№ 13946
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110168368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********) е предявило искове по
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С. К. С., ЕГН ********** за сумата от
1498,09 лева - главница по договор за кредит „А1 карта“ № 817458/17.01.2020г., сключен между
ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД, ведно със законна лихва от 15.10.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 76,97 лева -
възнаградителна лихва за период от 21.01.2020г. до 06.06.2020г., за сумата 176,75 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 07.06.2020г. до 24.09.2021г., които
вземания са прехвърлени в полза на „Агенция за просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
(праводател на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********) с подписано
на 21.12.2020г. приложение № 1 към договор за цесия от 11.11.2016г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 59402/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 17.01.2020г. е сключен договор за кредит между „Аксес Файнанс“
ООД (с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *********) и ответницата. Съгласно договора
кредитодателят се задължил да предостави на ответницата револвиращ кредит в максимален
размер от 1800 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да ползва и върне сумата
съгласно условията на договора. Кредитополучателят имал право да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит. На кредитополучателя бил предоставен и платежен инструмент –
кредитна карта заедно с плик, съдържащ ПИК код за ползване на картата, като кредотополучателят
можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума.
Ответницата усвоила сума в общ размер от 1800 лева от предоставения максимален кредитен
лимит, като вследствие на извършените операции по картата непогасената главница била в размер
на 1498,09 лева. Дневният лихвен процент върху непогасената част от кредита бил уговорен в
размер на 0,12 %, като възнаградителна лихва се дължала от датата на първата транзакция по
договора - 21.01.2020г., до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита –
06.06.2020г. и се равнявала на сумата от 76,97 лева. Предсрочната изискуемост била обявена на
06.06.2020г. при настъпване на предпоставките, визирани в клаузата на чл.22, ал.1 от договора.
1
Падежът за връщане на всяка усвоена сума била определен до всяко второ число на текущия месец.
Дори да не се установи по делото, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на
ответницата, то се иска претенциите да се уважат до размера на сумите, за които е настъпил
падежът. Всички вземания по договора за кредит, възникнали в полза на „Аксес Файнанс“ ООД (с
правоприемник „Аксес Файнанс“ АД) срещу ответницата били прехвърлени в полза на ищеца
съгласно Приложение № 1 от 21.12.2020г. към договор за цесия от 11.11.2016г. За извършената
цесия до ответницата било изпратено уведомление от името на „Аксес Файнанс“ АД чрез
ищцовото дружество, като приложеното към исковата молба уведомление от цедента до длъжника
следвало да се счита за достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба.
Ответницата чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че не е
получила уведомление за извършване на цесията от предишния кредитор. Поддържа, че законът не
предвижда уведомяването за извършената цесия да се извършва от трети лица, вкл. и от цесионера
чрез упълномощаване. Нормата на закона била императивна с цел да се защити длъжникът от
ненадлежно плащане.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по делото,
намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за кредит при условия,
посочени в исковата молба, че е усвоен кредит в размер на претендираната главница, както и че
процесните вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия и предишният кредитор е
уведомил ответницата за извършената цесия.
От приетия като доказателство по делото договор за кредит „А1 Карта“ от 17.01.2020г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитодател и
ответницата С. К. С. в качеството на кредитополучател, се установява, че между посочените страни
е сключен договор за кредит, по силата на който кредотодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 1800 лева под формата на
разрешен кредитен лимит. Уговорено е сумата да се усвоява чрез международна кредитна карта
„А1“ и кредитополучателят се е задължил да ползва и върне сумата съгласно условията на договора
(чл.2, ал.1 от договора). Уговорено е, че заедно с подписване на договора кредитодателят
предоставя на кредитополучателя платежен инструмент – платежна карта с № 817458, като
кредотополучателят е удостоверил, че заедно с картата е получил отделен запечатан плик, който
съдържа ПИН – код за ползване на картата (чл.2, ал.2 и ал.3 от договора). Уговорено е, че
кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на
кредитния лимит (чл.3, ал.1 от договора). Кредитополучателят се е задължил през целия срок на
валидност на договора да заплаща общото си задължение до 2 – ро число на текущия месец (чл.3,
ал.2 от договора), като общото задължение включва усвоена и непогасена главница, начислена
върху нея договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и
разходи за събиране на просрочени задължения (чл.3, ал.3 от договора). Договорът е сключен за
неопределен срок (чл.4, ал.1, т.1 от договора). Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема в размер на 17,8 % (чл.4, ал.1, т.2). Върху усвоения размер на кредита е уговорено да се
дължи и дневен лихвен процент в размер на 0,04944 %, начислявана всеки ден върху усвоената и
непогасена главница. Уговорен е годишен процент на разходите по заема – 18,95 % (чл.4, ал.1, т.4).
