РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Велико Търново, 21.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н. и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
323 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. №
1667/ 01.06.2020 г., подадена от *** Л.М. от ВТАК, като пълномощник на И.Ц.Ц. с
ЕГН **********, с адрес ***. И.Ц.
предявява първоначално
съединени искове, с които претендира заплащане от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Велико Търново, на обезщетения за вредите, причинени му от
електронни фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с АТСС серия Г
№ 0006296/ 16.08.2019 г. и Серия Г № 0007632/ 17.09.2019 г., и двата издадени
от ОД на МВР – Велико Търново, с които на ищеца са наложени две глоби, всяка в
размер на 250,00 лева. Изтъква,
че Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0006296/ 16.08.2019 г. е
отменен с Решение № 549/ 06.12.2019 г. по АНД № 1952/ 2019 г. на ВТРС,
необжалвано и влязло в сила на 28.12.2019 г., а Електронен фиш за налагане на
глоба серия Г №
0007632/ 17.09.2019 г. е отменен с Решение № 8/ 06.01.2020 г. по АНД №
1951/ 2019 г. на ВТРС, също необжалвано и влязло в сила на 25.01.2020 година. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетения за причинените на ищеца имуществени вреди които, след направено в
съдебно заседание изменение на исковете, последният оценява както следва: в
размер на 200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД
№ 1952/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново, мораторна лихва в размер на 8,67 лв.,
считано от 29.12.2019 г., датата на влизане в сила на решението по посоченото дело до
01.06.2020 г., както и законната лихва върху сумата 200,00 лв., считано от
01.06.2020 г. -
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане; в
размер на 200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД
№ 1951/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново, мораторна лихва в размер на 7,11 лв., считано
от 26.01.2020 г., датата на влизане в сила на решението по посоченото дело до
01.06.2020 г., както и законната лихва върху сумата 200,00 лв., считано
от 01.06.2020 г.
- датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото *** М. от ВТАК,
поддържа исковете, по доводите, изложени в исковата молба и в хода на устните
състезания, заема становище за неоснователност на възраженията, изложени от
ответника. Претендира присъждане на
направените в производството по делото разноски в размер на 300,00 лв. съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***С.Г., в представен отговор на исковатта молба, оспорва изцяло исковете по основание и размер. По отношение на исковете за имуществени вреди и
лихви, причинени от Електронен
фиш серия Г №
0007632/ 17.09.2019 г. сочи, че към дата на приключване
на съдебното дирене по АНД № 1951/ 2019 г. на ВТРС са влезли в
сила измененията в Закона за административните нарушения и наказания – чл. 63,
ал. 3 – ал. 5 от ЗАНН, въвеждащи възможност за присъждане в полза на страните,
на съдебните разноски по този вид дела. При
наличието на друг ред на репариране на направените по делото разноски и
доколкото той не е ползван от И.Ц.Ц.,
в качеството му на жалбоподател по посоченото дело на районния съд, ответникът
счита, че само на това основание исковете за обезщетение за вреди от този акт и
лихви са неоснователни. По отношение исковете за вреди, причинени от Електронен
фиш серия Г №
0006296/ 16.08.2019 г. ответникът развива доводи, че направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по
обжалването му, не представляват пряка и непосредствена последица от отменения
електронен фиш, като излага подробни доводи в тази насока. Отделно оспорва
акцесорния иск за лихви дори при основателност на главния такъв, с аргумент, че
претендираните имуществени вреди са за невъзстановени съдебни разноски, върху
каквито лихва не се дължи. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца в настоящото производство. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, пропорционално
на отхвърлената част от иска. В
съдебно заседание, редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира допустимост и
основателност на исковете за причинените имуществени вреди от Електронен фиш серия Г № 0006296/
16.08.2019 г., отменен с решението по АНД № 1952/2019 г. на ВТРС и лихви.
Намира същите за доказани по основание и размер от наличните в делото документи.
По отношение на иска на имуществени вреди, причинени от Електронен фиш серия Г № 0007632/
17.09.2019 г., отменен с решението по АНД № 1951/ 2019 г. на ВТРС,
изтъква, че към момента на последното съдебно заседание във въззивния съд е
била влязла в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, с която е предвидено
присъждане на разноски в този вид производство. Счита, че в този случай е
приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ и исковата молба, в тази част,
следва да бъде оставена без разглеждане.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания
петитум, определя предявените искове, като
такива с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, които на основание ал. 2 от същия текст, подлежат на разглеждане по
реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в АНД № 1951/ 2019 г.
