Решение по дело №942/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.121, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на П.Н.Р.,***, срещу Заповед № 992 от 12.05.2023г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и създаденото между жалбоподателя и Агенция „Митници“ служебно правоотношение е прекратено без предизвестие, без служителят да запази придобитият ранг ІV-ти младши. Наложеното наказание е заради допуснати дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

Твърдят се следните нарушения на процесуалните правила:

Оспорената заповед съдържала две отделни волеизявления които следвало да се обективират в отделни заповеди

Не били изложени фактически положения /с кои свои действия и бездействия/ служителят Р. нарушил тези правила, цитирани с правни норми от различните нормативни актове- ЗМ, ЗДСл, Кодекса за етично поведение. Макар, че са описани норми и от трите нормативни акта, , всъщност те имат едно и също по смисъл съдържание, за твърдяните нарушения, чието извършване е вменено на жалбоподателя, в това число нарушение на Кодекса за поведение на митническите служители (КПМС) и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), ЗДСл и ЗМ.

Сочи се, че е нарушен принципа за лична отговорност, с провеждане на самостоятелно дисциплинарно производство срещу конкретен служител за конкретни нарушения, доколкото са нарушени чл.95, чл.96 и чл.93 от ЗДСл. Описаното дисц.дело № 5 е водено едновременно срещу всички 11 служители, посочени като нарушители при обработката на 17 броя турски товарни автомобили, напуснали територията на България в периода от 01.09.2022г. до 31.01.2023г. през МП Л.. Твърди се нарушение на чл.96, ал.2 от ЗДС, тъй като не е гарантирано осигуряването на реална защита на държавния служител. В противоречие с указаното от закона Дисципли-нарният съвет осъществил колективно разследване, т.е. за много служители едновременно, с което е нарушено и правото на защита.което е колективно – ДНО не обсъдил дадените от жалбоподателя обяснения, е преповторил изцяло становището на дисциплинарния съвет. Законът изисквал от органа извършване на самостоятелна оценъчна дейност на доказателствата по дисциплинарната преписка, което задължението органът не бил изпълнил.

Дисциплинарното наказание било наложено извън двумесечния срок по чл.94, ал.1 от ЗДС.

Само формално била изпълнена процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДС – да бъде изслушан служителят и да му бъде даден срок за писмени обяснения, тъй като срокът е указано на служителя да се яви в 12:00 часа на 26.04.2023г. в Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по производството, а в 13:00 часа същият ден – да се яви пред директора за даване на обяснения. При отиването си на мястото били общо 10 служители. Осъществено е „прожектиране“ на доклада на дисц.съвет, като съдържанието е изобразено на стена, а обективно не е имал възможност да го прочете изцяло. Било отказано предоставянето на доклада на хартиен носител, под предлог, че след уволнението, ако бъде обжалвана заповедта може да се изиска по съдебен ред. Още тогава за жалбоподателя станало ясно, че изходът от „процедурата“ е предрешен. Така нареченото запознаване с реписката е осъществено за около 40-45 минути, тъй като в 12.50 часа всички явили се 10 служители напуснали залата на прожекцията. Указан е еднодневен срок за даване на писмени обяснения, които да се подадат по електронен път, чрез служебната система на АМ. Принципът за лично изслушване е нарушен, тъй като на осъществената среща с Директора на АМ /на 26.04.2023г. за около 15 минути/ отново са присъствали всички служители едновременно, в нарушение на чл.93, ал.1 от ЗДСл.

Позовава се на писмо, получено от жалбоподателя на 27.04.23г., подписано от Директора на ТД Митница Бургас, в което се цитира доклада от 21.03.2023г. на ръководителя на „Инспекторат“ на АМ, с която е поканен служителят да възстановява средства в размер на 12 172 евро, сбор от неначислени и несъбрани дължими такси. Текстът е копиран и в изддената заповед за уволнение. Оспорва се извършването на описаното нарушение на 29.10.2022г.

При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не били съобразени критериите по чл.91, ал.1 от ЗДС. Мотивите са общи и е неясен критерият, за обосноваване на решението да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание. Изобщо липсват мотиви защо органът е приел, че нарушението е извършено виновно.

Заповедта се оспорва и като постановена при нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят отрича да е действал виновно : Денят е бил изключително натоварен, тъй като за 12 часа, докато бил на смяна, е обработил огромен брой автомобила.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на заповедта за уволнение, с произтичащите от това правни последици за възстановяване на длъжността, която заемал преди уволнението.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Директорът на Агенция „Митници“, не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат М.И. ***. Поддържа се жалбата и наведените в нея отменителни основания. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по оспорването представя пълната административна преписка. В съдебно заседание се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт Н.А., който оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците са представили писмени защити, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, след като обсъди доводите и становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа разпоредбите на закона, прие следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят П.Р. работи от 09.02.2018г. в системата на митниците, като последователно е заемал различни длъжности. Последната заемана длъжност е „инспектор“ в Териториална дирекция (ТД) на Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница Бургас, ранг ІV младши /л.380 и сл. от делото-том втори/. Не са приложени доказателства, че е наказван дисциплинарно, нито е награждаван, а и не се заявяват подобни факти в оспорената заповед и представената кадрова справка на служителя от 28.03.2023г. /л.255 от делото-том първи/.

