№ 303
гр. Шумен, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500646 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №233 от 02.08.2025г. по гр.д.№742/2023г., Районен съд - гр.Н.п...е оставил
без уважение обективираното в касационна жалба 6408/20.12.2024 г. от К. П. К. и С. К. М.
искане с правно основание чл.247 от ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 124/19.04.2024 г. по гр.д. № 742/2023 г. на РС - Н.п... досежно
идентификатора на процесния гараж.
Недоволен от така постановеното решение останал молителя, който го обжалва,
навеждайки доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде
уважено искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Н.п...е бил сезиран с искова молба с правно основание чл.108 ЗС,
предявена от К. С. М., С. Й. И. и И. Й. И. срещу К. П. К. и С. К. М., по която е било
образувано гр.д.№742/2023г. по описа на НПРС. С решение №124/19.04.2024 г. по горното
дело, съдът е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на следните недвижими имоти - ГАРАЖ №1 - самостоятелен обект с
идентификатор 52009.501.274.4.6, с площ 13.25 кв.м., находящ се в гр. Н.п....., в сграда с
идентификатор 52009.501.274.4 с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 52009.501.274.4.5, под обекта:
няма и над обекта: 52009.501.274.4.1; - ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ-маза №1, с площ 7.48
кв.м., представляващо прилежаща част към самостоятелен обект в сградата с идентификатор
52009.501.274.4.2, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-18/25.03.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Н.п...., ведно с
прилежащите: таванско помещение № 1 със застроена площ 28.46 кв. м., 1/3 ид. ч. от
стълбище с площ 37.12 кв. м., при съседи: на същия етаж – няма, под
обекта[1]52009.501.274.4.1 и над обекта- 52009.501.274.4.3; - 1/3 ид. части от ДВОРНО
МЯСТО с обща площ 729 кв.м., находящо се в гр. Н.п....., съставляващо поземлен имот с
идентификатор 52009.501.274, при съседи: 52009.501.275, 52009.501.205, 52009.501.273,
52009.501.222 и 52009.501.283, и е отхвърлил ревандикационната претенция в осъдителната
и част.
Вярно е, че в мотивите си съда е приел от събраните по делото доказателства, че
ответниците владеят друг гараж, а не този, който ищците претендират, поради което е и
отхвърлил иска по чл.108 ЗС в осъдителната му част, но горното не обуславя по
необходимост извод, съответно признание за правото на собственост на процесните вещи на
ответната страна. Неще повече, никъде в мотивите съдът не е приемал, че собствеността на
претендираните от ищците вещи, не е тяхна, а точно обратното - формирал е извод за
наличие на правото на собственост на ищците именно на процесните вещи. Дали правилно е
приетото от съда обстоятелство, че процесния гараж не се владее от ответната страна, няма
отношение към признатото право на собственост, а би обосновало евентуална неправилност
на съдебния акт, в тази му част.
За да е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, е необходимо
наличие на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в текста - диспозитива на решението. В конкретния случай такова несъответствие
не е налице. Съдът е обективирал волята си за основателност на предявената претенция в
установителната и част в мотивите на решението, и в диспозитива, съобразявайки се изцяло
с приетото в мотивите е изразил същата воля. Ето защо молбата по чл.247, ал.1 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното, и доколкото крайния извод на първоинстанционния съд за
неоснователност на молбата по чл.247, ал.1 ГПК съвпада с решението на настоящата
инстанция, атакуваното решение следва да се потвърди.
2
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №233 от 02.08.2025г. по гр.д.№742/2023г. по описа на
Районен съд - гр.Н.п...
На основание чл.247, ал.4 вр. чл.280 ГПК, решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3