на Районен съд – Велико Търново, се установява, че с Електронен фиш за глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия Г № 0007632/ 17.09.2019 г.
на ОД на МВР – Велико Търново,
за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на И.Ц.Ц.
е било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 250,00 лева.
Електронният фиш е бил обжалван от Ц. и е отменен като незаконосъобразен с
Решение № 8/ 06.01.2020 г. по АНД № 1951/ 2019 г. на Районен съд – Велико
Търново, необжалвано влязло в сила на 25.01.2020 година.
От протокола, изготвен за проведеното на
03.12.2019 г. открито съдебно заседание, по посоченото дело на ВТРС се
установява, че в същото И.Ц. е
бил представляван от мл. адвокат Г. от ВТАК, като негов пълномощник, съгласно
пълномощно от дата 29.11.2019 г. и договор за правна защита и съдействие от
дата 22.11.2019 г. /л. 5 от настоящото дело и л. 29 от делото на ВТРС/. Преди
заседанието е депозирано и писмено становище от *** Г. в което са изложени
доводи за основателност на жалбата. Към становището е представено писмено
доказателство, прието по искане на пълномощника в ОСЗ. Съгласно отбелязаното в
договора за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е в размер
на 200,00 лв., платено в брой.
От наличните по делото писмени
доказателства се установява, че с Електронен фиш за глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, Серия Г № 0006296/ 16.08.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, за
извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на И.Ц.Ц.
е било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 250,00 лева.
Електронният фиш е бил обжалван от Ц. и е отменен като незаконосъобразен с
Решение № 549/ 06.12.2020 г. по АНД № 1952/ 2019 г. на Районен съд – Велико
Търново, необжалвано влязло в сила на 28.12.2020 година.
От протокола, изготвен за проведеното на
25.11.2019 г. открито съдебно заседание, по посоченото дело на ВТРС се
установява, че в същото И.Ц. не е
бил представляван от адвокат. Същевременно преди заседанието е депозирано
писмено становище от мл. *** Г. Г. от ВТАК, пълномощник на Ц., съгласно
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и двете от дата 22.11.2019
г. /л. 6 от настоящото дело и л. 31 от делото на ВТРС/. В писменото становище
са изложени доводи за основателност на жалбата, към него са представени и
писмени доказателства. Съгласно отбелязаното в договора за правна защита и
съдействие, уговореното възнаграждение е в размер на 200,00 лв., платено в
брой.
В рамките на настоящото производство, по
искане на страните, по делото са вложени АНД № 1951/ 2019 г. и АНД № 1952/ 2019
г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащи коментираните по-горе
документи. Приобщаването на цитираните дела е извършено с цел установяване на
основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита, във връзка
с издаването и оспорването на електронните фишове. В хода на съдебното
производство не са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора,
извън съдържащите в посочените съдебни дела. С исковата молба са представени доказателства за упълномощаването на *** Л.М.
от ВТАК за представителство по настоящото дело и за заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 20.02.2020 година. Съгласно отбелязаното в договора за правна защита
и съдействие, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат, е в
размер на 300,00 лв /л. 4 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменени като незаконосъобразни електронни фишове, издадени от ОД на
МВР – гр. В. Търново, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с
тези ЕФ е ищецът.
Със Закона за изменение на ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, чл. 63 от ЗАНН е допълнен с нова алинея трета, която гласи, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН включват тези по въззивен контрол за законосъобразност на НП и ЕФ, осъществяван от районния съд, както и тези по касационен контрол на решението на районния съд, осъществяван от административния съд. Нормата е процесуална по своя характер и доколкото изрично не е предвидено друго, влиза в сила веднага, като е приложима и за започналите преди влизането й в сила, но неприключили производства. В конкретния случай, както се посочи по-горе, съдебното заседание по АНД № 1951/ 2019 г. на ВТРС е проведено на 03.12.2019 г., т.е. след влизане в сила на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Доколкото същата предвижда възможност за търсене на сторените по делото разноски в хода на съответното производство. Видно от протокола от ОСЗ, явилият се процесуален представител на жалбоподателя по АНД № 1951/ 2019 г. на ВТРС, не е направил искане за присъждането на разноските, които са договорени и заплатени по делото, такова искане не е формулирано и в предварително депозираното писмено становище. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Към датата на приключване на съдебните прения 03.12.2019 г., вече е бил действащ такъв специален закон /чл. 63, ал. 3 от ЗАНН/, по силата на който искането за присъждане на разноски е следвало да бъде заявено пред и разгледано от съда, разглеждащ основния спор – този за законосъобразността на ЕФ. Посочените обстоятелства изключват възможността репарирането на сторените по АНД № 1951/ 2019 г. на ВТРС разноски за адвокатско възнаграждение, да се извърши по реда на ЗОДОВ, което прави исковата претенция за въпросните разноски недопустима. Поради недопустимост на този главен иск, недопустим за разглеждане в настоящото производство е и съответния акцесорен иск за лихви. Исковата молба, в частта й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200,00 лв., заплатено от ищеца възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по АНД № 1951/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, мораторна лихва в размер на 7,11 лв., считано от 26.01.2020 г. до 01.06.2020 г., и законната лихва върху сумата 200,00 лв., считано от 01.06.2020 г., до окончателното й изплащане, следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството да се прекрати в тази му част.
Искът за отговорност на държавата за
вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, касаещ Електронен
фиш за глоба Серия Г № 0006296/ 16.08.2019 г. на
ОД на МВР – Велико Търново, е редовно предявен в хипотезата на чл. 204,
ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК, като издателят на акта е орган на
администрацията, намиращ се в системата на юридическото лице, сочено като
ответник в молбата – Областна дирекция на МВР в гр. Велико Търново /чл. 37, ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/. Исковата молба е предявена
пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново,
съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на
ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото
на претендираното увреждане е в град Велико Търново, обл. Велико Търново, в
същата административно териториална единица е и населеното място, където е постоянния
адрес на ищеца.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът –
Електронен фиш за глоба Серия Г № 0006296/ 16.08.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на
т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. и доколкото електронният фиш
по своя правен характер и последици се приравнява на наказателно постановление,
съдът приема, че издаването на въпросния фиш е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения във връзка с упражнена административно
наказателна компетентност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл въпреки спецификите
относно авторството и процедурата по издаването му, електронният фиш, както и
НП, представлява властнически акт, резултат от административна дейност, макар и
пораждащ наказателно-правни последици
Неоснователни са възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения
електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване
на правна помощ във водено съдебно производство. Съгласно
чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни електронни фишове за налагане на глоба, отменени
по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ за налагане на глоба, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на
обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и
заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните
му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Поради това не
може да се възприеме тезата на ответника, че застрашеното от административна
санкция лице безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издадения
срещу него електронен фиш. Всъщност единственият логичен мотив за ангажирането
на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от адресата на ЕФ
цел – той да бъде отменен по предвидения от закона ред, изискващ познания в
областта на правото, каквито притежават адвокатите. Ето защо следва да се
приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото на електронния
фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на този електроне фиш, който впоследствие е отменен
от съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 200,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 1952/ 2019 г. по описа на РС – Велико
Търново, за доказан по основание. Ангажирани са доказателства за действително
извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение за производството
по наказателното от административен характер дело. Съгласно изричното
отбелязване в договора от 22.11.2019 г., имащо значението на разписка за
получаване на сума, сумата 200,00 лв. е платена от И.Ц. на *** Г., изцяло в
брой, при сключването на посочения договор. Тоест заплащането на възнаграждението е извършено в рамките на
съответното съдебно производство и фактически преди провеждането на първото открито
заседание по него, което основава както наличието на реално причинени
вреди от отменения по съдебен ред акт, така и пряката причинна връзка между тях.
От ответната страна не са направени
възражения относно претендирания размер на обезщетението, а освен това
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1952/ 2019 г. на
РС – Велико Търново, е 200,00 лв., т.е. под минималния размер, определен в чл. 18, ал. 1,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в относимите им редакции.
Неоснователен
е искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 8,67 лв. върху
сумата от 200,00 лв., считано от 29.12.2019 г., датата на влизане в сила на
решението по АНД № 1952/
2019 г. на РС – Велико Търново до 01.06.2020 година. Съгласно уеднаквената практика на ВАС,
лихва върху обезщетения от вида на процесното следва да бъде присъдена от
датата на подаване на исковата молба. Това разбиране е в съответствие с
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, според която при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, като се
счита че такава покана се отправя с подаването на исковата молба.
По горните
съображения, основателен е искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 200,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
01.06.2020 година.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на И.Ц.Ц., за
присъждане на имуществени вреди в размер на 200,00 лв., представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по АНД № 1952/ 2019 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново и искът за присъждане на законната
лихва върху горната сума, считано от 01.06.2020 г., до окончателното й
изплащане. Искът за присъждане на мораторна
лихва в размер на 8,67 лв. върху
сумата 200,00 лв., считано от 29.12.2019 г. до 01.06.2020 г., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Страните претендират присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, в
приложимите им редакции, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На последно място, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК,
приложима по силата на чл. 144 от АПК предвижда, че ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. При така цитираната правна рамка,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца размерът на внесената
държавна такса за образуване на делото - 10 лв., както и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска и частта, в която делото е прекратено.
В случая договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 300,00 лв. - платени в
брой /л. 4 от делото/. Възражението за прекомерност на договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ответника е неоснователно. Действително, адвокатското възнаграждение надвишава
трикратно минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес. Същевременно обаче, той е в предвидения минимум по чл. 9, ал. 1 от
същата наредба, като не съществува спор, че исковата молба, за разглеждане на
която е образувано делото, е изготвена от пълномощника на ищеца *** М..
Противоречието между отделни правни норми от еднакъв ранг, не може да бъде
тълкувано във вреда на ищеца. Отделно от това, следа да се има предвид, че в
конкретния случай от ищеца са предявени кумулативно няколко осъдителни иска в
условията на първоначално съединяване. При това съдът намира, че фактическата
сложност на настоящото дело надвишава типичната за този род дела, като предмет
на спора е обезвреда за имуществени вреди, от повече от един акт на
администрацията. Събраните по делото доказателства са обичайно приложимите и
относими такива, материалният интерес е изразим в размера на адвокатските
възнаграждение, заплатено в производствата пред районния съд. Правната
сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в
случая също е типична за дела по ЗОДОВ от този вид. От пълномощника на Ц. е
извършено изготвяне на исковата молба,
участие в открито съдебно заседание и ангажиране на доказателства. При
това и обсъдената по-горе норма на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., настоящият състав намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. се явява адекватно
и покриващо критериите за обоснованост и
справедливост. Изхождайки от това и съобразно уважената част от иска, съдът
намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за един адвокат в размер
на 144,31 лева, както и 10,00 лева – държавна такса, или общо 154,31 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Оставя без разглеждане като недопустима
исковата молба на И.Ц.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново, в частта й,
касаеща присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200,00 лв.,
заплатено от ищеца възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство по АНД № 1951/ 2019
г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, мораторна лихва в размер на 7,11 лв.,
считано от 26.01.2020 г. до 01.06.2020 г., и законната лихва върху сумата 200,00 лв.,
считано от 01.06.2020 г., до окончателното й изплащане
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на И.Ц.Ц. с ЕГН **********,
с адрес ***,
сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат от отменен като незаконосъобразен Електронен фиш
за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г
№ 0006296/
16.08.2019 г., издаден от ОД на МВР – Велико Търново, ведно със законната лихва върху
посочената сума, от предявяване на исковата молба 01.06.2020 г. до
окончателното плащане на сумата.
Отхвърля предявения от И.Ц.Ц. с ЕГН **********,
с адрес ***, иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Велико Търново, за заплащане на мораторна лихва в размер на 8,67 лв. върху сумата 200,00 лв., считано от 29.12.2019
г. до 01.06.2020 г., като
неоснователен.
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново, да заплати на И.Ц.Ц. с ЕГН **********, с
адрес ***,
направените в настоящото производство разноски общо в размер на 154,31 лв. /сто
петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/.
Осъжда И.Ц.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Велико Търново,
юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: