Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр.
Сливница, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият районен съд, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Мария И. и в присъствието на
прокурор Дамянов, като разгледа докладваното от председателя ЧНД № 193 по описа
на съда за 2019 г. и въз основа на събраните доказателства
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 ЗЗ
на задължително лечение в ДПБ - Карлуково, А.И.Г., живущ ***, ЕГН: **********, който
не е в състояние да дава информирано съгласие за лечение, за срок от 3 месеца, считано от влизане
на настоящото решение в сила, като определя стационарна форма на
лечението.
НАЗНАЧАВА
на основание чл. 162, ал. 3 ЗЗ за лице, което да изразява информирано съгласие
за лечението на А.И.Г., Е.И.Л. (сестра на освидетелствания).
Препис
от решението да се изпрати на ДПБ - Карлуково.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
СОС в 7 – дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ
към решение от 30.04.2019 г. по
ч.н.д № 193/2019 г. по описа на РС –
гр. Сливница
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Закона за здравето.
РП – гр. Сливница е внесла искане
на основание чл.157, във вр. с чл. 156 от ЗЗ за настаняване на задължително
лечение на А.И.Г., живущ ***,
ЕГН: **********. В искането се сочи, че състоянието на освидетелствания е
влошено. В искането се поддържа, че с поведението си освидетелстваният А.И.Г.
застрашава своя живот и този на околните.
В
съдебно заседание представителят на РП – гр. Сливница поддържа искането и моли
съда да постанови задължително лечение на освидетелствания Г. в психиатрично
заведение.
Освидетелстваният
А.И.Г. заявява пред съда, че има желание да се лекува.
Служебният
му защитник моли съда да постанови решение, с което да настани освидетелствания
на лечение в специализирано психиатрично заведение с цел подобряване на
състоянието му.
Като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и
след като лично изслуша освидетелствания Г., съдът намери следното:
Освидетелстваният А.И.Г. е роден
на *** ***, неосъждан, безработен.
Видно
от заключението на съдебно – психиатричната експертиза, освидетелстваният А.И.Г.
страда от параноидна шизофрения от 1994 г. Налице е постепенно влошаване на
състоянието на освидетелствания поради намаления прием на медикаменти. При
влошено състояние за освидетелствания е характерна немотивирана и
непредсказуема агресия. Под влияние на налудната си продукция би могъл да бъде
опасен за своите и на околните здраве и живот. Вещото лице дава заключение, че
се налага провеждане на задължително стационарно лечение по смисъла на чл.155
ЗЗ. В заключението се сочи, че освидетелстваният Г. не може да дава информирано
съгласие по отношение на лечението си, но такова може да дава сестра му Е.И..
Освидетелстваният
А.Г. заявява, че добре се е повлиял от проведеното в хода на производството
лечение и би могъл да продължи същото.
От
показанията на св. Л.А.А., Е.И.Л., Л.М.Л. и Г.Н.И. - Т. се установява, че
освидетелствания страда от параноидна шизофрения и умствена изостаналост и
приема съответните медикаменти. Приемът на медикаменти се контролира от майка
му св. Л.А. и от сестра му св. Е.Л., като двете се грижат три пъти на ден да
дават на освидетелствания предписаните лекарства. Свидетелите посочват, че осв.
Г. многократно е лекуван в болница и като след изписването си приема
медикаменти за около 2 месеца, след което отказва и състоянието му се влошава,
започва да си говори сам на висок тон, става агресивен, налита да се бие. На
25.03.2019 г., когато св. Л. отишла при него да му даде лекарства, той отказал
да ги приеме и започнал да я бута, като имало опасност да й нанесе удар. За да
предотврати това се намесил съпруга й св.Л.. Последният посочва, че когато се
прибере вечер от работа, по поведението на освидетелствания разбира дали през
деня е приемал медикаменти или е отказал. Св. Г.Т. от своя страна заявява, че
като живуща в съседна къща разбира, че осв. Г. е с влошено състояние, тъй като
същия започва да си говори сам на висок тон и непрекъснато ходи по улиците.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че са налице
предпоставките по чл.155, ал. 1 ЗЗ, съгласно който на задължително настаняване
и лечение подлежат лицата с психични разстройства, нуждаещи
се от специални здравни грижи, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им – освидетелстваният страда от параноидна
шизофрения на фона на лека умствена изостаналост, некритичен е към състоянието
си и се е повлиял добре от проведеното по време на производството по
делото лечение. Поради заболяването си
застрашава както собствения си живот и здраве, така и тези на околните. Видно
от заключението на експертизата, относно освидетелствания следва да се приложи стационарна
форма на лечение в специализирано психиатрично заведение.
С
оглед на изложеното, като намери, че единственият възможен начин за лечение на
освидетелстваният Г. е провеждането на такова в специализирано психиатрично
заведение – ДПБ Карлуково, съдът на основание чл. 155 ЗЗ настани на
задължително лечение А.И.Г., живущ
***, ЕГН: **********, който не е в състояние да дава информирано
съгласие за лечение, за срок от 3
месеца. При избора на лечебно заведение за настаняване на освидетелствания Г.,
съдът се съобрази с мнението на вещите лица и определи ДПБ Карлуково. Формата
на лечение е стационарна, предвид влошеното състояние на лицето и с оглед
ефективно провеждане на лечението. На основание чл. 162, ал. 3 ЗЗ съдът назначи
за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на А.И.Г., неговата сестра Е.И.Л..
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: