РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №99/24.07.2020г, постановено по гр.д.№ 231/2019г по описа на Софийски
окръжен съд, е осъдено „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, да заплати на С. Л. В. с
ЕГН ********** сумата от 200 000лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди-страдание поради смъртта на дъщеря му Т. С. В., причинена в резултат на ПТП,
настъпило на 10.06.2018г, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното
плащане, сумата от 40 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 10.06.2018г, телесни увреждания и
настъпили от тях усложнения, ведно със законната лихва от 8.12.2019г до окончателното
плащане, сумата от 2 262.44лв. за застрахователно обезщетение за имуществени вреди-
разходи за лечение/медицински изделия и медикаменти/, както и погребална услуга,
търпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018г, ведно със законната лихва от
8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 8 788.14лв. за застрахователно обезщетение
за имуществени вреди-тотална щета на л.а. „Фолксваген Голф 6“, с временен рег. № ***,
номер на рама WWWZZZ1KZ9W440338, търпени в резултат на ПТП, настъпило на
10.06.2018 г., ведно със законната лихва от 27.01.2019 г. до окончателното плащане.
Осъдено е „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, да заплати на П. Т. К., сумата
от 200 000лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –страдание поради
смъртта на дъщеря й Т. С. В., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018г,
ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 60 000лв. за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 10.06.2018г, телесни увреждания, ведно със
1
законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 1708.57лв. за
застрахователно обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение/медицински
изделия и медикаменти/, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното
плащане.
Осъдено е „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати на Л. С. В. сумата от
40 000лв. за застрахователно обезщетение от смъртта на сестра му Т. С. В., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018г, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до
окончателното плащане, сумата от 6 000лв. за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило на
10.06.2018г, телесни увреждания, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното
плащане.
Осъдено е „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Я.Д. с №
********** сумата от 18 990лв. за адвокатско възнаграждение за оказана на С. Л. В., П. Т. К.
и Л. С. В. безплатна адвокатска помощ по делото.
Осъдено е „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на СОС
държавна такса в размер на 22 350.37лв., както и деловодни разноски/възнаграждения за
вещи лица/ в размер на 500лв.
Решението е обжалвано от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, представлявано от адв.Д.Х.
от САК, в частта му, с която е уважена исковата претенция на С. Л. В. за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му за разликата от 80 000лв. до 200 000лв., за
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от телесни
увреждания за разликата от 20 000лв. до 40 000лв., за обезщетението за имуществени вреди
за разликата от 1 131.22лв. до 2 262.44лв., по отношение на П. Т. К. в частта му, с която е
уважена исковата претенция за разликата от 80 000лв. до 200 000лв за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, за обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания от травматични увреждания за разликата от 30 000лв. до
60 000лв., за имуществени вреди за разликата от 854.29лв. до 1708.57лв., по отношение на Л.
С. В. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 36 000лв. до 40 000лв., за
неимуществените вреди за претърпени травматични увреждания за разликата от 3 500лв. до
6 000лв., с доводи, че е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи доводи, че определените обезщетения са силно завишени, като не отговарят на
критериите за справедливост. Позовава се на ТР № 1/2016г по тълк.дело №1/2016г на
ОСНГТК на ВКС. Сочи, че по делото не е доказана изключителна и надхвърляща
обичайната връзка между малолетни брат и сестра. Продължителността на общото им
съжителство е довело до невъзможност да се изгради трайна и дълбока емоционална връзка,
тъй като са имали няколко години осъзнато съжителство.
Възразява срещу приетото от съда, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалата и нейните родители за нарушение на чл.137б от ЗДвП, съгласно която деца,
под 150см и с тегло до 36кг, да пътуват в МПС със специални системи за обезопасяване. По
обективни причини по делото не са събрани доказателства за точните ръст и тегло на
пострадалата, но съгласно заключението на КСМАТЕ се установява, че се касае за момиче
на видима възраст около 9-10 години с нормално телосложение и ръст, съответен за
възрастта. Позовава се на свидетелските показания и на свидетелката С., че пострадалата е
връстница на нейния син и че двете деца през 2018г са били с ръст около 140-142см и около
34-35кг, както и на заключението на вещото лице по САТЕ, че при използване на столче за
обезопасяване на пострадалата, не биха настъпили толкова тежки увреждания. Поради това
2
поддържа, че определените застрахователни обезщетения следва да бъдат намалени с 20% за
принос от пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на обезщетенията за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания от ищците поддържа доводи, че са завишени по размер. Възразява срещу
приетото от съда въз основа на КСМАТЕ, че ищците са пътували с поставени предпазни
колани.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата- С. Л. В., П. Т. К. и Л. С. В., представлявани от адв.Я.Д. от
САК, са оспорили изложените възражения в нея.
Сочат, че определените обезщетения за претърпени неимуществени вреди не са
завишени по размер, тъй като се касае за загуба на 9-годишно дете. Считат, че не е
установено починалата Т. В. да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като възражението, че е пътувала без обезопасителна система за деца/детско столче/ не е
пълно и главно доказано. Позовава се на уточненията, направени от вещите лица в
съдебното заседание, че при използване на детско столче от непълен клас/за по-големи деца/
отново пострадалата би получила същите травматични увреждания и нейната смърт би
настъпила. Допълнително е изложил съмнения, че предвид възрастта на детето, то не би
могло да се побере в детско столче. Позовават се на свидетелските показания на св. С.,
съгласно които е заявила, че има син на възрастта на Т. и през 2018г синът й е бил 140см и
34кг, а Т. е била по-едра от него. Считат, че следва да се съобрази, че вещите лица са
категорични, че пострадалата е пътувала с предпазен колан, от който са оставените
характерни белези от коланна лента по гърдите и корема й.
По отношение на обезщетенията за причинени неимуществени вреди за телесни
увреждания се излагат доводи, че травмите им са били сериозни, с траен характер, които ще
ги съпътстват пожизнено, а ищецът Л.В. е получил по-леки увреждания, но е изпитал
съществен психически стрес, тъй като за първи път е бил хоспитализиран болница, без
присъствието на родителите му, които също били в други отделения на болницата
хоспитализирани и не можели да се погрижат за него, което е довело до засилено чувство на
страх и стрес. Позовават се на ангажираните по делото гласни доказателства за установяване
на претърпените неимуществени вреди-болки и страдания.
Претендират да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвръди решението
в обжалваната му част, като се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото С. Л. В., П. Т. К. и Л. С. В., представлявани от адв.Я.Д. от САК, са
посочили в исковата молба, че на 10.06.2018г, около 10ч, на път I-6, в землището на
гр.Клисура, между гр.Клисура и с.Антон,е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 525
Д”, с рег. № ***, управляван от Н. И. С., и лек автомобил „Фолксваген Голф 6”, с временен
рег. № ***, управляван от С. Л. В.. ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лек
автомобил „БМВ 525 Д”, който движейки се по път I-6, с посока от гр.Клисура към
гр.Пирдоп, при преминаване през ляв завой по посоката си на движение, поради
несъобразена скорост с пътните условия /мокър асфалт/, водачът е изгубил контрол върху
3
управлението му, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е блъснал челно лек
автомобил „Фолксваген Голф 6”, в който са пътували ищците и Т. С. В.. В резултат на ПТП
Т. С. В. /9години/ е получила тежки и животозастрашаващи травматични увреждания
/разкъсване на дясно предсърдие и разкъсване на слезка/, вследствие на които е починала
по-късно на същия ден. Било е образувано НОХД № 636/2019г по описа на ОС-Пловдив,
като с влязла в сила присъда № 42/2.05.2019г Н. И. С. е бил признат за виновен в това, че
при управление на МПС „БМВ 525 Д”, е нарушил чл.16, ал.1, т.2 и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП,
по непредпазливост е причинил смъртта на Т. С. В., както и средни телесни повреди на С.
Л. В. и П. Т. К..
Сочат, че са изпитали шок, тъй като са видели как 9-годишната Т. е починала без да
могат да я спасят. Изпитват силна мъка и тъга, тъй като преди ПТП били изключително
близки. Трудно било родителите да обяснят на другото си дете какво се е случило.
От ПТП са претърпели травматични увреждания, като С.В. е получил изкълчване на
дясна раменна става, като в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”-гр.София му е поставена
имобилизираща превръзка и бил хоспитализиран. Движенията в областта на дясна раменна
става били невъзможни. Имал трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
срок над 30 дни. На 17.06.2018г отново бил приет за болнично лечение с оплаквания от
задух и подуване на дясна предмишница, като му поставили диагноза белодробна
тромбоемболия-субмасивна форма, белодробен инфаркт. Извършени са му били преливания
на медикаменти с противосъсирващо действие. За проведеното лечение е извършил разходи
в размер на 2 262.44лв.
Вследствие на ПТП П. В. –К. е получила травматични увреждания: фрактура с
деформация на L2 в лумбални прешлени на гръбначния стълб, фрактура на 4-та
метакарпална кост на дясна ръка, фрактура на 10-то ребро в лява гръдна половина. Била е
приета в болница, където на 13.06.2018г са й били извършени две операции-първата за
възстановяване на прешленна фрактура на L2, при която след възстановяване на височината
на прешленовото тяло, е инжектиран костен цимент с цел укрепване и задържане на
постигнатата репозиция, а втората операция за поставяне на импланти на 4-та метакарпална
кост на дясна ръка. Изпитвала изтензивни болки, като след изписването й приемала
медикаменти и започнала рехабилитация. Движенията на снагата й и дясната ръка били
затруднени, не можела да спи, имала умора. Имала нужда от чужда помощ. Останал й е
белег след операцията на дясната ръка. Оздравителният процес при нея не е приключил, тъй
като продължава да изпитва трудности при продължително стоене на стол, при клякане и
опит за вдигане на тежки предмети. За проведеното лечение и купуване на медицински
изделия и медикаменти е направила разходи в размер на 1 708.57лв.
Вследствие на ПТП Л. С. В. е получил травма на интраабдоминални органи-без
открита рана в корема, множество охлузвания по гърдите и корема. Бил приет в УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов” с болки в гърдите и корема. При извършените ехографски изследвания се
установило минимално количество свободно подвижна течност в малкия таз, била му
назначена терапия кръвоспираци и обезболяващи медикаменти и преливане на водно-солеви
разтвори. Продължавал да изпитва болки в травмираните области две седмици след
изписването му. Сънувал кошмари, будел се нощно време разплакан.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача била застрахована в „ОЗК
Застраховане” АД, като на 7.09.2018г ищците са предявили претенция към дружеството и е
била заведена щета № 0411-100-0011/2018г. В тримесечен срок застрахователят не е
изплатил обезщетения, поради което дължи лихва за забава от 8.12.2018г.
4
С.В. е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в щети върху притежавания от
него лек автомобил „Фолксваген Голф 6”, като за причинените вреди по заведена шета с №
0410-110-2183/2018г по описа на ответното застрахователно дружество е било определено
обезщетение в размер на 75% от 12 064.86лв.
Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати сумата от
200 000лв. на С. Л. В. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата
дъщеря Т. С. В., настъпила неа 10.06.2018г при ПТП, ведно със законната лихва от
8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 40 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди за болки и страдания след получени травматични увреждания и усложнения, ведно
със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 2 262 44лв. за
обезщетение за имуществени вреди-разходи за медицински изделия и медикаменти, за
погребални услуги по опис, ведно със законната лихва от 10.06.2018г до окончателното
плащане, сумата от 1 250лв. за обезщетение за имуществени вреди за настъпила тотална
щета на лек автомобил „Фолксваген Голф 6”, с временен рег. № ***, ведно със законната
лихва от 27.01.2019г до окончателното плащане. На П.Т. К. В.-сумата от 200 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Т. С. В., настъпила на
10.06.2018г при ПТП на същата дата, ведно със законната лихва върху сумата от 8.12.2018г
до окончателното плащане, сумата от 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
болки и страдания от получени травматични увреждания в резултат на ПТП от 10.06.2018г,
ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 1 708.57лв. за
обезщетение за имуществени вреди-разходи за медицински изделия и медикаменти, ведно
със законната лихва от 8.12.2018г. до окончателното плащане. На Л. С. В.- 40 000лв.
/частичен иск от сумата от 80 000лв./ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра му Т. С. В., настъпила на 10.06.2018г при ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от 6 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания от получени травматични увреждания
в резултат на ПТП от 10.06.2018г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
8.12.2018г до окончателното плащане.
Ответникът по делото –ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от адв.Д.Х., е
оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани по размер. Оспорил е
механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилите
неимуществени вреди и ПТП. Заявил е, че вина за настъпването на ПТП има и С. Л. В..
Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Т. С. В., която се е возила в
процесния автомобил без използване на система за обезопасяване на деца съгласно чл.137
ЗДвП, без поставен предпазен колан, с което е нарушен чл.137в, ал.1 ЗДвП, поради което
тялото свободно се е движело в купето на автомобила. Изложил е доводи за наличие на
съпричиняване и от С.В., П. В.-К. и Л.В. като пътували без предпазни колани. Оспорил е
исковите претенции за имуществени вреди като завишени по размер, както и за лихва за
забава относно началният момент, от който се претендират.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковите претенции като е
приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалите.
