпаднало в забава. При това положение, на осн.чл.242, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД, съгласно клаузите на сключения между страните договор и по арг. на чл.79 ЗЗД, иска за заплащане на неизплатените лизингови вноски се явява основателен и доказан за този размер, поради което ще следва да се присъдят в полза на лизингодателя.

Уважаването на горния иск обуславя основателността и на иска за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД.Както се изтъкна ответника е изпадна в забава, чийто начален момент според вещото лице се явява 22.04.08г, когато длъжника е спрял плащанията.В предвид изложеното, от тази дата до предявяването на исковата молба на 20.10.10г, на ищеца му се следва мораторна лихва от 18 445,26лв.С оглед направеното увеличение размера на тази претенция, то същата е наложително да се уважи за така посочения от експерта сума, именно 18 445,26лв.

Що се отнася до иска по чл.345, ал.1 ТЗ, то съда съобрази следното:

Действително с цитираната норма законодателя изрично е предвидил задължението на лизингополучателя да върне веща. Възникването на това задължение обаче е обусловено от настъпването две предпоставки: изтичането срока на лизинговия договор и развалянето му, поради причина, за която отговаря лизингополучателя. Събрания доказателствен материал не обоснова наличието на която и да е от двете хипотези.Нещо повече – в исковата молба и хода на делото дори не се съдържат твърдения на ищцовата страна в тази насока. Процесния лизингов договор е срочен – сключен е за срок от 24 месеца(чл.2, ал.1 от Договора), считано от момента на постъпване на първоначалната лизингова вноска, т.е. от 26.09.07г(вж. експертизата).В случай на просрочване на плащанията от лизингополучателя, с чл.2, ал.2 от договора обаче страните изрично са уговорили автоматичното му подновяване „до изплащането на последната лизингова вноска(до изплащане на общата лизингова стойност)”. Впредвид констатациите на вещото лице(вж.и признанията на ищцовата страна) просрочието на плащанията от Е. е факт, който неизбежно води до уговореното автоматично подновяване на договора. С оглед изложеното и отсъствието на данни за преустановяването на договорената лизингова връзка по друг начин - прекратяването му по реда и начина на чл.9 от Договора, респ. развалянето му по предвидения за това ред и пр., уважаването на иска за връщане на багера, ведно с оборудването му съгласно приемо-предавателния протокол, не намира опора в закона.Ето защо същият се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за решаването на спора.

Ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, които съобразно уважената част на исковете възлизат общо на 5 883лв.

Водим от горното БОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Асто”Е., седалище и адрес на управление в Б., ул.”Д.”№8, да заплати на „Ерготрак-Б.”О., седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”П. Г. К.”№22, сумата от 83 863,63лв, представляващи неизплатени лизингови вноски за периода 22.04.08г-20.10.10г, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

ОСЪЖДА „Асто”Е., с посочен по-горе адрес, да заплати на „Ерготрак-Б.”О.,с посочен по-горе адрес, сумата от 18 445,26лв, представляващи мораторна лихва за периода 22.04.08г – 20.10.10г.

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, иска на „Ерготрак-Б.”О.,с посочен по-горе адрес, срещу „Асто”Е., с посочен по-горе адрес, да му върне и предаде лизингов обект – багер, товарач „КЕЙС” мод.695SR, шаси №N7GH11569 и двигател №00456474, ведно с оборудването му съгласно приемо-предавателния протокол.

ОСЪЖДА „Асто”Е., с посочен по-горе адрес, да заплати на „Ерготрак-Б.”О.,с посочен по-горе адрес, сумата от 5 883лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно уважената част на исковете.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред АС-С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: