Решение по дело №990/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Сунгурларе, ЕИК *********, представлявана от инж. Д. Г. – кмет на община Сунгурларе, против решение № 20/16.05.2024 г., постановено по АНД № 47/2024г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-166 от 19.12.2023 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТ), с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон му е наложена „имуществена санкция”, в размер 1 000 лв.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирано е заявление от старши юрисконсулт С. М., с което поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление № НЯСС-166 от 19.12.2023 г. на председателя на ДАМТ, с което на Община Сунгурларе, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: на 18.10.2022 г. представители на ДАМТ извършили проверка на състоянието на язовир „Пунуклука“, находящ се в землището на [населено място], община Сунгурларе, собственост на община Сунгурларе съгласно акт за общинска собственост № 81/08.02.1999 г. За проверката бил съставен констативен протокол № 06-01-165/18.10.202 г., с който било дадено задължително предписание за извършване на ремонтно-възстановителни работи в зоните с обрушвания по воден откос със срок на изпълнение 17.04.2023 г. Със съдържанието на констативния протокол на 08.11.2022 г. е запознат инж. Г. А. – старши експерт в О. С.. Н. 25.04.2023 г. представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС), в присъствието на представител на Община Сунгурларе извършили проверка на язовир „Пунуклука“, за която проверка е съставен констативен протокол № 06-01-59/25.04.2023 г. и е установено, че не са извършени ремонтно-възстановителни за възстановяване на експлоатационното състояние на водния откос. За констатираното неизпълнение на даденото предписание с констативен протокол № 06-01-165/18.10.2022 г. на Г. Н. е съставен АУАН и е издадено процесното НП, като е прието, че на 18.04.2023 г., община Сунгурларе е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Въззивният съд преценил, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната му.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В ал. 2 на чл. 190а от ЗВ е предвидено задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1 000 до 20 000 лв.

Не е спорно по делото, че касационният жалбоподател е собственик на проверявания язовир съгласно Акт за публична общинска собственост № 81/08.02.1999 г., и като такъв е адресат на задължението да го поддържа в изправно и безопасно състояние, като в това му качество е и адресат на даденото предписание, което не е изпълнил, факт, по който няма спор по делото, а се установява и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Неизпълнението на предписание на контролен орган е нарушение, осъществено чрез бездействие, като в настоящият случай по безспорен начин се установява, че предписанието не е било изпълнено в определения за това срок, от което следва, че е налице съставомерно бездействие, чрез което е осъществен санкционният състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Пунуклука“, собственост на О. С., от страна на собственика на язовира не са били изпълнени дадените с КП № 06-01-165/18.10.2022 г. предписания.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за осъществено процесуално нарушение, доколкото в НП е посочено, че на 18.04.2023 г. Община Сунгурларе не е изпълнила даденото й предписание, тъй като 17.04.2023 г. е почивен ден и според касатора срока за изпълнение на предписанието е първия работен ден, а именно – 18.04.2023 г. В конкретният случай даденото предписание е със задължение за изпълнение до настъпването на определен краен срок, т.е. действието на този срок е прекратително или със самото му изтичане (независимо дали се касае за почивен или работен ден), лицето на което е дадено предписанието вече осъществява бездействие.

Неоснователно е и възражението за некомпетентност на лицата издали и съставили съответно АУАН и НП. АУАН е издаден от В. В. А. – главен инспектор в Р. Н. „Югоизточна България“ при ДАМТН, който съгласно т. 6 от заповед № 2010-181 от 23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН е упълномощен да съставя АУАН по чл. 200, ал. 1, т. 13а, т. 18, т. 22 и т. 38-43 от ЗВ. В настоящият случай АУАН № 06-008/03.07.2023 г. е издаден за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, т.е. от компетентен орган. С оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 12 от ЗВ във връзка с чл. 201, ал. 11 от ЗВ от компетентен орган е издадено и оспореното НП.

Неоснователно е и възражението на касатора, че с договор за наем № 55/07.04.2021 г. за срок от 10 години язовир „Пунуклука“ е отдаден под наем на „Златен клас 2004“ ЕООД, тъй като задължението за изпълнение на дадените предписания е за собственика на язовира, а не за неговия наемател. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Не са налице и предпоставки случаят да се [жк], с оглед на което не е налице и основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С извършването на нарушението се застрашава безопасността на живота и здравето на населението и в съществена степен се засягат важни обществени отношения, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива от същия вид.

Липсата на вредни последици и на отегчаващи обстоятелства като релевантни за определяне размера на наказанието за извършеното нарушение е взета предвид от наказващия орган и от съда с налагане, респективно потвърждаване на имуществена санкция в законово регламентирания минимален размер от 1 000 лева.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд - Бургас,

Р Е Ш И. :

ОСТАВЯ В С. решение № 20/16.05.2024 г., постановено по АНД № 47/2024 г. по описа на Районен съд Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.