Решение по дело №12556/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31
Дата: 2 януари 2024 г.
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20231110112556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110112556 по описа за 2023 година
Производството е по исковата молба на Д. А. А. с ЕГН **********, с
адрес в гр. Со/адрес/, процесуален представител - адв. Л. Б. със съдебен адрес
- гр.С/адрес/ спрямо „С..." ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
в гр. С/адрес/, представлявано от М.Д.Д. - управител, с която се претендира
решение за осъждането на ответника да заплатени на ищеца следната сума - 3
046.13 лева, представляваща сбор от общия размер на неизплатените трудови
възнаграждения по трудов договор с № 23/ 31.08.2022г., прекратен на
основание чл.325 от КТ със заповед с № 19/ 06.01.2023г.
Излага се, че ищецът е бил в трудова връзка с работодателя, по която е
изпълнявал длъжността „продавач, разносна търговия“ с месечно
възнаграждение от 710 лева, което се твърди, че през периода на действие на
договора не му е било платено. Като се ангажират доказателства се желае
решение за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 3 046.13
лева като сбор на трудови възнаграждения за месеците м. 09, м.10. ; м. 11,
м.12 на 2022 г. и за периода от 01. 01. до 09.01.2023 г. вкл., която сума се
търси ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда до
окончателното плащане. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
1
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорва иска като неоснователен. С отговора ответникът не оспорва, че
страните са били в трудово правоотношение помежду си, с посочените от Д.
длъжност и трудово възнаграждение, както и че ТД е прекратен.
Излага се обаче, че трудовите му възнаграждения са били изплащани в
брой и лично, за което са били попълвани и ведомости, изгубени не по вина
на работодателя. В този смисъл исковете се оспорват и се ангажират
доказателства, а именно гласни такива и се претендират разноски.
Правното основание на предявените искове е чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ,
както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като с доклада си по чл.140 , ал.1 от ГПК във
вр. с чл.312, ал.1 от ГПК съдът е приел за безспорно между страните, че
между тях е съществувало трудово правоотношение по ТД, който е
прекратен, безспорно по размер е приел и тр. възнаграждение по договора и е
отделил за спорен само фактът досежно това дали има или не плащане по
трудовия договор на сумите за ТВ. Страните не са възразили по доклада на
съда.
Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и като
съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните нямат спор, че са били обвързани в трудово – правна връзка
помежду си на основание ТД № 23/ 31.08.2022г., по който Д. е изпълнявал
длъжността: “продавач, разносна търговия“ при трудово възнаграждение от
710 лева, както и че този ТД е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
при взаимно съгласие на страните, а и това се установява от самия ТД и
Заповед за прекратяване на ТД от 06.01.2023г., връчена на Д. на 09.01.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.2 от КТ работодателят е
длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на
работниците и служителите за положения от тях труд и да го изплаща по
начина, определен в императивната разпоредба на чл.270, ал.3 от КТ - лично
по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или
служителя-на влог в посочена от него банка като плащането следва да се
установи само чрез надлежните документи – в този смисъл е и константната
практика на ВКС, обективирана в решения с № 258/ 3.11.2017г. на ВКС по
гр.д. № 1007/2017 г., IV г. о., ГК, Р 89/ 29.03.201г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г.
2
о. и Р с № 241/ 07.01.2015г. по по гр. д. № 3269/2014 г., III г. о. на ВКС. В
цитираната практика е допустимо да бъде установено плащане на паричното
вземане на работника за възнаграждения и чрез други доказателства вкл.
свидетелски показания в случай, че се твърди загуба или унищожаване на
документи по плащането не по вина на работодателя или чрез експертиза
относно изясняване на обстоятелствата досежно редовността във воденето на
счетоводството. Видно от справка от трето по делото лице – „С.Т.Акаунт“
ЕООД има данни за изгубени/ изхвърлени документи на ведомости на
ответника за периода септември – декември 2022г., а от пет броя платежни
нареждания към ТД на НАП за периода от 28.09.2022г. до 30.01.2023г., както
и удостоверение за декларирани данни пред НАП и удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, се установява,
че ответното дружество за исковия период е без задължения към НАП.
При тези доказателства съдът намира, че твърдението на работодателя,
че възнагражденията на Д. са изплатени лично по ведомост, които ведомости
са изгубени не по негова вина, остана недоказано. Със справката на
С.Т,Акаунт ЕООД и с тези на ТД на НАП София не се установи нито
обстоятелството, че тези ведомости са били на съхранение при дружеството –
счетоводител С.Т.Акаунт ЕООД, нито че са изгубени, а фактът, установен от
представените справки на ТД НАП, че „С...“ ЕООД е без публични
задължения към НАП за исковия период за вземания на държавата, визирани
в разпоредбата на чл.87, ал. 2 от ДОПК, доказва само, че няма такива
задължения, но не доказва плащания на трудово възнаграждение към Д..
При липсата на други, относими към изясняване на спора доказателства,
съдът намира, че претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати
сумата от 3 046.13 лева като сбор на трудови възнаграждения за месеците м.
09, м.10. ; м. 11, м.12 на 2022 г. и за периода от 01. 01. до 09.01.2023 г. вкл.
като доказана и основателна следва да бъде уважена.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважена и претенцията
за присъждане на законовата лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2023г. до окончателното плащане.
И при тези мотиви и при доказаност на исковите претенции и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото за
платено възнаграждение за адвокат в размер на 650 лева.
3
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК осъденото лице следва да заплати и
нужната държавна такса по исковото производство в размер на 121 лева,
която сума следва да бъде внесена по сметка на СРС.
На основание чл.242, ал.1, предл. второ от ГПК следва да се постанови
предварително изпълнение на решението за присъдените суми.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД „С..."
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/,
представлявано от М.Д.Д. – управител да заплати на Д. А. А. с ЕГН
**********, с адрес в гр. Со/адрес/, чрез адв. Л. Б. сумата от 3 046.13 лева
като сбор на неплатени трудови възнаграждения по трудов договор с №
23/31.08.2022г. за месеците м. 09, м.10. ; м. 11, м.12 на 2022 г. и за периода от
01. 01. до 09.01.2023 г. вкл. ведно със законовата лихва за забава от датата на
сезиране на съда – 09.03.2023г. до окончателното плащане и

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С..." ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/, представлявано от М.Д.Д. –
управител да заплати на Д. А. А. с ЕГН **********, с адрес в гр. Со/адрес/,
чрез адв. Л. Б. сумата от 650 лева за платено по гр.дело с № 12556/ 2023г
адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „С..." ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/, представлявано от М.Д.Д. –
управител да заплати по сметка на СРС сумата от 121 лева за държавна такса
по делото.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1, предл. второ от ГПК
предварително изпълнение на решението досежно сумата от 3 046.13 лева
като сбор на неплатени трудови възнаграждения за месеците м. 09, м.10. ; м.
11, м.12 на 2022 г. и за периода от 01. 01. до 09.01.2023 г. вкл.
4

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5