Предвидено е, че кредитополучателят може да тегли суми в брой или да извършва платежни
нареждания в рамките на максималния кредитен лимит (чл.5, ал.2).
Като доказателство по делото е прието Приложение № 1 към договора за кредит – рамков
договор за издаване и предоставяне на А1 карта, от 17.01.2020г. който е сключен между "Изи
Пеймънт Сървисиз“ ООД чрез „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата в качеството й на
картодържател, като по силата на договора картоиздателят издава и предоставя на картодържателя
платежна карта с номер 817458, чрез която могат да се извършват платежни операции до размер на
предоставения кредитен лимит по посочения по – горе договор за кредит (чл.1). С подписване на
договора ответницата е удостоверила, че е получила карта № 817458 (чл.4). Приети като
доказателства са и Общи условия към посочения рамков договор.
При така събраните писмени доказателства съдът приема, че ответницата и „Аксес Файнанс“
2
ООД (чийто правоприемник е „Аксес Файнанс“ АД) са били обвързани от договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.
От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната експертиза,
което се кредитира от съда съгласно чл.202 ГПК, се установява, че общият размер на усвоените
суми от ответницата възлиза на 1794,75 лева. Ответницата е направила три плащания на обща
стойност от 556,45 лева. Начислените общи задължения на ответницата са били в размер на 2553,99
лева, като следва : главница – 1794,75 лева, възнаградителна лихва – 137,31 лева, неустойка за
неизпълнение – 385,18 лева, разходи за събиране на вземания – 60 лева и законова лихва за забава –
176,75 лева. Платената от ищцата сума от 556,45 лева е отнесена от кредитодателя в погашение на
следните вземания : главница – 296,66 лева, възнаградителна лихва – 60,34 лева, неустойка за
неизпълнение – 169,45 лева, разходи за събиране на вземания – 30 лева. При това непогасените
задължения според заключението на вещото лице въз основа на счетоводните записи при
кредитодателя са в общ размер от 1997,54 лева, както следва : главница – 1498,09 лева,
възнаградителна лихва – 76,97 лева, неустойка за неизпълнение – 215,73 лева, разходи за събиране
на вземания – 30 лева и законна лихва за забава – 176,75 лева.
Съгласно договора за кредит в случай че кредитополучателя не заплати общото си
задължение на падежа същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на
кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който трябва да отговоря на конкретно
упоменати в договора условия (чл.15, ал.1 от договора), свързани с възраст, минимален
осигурителен доход, липса на непогасени кредити. Уговорено е, че в случай че кредотополучателят
не предостави допълнителното обезпечение в уговорения срок кредотополучателят дължи
неустойка в размер на 4,8 % от усвоената главница към последно число на предходния месец, като
неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението - чл.20, ал.1 от
договора.
Съдът приема, че клаузата в процесния договор за кредит, която предвижда заплащането на
неустойка при неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение,
е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи, като такива са принципът на справедливостта и добросъвестността в
гражданско правните отношения. Недопустимо е при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната)
е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат. В случая така предвидената
неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с
договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Дължимият по
договора резултат не е даването на обезпечение, то е само гаранция за постигане на резултата. Така,
както е уговорена неустойката, означава, че тя би се дължала и тогава когато потребителят
надлежно изпълнява договора, което не съответства на добросъвестността. Санкцията за недадено
обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с
допълнителни парични задължения – арг. чл.71 ЗЗД. Отделно от това в случая следва да се държи
сметка, че по договора за потребителски кредит задължение на кредитодателя е да направи
предварителна оценка за кредитоспособността на потребителя, за да се избегне свръхзадлъжнялост
и неплатежоспособност на потребителя – чл.16 ЗПК, съображения 26 и 28 от Директива и чл.8
2008/48/ЕО. Сключването на необезпечен кредит безспорно съставлява риск за кредитодателя от
несъбираемост на отпуснатите парични средства, който риск обаче не може да се компенсира с
натоварване на потребителя с допълнителни парични задължения за непредоставеното обезпечение
под формата на неустойка. Несъответно на целта на предвиденото в ЗПК (транспонирано от
Директива 2008/48/ЕО) задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на
потребителя е предвиденото в договорите задължение за потребителя да предостави обезпечение
след сключване на договора за кредит. Отделно от това предвидените условия относно
задължението за предоставяне на обезпечение, свързани с предоставянето му в изключително
кратък срок и завишените изисквания към отделните видове обезпечения, прави това задължение
практически неизпълнимо. Като се вземе предвид още размерът и начинът на уговаряне за плащане
на неустойката за предоставяне на обезпечение – на определено число от месеца, в който
кредитополучателят не е погасил изцяло задължението си (чл.20, ал.2 от договора) в размер на
3
определен процент от невърнатата главница, се формира извод, че единствената цел, с която е
уговорена дължимост на неустойката е натоварване на длъжника с допълнително задължение,
което оскъпява кредита, без това оскъпяване да е оповестено по начина, указан в закона, а именно
чрез включването на този разход, привидно уговорен като неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК. С уговорката за дължимост на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, при уговорен размер на неустойката от 4,8 % от