Според длъжностната характеристика на длъжността инспектор в ТД на Агенция „Митници“ – листи 248-254- том първи, основната цел на длъжността е осъществяване на дейностите по митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, вкл. по електронен път, съгласно нормативните и други актове, регламентиращи митническата дейност. В раздел „Преки задължения“ под точки 26 и 28 са регламентирани задълженията да контролира разрешителните и други необходими транспортни документи за международни превози при преминаване през страна на транспортни средства с българска и чужда регистрация, както и да познава и спазва КПСДА и КПМС. Жалбоподателят се запознал на 25.03.2021г. с длъжностната характеристика.

КПМС е утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016г. на МФ.

Според Функционалната характеристика на Митнически пункт (МП) Л. ТД Митница Бургас, МП Л. е административно звено от специализираната администрация на ТД Митница Бургас и изпълнява редица функции: осъществява митнически контрол и надзор върху превозните средства и лицата в зоната на ГКПП Л. и тези, вкл. и върху тези пренасяни през границите на ЕС, обработва документи за декларирани митнически режими за стоки, превозвани с шосеен транспорт; изчислява, събира или изисква обезпечение на вносни мита и други публични държавни вземания, събирани от митнически органи, прилага тарифните мерки и мерките на търговската политика на Р България и ЕС, и т.н. – лист 147.

Според присъствения график на работа за месец октомври 2022г., трета част /л.180 от делото-том първи/, жалбоподателят на 29.10.2022г. е бил на работа дневна смяна от 08:00 до 20:00 часа.

На 29.10.2022г. по време на смяната на Р. на трасе „Изход товарни автомобили“ пристигнал товарен автомобил с турска регистрация, който е обработен от жалбоподателя – генерирал е нулева квитанция в 11:31:25 часа, с вписано Разрешително образец 5 с № **********.

На посочената дата, по време на дневната смяна, в 12.53.36 часа жалбоподателят Р. обработил още и друг товарен автомобил с турска регистрация– генерирал е нулева квитанция, с вписано Разрешително образец 5 с № **********.

В 12.57.54 часа е обработил товарен автомобил с турска регистрация– генерирал е нулева квитанция, с вписано Разрешително образец 5 с № **********.

В 13.12.56 часа е обработил товарен автомобил с турска регистрация– генерирал е нулева квитанция, с вписано Разрешително образец 5 с № **********.

Четирите случая на обработени товарни автомобили с турска регистрация са пропуснати в посока „изход“ от Република България.

При извършена проверка на документи е изготвен доклад от звеното „Инспекторат“ на АМ, изготвен на 21.03.2023г. конкретно са проверявани обработени турски товарни автомобили с Разрешително „Образец 5“ в модул ПТРР на Българската интегрирана митническа информационна система на МП Л., за периода от 01.09.2022г. до 31.01.2023г. Установени са 17 броя такива товарни МПС, обработени от 11 служители на АМ, в посока изход от РБ, с посочено място на товарене- Р.България и място на разтоварване- Република Ирак и Република Азербайджан, т.е. извършен превоз от турски товарни превозни средства за трети страни. Сочи се, че в тези случаи е необходимо разрешително „Образец 4а“ /относно превоз между България и трета страна/, което е без заплащане на такса или в случай на невъзможност от страна на водача да го представи- да му бъде продадено разрешително „Образец 4б“.

По делото не се спори относно факта, че четири от така описаните товарни автомобили, преминали през трасето „изход“ на МП Л. на 29.10.2022г. са обработени именно от жалбоподателя Р..

Съгласно установеното в хода на проверката и данните, обективирани от писмените доказателства, жалбоподателят р. е извършил документална проверка на тези четири МПС, с оглед представените от съответният водач документи, с извършено замерване и регистриране на всеки от тези четири товарни МПС в модул ПТРР в конкретно посочените по-горе часове на 29.10.2022г., съответно е генерирана нулева квитанция и вписване на разрешително с „Образец 5“, вместо Разрешително „Образец 4а“, като липсва спор и относно обстоятелството, че не е продадено разрешително с „Образец 4б“ в тези четири случая.

На 16.02.2023г. Ид Началникът на МП Л. изготвил до Директора на Митница Бургас докладна записка, в която описал случилото се – лист 135 и сл.- том първи.

Изготвена е и докладна записка от Директора на ТД Митница Бургас от 21.02.2023г. до Директора на АМ и ръководителят на „Инспекторат“ в АМ /л.130-134 от делото-том първи/.

