РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:И. Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502695 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П. Й. Т. с ЕГН **********, Г. К. Т. с
ЕГН ********** и Й. Г. Т. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.
П., ул. „***, ет.* чрез адв.И. Х. против Решение № 2853/21.06.2023 г.,
постановено по г. д. № 7026/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, с което
се отхвърля предявеният иск с правна квалификация чл. 109 ЗС от П. Й., Г. К.
Т. с и Й. Г. Т. против И. А. М. с ЕГН **********, И. П. М. с ЕГН **********,
П. И. М. с ЕГН ********** и Ц. А. М. с ЕГН ********** всичките със
съдебен адрес: гр. П., ул. В*** за осъждането им да премахнат вътрешна
ограда с бетонов фундамент в основата и мрежа в горната й част, която е
изградена и попада с площ приблизително от около 3 кв.м в западната част на
предоставения за ползване на ищците дял I, т.2 от договор за доброволна
делба на недвижим имот от 15.11.2005г. с рег. № 7371/15.11.2005г. на
Нотариус Д. С. вписан във Сл.ВП – Пловдив във вх. рег. № 30974/15.11.2005г.
и акт № 93, който представлява 91.015/369 ид.части от правото на
собственост върху имот с идентификатор № 56784.51*** по действащата КК
и КР на гр. П. с административен адрес: гр. П., ул.“ Т***, които идеални части
1
се намират в източната част на така описания имот и се ползват реално от
ищците. Твърди се неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Според жалбоподателите точното местоположение на процесната
ограда може да бъде определено, въпреки липсата на траен белег или скица
на реалното ползване към Договора за доброволна делба на недвижим имот
от 15.11.2005г. Сочи се, че действително дяловете, определени в Договора за
доброволна делба, са с равни площи, но фактическото им индивидуализиране
на място, чрез поставяне на огради, е направено от ответниците в
противоречие с договореното. Твърди се, че ответниците са изградили
бетоновата сграда, като са навлезли в дела на ищците с 1.3 кв.м., което се
ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта.
Искането към въззивния съд е да отмени изцяло обжалваното решение и да се
постанови ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират
присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата И. А. М. с ЕГН **********, И. П. М. с ЕГН
**********, П. И. М. с ЕГН ********** и Ц. А. М. с ЕГН **********
всичките със съдебен адрес: гр. П., ул. В** заявяват становище за
неоснователност на жалбата. Излагат доводи, че с поставянето на процесната
ограда не са засегнати правата на ищците, нито им се създават пречки да
ползват отредения им дял. Искането към въззивния съд е да се потвърди
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
2
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.109 от
ЗС, предявен от П. Й. Т., Г. К. Т. и Й. Г. Т. против И. А. М..
С Определение № 8621/22.10.2021г. по делото са конституирани
задължителни необходими другари на първоначалния ответник – И. П. М., П.
И. М. и Ц. А. М..
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците
да премахнат изградената вътрешна ограда с бетонов фундамент в основата и
мрежа в горната й част, изградена и попадаща с площ приблизително от
около 3 кв.м в западната част на предоставения за ползване на ищците дял I,
т.2 от договор за доброволна делба на недвижим имот от 15.11.2005г. с рег. №
7371/15.11.2005г. на Нотариус Д. С. вписан във Сл.ВП – Пловдив във вх. рег.
№ 30974/15.11.2005г. и акт № 93, който представлява 91.015/369 ид.части от
правото на собственост върху имот с идентификатор № 56784.512.902, които
идеални части се намират в източната част на така описания имот и се
ползват реално от ищците.
Ответниците оспорват иска като твърдят, че с поставянето на
процесната ограда по никакъв начин не са засегнати правата на ищците и не
им се създават пречки да ползват отредения им дял. Молят съда да отхвърли
изцяло исковете, като претендират направените разноски по делото.
С постановеното по спора решение № 2853/21.06.2023г.,
постановено по г. д. № 7026/2021г. по описа на Районен съд Пловдив,
първостепенният съд е приел искът за неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е по делото, че страните са съсобственици на процесния
поземлен имот № 902 с площ от 369 кв.м., за който е образуван УПИ *** в
кв.46 по КРП на кв. Прослав, гр.Пловдив, в който имот се намира паянтова
жилищна сграда с площ от 55 кв.м и полумасивна сграда с площ от 16 кв.м,
който имот е с идентификатор № 567*** по действащата КК и КР на гр.
Пловдив с адрес на имота: гр. П.,ул. Т**. Съсобствеността е установена от
приложения по делото договор за доброволна делба от 15.11.2005г. с рег. №
3
7371/15.11.2005г. на Нотариус Донка Солакова, вписан в Сл.Вп – Пловдив вх.
рег. № 30974/15.11.2005г. акт № 93, том 19 и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 193, том 106, дело № 24306/2015г. по описа на
Сл.Вп. – Пловдив.
Не е спорно, че на 15.11.2005г. е сключен Договора за доброволна
делба, съгласно който в дял на ищците е поставен 91.015/369 ид.части от имот
№ 902, в който имот се намира паянтова жилищна сграда с площ от 55 кв.м и
полумасивна сграда с площ от 16 кв.м, като е извършено реално
разпределение на ползването на имота и описаният дял на ищците е ситуиран
в източната част на дворното място. В полза на ответниците е предоставен
описания в Дял II, т.2 от Договора за доброволна делба – западна част, в
която е изградена вътрешна ограда с бетонов фундамент в основата и мрежа в
горната част.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите С. Н. и К. Д.. От показанията им се установява, че между
дяловете на двете страни в процеса е имало ограда от мрежа. Впоследствие на
нейно място е изградена такава от бетон и мрежа от И. М..
Пред настоящата инстанция се релевира възражение относно въпроса
дали точното местоположение на процесната ограда може да бъде
определено, въпреки липсата на траен белег или скица на реалното ползване
към Договора за доброволна делба на недвижим имот от 15.11.2005г. В тази
насока настоящата инстанция приема следното:
Съгласно констатациите на вещото лице К.- В., изградена е
бетонова ограда между Дял I, т.2 и Дял II, т.2, която е изпълнена с бетонов
фундамент и с ширина от 0.18м. с бетонови колове с мрежа в горната част –
снимки от 1 до 7 към експертиза вх. № 27942/23.03.2023г. Разположението на
оградата е онагледено в приложените комбинирани скици – линията,
колорирана в зелено. Според вещото лице средата на бетоновия фундамент,
оцветена в зелено в комбинираните скици на л.183 и л.184 от делото, спрямо
изготвената от лицензираното лице през 2015г. скица, е с отклонение от
0.22м. от границата на реалното ползване между Дял I, т.2 и Дял II, т.2 от
договора за доброволна делба от 15.11.2005 и попада в реалното ползване на
Дял I, т.2. Полученият триъгълник между средата на бетоновия фундамент,
границата на реалното ползване от скицата, изготвена по геодезическото
4
заснемане, възложено от ищците през 2015 и имотната граница на ПИ
512.902, е с площ от 1.3 кв.м.
Вещото лице прави извод, че границата между дял I , т.2 и Дял II, т.2
не еднозначно определена от траен белег на място на терен или скица на
реално ползване към Договора за доброволна делба от 15.11.2005г.
Настоящата инстанция също кредитира заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза. Счита, че вещото лице е компетентно,
отговорило е точно, ясно и пълно на поставените въпроси.
Съгласно договора за доброволна делба, на страните по настоящото
дело са отредени два дяла с плащ по 91, 015 кв.м. Между тях е изградена
ограда/бетонен фундамент/, като се установява от приетото заключение, че
същата навлиза в дела на ищците с около 1,3 кв.м. Неоснователно е
възражението на жалбоподателите, че точното местоположение на процесната
ограда може да бъде определено, въпреки липсата на траен белег или скица
на реалното ползване към Договора за доброволна делба. Твърдението, че
точното местоположение на оградата може да се определи въз основа
границите, определени в договора за делба от 15.11.2005г., се опровергава от
приетото по делото заключение. Вещото лице констатира, че изготвената от
лицензирано лице през 2015г. „Скица за делба на ПИ 51** и 51** по
кадастрална карта на гр.П. в съответствие с договор за доброволна делба №
93,том 19, вписан 30974 на 15.11.2005г.“ отговаря на описаното в договора за
доброволна делба разпределение на реалното ползване. В същото време,
поради липсата на еднозначно определена граница, вещото лице е изработило
друг вариант на Скица предложение, който също съответства на договора за
доброволна делба. Следователно, дори и да се изходи от описаните граници
на дяловете в договора за делба, при липса на еднозначно определена граница
/от траен белег или скица на реално ползване към договора/, са възможни
различни варианти на това къде следва да минава оградата при спазване на
уговорките в договора за делба.
На следващо място, съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109
ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. Ако действията са
5
неоснователни, но не създават пречки на собственика, няма да е налице
хипотезата на чл. 109 ЗС.
При липса на еднозначно определена граница между Дял I, т.2 и Дял
II,т.2 от траен белег или скица на реално ползване, правилно районният съд е
основал изводите си на база волята на страните за разпределение на
ползването на дяловете, обективирана в договора. В случая тази воля е за
равнопоставеност на дяловете като площ за ползване. Дори да е налице
навлизане на процесната ограда с около 1,3 кв.м. в дела на ищците обаче, не
може да се обоснове пречене по отношение на ищците да упражняват своето
право. Това е така, тъй като съгласно приетото експертно заключение, делът
на ищците е с площ от 89.90 кв.м от отредените им 91.015 кв.м, а делът на
ответниците, който реално ползват, е 76,19 кв.м. Освен това, според
разясненията на вещо лице К., дадени в открито заседание от 26.04.2023г.
пред първа инстанция, дори и процесната ограда да се постави в съответствие
с границата, която посочва инж.С. (изготвил Скица за делба през 2016г.), т.е.
същата да се измести с 18-22см., няма да се стигне до съществена промяна
във фактическото ползване на дела на ищците. Ето защо е налице извод за
неоснователност и недоказаност на твърденията на въззивниците, че тяхното
право на собственост, досежно правото на ползване на площта, отредена им
съгласно договора за делба, се смущава.
С оглед изхода на спора, жалбоподателите следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на въззИ.емите разноски в размер от 1200 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2853/21.06.2023 г., постановено по г. д.
№ 7026/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА П. Й. Т. с ЕГН **********, Г. К. Т. с ЕГН ********** и Й. Г.
Т. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. П., ул. „*** чрез адв.И. Х.
да заплатят на И. А. М. с ЕГН **********, И. П. М. с ЕГН **********, П. И.
М. с ЕГН ********** и Ц. А. М. с ЕГН **********, всичките със съдебен
адрес: гр. П., ул. В**, разноски по делото в общ размер *** лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7