усвоената и невърната главница, се създава конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по договора за кредит и по същество се касае за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК - решение на СЕС по дело C-714/22 (задължително за настоящия съд по чл.633 ГПК). Така
наречената „скрита лихва“ под формата на неустойка не е обявена по надлежния ред чрез
включването й в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. Налице е
нарушение, което препятства потребителя да разбре обхвата на задължението си и икономическите
последици от сключване на договора за кредит. Неточното обявяване в договора за кредит на
действителния ГПР, който следва да включва и задължението, уговорено като неустойка, но имащо
характер на възнаградителна лихва, е равнозначно на липса на посочено ГПР в договора и
обосновава извод за недействителност на договора за кредит по арг. на чл.10, ал.1, т.10, вр. чл.22
ЗПК– в този смисъл решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК. В
този случай съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и
лихва или други разходи по кредита. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото
му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички предвидени по закон и
реално уговорени разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер – решение C – 714/2022г.
Предвид горното договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и се дължи само
чистата стойност на кредита, като реално усвоената част от кредита е в размер на 1794,75 лева. От
заключението на вещото лице се установи, че извършените от ответницата плащания по договора
възлизат на сума в общ размер от 556,46 лева. При това непогасеният остатък от усвоената чиста
стойност на кредита възлиза на сумата от 1238,29 лева.
От събраните по делото писмени доказателства - рамков договор от 11.11.2016г. за
прехвърляне на парични вземания (цесия) между „Аксес Файнанс“ ООД в качеството на цедент и
„Агенция на контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (праводател на „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ АД, ЕИК *********), в качеството на цесионер и Приложение №
1, се установява, че кредитодателят е прехвърлил вземанията, произтичащи от процесния договор
за кредит, в полза на „Агенция на контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
(праводател на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД, ЕИК *********). Допълнително
като доказателство е прието и потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД от „Аксес Файнанс“ ООД, съгласно
което старият кредит потвърждава прехвърленото на вземанията съгласно Приложение № 1 към
рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г. При това съдът приема,
че вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени в полза на ищеца –
правоприемник на дружеството – цесионер.
За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от
стария кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане на делото не се установява,
но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба
уведомление от стария кредитор, действащ чрез пълномощник – новия кредитор, до длъжника за
извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл.235, ал.3
ГПК, вр. т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК.
Упълномощаването на новия кредитор от стария кредитор за извършване на цесията се
установява от приетото по делото пълномощно, с което старият кредитор – „Аксес Файнанс“ ООД
упълномощава новия кредитор – „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД, ЕИК
********* (праводател на ищеца) да уведоми от негово име всички длъжници на дружеството за
извършената цесия съгласно горецитирания договор за цесия. При това цесията има действие
спрямо ответницата – в този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Предвид изложеното по – горе искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1238,29
4
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК), до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Останалите искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждане на разноски. За настоящото производство съразмерно с
уважената част от исковете при пълен размер на разноските от 859,05 лева (държавна такса – 34,05
лева, 300 лева – депозит за вещо лице, 425 лева – депозит за особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер съгласно чл.25, ал.1
НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото) следва да
се присъди сумата от 607,23 лева. За заповедното производство съразмерно на ищеца се следва
сумата от 59,41 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. К. С., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 29А, ет.3, каб.321 – адв. Д. Ф., дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********), на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК сумата от
1238,29 лева - главница по договор за кредит „А1 карта“ № 817458/17.01.2020г., сключен между
ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД, което вземане е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (праводател на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********) с подписано на 21.12.2020г. приложение № 1 към
договор за цесия от 11.11.2016г., ведно със законна лихва от 15.10.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата до пълния предявен размер от 1498,09 лева, изцяло иска по чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК за сумата 76,97 лева - възнаградителна лихва за период от 21.01.2020г. до
06.06.2020г. и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 176,75 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за период от 07.06.2020г. до 24.09.2021г.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 29А, ет.3,
каб.321 – адв. Д. Ф., да плати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 607,23 лева – разноски за настоящото производство и сумата
от 59,41 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението на ответницата да се връчи на съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“
№ 29А, ет.3, каб.321 – адв. Д. Ф..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5