Проверката приключила с доклад изх. № 32-109448/21.03.2023г. (листи 97 и сл. от делото-том първи), изготвен от двама инспектори и съгласуван с Ръководителя на Инспектората, в който подробно са описани установените по време на проверката факти, които са правно интерпретирани и е дадено предложение да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу 11 цитирани служители, сред които и жалбоподателя Р..

Действията на П.р. са описани в раздел 2.3 /от 2.3.1 до 2.3.4/ за обработката на четирите товарни автомобила, с турска регистрация, за всеки от които са въведени данни в ПТРР в часовете описани по-горе, с генериране на нулева квитанция и вписване на разрешително образец 5, вместо изискуемото образец „4а“, като не е извършена и продажба на разрешително образец „4б“.

Описано е, че по този начин е пропуснато да се продаде Разрешително образец 4b за сумата 3000.00 евро и без да се начисли и събере таксата по чл.2, т.3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа в размер на 43 евро.

Коментирано е заявеното в писмено обяснение на Р., в което се признава за допуснатите грешки в четирите описани случая на 29.10.2022г., с изтъкната причина за грешката –допусната небрежност, вероятно от бързане и натрупана умора, заради извънредните смени и не е съобразил, че следва да се представи разрешително образец „4а“, с оглед превозван товар, чийто получател и място на разтоварване е трета страна. Изразено е съжаление за грешките.

Проверяващите са приели, че жалбоподателят нарушил чл.4, ал.1, т.5 и т.7 от Правилата, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на Директора на Агенция „Митници“; раздел І и раздел ІІ от Заповед № ЗАМ-407/30.04.2015г. на Директора на Агенция „Митници“; чл.15, ал.2, т.15, предл. посл. И чл.15, ал.4 от ЗМ; не изпълнил разпоредбите на чл.17, т.8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № 104/20.05.2002г.; нарушил вменените му в длъжностната характеристика, връчена на 25.09.2021г. преки задължения, съгласно т.V.26 – да контролира разрешителните и други необходими търговски документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация, и т.V.28 – да познава и да спазва КПСДА и КПМС във връзка с т.VІІ.2; във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДС; не е спазил разпоредбите на т.3, т.5 и т.6 и т.11 от КПМС, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016г. на Министъра на финансите във връзка с чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, на чл.2 и чл.5, ал.2 вр. чл.23 от КПСДА, приет с ПМС № 57/02.04.2020г. във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДС. В доклада се сочи, че по този начин жалбоподателят осъществил съставите на дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

Със Заповед № ЗАМ-498/32-110203 от 22.03.2023г. /л.95-96 от делото-том първи/, Директорът на Агенция „Митници“ наредил на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл на дисциплинарния съвет, назначен със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г., да образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателя за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДС, описано в доклада на Инспектората. На дисциплинарния съвет е разпоредено да разгледа и да предостави на Директора на Агенция „Митници“ своето решение заедно с преписката по делото в сроковете по чл.96, ал.4 от ЗДС и т.2.3, т.2.11 и т.2.12 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет, определени със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г. на Директора на Агенция „Митници“ – лист 44.

Образувано е дисциплинарно дело № 5 от 2023г. срещу 11 служители, сред които и жалбоподателя Р., по което дисциплинарният съвет провел на 29.03.2023г. от 10.30 часа заседание, на което са присъствали председателят, заместник-председателят и членовете, определени със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г., изменена със Заповед № ЗАМ-83/32-24481/19.01.2023г. на Директора на Агенция „Митници“. За заседанието е съставен протокол /л.67 и сл. от делото/, подписан от членовете на дисциплинарния съвет, и от който се установява, че са били обсъдени събраните по дисциплинарното дело доказателства и единодушно било изразено становище, че жалбоподателят бил извършил дисциплинарните нарушения такива каквито са били описани в доклада на Инспектората, за които на жалбоподателя може да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС.

Протоколът е изпратен до Директора на Агенция „Митници“ с писмо от 31.03.2023г. – лист 65-66 от делото-том първи.

С писмо от 24.04.2023г. /л.26 от делото/ изпратено от Директора на Агенция „Митници“ до жалбоподателя, последният е уведомен, че срещу него е открита процедура за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и на основание чл.93, ал.1 от ЗДС е поканен да се яви на 26.04.2023г. в 12:00 часа в Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписката, а в 13:00 часа – да се яви в кабинета на директора за изслушване и даване на писмени обяснения.

На 26.04.2023г. жалбоподателят се явил в Инспектората в Агенция „Митници“ и се запознал с материалите по дисциплинарното дело, за което направил ръкописно отбелязване върху писмените доказателства.

За проведеното изслушване бил съставен протокол № П-63/32-158737 от 26.04.2023г., подписан от Директора на Агенция „Митници“ и от жалбоподателя, в който е отразено, че жалбоподателят първо се е запознал с всички материали по преписката, след което бил изслушан в кабинета на ДНО в сградата на Централно митническо управление в град София за времето от 15.50 часа до 17.10 часа, като на служителя бил даден срок до 17.30 часа на 27.04.2023г. да представи писмените си обяснения, които са подадени в указания срок по електронен път в служебната система на АМ- л.58-60 от делото- том първи.

В представените от жалбоподателя писмени обяснения, се описват причините, според които служителят е допуснал тези грешки, а именно претовареност и умора от добавените през месец октомври 2022г. смени и големият брой обработени товарни автомобили. Признава се, че не е съобразил обстоятелството, че товарът няма да се разтоварва в Република Турция, като е попитал водачите за къде пътуват и техният отговор е бил, че отиват в Турция. Сочи се, че именно това са причините за неволно допуснати грешки, като от страна на ръководството са поставяни изисквания са обработване на минимум 150 товарни автомобила по трасе „изход“, в противен случай ще бъдат поставени минимални текущи и ниски годишни оценки.

Оспореният по настоящото дело акт е Заповед № 992/12.05.2023г. /л.45-56 от делото-том първи, заверено копие с преписката/, издадена от Директора на Агенция „Митници“, в която е изложена обстойна фактическа обстановка, пресъздаваща фактите от доклада на Инспектората, и направените в същия доклад изводи за допуснатите от жалбоподателя дисциплинарни нарушения и тяхната правна квалификация. Проследени са хронологично фактите, относими към развилото се дисциплинарно производство. Прието е, че дисциплинарното нарушение било извършено виновно и то се явявало доказано както от обективна, така и от субективна страна. При определяне вида на дисциплинарното наказание е цитирана разпоредбата на чл.91 от ЗДС и е коментирано, че извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение било довело до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото. Несъбирането и неначисляването на дължимите такси за превоз на товари за трета страна и за преминаване през републиканската пътна мрежа е причинило и имуществени вреди в съответния размер. Министърът на транспорта и съобщенията е органът, който определял превозните документи и образците им. Правомощията на министъра да ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в България се осъществявали чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. ДНО е посочил, че е оценил всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, обстоятелствата, при които било извършено, формата на вината, цялостното служебно поведение на държавния служител, и при спазване на разпоредбите на чл.91, ал.1, чл.93, ал.1 и чл.96 от ЗДП и на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание уволнение с уточнението, че на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДС служебното правоотношение се прекратява без предизвестие без държавният служител да запази придобития ранг. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.05.2023г., който я оспорил пред АдмС Бургас с жалба, подадена на 26.05.2023г., при спазване на 14-дневния срок.

По искане на жалбоподателя в хода на производството са изслушани свидетелите Лорис Ш. и Елена П.. Ответната страна не ангажира гласни доказателства, въпреки неколкократно представената възможност и изричните указания на съда.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито права и интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл.124 от ЗДСл. Оспорването е редовно и е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, поради наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за това и липсата на отрицателни такива.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е валиден административен акт, тъй като е постановена от оправомощен за това орган по чл.92 от ЗДС, а именно органът по назначението, който според чл.9, ал.1 от ЗМ и чл.6, т.5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ (обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.), назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.

Дисциплинарното производство е започнало по реда на чл.96, ал.1 от ЗДС с издаване на описаната по-горе в решението Заповед на Директора на Агенция „Митници“, с която е разпоредено на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител П.Р. за извършено от него дисциплинарно нарушение, с оглед установеното в доклада на Инспектората.

Дисциплинарният съвет е конституиран по реда на чл.95 от ЗДС със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г., изменена със Заповед № ЗАМ-83/32-24481 от 19.01.2023г., двете на Директора на Агенция „Митници“, и при провеждане на заседанието на 29.03.2023г. са спазени правилата, установени в първата от посочените заповеди.

Дисциплинарният съвет е изяснил факти и обстоятелства относно извършеното нарушение, като изцяло са възприети фактическите установявания и правните изводи, направени в доклада на Инспектората. Жалбоподателят не е изслушан от дисциплинарния съвет, тъй като е преценено, че липсва такава необходимост. Съобразно чл.96, ал.3, изр.2 от ЗДС, заключението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида на дисциплинарното наказание, което да бъде наложено, а именно уволнение.

Съгласно нормативната уредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В този смисъл, указаното в Решение № 9480/ 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1586/2018 г. на ВАС, V о. Най – ранният момент на откриване на нарушение следва да се приеме за датата 21.03.2023г., когато докладът на Инспектората е получен от Директора на Агенция „Митници“ и където са били описани релевантните към производството факти. След като началният момент на срока по чл.94, ал.1 от ЗДС е 21.03.2023г., очевидно е, че срокът е спазен, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 12.05.2023г.

Според чл.93 от ЗДС, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

Основният спорен момент по делото е дали жалбоподателят е бил изслушан по предвидения законов ред и дали му е предоставен срок за писмени обяснения, респективно дали срокът е разумен, с оглед съблюдаване правото на защита на жалбоподателя, както и дали изслушването е проведено по начин, който да гарантира всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание и оттам дали конкретният подход към изслушването нарушава правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, както твърди жалбоподателя или не, както заявява ответната страна в процеса. Приетите по делото писмени доказателства обуславят извод за формално спазена процедура по чл.93, ал.1 от ЗДСл. Следва да се отбележи, че в ЗДСл не са поставени минимални времеви стандарти, поради което обстоятелствата по всеки случай следва да се преценяват индивидуално.

