Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 4041 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 2041555 от 02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 19944/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, ЕТ „Р.В.Т.– А.Д.“ е осъден да заплати на „“И.О.В.“ ЕООД сумата от 8 370, 75 лв., на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща непогасена част от дължимата цена за продадено и незаплатено котелно гориво, съгласно фактура № 10000000006/04.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2 149, 65 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски в производството.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЕТ „Р.В.Т.–
А.Д.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е кредитирал показанията
на разпитания по делото свидетел, който е заинтересован от изхода на делото. Не
е съобразил също така, че след завеждане на делото е представен сертификат за
горивото, издаден от ОМВ България. Този сертификат следва да е бил на
разположение на ищеца и не е представен в срок с исковата молба.
Осчетоводяването на фактура е извършено по силата на закона, след като е направено писмено и устно
възражение за качеството на полученото гориво. По делото са представени
убедителни доказателства относно качеството на горивото. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „И.О.В.“ ЕООД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваната решение е правилно и
законосъобразно. Решаващият съд законосъобразно е оценил правното значение на
счетоводното записване на процесната фактура, като е съобразил формираната по
този въпрос съдебна практика. Съдът е обсъдил доводите относно качеството на
доставеното гориво, като е достигнал до обосновани изводи. Поддържа, че
ответникът не е заявил възражение за некачествено гориво с депозирания по
делото писмен отговор на исковата молба. Представената по делото декларация за
съответствие на горивото не е оспорена от ответника. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с иск с правно основание чл.327,
ал.1 ТЗ. Ищецът твърди, че по силата на устен договор за търговска продажба на
котелно гориво е продал на ответника котелно гориво на обща стойност 15 370, 75
лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/04.05.2016.Уговореното
котелно гориво е доставено на 04.05.2016 г. в с. Турия, като за предаването му
страните са подписали приемо – предавателен протокол № ********** към
посочената фактура. Издаден бил и акцизен данъчен документ № 121, който също е
подписан от ответника. Твърди, че горепосочената фактура е осчетоводена от
ответника, включена е в дневниците за покупки, съответно в подадени справки- декларации
и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит. На 13.09.2016 г. ответникът е
превел по банков път сумата от 4 000 лв., а на 29.11.2016 г. е преведена сумата
от 3 000 лв. Така неплатената част от дължимата цена на доставеното котелно
гориво възлиза на 8 370, 75 лв. Въпреки отправените покани, ответникът не е
платил посочената сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 8 370, 75 лв. – цена за продадено, но
неплатено котелно гориво, за което е издадена фактура № **********/04.05.2016
г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че не е използвал
доставено от ищеца котелно гориво и няма неплатени задължения към него. Оспорва
представените по делото доказателства.Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представената по делото фактура №
*********/04.05.2016 г. ищецът е доставил на ответника 10.007 тона котелно
гориво LCO с единична цена от 1 280 лв. на обща
стойност от 12 808, 96 лв. без ДДС и 15 370, 75 лв. с ДДС. Представен е приемо
– предавателен протокол № ********* от 04.05.2016 г., подписан от страните,
съгласно който ищецът е доставил на ответника 10 007 тона котелно гориво LCO,
предназначен за крайни потребители, като е посочен номер на влекач, на
автоцистерна. За извършената сделка и начисления акциз е съставен акцизен
данъчен документ № 121/04.05.2016 г.
От заключението на вещото лице Л.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактура №
**********/04.05.2016 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца по сметка 411
„Клиенти“, както и на ответника по сметка 401/1 „Доставчици“. Същата е отразена
в дневника на продажбите към подадената от ищеца в НАП месечна справка –
декларация по ЗДДС за м.05.2016 г. Фактурата е отразена в дневника на покупките
към подадената от ответника в НАП месечна справка – декларация по ЗДДС за
м.07.2016 г. Тя е посочена като доставка с право на пълен данъчен кредит,
поради което ответникът е ползвал това право.Ответникът е платил на ищеца по
банков път сумата от 7 000 лв., както следва: на 13.09.2016 г. – 4 000 лв., а
на 29.11.2016 г. – 3 000 лв.Неплатената сума по процесната фактура възлиза на 8
370, 75 лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел А.Т.Д.се
установява, че не познава управителя на ищцовото дружество. Имало обаждане за
доставка на гориво и той се съгласил. Доставили горивото и платили 50 % от
цената му. При включване на горивото всичко блокирало, не можели да работят. И
други фирми, които са получили гориво от ищеца, не са можели да работят. Не
платили остатъка от цената, а поискали да им върнат парите. Тази поръчка на
гориво била еднократна. Повредила се дестилерията и повече от 10 дена не можела
да работи. Дошли специалисти, които извършвали регулярни проверки и видели
вредите. Говорил с управителя за проблема, но той отрекъл. Поискали остатъка от
цената, но свидетелят им обяснил, че те искат връщане на парите. Започнали да
ползват горивото в началото на сезона. Плащането на 50 % от цената било
извършено преди получаване на горивото. Свидетелят не си спомня дали е
представена декларация за съответствие. След като установили качеството на
горивото, веднага уведомили доставчика. Не са направили проверка за качеството
на доставеното гориво.
С оглед проверка достоверността показанията на
свидетеля ищецът е представил по делото декларация за качеството на течните
горива от 04.05.2016 г., издадена от „ОМВ – България“ ООД за 49 750 тона
котелно гориво – мазут на „И.О.В.“ ЕООД, от което се предава на Р.В.Т.10 007
тона котелно гориво, с посочен номер на автомобил и ремарке.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Относно процесното вземане ищецът е съставил фактура №
**********/04.05.2016 г., обсъдени по – горе, за доставеното на ответника 10 007
т. котелно гориво. Фактурата е надлежно осчетоводени при ищеца, както и при
ответника, предвид експертното заключение на вещото лице по изслушаната в
производството пред СРС съдебно - счетоводна експертиза. Съдът възприема изводите
на вещото лице, тъй като експертното заключение е обстойно обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице е дало пълен и точен отговор на всички въпроси,
включени в предмета на експертизата, като е съобразило счетоводните документи. Също
така експертното заключение кореспондира с всички събрани по делото
доказателства, като не са ангажирани такива, които да опровергават изводите на
вещото лице или да ги разколебават.
Поначало фактурите могат да се приемат като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване, каквито данни в случая
са налице. Също така отразяването на
разглежданите фактури в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване. В тази насока е и формираната константна съдебна
практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, относно доказателственото значение
фактурите след тяхното осчетоводяване – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д.
№ 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008
г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО,
решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение №
47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. №
2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г.
на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І ТО;
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №
23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др. Изводите на
решаващия съд са съобразени с формираната съдебна практика.
Наличието на облигационни правоотношения между страните,
възникнали по силата на процесните фактури, се установява и от направеното от
ответника плащане на част от задължението по спорното правоотношение. По делото
се установи, че ответникът е платил по банков път сумата от 7 000 лв.: на
13.09.2016 г. е платена сумата от 4 000 лв., а на 29.11.2016 г. е платена
сумата от 3 000 лв.
Жалбоподателят релевира довод, че сертификатът за гориво,
издаден от ОМВ България, не е представен с исковата молба, а в хода на съдебния
процес. С писмения отговор на исковата молба ответникът не е заявил възражения
относно качеството на доставеното котелно гориво, поради което и на основание
чл.133 ГПК този въпрос не е част от спорния предмет. Независимо от това следва
да се отбележи, че декларацията за съответствие на течните горива № 264 от 19.02.2016
г., издадена от „ОМВ-България“ ООД, е своевременно ангажирана от ищеца, след
ангажиране на свидетелските показания на разпитания по делото свидетел
Александър Драганов, с оглед проверка тяхната достоверност. С оглед на това
решаващият съд не е допуснал соченото то жалбоподателя процесуално нарушение.
Предвид обстоятелството, че дължимата цена за доставеното
от ищеца котелно гориво възлиза на 15 370, 75 лв., а ответникът е платил
сумата от 7 000 лв., то непогасената част от дълга възлиза на 8 370,
75 лв. Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се
потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 898, 25 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20241555 от 02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 19944/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.В.Т.– А.Д.“ ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******,
представляван от А.А.Д., ЕГН **********, да заплати на „И.О.В.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 501 – адв. М.Д., сумата от 898, 25
(осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.