Не се спори между страните по делото, че с влязла в сила на 18.05.2019 г. присъда №
42 по НОХД № 636/2019 г. по описа на ОС - Пловдив, която съобразно чл. 300 ГПК и чл.
413, ал. 2 НПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието и
неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца, е
установено, че Н. И. С. е виновен за това, че на 10.06.2018 г. на път I-6 при км. 218+500 м., в
землището на гр. Клисура, при управление на МПС - лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. №
*** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 и
5
ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. В. и средни телесни повреди на С.
Л. В. и П. В. – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1
НК.
Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управляваното от Н. С. МПС, действал към датата на ПТП.
От представените по делото претенция и уведомление за щета на МПС, адресирани до
ответника, се устаноавява, че на 07.09.2018 г. ищците са предявили пред застрахователя
писмените си застрахователни претенции за плащане на обезщетения за търпените от тях
неимуществени и имуществени вреди /разходи за лечение и за погребална услуга/, съгласно
изискването на чл. 380 КЗ, а на 26.10.2018г.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява, че на 10.06.2018 г. към
10.00 ч., по първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа при нормалпа видимост,
мокро асфалтово покритие, в зоната на километър 218+500 м., в землището на гр. Клисура,
в посока oт гр. Карлово към гр.София, се движел лек автомобил марка „БМВ 525Д“ с рег. №
***, управляван от Н. С.. Платното за движение в този участък било двупосочно с две ленти
за движение в посока Карлово-София /посоката на движение на лек автомобил „БМВ“/,
отделени една от друга посредством единична прекъсната линия M3 и една лента за
движение в посока София-Карлово, отделена oт първите две посредством единична
непрекъсната линия М1. Пътят бил с надлъжен наклон на изкачване 5.5 % по отношение
посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. Придвижвайки се по гореописания начин,
лекият автомобил навлязъл в лява по отношение посоката си на движение крива, по време
на преодоляване на която, поради движение със скорост, по-висока от максималната
критична скорост за преодоляването на тази крива в тази пътна обстановка, автомобилът
започнал странично приплъзване, вследствие на което водачът загубил контрол над
управлението. Ротирайки около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на
движение на часовниковата стрелка, гледана отторе, и в същото време придвижвайки се
напред по отношение първоначалната си посока на движение, навлязъл в лентата за
насрещно движение. В същото време по лентата си за движение в посока от гр. София към
гр.Карлово се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“ с временен регистрационен номер
***, управляван от С. Л. В.. На предна дясна седалка в автомобила пътувала сьпругата на
водача – П. В., на задна лява седалка пътувал малолетният им син Л.В., а на задна дясна
седалка се намирала малолетната им дъщеря Т. В.. Двата автомобила се ударили челно в
зоната на лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“. От удара настъпили
съществени деформации в челните части на купетата на двата автомобила и на място
починало пътуващото в лек автомобил „Фолксваген Голф“ дете Т. В. , а останалите
пътуващи в този автомобил получили телесни увреждания.
Посочено е, че причината за възникване на ПТП са субективните действия на водача
на лек автомобил „БМВ 525 Д“, който при избиране скоростта на движение на
управляваното от него пътно превозно средство не се съобразил с атмосферните условия и
релефа на местността, вследствие на което изгубил контрол над управлението на
автомобила.
В резултат на ПТП С. Л. В. е получил следните травматични увреждания: луксация
/изкълчване/ на дясната раменна става, което увеждане по своя медикобиологичен характер
представлява трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около
1.5 - 2 месеца. Като усложнение на травмата се е проявила и тромбоза на магистрални
венозни съдове на десния горен крайник, белодробна тромбоемболия и белодробен инфаркт.
В първите дни след произшествието пострадалият е изпитвал спонтанна болезненост при
6
палпация и движение в зоната на дясната раменна става, които са отзвучали в рамките на 2 -
3 месеца. По време иа лечението в „Пирогов“ на пострадалия е извършена мануална
репозииия на луксираната дясна раменна става, с поставяне на мека имобилизация,
проведени са лабораторни изследвания. Горепосочените усложнения - тромбоза на
магистрални венозни съдове на десен горен крайни и белодробна тромбоемболия и
белодробен инфаркт ищецът е получил след изписването си от „Пирогов“, като тези
състояния са били животозастрашаващи и са наложили по спешност провеждането на
високоспециализирано лечение в болница. Задухът е основен клиничен белег при
установените при С.В. усложнения от страна на белия дроб, като силно снижава
възможността за каквато и да е физическа активност. Уврежданията реално са застрашавали
живота му, като само своевременно приложената високоспециализирана медицинска помощ
е предотвратила неблагоприятен изход. В лечебното заведение В. е бил подложен на
инвазивна терапия, при която са отстранени тромботичните маси и е възстановена
циркулацията във венозните съдове на десен горен крайник. Подложен е и на
антикоагулантна терапия, която ще продължи до края на живота му.
Общият възстановителен период е в рамките на около 2 - 3 месеца. Временната
неработоспособност е била за около 6 месеца. Разходите за медикаменти, медицински
услуги и медицински изделия, направени от ищеца, са били необходими и относими към
проведеното му лечение. Увреждането на пострадалия може да се получи и при поставен
обезопасителен колан от удара на отварящата се въздушна възглавница - при правилно
поставен колан може да възникне такава травма, ако не е поставен, ще има по-тежки
увреждания по лицето, тъй като се намалява разстоянието между отварящата се възглавница
и лицето.
В резултат на ПТП П.Т. К.- В. е получила следните травматични увреждания:
фрактура на тялото на втори поясен прешлен, фрактура на четвърта предкиткова кост на
дясната ръка и фрактура на десето ребро вдясно. Фрактурата на тялото на втория поясен
прешлен води до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 10 – 11
месеца. Счупването на реброто е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а счупването на четвърта предкиткова кост е причинило за срок от около 1 - 1.5
месеца трайно затруднение на движението на десния горен крайник. В резултат на
счупването на десето ребро е имало болезненост, проявяваща се при дишане и движението
на снагата. По повод фрактурата на втори поясен прешлен е извьршена репозиция и
инжектиране на цимент с цел укрепване на фрактурата. Прието е, че е възможно при
физическо натоварване след приключване на възстановителните процеси в посочения по-
горе срок за възстановяване, като първоначално е необходимо движенията и натоварването
да се извършват при повишено внимание. Общият възстановителен период от причинените
травми е в рамките на 10 - 11 месеца. Няма данни по делото за настъпили усложнения на
травмите. В резултат на фрактурата на прешлена е възможно да останат прояви като
радикулопатии и ограничение в движението на снагата в поясната област, които, ако ги има,
следва да се докажат със съответната актуална медицинска документация от проведени
прегледи и изследвания. В резултат на счупванията ще се наблюдава болезненост при
физическо натоварване и промяна на времето, особено в областта на прешлена, която ще
бъде доживот. Разходите за медикаменти, медицински услуги и медицински изделия,
наравени от ищцата, са били необходими и относими към проведеното й лечение.
Получената от ищцата фрактура на прешлена може да се получи и при поставен
обезопасителен колан при челния сблъсък, травмата на ръката може да бъде причинена с
или без поставен колан. Ако пострадалата е била без поставен колан при този механизъм на
пътнотранспортното произшествие би получила по-тежки и ангажиращи други анатомични
области на тялото увреждания.
В резултат на ПТП Л. С. В. е получил следните травматични увреждания: контузия
7
на гръдния кош и корема с наличие на множество охлузвания по гърдите и предната
коремна стена. Същите са му причинили болка и страдание, като са отзвучали за срок от
около 15 - 20 дни без последици за здравето му. При престоя в лечебното заведение на
пострадалия са извършени серия от ултразвукови изследвания на корема, при което
ехографската находка не е дала данни за травматични увреждания на коремни органи.
Отразено е наличие на минимално количество свободноподвижна течност в малкия
таз. Множеството охлузвания по гърдите и предната коремна стена, тяхната локализация и
липсата на установени увреждания в други анатомични области на тялото налагат извод, че
детето е пътувало обезопасено. В случай, че детето е пътувало в система за обезопасяване на
деца - детско столче, то би получило същите увреждания.
Причината за смъртта на Т. В. е тежката несъвместима с живота съчетана травма –
гръднокоремна, изразяваща се в травматично разкъсване на дясното предсърдие и горната
празна вена, разкъсване на далака и контузии на вътрешни органи. Има данни за характерни
по анатомично положение и морфология увреждания по предната повърхност на тялото на
постралалата, които съответстват да са оставени от поставен триточков обезопасителен
колан. И при двете деца са налице травматични увреждания, основно локализирани в
областта на гърдите и корема с по-слабо засягане на крайници и без засягане на главите.
При използване на столчета, които са снабдени с петточкови колани, със сигурност не биха
се наблюдавали толкова тежки травматични увреждания, каквито са констатирани при
пострадалата Т. В.. Ако се използва детско столче от непълен клас, което има само долна
част и се използва долната част на колана на автомобила, това не променя механизма на
травмите. По делото няма данни за ръста и теглото на 11-годишния Л.В. и 9-годишната Т.
В.. Според специализираната литература момче на 11 години следва да има среден ръст от
144 до 157 см. и тегло около 30 кг., като теглото се изчислява по формула, а момиче на 9
години следва да има среден ръст около 134 – 146 см. и тегло около 26 кг. Тези цифри са
ориентировъчни средни показатели, като в последните години се наблюдава значително
отклонение от тях в посока по-висок ръст и по-големи килограми.
В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че непълният клас столчета се
използва за по-големи деца. Починалото дете е било с поставен предпазен колан, тъй като на
предната коремна стена и тазовата област е установено наличие на комплекс от характерни
охлузвания и кръвонасядания с ширина 4 см, които следи се оставят от обезопасителен
колан, когато е триточков, поради което не може да се отхвърли твърдението, че е била с
колан, тъй като няма къде в автомобила да получи такива контактни увреждания, седейки на
задната седалка Поради това, че детското тяло е много пластично, подлежи на значителни
деформации, тъй като костите са меки и вследствие на удара и рязкото спиране на тялото в
колана са се получили травматичните увреждания на гръдни и коремни органи. Ако детето е
на 9 години, то не седи в столче, тъй като не се побира в него. Ако се използва детско столче
от непълен клас, което има само долна част и използва колана на автомобила, долната част
на колана на автомобила не променя механизма на травмите.
От показанията на свидетелката Т.. се установява следното: С.В. бил много разстроен
от смъртта на дъщеря си, направо потресен емоционално, стъписан, тя издъхнала в ръцете
му, докато се опитвал да окаже първа помощ. Все още не можел да преодолее скръбта.
Неговата травма била на дясната ръка, дълги месеци прекарал с нея, поставяли му инжекции
за разреждане на кръвта, бил обездвижен, впоследствие му казали, че трябва да лежи, тъй
като имал тромбоза. Когато свидетелката ходела на гости у родителите на починалото дете,
били обездвижени, на легло. Майката на ищцата се грижела за тях постоянно. След като и
двамата се прибрали от болницата от МВР, им осигурили двама психолози, които ходели в
дома им на сеанси. Те посещавали ищците дълго време, занимавали се и с детето. Л. С. В.
много тежко приел случилото се. В „Пирогов“ му били назначили детски психолог, после
8
тези психолози, които посещавали родителите му, се опитвали да работят с него, а по-късно
от общината изпратили млада психоложка и детето възприело нея по-добре и започнало по-
добре да комуникира. Отношенията в семейството преди катастрофата били прекрасни,
децата от малки се обичали много, заедно посещавали извънкласни занимания, лагери, били
по-скоро като приятели, живеели в една стая. Цялото семейство постоянно ходели на гроба
на Т., поддържали го изряден, оставяли цветя, мартенички и други вещи за празниците. От
показанията на свидетелката К. се установява, че след ПТП в болницата и тримата ищци
били в тежко състояние - и емоционално, и физически. И тримата имали нужда от грижи, не
можели да се справят сами. П. не можела да се движи, оплаквала се от недостиг на въздух,
не можела да се обслужва сама и свидетелката останала при нея в болницата, за да я
обгрижва. Междувременно наглеждала и детето в другото отделение, а се усложнило и
състоянието на бащата и цялостната ситуация била трагична. Когато майката осъзнала, че е
загубила дъщеря си в катастрофата, била в абсолютен ужас, а не можела да присътва и на
погребението заради състоянието си. И досега не била преодоляла мъката, притеснявала се
и за сина си, защото бил много потиснат емоционално – бил толкова привързан към сестра
си, че свидетелката не била виждала друга такава братска любов. Те винаги били заедно,
играели заедно, ходели на училище заедно, на извънкласни занимания. На майката й
трябвали месеци, за да почне да се движи нормално, да се обслужва сама. При пътуване
имала нужда да спира и да почива, трудно й било да е в статична поза, а и да се движи.
Изпитвала болки, в ежедневната работа изпитвала затруднения с ръката. При стоеж
изпитвала болки в кръста, не можела да стои продължително време седнала. И тримата
ищци ползвали психолози много продължителен период от време, имали нужда да говорят
със специалист. От показанията на свидетелката С. се установява следното, че след ПТП
ищците били в много тежко състояние, били съкрушени. Л. бил притеснен,
умълчан, уплашен, не искал да говори, да споменава за случилото се, не искал да говори и
на друга тема, предпочитал да стои на телефона и не желаел да обсъжда каквото и да било,
особено свързано със случката. И до ден днешен той не бил преодолял загубата на сестра си,
тя му била най-добрият приятел и той все още бил затворен и не общувал с много деца, не
изградил сериозни приятелства след загубата й. Родителите също не били преодолели
загубата на дъщеря си, били съкрушени и до ден днешен, почитали паметта й на всеки
празник, посещавайки гроба й и оставяйки подаръци, яйца за Великден, мартенички за
първи март. Празнували рождения ден на гроба, защото тя починала един ден след
рождения си ден. Целият гроб бил обсипан с пеперуди и цветя, изключително поддържан и
красив. Свидетелката установява още, че Т. била по-едро дете, на ръст според нея била
около 1.40 – 1.42 м. и тегло около 35 кг. Свидетелката дава тези показания, сравнявайки
детето със сина си /двамата били родени в една година с много малка разлика/, който през
2018 г. бил около 140 см. и около 34 кг, много по-слаб от Т..
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ /отм./
за ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. По делото се
установи, че починалото дете Т. В. в ПТП е било на 9 години. Живеела с ищците в задружно
семейство, както и била особено близка с брат си Л.. Родителите тежко приели смъртта на
починалото дете и не могат да преодолеят загубата.
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната
практика /решение № 236/13.12.2017г по т.д.№ 1200/2017г за събитие, настъпило през 2014г
9
обезщетение в размер на 180 000лв./
Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че следва да се определи
обезщетение в размер на по 200 000лв. за репариране на претърпените неимуществени
вреди от родителите на детето, ведно със законната лихва върху сумата от 8.12.2018г. до
окончателното плащане.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че Л.В. /брат на починалото
дете/ има право на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са
живеели заедно в едно семейство, били са много близки, макар и на ниска възраст. Била е
изградена силна и трайна емоционална връзка, поради което впоследствие се е наложило да
ползва психологическа помощ за преодоляване на загубата. От това следва, че е изпитвал
болки и страдания от загубата на близък над обичайните. Установяват се отношения на
емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек,
поради което следва да се уважи исковата претенция. Установява се, че Л. е станал
умълчан, уплашен, не искал да говори, да споменава за случилото се, не искал да говори и
на друга тема, предпочитал да стои на телефона и не желаел да обсъжда каквото и да било,
особено свързано със случката. И до ден днешен той не бил преодолял загубата на сестра си,
тя му била най-добрия приятел и той все още бил затворен и не общувал с много деца, не
изградил сериозни приятелства след загубата й. Неоснователни се явяват възраженията във
въззивната жалба, че не е доказана изключителна и надхвърляща обичайната връзка между
10
малолетни брат и сестра, тъй като според свидетелските показания на св. Т. не била виждала
друга такава близка връзка между брат и сестра. Исковата претенция се явява основателна за
сумата от 40 000лв. при преценяване на тежестта на болките и страданията, които е
преживял Л.В. от загубата на сестра си.
По отношение на възраженията за съпричиняване следва да се съобрази, че е налице
задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-
допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при
условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение
№206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС
по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О.,
решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./
Възражението е, че пострадалата Т. В. е била без обезопасителна система-детско
столче, /чл.137б от ЗДвП/, съгласно която разпоредба деца, под 150см и с тегло до 36кг да
пътуват в МПС със специални системи за обезопасяване. По делото няма конкретни
ангажирани доказателства за точните ръст и тегло на пострадалата, но съгласно
заключението на КСМАТЕ се установява, че се касае за момиче на видима възраст около 9-
10 години с нормално телосложение и ръст-съответен за възрастта. Не може да се приемат за
установяващи и тези показатели ангажираните по делото свидетелските показания и на
свидетелката С., че пострадалата е връстница на нейния син и че двете деца през 2018г са
били с ръст около 140-142см и около 34-35кг, тъй като същите не дават категорични данни
за тях. Още повече, че посочените килограми са на горната граница със задължителните за
ползването на система за безопасност. Следва да се съборазят и заключенията на вещите
лица, че за деца, с възрастта на увредените, не се ползва пълна система, а частична-детско
столче от непълен клас, което има само долна част и се използва долната част на колана на
автомобила, това не променя механизма на травмите. Категорично вещите лица
установяват, че и двете деца имат белези от поставени предпазни колани, от което следва, че
наведеното възражение за съпричиняване не следва да се уважава.
По отношение на размера на обезщетенията за неимуществени вреди за телесни
увреждания, причинени на ищците при ПТП, въззивният съд съобрази, че в Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, се
приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение,
а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
По отношение на ищеца следва да се съобрази, че възстановителният преиод е
продължил 2-3 месеца, престоявал е два пъти в болница, настъпили са усложнения след
11
първото му изписване, 6-месечният период на нетрудоспособност, че ще се провежда
антикоаголантна терапия в продължителен период. За ищцата следва да се съобразят
множеството фрактури, 10-11месечният период на възстановяване със затруднено движение,
че ще продължи да има болки. И двамата ищци са имали нужда от чужда помощ за
обслужването си. За Л.В. се установява, че е претърпял лека травма на гръден кош и корем,
причинили му болки и страдания за 15-20дни, бил е хоспитализиран, не е имал подкрепа от
родителите си поради техните увреждания и лечение, развил е чувство за страх и стрес. Въз
основа на съобразените обстоятелства следва да се определи на С.В. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв., на П. В. в размер на 60 000лв. и на Л.В. в
размер на 6 000лв., ведно със законната лихва от 8.12.2019г до окончателното плащане.
По отношение на размера на претърпените имуществени вреди от С. и П. В.,
размерът на същите се установява от представените по делото рецепти, фактури, касови
бонове, вносна бележка, от които следва, че С.В. е направил разходи за лечение в общ
размер от 745.44 лв. /подробно описани в исковата молба по отделни пера/, както и разходи
за погребална услуга и такса за гробно място на Т. В. в общ размер от 1517 лв., при което
общият размер на имуществените вреди, търпени от този ищец в резултат на ПТП, е 2262.44
лв. Установява се също, че П. К. – В. е направила разходи за лечение в общ размер от
1708.57 лв. /също подробно описани в исковата молба по отделни пера/, който е и размерът
на търпените от нея имуществени вреди в резултат на ПТП.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено
„ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат Я.Д. сумата от 13 115лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/24.07.2020г, постановено по гр.д.№ 231/2019г по описа на
Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, да заплати на С. Л. В. с ЕГН ********** сумата за разликата от 80 000лв. до
200 000лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-страдание поради
смъртта на дъщеря му Т. С. В., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018г,
ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата за разликата от
20 000лв. до 40 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 10.06.2018г, телесни увреждания и
настъпили от тях усложнения, ведно със законната лихва от 8.12.2019г до окончателното
плащане, сумата за разликата от 1 131.22лв. до 2 262.44лв. за застрахователно обезщетение
за имуществени вреди-разходи за лечение/медицински изделия и медикаменти/, както и
погребална услуга, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018г, ведно със
законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, В ЧАСТТА му, с която е осъдено
е „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, да заплати на П. Т. К., сумата за разликата от
80 000лв. до 200 000лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –страдание
поради смъртта на дъщеря й Т. С. В., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
10.06.2018г, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата от
30 000лв. до 60 000лв. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 10.06.2018г, телесни
12
увреждания, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до окончателното плащане, сумата за
разликата от 854.29лв. до 1708.57лв. за застрахователно обезщетение за имуществени вреди-
разходи за лечение/медицински изделия и медикаменти/, ведно със законната лихва от
8.12.2018г до окончателното плащане, В ЧАСТТА му, с която е осъдено е „ОЗК-
Застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати на Л. С. В. сумата за разликата от 36 000лв.
до 40 000лв. за застрахователно обезщетение от смъртта на сестра му Т. С. В., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018г, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до
окончателното плащане, сумата за разликата от 3 500лв. до 6 000лв. за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 10.06.2018г, телесни увреждания, ведно със законната лихва от 8.12.2018г до
окончателното плащане, в частта му, с която е осъдено е „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК
********* да заплати на адвокат Я.Д. с № ********** сумата от 18 990лв. за адвокатско
възнаграждение за оказана на С. Л. В., П. Т. К. и Л. С. В. безплатна адвокатска помощ по
делото и е осъдено е „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* да заплати на по сметка на
СОС държавна такса в размер на 22 350.37лв., както и деловодни разноски/възнаграждения
за вещи лица/ в размер на 500лв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********
да заплати на адвокат Я.Д. сумата от 13 115лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13