На 26.04.2023г. жалбоподателят се явил на указаните в поканата време и място и се е запознал с документите по дисциплинарната преписка, като собственоръчно е удостоверил това върху гърба на първата страница от доклада. Запознаването с документите е насрочено за 12:00 часа, а даването на обяснения – от 13:00 часа. От приложените материали, става ясно, че изслушването на жалбоподателя и на останалите служители /протоколи от л.275 до л.282 от делото-том втори/ е станало за времето от 15.50ч. до 17.10ч., т.е. както ангажираните писмени доказателства, така и изслушаните показания на свидетеля Ш. установяват факта, че както се сочи в жалбата изслушването е проведено колективно, по едно и също време, т.е. в присъствието на всички явили се служители. Според настоящият съдебен състав този подход при провеждане на изслушването съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото законът не предвижда подобна възможност. Изрично е регламентирано, че държавният служител следва да бъде изслушан от съответния дисциплинарнонаказващ орган, преди налагане на наказанието, а използваното единствено число в нормата на чл.93, ал.1 от ЗДСл /държавният служител/, според съда не е поради непълнота на възможните реални хипотези. Текстът на закона ясно регламентира един задължителен етап от процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на съответното наказание и не следва да бъде интерпретирана по начин, при който в един и същи часови диапазон да бъдат изслушани няколко служителя едновременно. Предвид направените констатации от проведеното „изслушване“ се обосновава извода, че това действие от дисциплинарното производство не е проведено по начин, по който се съблюдава правото на защита на подведеното под отговорност лице. Както е известно, отговорността е лична и именно в проекция на този основен принцип на санкционните производства, всеки служител подведен под такава отговорност следва да бъде изслушан индивидуално, с оглед различните обстоятелства, които са описани в повдигнатите дисциплинарни обвинения. Вярно е, че е образувано едно дисциплинарно дело, конкретизи-рано като д.д № 5 от 2023г., но от фактите описани в обвиненията към всеки отделен служител става ясно, че са подведени под отговорност за различни деяния. Налице е разлика в конкретните факти и обстоятелства, като се вземе предвид дори времето на вменените нарушения на отделните служители, което ясно онагледява и необходимостта от отделно изслушване на всеки служител, според конкретиката на отделните дисциплинарни обвинения. В този смисъл, съдът намира, че този основен принцип в производството е нарушен, макар формално да са изготвени протоколи, удостоверяващи изслушването на отделните служители, вкл. жалбоподателя.

Колкото до друго съществено оплакване в жалбата относно начинът на запознаване с материалите, следва да се отбележи, че действително по делото е представено заверено копие от докладна записка, на гърба на която не е отразен друг текст /л.65 от делото/. В съдебното заседание на 27.09.2023г. по указание на съда ответната страна представи в оригинал въпросната докладна записка, на чийто гръб са отразени имената, дата и подписи на подведените под отговорност служители. Допълнително, по делото е приложено и заверено копие от вторият вариант на докладната записка, с описаните данни на гърба на стр.1 /л.392 от делото-том втори/, за разлика от представените към преписката материали /л.65-том първи/, където няма саморъчно написани имена, дати и подписи на запознатите служители. При положение, че материалите по преписката постъпиха по делото със съпроводително писмо вх. № 6137 от 13.06.2023г. /л.42 и сл. от делото-том първи/ липсва логично обяснение защо в първият заверен препис на документа не се съдържа саморъчно изписаният от служителите текст относно запознаването с материалите и полагане на подписите им, поради което подкрепя тезата на жалбоподателя, която впрочем е подкрепена и от показанията на свидетеля Ш., че при явяването на служителите е предоставен „бял лист“, на който същите са попълвали само имената си, дата и подписи на запозналите се служители, а като краен резултат този факт разколебава удостоверителната сила на приетите по делото писмени материали за надлежно „запознаване“ на жалбоподателя с материалите от дисциплинарното производство. Това съмнение се засилва още повече и от начина, по който е проведена т.нар. запознаване, отново проведено колективно по отношение на всички явили се служители, при което текстът от доклада е бил „прожектиран“ на стена с помощта на техническо устройство и за което обстоятелство също не са налице противоречиви данни, с оглед неопроверганите показания на свидетеля Ш..

ДНО, въз основа на събраните доказателства по дисциплинарното дело, е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, за което следва да понесе дисциплинарна отговорност с налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание, което, от своя страна, води до извод, че защитната теза на жалбоподателя е преценена, като неоснователна. В ЗДС липсва някакъв регламент, който ДНО трябва да спазва при обсъждане на писмените обясненията на служителя и на какви правила следва да се подчинява дължимият анализ, следователно следва да се приеме, че обясненията следва да бъдат интерпретирани в контекста на събраните в дисциплинарното производство доказателства, което е сторено в оспорената заповед, поради което дейността на органът по приложението на чл.93, ал.2 от ЗДС принципно е съобразена с изискванията на закона и не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение.

Според разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДС дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа изброени в седем пункта реквизити : 1/имената и длъжността на наказващия орган; 2/датата на заповедта; 3/имената и длъжността на наказания държавен служител; 4/ описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5/ служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6/видът и размерът на наказанието; 7/ правното основание за налагането му.

Предвид изискването да бъде мотивирана заповедта за уволнение, следва да се съдържат посочените реквизити, които да са описани по начин, че на наказания служител да става ясно какво дисциплинарно нарушение е извършил с описание на елементите от обективната и субективната му страна, защо трябва да бъде наказан и с какво конкретно наказание. Тези обстоятелства са и от значение за възможността на съда да провери правилността на заповедта, като извършва контрола за съответствието с материалния закон. При отчитане дали са спазени законовите указания изискващи заповедта с подобно правно основание да бъде мотивирана, съобразно изискванията на чл.97, ал.1 от ЗДС, следва да бъдат анализирани и обобщени посочените в нея фактически обстоятелства, както и подвеждането им под съответната правна норма.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.

Извършените от жалбоподателя действия са подробно и последователно описани в заповедта, а фактите са установени още във фазата на извършената от Инспектората проверка, съответно са възприети безрезервно от дисциплинарния съвет, както и от ДНО.

Прието е в заповедта, че с извършване на описаните действия жалбоподателят, като държавен служител, е нарушил виновно своите задължения, като извършил дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС – неизпълнение на служебните задължения, и по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС – не спазил правилата на КПСДА и КПМС. В този смисъл, жалбоподателят е наказан, за това, че неговото поведение осъществява едновременно състави на две административни нарушения – по т.1 и по т.5.

Относими към дисциплинарното нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС са следните извършени от жалбоподателя нарушения на служебните му задължения:

Обяснено е, че „разрешително“ е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, даващ право за извършване на определен вид превози - §1, т.17 от ДР на ЗАвтП. Това разрешително следва задължително да се притежава при превоз на стоки, извършван от нерегистрирано в България ППС, когато превозваната стоката от България е за трета страна, различна от Турция, с която Р България има подписана Спогодба от 16.04.1977г. за международни превози на пътници и стоки по шосе. По делото липсва спор, че водачите на четирите описани ППС не са имали изискуемото разрешително и е следвало да им бъде издадено такова от митническия служител при напускане на територията на Р България.

Според чл.21, ал.2 от ЗДС, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.

В т.V.26 от Длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност като задължение е посочен контролът на разрешителните и другите необходими транспортни документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация.

Задълженията на митническите органи по контрол на разрешителния режим за товарни и пътнически превози били регламентирани по следния начин:

В чл.15, ал.2, т.15, предл. последно от ЗМ било установено задължение митническите органи да осъществяват контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове и на обособени места на републиканската пътна мрежа в граничната зона по изпълнение на задължението за заплащане на пътните такси по чл.10 от Закона за пътищата с изключение на таксите по чл.10, ал.1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България и по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози.

Другото нарушение е на чл.4, ал.1, т.5 и т.7 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на Директора на Агенция „Митници“, уреждащи контролни правомощия по отношение на излизащи от Република България ППС. Описан е редът на осъществяване на контрола на разрешителния режим за международен превоз на товари и пътници и събиране на пътни такси. По т.5 – при липса на разрешително или невъзможност такова да бъде представено, както и при несъответствие между наличното на борда на ППС разрешително извършения в страната курс, се преминава към продажба на разрешително по чл.99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта.

Съгласно чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа № 5, за издаване на българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната се събират следните такси – за превоз на товари от или за трета страна – 3000.00 евро или левовата им равностойност, определена по централен курс на БНБ.

По т.7 – дължимите според типа на разрешителното такси се начисляват в автоматизираната информационна система с електронна квитанция, която се разпечатва и на хартиен носител.

Анализът на изложените в заповедта факти, които съдът прие за установени, обосновава извода, че са подведени от ДНО под съответстващата им правна норма. Съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил нарушение на описание в заповедта задължения, пряко произтичащи от заеманата от него длъжност. Както правилно е прието в заповедта, с разпоредбата на чл.15, ал.2, т.15 от ЗМ на митническите органи е възложено да осъществяват контрол по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози. Към процесната дата през м.октомври 2022г. жалбоподателят е действал в качеството си на митнически орган по смисъла на §1, т.9 от ЗМ - длъжностно лице от митническо учреждение, което осъществява митнически надзор. В допълнение към изложеното в оспорената заповед съдът указва, че процедурата за таксуване на ППС, което е пристигнало на ГКПП в посока излизане, е регламентирана в чл.10е, ал.2-4 от ЗП, където е посочено, че ако за ППС не е била платена таксата, различна според категорията на ППС, то може да бъде пропуснато само след заплащане на съответната такса в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния ГКПП.

Всички посочени в заповедта разпоредби, от които пряко произтичат задължения за изпълнение от жалбоподателя като митнически орган, са били нарушени.

Липсва обаче описване на фактически обстоятелства, които ДНО приема относно формата на вината, при която са извършени описаните дисциплинарни нарушения, а само бланкетно е отбелязано, че дисципли-нарното нарушение е извършено виновно.

Осъществяването на деяние, което съставлява дисциплинарно нарушение е свързано и с наличието на елементи от неговата субективна страна. В тази връзка, освен описване на конкретните обективни факти от действителността, в заповедта следва да намерят отражение и обстоятелствата, които обуславят извода, че деянието е извършено виновно. Според дефиницията на вината, възприета от правната теория и съдебната практика, тази страна съставлява субективното /психологическо/ отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление на вината има свое собствено съдържание, т.е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца - Решение № 10553 от 17.08.2017г., постановено по административно дело № 6655/2016г. на ВАС, V о. В оспорената по делото заповед ДНО не е конкретизирал при коя от формите на вина е извършено дисциплинарното нарушение, което е било наложително, още повече че и жалбоподателят е изложил в писмените си обяснения своите съображения защо счита, че деянието не е извършено виновно, като заявява последователно в обясненията си, че допуснатите грешки „са неволни“. В цитираната съдебна практика на ВАС изрично е указано, че съдът не може да избира по свое усмотрение коя от формите на вина съответства на фактите по делото, което пряко произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразостта на акта такъв какъвто е постановен от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата дейност, вкл. и тогава, когато органът поради пропуск не е изложил в акта всички правнозначими факти. Съдът е ограничен само до проверката дали приетата форма на вина съответства на доказателствата, но тогава, когато самият орган не е наясно при коя от формите на вина е осъществено нарушението на служебните задължения, е налице незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не е установен субективният елемент на дисциплинарното нарушение, а той не може да се предполага, нито да се попълва в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта, още по-малко по преценка на съда. Независимо какви изводи могат да се направят относно формата на вина от доказателствената съвкупност, при положение, че тази форма на вина не е конкретизирана в проверявания акт, съдът обективно не може да извърши проверка за законосъобразност на направеният от ответника извод за тази съществена страна от състава на нарушението- неговата субективна страна.

В заповедта ДНО е описал, че жалбоподателят е извършил и още едно административно нарушение – на конкретно посочени етични норми от КПСДА и КПМС. Тогава когато органът е приел, че служителят е извършил няколко дисциплинарни нарушения, достатъчно е да е законосъобразно установено само някое от тях, за да е законосъобразна цялата оспорената заповед.

Посочени за нарушени са следните разпоредби от двата кодекса:

Чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, според който при изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител.

Чл.28, ал.1 от ЗДС, според който при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА.

Чл.2 от КПСДА, в който са изброени принципите на поведение, които са длъжни да спазват служители в държавната администрация : на законност, лоялност, добросъвестност, безпристрасност, равнопоставеност, отговорност, политически неутралитет, почтеност, конфиденциалност, отчетност, колегиалност и учтивост.

Чл.5, ал.2 от КПСДА, според който служителите са длъжни да изпълняват задълженията и функциите си с необходимия професионализъм, като поддържат актуални знания и повишават уменията си, необходими за ефективното изпълнение на служебните си задължения.

Чл.23 от КПСДА, според който при неспазване нормите на поведение в този кодекс служителите в държавната администрация носят дисциплинарна отговорност съгласно ЗДС и КТ.

Съгласно т.3, т.5, т.6 и т.11 от КПМС, според които митническият служител е призван да укрепва доверието в митническата администрация; следва поведение, което не би могло до накърни престижа на митническата администрация не само при изпълнение на служебните му задължения, но и в неговия обществен и личен живот; изпълнява служебните си задължения, съобразно международните актове в сила на Р България, европейското законодателство с пряко действие и националното законодателство.

Нарушаването на етични норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата.

Прочитът на изброени в заповедта разпоредби на двата кодекса за етично поведение налага извод, че ДНО е санкционирал жалбоподателя за нарушение на принципни положения и абстрактни основополагащи правила за поведение, които най-общо се свеждат до забрана за уронване на доброто име и престижа на държавната служба. Не е посочено обаче с кои свои действия жалбоподателят е нарушил посочените разпоредби, което означава, че органът приема, че всяко едно от твърдените в заповедта нарушения на служебните задължения е и нарушение на конкретно посочените разпоредби от двата кодекса. Такъв подход е незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства, относими към нарушение на установените в двата кодекса етичните правила, понеже нарушението на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДС е отделно дисциплинарно нарушение и няма как да бъде приравнено на това по т.1.

