№ 16334
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110171281 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 72311/05.03.2024 г. от името на Н. Н. В.,
ЕГН: **********, чрез адвокат М. О., с която се иска изменение на
Определение № 9467/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71281/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските. Моли се за изменение
на посоченото определение, като насрещната страна по делото бъде осъдена
да заплати в полза на ответника сумата от 15,00 лв., представляваща внесена
по сметка на СГС държавна такса за разглеждане на частна жалба вх. №
318192/09.11.2023 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 20.02.2023 г. в производството по ч. гр. д. №
8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, както и за изменение на това
определение, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в
полза на адвокат М. М. О адвокатско възнаграждение за предоставена на
ответника Н. Н. В. безплатна правна защита и съдействие в заповедното
производство по ч. гр. д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Насрещната страна по молбата – „......“ ООД, не изразява становище.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
1
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по ч. гр. д. №
8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на определението в частта за
разноските.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
В конкретния случай на 20.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 160 състав в полза на кредитора „......“ ООД
против длъжника Н. Н. В.. В законоустановения срок от името на длъжника е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, като с разпореждане №
141510/10.11.2023 г. на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск
за вземанията срещу длъжника, предмет на подаденото от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като изрично е
предупреден, че ако не предяви иск в указания срок, издадената по делото
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ще бъде обезсилена. Заявителят е
предявил иск срещу длъжника Н. Н. В., въз основа на който е образувано
настоящото гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Едновременно с депозираното възражение по чл. 414 ГПК, длъжникът
Н. Н. В. е подал и частна жалба вх. № 318192/09.11.2023 г. срещу Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 160 състав, в частта за разноските, като е
представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка на СГС в
размер на 15 лв., както и договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023
г., сключен между Н. Н. В., ЕГН ********** и адвокат М. М. О, за оказване на
безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон
за адвокатурата в производството по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 160 състав. Съобразявайки мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът не е администрирал частната жалба.
След размяна на книжата по делото, с Определение № 5777/06.02.2024
г., постановено по гр.д. № 71281/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
2
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024
г. от 14:30 часа.
С молба вх. № 67551 от 28.02.2024 г., подадена от името на „......“ ООД,
е направено изявление от името на ищеца, за оттегляне на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
С определение № 9467/01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71281/2023
г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е прекратил настоящото
производство и е обезсилил Заповед от 20.02.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на „......“ ООД, ЕИК
/...../ срещу Н. Н. В., ЕГН **********. Съдът не е присъдил заплатената по
сметка на СГС държавна такса в размер на 15,00 лв. за разглеждане на
депозираната частна жалба, а по отношение на направеното от името на
ответника искане за присъждане на разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита и съдействие, съдът
е приел, че такъв договор не е представен, поради което не е присъдил
исканото възнаграждение.
Искането за изменение на горепосоченото определение в частта за
разноските е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и
се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява
частично основателно.
Настоящият съдебен състав намира, че неправилно е приел, че в
заповедното производство по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав не са налице доказателства за сключен между ответника Н. Н. В. и
адвокат М. М. О договор за предоставена безплатна правна защита и
съдействие. Действително такъв е представен ведно с депозираната от името
на ответника частна жалба, а именно договор за правна защита и съдействие
от 23.10.2023 г., сключен между Н. Н. В., ЕГН ********** и адвокат М. М. О,
за оказване на безплатна правна защита и съдействие в производството по
ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
Следователно, постановеното Определение № 9467/01.03.2024 г. по
настоящото гр.д. № 71281/2023 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав следва
да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на адвокат М. М. О бъде
определено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
на длъжника Н. Н. В. в заповедното производство, което насрещната страна
„......“ ООД да бъде осъдена да заплати.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна
помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. При преценка извършената от
процесуалния представител на ответника работа по изготвяне и депозиране на
3
възражение срещу издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, липсата на фактическа и
правна сложност на заповедното производство и материалния интерес по
делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на адвокат М. М. О
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да отговаря в пълна
степен на характера на заповедното производство и предоставената в него
защита на правата на ответника, а именно в размер от 150,00 лева. При
произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС разрешения в
Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С438/22.
По отношение на искането за присъждане на сумата от 15,00 лв.,
представляваща внесена по сметка на СГС държавна такса за разглеждане на
частна жалба вх. № 318192/09.11.2023 г. срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 20.02.2023 г. в
производството по ч. гр. д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съдът намира, че същата не следва да бъде присъждана чрез изменение на
постановеното в настоящото производство прекратително определение в
частта му за разноските. Депозираната частна жалба не е администрирана,
съответно по нея не се е развило съдебно производство, поради което
внесената държавна такса може да бъде възстановена при поискване от
страната. С оглед обстоятелството, че с определение № 9467/01.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 71281/2023 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съдът е обезсилил изцяло Заповед от 20.02.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8485/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на „......“ ООД, ЕИК /...../
срещу Н. Н. В., ЕГН **********, включително в частта за разноските, то
депозираната в тази част частна жалба от името на ответника, подлежи на
връщане, доколкото на първо място няма предмет на обжалване, а на
следващо място липсва и правен интерес за същия с оглед обезсилване на
заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 9467/01.03.2024 г. по гр.д. № 71281/2023 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „......“ ООД, ЕИК /...../ да заплати в полза на адвокат М. М. О
от Адвокатска колегия – С., личен номер /..../, със съдебен адрес: гр. Р., бул.
/..../ № 9, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 150,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за предоставени на
ответника Н. Н. В., ЕГН ********** безплатна правна защита и съдействие в
заповедното производство по ч. гр. д. № 8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 72311/05.03.2024 г.,
4
подадена от името на Н. Н. В., чрез адвокат М. О., в частта, с която се иска
изменение на Определение № 9467/01.03.2024 г. по гр.д. № 71281/2023 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, като насрещната
страна бъде осъдена да заплати сумата от 15,00 лева, представляваща внесена
по сметка на СГС държавна такса за разглеждане на частна жалба вх. №
318192/09.11.2023 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 20.02.2023 г. в производството по ч. гр. д. №
8485/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от Определение №
9467/01.03.2024 г. по гр.д. № 71281/2023 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5