РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100101220 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Първа
инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София, район
Младост, бул. Цариградско шосе№111П, чрез юрисконсулт Т. Митева,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Александровска№101, с която са предявени
искове за осъждане на нотариус М. Т. С., рег.№581 на НК, с район на
действие РС-Карнобат и адрес на кантора гр. Карнобат, ул. Тодор
Каблешков№4, да заплати на ищеца на основание чл.73, ал.1 от ЗННД вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал.3 от ЗЗД сумата от 89 120 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди- удостоверен материален
интерес по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №90 от
16.12.2015г. по нотариално дело№1085 от 2015г. на нотариус М. С., както и
сумата в размер на 11 881,59лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 08.04.2022г. – 04.07.2023г., ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е предоставил кредит по договор за банков кредит
по програма за микрофинансиране от 14.12.2015г. на Виктория декарт ЕООД
в качеството му на кредитополучател в размер на 125 000лева, като по
договора за кредит страни са били и съдлъжниците - физически лица Д.Т.Г.,
1
Т.Д.Г. и Р.Д.Г.. Поддържа, че в съответствие с предвиденото в чл.7 от
договора вземанията на банката по предоставения кредит за главници, лихви,
в това число лихви за забава, такси, комисионни и разноски, са обезпечени с
първа по ред договорна ипотека върху недвижими имоти, необременени с
тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица към сключване на
договора, а именно самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.544.1.11
по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, ½ ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 459 кв.м., за което е отреден УПИ XVIII-3262 в кв. 163 по ПУП на гр.
Карнобат, ведно с построените в него първи етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово помещение, както и
поземлен имот №03270 от ЗРП на гр. Карнобат, ЕККАТЕ 36525, с площ от
759кв.м., ведно с построените в него масивна сграда, представляваща склад
на два етажа с площ от 70кв.м., склад на един етаж, представляващ
полумасивна сграда с площ от 59 кв.м. и масивна производствена сграда на
един етаж с площ от 54 кв.м. Излага, че на 16.12.2015г. пред нотариус М. С. е
изповядана сделката, оформена с нотариален акт №90 по нот.дело
№1085/2015г. за учредяване на договорна ипотека в полза на ищеца върху
гореописаните недвижим имоти като собствени на съдлъжниците по кредита
и ипотекарни длъжници Т.Г. и Р. Г.. Според ищеца на стр.4 от нотариалния
акт ответницата е декларирала, че се е уверила от представените й писмени
доказателства, че ипотекарните длъжници са собственици на ипотекираните
недвижими имоти, като на последната страница от съставения нотариален акт
след доказателствата, от които се установява правото на собственост на
ипотекарните длъжници, е посочила договор за дарение, оформен с
нотариален акт №32 по нот.дело№2987/2008г. по регистъра на нотариус
Таньо Великов, рег.№323 на НК. Заявява, че от нотариалния акт за дарение е
видно, че на 12.11.2008г. преди датата на учредяване на договорната ипотека
Т.Г. и съпругата му Р. Г. са дарили на сина си ипотекираните впоследствие в
полза на ПИБ АД ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 459 кв.м., за
което е отреден УПИ XVIII-3262 в кв. 163 по ПУП на гр. Карнобат, ведно с
построените в него първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда,
масивен гараж и югоизточно складово помещение. Ищецът се позовава на
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в неудовлетворяване му като
взискател по изпълнително дело №340/2021г. по описа на ЧСИ Станимира
Н.а, образувано след инициирано заповедно производство и снабдяване със
2
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№290/2021г. на РС-Карнобат за непогасените вземания по договора за
кредит срещу кредитополучателя и съдлъжниците, както следва:102 324,30лв.
предсрочно изискуема главница, 27 027,02лв. договорна лихва, 1825,63лв.
наказателна лихва, 204,21лв. непогасена лихва, 2921,54лв. непогасена
наказателна лихва, 227,39лв. обезщетение за забава, 3145,15лв. такса
застраховка, 72лв. разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, ведно с начислена законна лихва върху главницата, считано от
10.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и извършени
разноски за заплатена държавна такса в размер на 2762,10лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. по заповедното
производство. Посочва, че в хода на принудителното изпълнение е била
насрочена публична продан на дарените от съдлъжниците преди учредяване
на ипотеката недвижими имоти, като посочената цена в обявлението, от
която започва проданта е в размер на 89 120 лева. Допълва, че с влязло в сила
на 08.04.2022г. решение на РС – Карнобат по гр.д.№820/2021г. е прогласена
частичната нищожност на договора за ипотека по отношение на ½ ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 459 кв.м., за което е отреден УПИ XVIII-3262
в кв. 163 по ПУП на гр. Карнобат, ведно с построените в него първи етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово
помещение. Вследствие на това според ищеца поради неизпълнение от страна
на ответницата на задължението да установи правото на собственост при
извършване на акта за учредяване на договорна ипотека банката се е лишила
от привилегията на обезпечен кредитор и правата й се конкурират с правата
на всички останали взискатели по изпълнителното дело, като при
реализиране на публична продан няма да й бъдат разпределени суми, с които
да бъде погасен дълга към нея. С исковата молбата се ангажират писмени
доказателства. Претендират се разноски.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата чрез адв. Марио Златарев от АК-Бургас, с която
предявените искове се оспорват по основание и размер. Възразява, че към
предявяване на исковете не са причинени вреди на ищеца. Оспорва
твърдението, че са налице противоправни действия или бездействия от
страна на нотариуса, с които да са реално нанесени твърдените вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между действията на ответницата и
3
твърдените вреди, респективно настъпил вредоносен резултат. Не става ясно
според ответната страна осъществена ли е публична продан, на каква цена,
удовлетворени ли са и в каква част претенциите на банката. Твърди, че
двамата ипотекарни длъжници са починали и техен единствен наследник по
закон е Д.Г.. По отношение на масивния гараж се посочва, че не е предмет на
договорна ипотека и не е засегнат от постановеното решение на РС-Карнобат,
същевременно предмет на договорната ипотека са и други недвижими имоти,
както и движими вещи като казани за ракия, по отношение на които
договорът за ипотека не е прогласен за нищожен. В тази връзка се изразява
становище за свръхобезпечаване на кредита като ищецът би могъл да са
удовлетвори напълно от останалите ипотекирани недвижими имоти и
движими вещи. Твърди, че процесният кредит е обезпечен и с друга
договорна ипотека, учредена с нотариален акт по нот.дело №36/2017г. от
кредитополучателя Виктория Декрат ЕООД, върху поземлен имот, находящ
се в м. Помпена станция в землището на с. Айтос, ведно с построени
двуетажна масивна сграда, комплекс от къщи за гости-селски туризъм,
рецепция, бистро, както и всички други подобрения в имота. Намира, че е
налице злоупотреба с права, като ищецът въз основа на един и същ договор за
кредит се снабдил с три заповеди за незабавно изпълнение и издадени въз
основа на тях три броя изпълнителни листи по ч.гр.д. №№290, 301 и
445/2021г. на КРС. Счита, че не е ясно на какво основание е присъединено от
ЧСИ Станимира Н.а изпълнително дело №341 към изп.дело №340. Твърди,
че ищецът като взискател и обезпечен ипотекарен кредитор е в пълна
възможност да се удовлетвори от претенциите си към солидарните длъжници.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като посочва,
че банката е могла да извърши щателна проверка на собствеността преди
сключване на договорите за кредит и за учредяване на договорна ипотека.
При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С определение от 13.10.2023г. е конституирано на основание чл.219 от
ГПК като трето лице-помагач на страната на ответницата ДЗИ Общи
Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, р-н Триадица,
бул. Витоша№89Б.
БОС съобрази, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди –
главница, въпреки, че е заявен от ищеца в исковата молба като част от
4
удостоверен материален интерес по нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №90 от 16.12.2015г. по нотариално дело№1085 от 2015г.
на нотариус М. С., не следва да се квалифицира като частичен иск доколкото
ищецът не посочва пълен размер на вземането си. Искът би могъл да се
квалифицира като частичен само ако е посочен целият размер на
съществуващото вземане, и частта, която е съдебно предявена в
производството по конкретното дело. Ищецът не е направил изявления в този
смисъл, поради което искът следва да се счита за предявен в пълния му
размер съобразно обстоятелствената част на исковата молба и формулирания
петитум от ищеца / в този смисъл решение № 22 от 14.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 428/2009 г., I т. о., ТК/.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗННД вр. чл.45
от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за банков кредит по програма за
микрофинансиране от 14.12.2015г., по силата на който ищецът ПИБ АД е
предоставил на кредотополучателя Виктория декарт ЕООД банков кредит в
размер на 125 000лева, който е обезпечен с първа по ред договорна ипотека на
собствевените на съдлъжниците физически лица недвижими имоти.
Предмет на ипотеката са самостоятелен обект с идентификатор
51500.507.544.1.11 по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг –собственост
на ипотекарния длъжник Р.Д.Г., ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
459 кв.м., за което е отреден УПИ XVIII-3262 в кв. 163 по ПУП на гр.
Карнобат, ведно с построените в него първи етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово помещение-
собственост на ипотекарния длъжник Д.Т.Г., поземлен имот №03270 от ЗРП
на гр. Карнобат, ЕККАТЕ 36525, с площ от 759кв.м., ведно с построените в
него масивна сграда, представляваща склад на два етажа с площ от 70кв.м.,
склад на един етаж, представляващ полумасивна сграда с площ от 59 кв.м. и
масивна производствена сграда на един етаж с площ от 54 кв.м –собственост
на ипотекарния длъжник Т.Д.Г..
С нотариален акт №90 по нот.дело №1085/2015г. за учредяване на
5
договорна ипотека, съставен на 16.12.2015г. от ответницата нотариус М. С.,
рег.№581 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Карнобат
съдлъжниците Т.Г. и Р. Г. са учредили в полза на ПИБ АД договорна ипотека
върху описаните по-горе недвижими имоти, находящи се в гр. Карнобат.
По делото не е спорно, че към изповядване на сделката по сключване на
ипотечния договор от нотариус М. С. ипотекарният длъжник Т.Г. не е
собственик на ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 459 кв.м., за което е
отреден УПИ XVIII-3262 в кв. 163 по ПУП на гр. Карнобат, ведно с
построените в него първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда,
масивен гараж и югоизточно складово помещение.
В нотариалното производство е представен нотариален акт за дарение
на описания по-горе недвижим имот №32 по нот. дело №2987/2008г. на
нотариус Таньо Великов.
От нотариалния акт за дарение се установява, че на 12.11.2008г. преди
учредяване на договорната ипотека Т.Г. и съпругата му Р. Г. са дарили на
сина си Д.Г. ипотекираните впоследствие в полза на ПИБ АД ½ ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 459 кв.м., за което е отреден УПИ XVIII-3262
в кв. 163 по ПУП на гр. Карнобат, ведно с построените в него първи етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово
помещение.
Въпреки, че ответницата е описала нотариалния акт за дарение сред
представените документи при съставянето на нотариалния акт за учредяване
на договорна ипотека, не е съобразила дарението при проверката относно
принадлежността на правото на собственост, която дължи съгласно
разпоредбата на чл.586, ал.1 от ГПК.
Безспорно установено е по делото, че задълженията по кредита, в
обезпечение на който е учредена ипотека, не са погасени от
кредитополучателя и солидарните длъжници.
С влязло в сила решение №28 от 25.02.2022г. по гр.д.№820/2021г. на РС
Карнобат е прогласена частичната нищожност на процесната договорна
ипотека на основание чл. 167, ал.3 от ЗЗД по отношение на ипотекирания от
Т.Г. недвижим имот като учредена върху имот, който при сключване на
договора не е принадлежал на лицето, което я учредява.
Претендираните от ищеца имуществени вреди са в качеството му на
6
взискател по изпълнително дело №340/2021г. по описа на ЧСИ Станимира
Николова, образувано след снабдяване с изпълнителен лист въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№290/2021г. на
РС-Карнобат. С посочената заповед за незабавно изпълнение
кредитополучателят и съдлъжниците са осъдени въз основа от извлечение от
счетоводните книги на банката да й заплатят солидарно следните вземания:
102 324,30лв. предсрочно изискуема главница по договора за кредит, 27
027,02лв. договорна лихва, 1825,63лв. наказателна лихва, 204,21лв.
непогасена лихва, 2921,54лв. непогасена наказателна лихва, 227,39лв.
обезщетение за забава, 3145,15лв. такса застраховка, 72лв. разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно с начислена законна
лихва върху главницата, считано от 10.02.2021г. до окончателно изплащане
на вземането, както и извършени разноски в заповедното производство за
заплатена държавна такса в размер на 2762,10лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. по заповедното производство.
Видно от приложените удостоверения от ЧСИ Станимира Николова
изпълнителното производство не е приключило, като е присъединено друго
вземане на ПИБ в общ размер на 222 320,91лв., както и вземания на други
присъединени взискатели - ТД на НАП Бургас, Т.С.С., М.Д.И., Ж.Д.Т. и
Кредит Плюс ООД. Не е предявено разпределение от ЧСИ Н.а по реда на чл.
495 от ГПК от проведени публични продани на недвижими, имоти,
находящи се в землището на гр. Айтос, по които са обявен за купувач
присъединеният взискател Т.С. при продажна цена в размер на 232 000лева и
присъединения взискател Ж.Т. при продажна цена в размер на 56 688лева. На
основание чл. 495 от ГПК е насрочено разпределение за 06.02.2024г. на
продажна цена в размер на 52 300лева от реализирана публична продан на
недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, както и на движими вещи-казани
за ракия.
Според разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД нотариусът носи
имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
неговите задължения съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения
материален интерес. Според ищеца тези вреди се съизмеряват със средната
пазарна стойност на ипотекирания имот, респективно цената на иска за
главница съвпада с обявената при публичната продан от ЧСИ цена на
ипотекирания имот по нестаналата публична продан поради нищожността на
7
ипотеката.
Нормата на чл.73, ал.1 ЗННД урежда частна хипотеза на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД, като ограничава отговорността на нотариуса до
удостоверения материален интерес. Това обаче не означава, че претърпените
вредите в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на нотариуса не
подлежат на доказване на общо основание в процеса. Не е достатъчно
установяването на противоправното деяние и вината, но е необходимо и да е
налице претърпяна вреда в причинна връзка с деянието, която да е реално
настъпила, а не предполагаема.
В настоящия случай е насочено принудително изпълнение върху
имуществото на кредитополучателя и солидарните длъжници, включително
върху други ипотекирани недвижими имоти, по отношение на които е
учредена ипотека в полза на ищеца. Изпълнителното производство е висящо,
но продължават да се извършват действия по принудително изпълнение. Част
от сумите по изготвените разпределения от проведените публични продани
предстои да послужат за удовлетворяване на взискателя ПИБ АД и
погасяване на задълженията по процесния договор за кредит. Ищецът,
въпреки, че е загубил качеството си на привилегирован кредитор по
отношение на ипотекирания имот, не установява към приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция вредите вследствие на
нищожността на ипотеката и извършеното нарушение на задълженията на
нотариуса да са настъпили в неговия патримониум. В тази връзка съдът
приема, че към настоящия момент вредите, които претендира банката са
единствено хипотетични, а не претърпени и настъпили.
Не би могло да се приеме, че вредите на банката се съизмеряват с
посочената цена в обявлението в размер на 89 120 лева, от която е започнала
първата публична продан на ипотекирания имот, тъй като тази продан не се е
състояла. В случая твърдените вреди са предполагаеми, а не реални и
доказани при условията на пълно и главно доказване. От значение е не какъв
е размера на обявената продажна цена за този имот, а наличието на реален
купувач на публичната продан. За процесния имот няма входирана молба от
взискателя ПИБ АД за насрочване на публична продан, видно от
удостоверение, изх.№34876 от 23.11.2023г. от ЧСИ Станимира Николова,
представено на стр. 242-244 по делото. Вредите биха настъпили при
8
неудовлетворяването на банката при проведена публична продан на имота,
обезпечен с ипотеката, за разликата между разпределените суми от
публичната продан и сумите, които би получила при разпределението, ако
беше привилегирован взискател.
Неоснователно е изразеното становище в писмена защита от
процесуалния представител на ищеца, че искът не е преждевременно
предявен и вземането на ищеца би се погасило по давност. Законът по
никакъв начин не обвързва началото на давностния срок с влизането в сила на
съдебното решение, с което е обявена нищожността на ипотеката. По силата
на чл.114 ал.3 ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от
деня на откриването на дееца. В случаи обаче на усложнена причинно-
следствена връзка между деянието и вредите, когато вредите се проявяват
впоследствие давността започва да тече от настъпване на вредите. При
ненастъпили вреди давност по 114, ал.3 от ЗЗД не тече /в този смисъл
решение №51 от 19.04.2013г. по т.д.№1110/2010г. на ВКС/.
При горните мотиви предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от делото ищецът следва да заплати на ответницата
направените пред настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни
разноски, възлизащи на 10 380 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Първа инвестиционна банка АД,
ЕИК831094393, със седалище гр. София, район Младост, бул. Цариградско
шосе№111П, чрез юрисконсулт Т. Митева, съдебен адрес гр. Бургас, ул.
Александровска№101, за осъждане на нотариус М. Т. С., рег.№581 на НК, с
район на действие РС-Карнобат и адрес на кантора гр. Карнобат, ул. Тодор
Каблешков№4, да заплати на ищеца на основание чл.73, ал.1 от ЗННД вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал.3 от ЗЗД сумата от 89 120 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди- удостоверен материален
интерес по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №90 от
16.12.2015г. по нотариално дело№1085 от 2015г. на нотариус М. С., както и
сумата в размер на 11 881,59лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 08.04.2022г. – 04.07.2023г.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка АД да заплати на М. Т. С.
сумата от 10 380 лева, представляваща съдебно-деловодни раноски.
9
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - ДЗИ Общи Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със
седалище гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша№89Б
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10