Изложеното дотук води до извод на нарушение на изискването за форма на заповедта, установено в чл.97, ал.1, т.4 от ЗДС, досежно изискуемите реквизити да се даде описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено.

Въпреки описаните по-горе констатации за процесуална незаконосъобразност на заповедта, вкл. нарушение на изискването за нейната форма, които са самостоятелни основания за отмяна на заповедта, за пълнота на изложението, следва да се отбележи и материалната незаконосъобразност на оспорения по делото акт.

Следва да се отбележи, че при издаване на процесният акт не са спазени изискванията на чл.91 от ЗДСл относно определяне /индивидуализация/ на наказанието, което съставлява друго самостоятелно основание и обуславя отмяна на заповедта, поради това нарушение.

Според чл.91 от ЗДС, преценката относно вида и размера на наложеното наказание е от компетентността на ДНО и следва да бъде съобразена с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и с цялостното служебно поведение на държавния служител. Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на дисциплинарно наказание и представлява задължителна част от мотивите му, тъй като отразява дейността по индивидуализиране на дисциплинарната санкция. Единствените съображения, поради които е наложено най – тежкото дисциплинарно нарушение, са „настъпилите имуществените вреди в съответния размер“. Останалите съображения са неотносими към критериите, очертани в чл.91 от ЗДС, и включването им в текста на заповедта не би могло да удовлетвори изискването за излагане на мотиви и обосноваващи законосъобразното определяне на вида на наказанието. В настоящата хипотеза, прекратяването на служебното право-отношение въобще не се основава на поставена оценка за изпълнение на работата на служителя, поради което тези обстоятелства очевидно са неотносими към предмета на делото, след като самият ответен орган не се позовава на подобни основания. Обсъждането на фактите относно оценъчната дейност по отношение качеството на работа на служителя не би могло да се извършва в настоящият съдебен акт, след като липсват такива фактически констатации обусловили прекратяване на правоотношението. В противен случай, съдът би изменил волята на работодателя, който налага най-тежкото наказание не поради причина, че служителят е получил ниски оценки, а поради обстоятелството, че му вменява описаните в заповедта дисциплинарни нарушения със съответната правна квалификация.

В случаят, не е извършена дължимата преценка, регламентирана в чл.91 от ЗДС, която е задължителна преди ДНО да пристъпи към индивидуализацията на наказанието. Преценката на органа следва да се основава на обективни факти установени по делото, за да бъде възможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност от съда, като гаранция срещу произволно определяне на наказание, каквото съдът счита, че е наложено в този случай. Органът не е осъществил всестранно и задълбочена оценка на обстоятелствата, посочени в чл.91 от ЗДС, което принципно е невъзможно, доколкото самият орган не е конкретизирал формата на вината, при която е извършено дисциплинарното нарушение, както вече бе изтъкнато по–горе. Прави впечатление липсата на каквито и да било наложени на жалбоподателя предходни наказания, с оглед изпълнение на служебните задължения на митническият инспектор през годините на неговия стаж. Липсва коментар относно съвкупната оценка на значимите по чл.91 от ЗДС обстоятелства, а тази констатация води до неяснота защо органът е приел неприложимост на някое от другите четири предвидени в чл.90 от ЗДС дисциплинарни наказания, респективно не дава яснота защо се пристъпва директно към налагане на най – тежкото наказание.

По този начин се нарушават и законовите цели на процедурата по налагане на дисц. наказания, защото санкцията следва да е съответна на нарушението, да отговаря на неговата тежест и да е наложена справедливо, а при констатираната липса на някои съществени елементи от неговия състав и относими към тази преценка факти подобен извод е обективно невъзможен.

Предвид всичко изложено, оспорената пред съда заповед за уволнение следва да бъде отменена поради допуснати от ДНО съществени нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност на акта и несъответствието му със законовите цели.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора, основателна се явява и акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, а именно за сумата от 1200 лева- платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, с включен ДДС, за което е приложено надлежно доказателство и които следва да бъдат присъдени в полза на оспорващия, на основание чл.143, ал.1 от АПК. Неоснователно се явява възражението на представителя на ответника за прекомерност, по което съдът дължи произнасяне. Приложимо е правилото на чл.78, ал.5 от ГПК, според който ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Минималното възнаграждение за този вид дело е това, посочено в чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно посочения текст, за процесуално представител-ство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000.00 лв., което в случаят е платено с ДДС /общо 1200 лв/, т.е. съответства на минималният предвиден размер и възражението е неоснователно.

По изложените съображения, Административен съд –гр.Бургас, първи състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 992 от 12.05.2023г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на държавният служител П.Н.Р. - инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД „Митница“ Бургас, с ранг ІV-ти младши, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното правоотношение между него и Агенция „Митници“ е прекратено без предизвестие, без служителят да запази придобитият ранг на държавна служба- ІV-ти младши, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на П.Н.Р., с постоянен адрес:***, сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: