№ 10025
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110137211 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. –
председател на УС, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
чрез юрк. Р.П., против Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в ....
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. София, ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които
клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество,
като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след
изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ЕООД,
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна
на ответницата.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от
2 844,51 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки),
от която а) 2 448,78 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и
осем стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 25.07.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата, б) 332,15 лв. (триста тридесет и два лева и петнадесет стотинки) – лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 11.07.2022 г., в) 52,68 лв. (петдесет и два лева и шестдесет и осем
стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от
месец юни 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 25.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 10,90
1
лв. (десет лева и деветдесет стотинки) – лихва за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 39995 по описа
на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение № 22256 от 04.08.2022 г. по частно гражданско дело №
39995 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
162-и състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и допускането
и назначаването на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Ангажира
допълнително писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговори на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземането за топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец юли 2019 г. и на
вземането за дялово разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец юли 2019 г.
Твърди, че липсват доказателства ответницата да е потребител на топлинна енергия –
представен е договор за учредяване на право на строеж, но липсват доказателства за
реализирането на правото на строеж и въвеждането на сградата в експлоатация. Твърди, че
искът, имащ за предмет стойността на услугата за дялово разпределение е неоснователен,
тъй като ищецът не е носител на това вземане. Оспорва акцесорните претенции за
заплащане на обезщетение за забава, като излага подробни съображения, че вземането
възниква след покана.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощниците си, поддържа направените в
отговора възражения. Не сочи доказателства.
С определение № 12816 от 25.03.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ... Слатина, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Подпомагащата страна не изразява становище по исковете и възраженията. Представя
писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 39995/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
2
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
От представения по делото Нотариален акт № 110 от 10.04.2000 г. се установява, че
ответницата е титуляр на правото на строеж върху апартамент № 7, находящ се на първи
етаж във вход А в сграда, която следа да се построи на административен адрес в ... ..... По
делото е прието като писмено доказателства писмо от Началника на РДНСК – София, според
съдържанието на което няма данни за сградата на горепосочения адрес да е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Ищцовото дружество не представя други
доказателства, от които да се установява, че сградата е построена поне до степен „груб
строеж“ (по смисъла на пар. 5 т. 46 от ДР на ЗУТ, в който момент правото на строеж се
трансформира в право на собственост върху самостоятелно обект в сграда, респ.
топлоснаден имот. В този смисъл, съдът счита, че ищецът не доказа ответницата да е
титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, поради което и по
аргумент на противното основание чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката, тя не е
потребител на топлинна енергия.
Независимо от горното, съдът взема предвид и разпоредбата на чл. 22 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съгласно която „топлопреносното
предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и
съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при
наличие на разрешение за ползване на обекта и на присъединителните съоръжения.
Изводима от горното е констатацията, че при липса на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата, в същата не би следвало да се доставя топлинна енергия.
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на
разноските, сторени в настоящето исково производство и в заповедното производство за
заплащане адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице в размер общо на 1 052,35 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в ... „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и
И.И.Е., против Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответницата дължи на
ищеца сумата в размер на 2 844,51 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и
петдесет и една стотинки), от която а) 2 448,78 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и
осем лева и седемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
25.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 332,15 лв. (триста тридесет и два
лева и петнадесет стотинки) – лихва за периода от 16.10.2020 г. до 11.07.2022 г., в) 52,68 лв.
3
(петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността
на дялово разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 25.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и г) 10,90 лв. (десет лева и деветдесет стотинки) –
лихва за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г., като за посочените суми има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39995/2022 г. на
по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в ... „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е. да
заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в ... сумата от 1 052,35 лв. (хиляда петдесет и
два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща направени от ответницата разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в настоящето
исково производство и в производството по частно гражданско дело № 39995 по описа за
2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца „Далсия“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ... Слатина, бул. „Братя Бъкстон“ № 85,
представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 39995 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4