№ 233
гр. Стара Загора, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора М. М. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20245500100286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба на Т. Г. К., срещу И. Ц. К., с която е
предявен иск за поставяне на ответницата под запрещение.
Твърди се, че ищцата е дъщеря на ответницата, а последната страда от
параноидна шизофрения и поради това си здравословно състояние не може да
ръководи постъпките си и да се грижи за своите интереси.
Ищцата твърди, че поради заболяването си ответницата е изцяло
неадекватна на заобикалящата я среда, не е в състояние да се грижи сама за
себе си и да взема самостоятелни решения, като в ежедневието си не може да
се справя дори с елементарни битови дейности.
Претендира се уважаване на иска и поставяне на ответницата под
запрещение.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от И. Ц. К..
Окръжна прокуратура – Стара Загора представя писмено становище, с
което не оспорва допустимостта на иска.
В откритото съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа
1
исковата си молба, като пледира за поставяне на ответницата под ограничено
запрещение.
Ответницата се явява лично и изразява становище за уважаване на
искането на ищцата.
Прокурорът при Окръжна прокуратура –Стара Загора не оспорва иска и
пледира за поставяне на ответницата под ограничено запрещение.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба заверени преписи удостоверение за
раждане от 24.01.1984 г., издадено въз основа на акт за раждане №
197/24.01.1984 г. на Община Стара Загора; ЕР № 820 от 42 зас./29.03.2017 г.
на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, се установява, че
ищцата Т. Г. К. е дъщеря на ответницата И. Ц. К.. С решението на ТЕЛК към
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр.Стара Загора на И. Ц. К. е била
призната 80 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.03.2020 г.,
поради заболяването й от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане
и прогресиращ дефицит.
Видно от епикриза от 13.08.2021 г. на „Център за психично здраве – гр.
Стара Загора“ ООД за периода от 14.07.2021 г. до 13.08.2021 г. ответницата е
била на стационарно болнично лечение.
При разпита на ответника по реда на чл.337, ал.1 от ГПК съдът
констатира, че е ориентирана за време, място и личност. Отговаря адекватно
на поставените й въпроси и в съответствие с реалното случване на различните
събития, за които бива разпитвана. Сочи, че в ежедневието си предимно лежи
и не предприема инициатива за нищо, но когато бива подтиквана от своята
дъщеря се справя самостоятелно с обичайните битови дейности като лична
хигиена, пазаруване и почистване. Наясно е със заболяването си, изразява
критичност към своето състояние и под контрола на ищцата самостоятелно
приема медикаментите си.
От изслушването на ищцата се установява, че майка й живее сама и се
справя сама с обичайните битови задължения, но под нейно наставление или с
нейна помощ. В ежедневието си И. Ц. К. не проявявала инициативност за
извършването на различни дейности, липсвала й мотивация; предпочитала
предимно да лежи. Не проявявала заинтересованост към гледане на телевизия
2
или слушане на радио. Ответницата сама се справяла с ориентиране до аптека
и магазин, сама си приемала лекарствата, но имала нужда от наставление от
страна на дъщеря си.
От приетото заключение на изслушаната съдебна експертиза на
психичното здраве се установява, че И. Ц. К. страда от параноидна
шизофрения с непрекъснато протичане и прогресиращ дефицит страда. Тя не
може да взема самостоятелни решения и да съобразява поведението си с
изменящите се обстоятелства – когато се изисква абстрактно мислене.
Функционирането й не е затруднено в елементарни ситуации, т.е. такива,
които не изискват решения в усложнена среда и не се засягат от болестно
мислене. И. Ц. К. не е в състояние да се грижи сама и пълноценно за своите
интереси и имущество, а с оглед на степента на личностната й промяна в
рамките на шизофренната психоза не се нуждае от непрекъснати грижи, но
необходимостта от контрол е трайна и необратима.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Окръжен съд – Стара Загора е сезиран с иск с правно основание по чл.5 от
Закона за лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к. е
предявен от лице, на което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1
от ГПК е признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник и при
наличието на правен интерес за ищцата.
Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
И. Ц. К. под запрещение.
Налице са доказателства за обстоятелствата, че ответницата страда от
душевна болест – параноидна шизофрения, която не й позволява да разбира в
пълен обем свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както
и да се грижи самостоятелно за своите работи и интереси, ако се изискват
решения в ситуации, изискващи абстрактно мислене.
С оглед на това съдът приема, че И. Ц. К. е в обективна невъзможност
сама да се грижи за своите работи и да извършва валидни правни действия.
Същевременно с оглед на степента на личностната си промяна в рамките на
шизофренната психоза ответницата не се нуждае от непрекъснати грижи, а от
контрол. В рамките на своя бит и обичайно ежедневие тя се справя
самостоятелно, като единствено във волевия елемент при вземането на
3
решения за извършването на отделните дейности бива мотивирана с помощ от
друго лице /нейната дъщеря/.
Това от своя страна обуславя извод, че се налага единствено частичното
ограничаване на дееспособността на ответницата чрез поставянето й под
ограничено запрещение, т.к. съгласно действащото законодателство в
Република България – Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН,
ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г., основни принципи на държавна политика, в частност и на
правосъдието, в областта на закрилата на правата на хората с увреждания
представляват зачитането на вътрешно присъщото достойнство,
самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и
неговата независимост, забраната за дискриминация и предоставянето на
равни възможности, пълноценното и ефективно участие и включване в
обществото, уважение към различията и приемане на хората с увреждания
като част от човешкото многообразие и човешкия род.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът счита, че
конкретното здравословно състояние и отражението, което то има върху
интелектуално-волевите способности на И. Ц. К., не изисква тя да бъде
лишена напълно от своята дееспособност, а е налице единствено нуждата от
попечителско съдействие, поради което предявения иск следва да бъде уважен
като ответницата бъде поставена под ограничено запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК Окръжен съд –
Стара Загора
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл. 5, ал.2 от Закон за лицата и семейството И. Ц.
К., родена на *** г., ЕГН – **********, с адрес: *** под ограничено
запрещение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община Стара Загора за
учредяване на попечителство над поставеното под запрещение лице.
4
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5