Решение по дело №11668/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6520
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221100511668
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6520
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100511668 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електрохолд продажби“ АД, /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД/, действащо чрез процесуалния си
представител, срещу неизгодните части на решение № 6858 от 21.06.2022 г., постановено по
гр. дело № 139/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 128-ми състав.
С посоченото решение районният съд е осъдил Н. К. К. да заплати на „Електрохолд
продажби” ЕАД /с предходно наименование “ЧЕЗ Електро България” АД/, ЕИК *********,
сумата от 2003.80 лв., представляваща стойност на доставена и потребена, но незаплатена
електрическа енергия за клиентски номер 300042636642, за която са издадени фактури в
периода от 21.12.2018 г. до 15.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.01.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 553.86 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 09.01.2019 г. до 30.12.2021 г., като е отхвърлил иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2882.69 лв., за която са издадени фактури в
периода от 07.12.2018 г. до 10.12.2018 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 820.47 лв. и за периода от 04.01.2019 г. до
08.01.2019 г. включително. Предмет на настоящото въззивно производство е
отхвърлителната част на съдебното решение в частта, в която е отхвърлен искът за главница.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Излагат се съображения, че неправилно
районният съд е приел, че била изтекла погасителната давност за част от процесните
фактури - на стойност 878.89 лева относно всички задължения, чийто падеж е преди
31.12.2018 г. /3 години преди подаване на исковата молба, което е станало по пощата на
31.12.2021 г./, а именно издадените 3 бр. фактури от 07.12.2018 г. и фактурата от 10.12.2018
1
г. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
изцяло уважени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият Н. К. К. не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната на „Електрохолд продажби“ АД -
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Съобразно постановките в ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на
ВКС, и извършеното с него нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката, е прието, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с
качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма
сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна
енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, а начинът, по който законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови
нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично известни общи условия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94 а, респ. по чл.
95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ/. Легалната дефиниция
на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - §
1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4
ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен
субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот. /така прието и в решение № 205 от 28.02.2019 г.,
2
постановено по гр. д. № 439/2018 г. На ВКС, 3-то гр. отд./
В настоящия спор следователно е от значение дали ответникът е притежавал или не
правото на собственост върху жилището, а с това – и качеството си на страна по договора за
продажба на електрическа енергия. Процесното твърдяно правоотношение следва да е
възникнало на основание Закона за енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на
вещното право на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване,
когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и
ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Аргумент
в посока на гореизложеното е и разподбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната
дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ в § 1, т.
42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната
дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Ответникът не спори, че е
собственик на имота, поради което страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение.
Неправилно обаче съдът е приел от кога тече давностният срок. Искът е отхвърлен
за задълженията преди 31.12.2018г. /три години преди датата на подаване на исковата
молба/. Действително задълженията са възникнали като срочни, поради което приложима в
случая е кратката три годишна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения
на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от електроснабдителните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б „в” ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Съгласно представените по делото общи условия, дължимите суми се заплащат
ежемесечно, съгласно посочения в съобщението срок за плащане, а съгласно чл. 19, ал. 5 от
ОУ съобщенията за плащане съдържат началната и крайната дата на плащане, като без
правно значение е дали и кога са получени фактурите от потребителя.
Фактурите, за които е отхвърлен искът са: фактура № **********/07.12.2018г.,
фактура № **********/07.12.2018г., фактура № **********/07.12.2018г. и фактура №
**********/10.12.2018г.
Във фактурите са посочени следните крайни срокове за плащане по всяка от тях: по
фактура № **********/07.12.2018г. – 03.01.2019г., по фактура № **********/07.12.2018г. –
03.01.2019г., по фактура № **********/07.12.2018г. – 03.01.2019г. и по фактура №
**********/10.12.2018г. – 03.01.2019г. Следователно по всяка от фактурите ответникът е
изпаднал в забава, считано от 04.01.2019г. Давностният срок за погасяване на задълженията
изтича на 04.01.2022г. Исковата молба е предявена на 31.12.2021г., видно от пощенското
клеймо. Както сам е отбелязал СРС, видно от приетите по делото доказателства,
включително и заключението на вещото лице, не е налице префактуриране на стари
задължения. От 04.01.2019г. до 31.12.2021г. не е изтекъл предвидения в закона тригодишен
давностен срок, поради което основателни са обективираните във въззивната жалба
3
оплаквания в тази връзка.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се отмени.

По разноските за въззивната инстанция:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК на въззивника се дължат разноски в
размер на 125 лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на
още 236.59 лв. в производството пред СРС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6858 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 139/2022 г. на
Софийски районен съд, 128 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният
иск за главница за разликата над уважения размер от 2003.80 лв. до пълния предявен размер
от 2882.69 лв., за която са издадени фактури в периода от 07.12.2018 г. до 10.12.2018 г. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на
„Електрохолд продажби” ЕАД /с предходно наименование “ЧЕЗ Електро България” АД/,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.”****, бл.
Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от Л.В. и Д.С., разликата над уважения от СРС
размер от 2003.80 лв. до пълния предявен размер от 2882.69 лв., за която са издадени
фактури в периода от 07.12.2018 г. до 10.12.2018 г. представляваща стойност на доставена и
потребена, но незаплатена електрическа енергия за клиентски номер 300042636642, ведно
със законна лихва от 04.01.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, да заплати на
„Електрохолд продажби” ЕАД /с предходно наименование “ЧЕЗ Електро България” АД/,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.”****, бл.
Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от Л.В. и Д.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 273, сумата от 125 лв., представляваща направените във въззивното производство
разноски, както и сумата от още 236.59 лв., представляваща направените в производството
пред СРС разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД на страната на въззивника „Електрохолд продажби” ЕАД /с предходно
наименование “ЧЕЗ Електро България” АД/.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
4
т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5