Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
09.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова КАНД № 137 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директор на Национално ТОЛ управление
към АПИ – гр. София, депозирана чрез юрисконсулт В.П., против Решение №
55/20.04.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВАНД № 20223620200433/2022г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ BG08052022/4000/Р8-516 от 24.10.2022г. на директора на Национално ТОЛ управление
към „Агенция пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на П. М.П. ***, на
основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева,
за извършено административно нарушение на същата разпоредба.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Обективира и становището за
безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП. В
проведеното открито съдебно заседание касационният жалбоподател, се
представлява от юрисконсулт Петкова, която заявява, че поддържа жалбата и
обективираните в нея искания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна, П. М.П.,
не изразява становище по касационната жалба, а в съдебно заседание, редовно
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Акт за установяване на
административно нарушение №BG08052022/4000/Р8-516 от 08.05.2022г., съставен
против П.П., актосъставителят Е.Г.Х., на длъжност „главен специалист контрольор“
към ППТР, ТД „Митница Русе“, констатирал, че на същата дата, в 21:51:52 часа, в
направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен
пункт Оряхово-ферибот, пристигнало пътно превозно средство – влекач „********“
с рег. № ******, с обща техническа допустима маса – над 3,5 тона /над 12 тона/,
за което се установило, че на 27.04.2022г. в 7:52:25 часа било управлявано по
път А-2, отсечка 361+581, без да е била заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП. Движението на посоченото ППС било засечено с контролно
устройство с идентификатор № 20411 (АПИ). За констатираното нарушение бил
генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с №DE66AFA1F1B9064BE053011F11F160ACA3A. В акта за установяване на
административно нарушение, съставен на място против П.П., били възпроизведени
текстовете на разпоредбите на чл.10б, ал.1-3 от ЗП; на чл.10, ал.1, т.2, във
вр. с чл.10б, ал. 4 от ЗП относно изискванията и начина на формиране на
таксите. Актосъставителят отбелязал, че с това е извършено административно
нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания
на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като в хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
препятстват правото на защита на жалбоподателя. Въззивният съд счел, че контролните
органи не са установили с категоричност авторството на описаното в акта и в НП
нарушение, като не са представени несъмнени и безспорни доказателства, че на 27.04.2022г.
превозното средство е било управлявано именно от привлеченото към отговорност
лице. По тези съображения районният съд направил извод за порочност на
процесния правораздавателен акт, поради което го отменил.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му. В хода на въззивното съдебно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от
страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от
фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на
авторството на деянието.
Настоящата инстанция се солидаризира
напълно със становището на предходната инстанция, че по делото не е доказано с
категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило приписаната му
простъпка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин, че на 27.04.2022г. – датата, която е възприета
за момент на извършване на деянието, товарният автомобил е бил управляван
именно от П.П., и този факт не е посочен както в АУАН, така и в НП.
Административно наказателният характер на производството изисква именно административно
наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него
правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена
процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС
на сочената дата. Отговор на този въпрос би могъл да бъде даден, ако от страна
на административно наказващия орган са представени доказателства относно
собствеността на товарния автомобил, съответно ангажирана ли е отговорността на
собственика му и подадена ли е декларация, съдържаща данни на лицето, което е
извършило нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на МПС.
В този смисъл е правилото на чл.187а, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗДвП, съобразно
което вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал.3– 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Такива доказателства не са представени, като едва в касационната
жалба наказващият навежда бланкетни и недоказани твърдения, че е предприел
действия по установяване на собственика на товарния автомобил, респективно по
установяване на водача му на инкриминираната дата, без обаче по преписката да
са налични каквито и да било материали в тази насока. Задължението по издирване
на конкретния извършител на административното нарушение е възложено именно в
тежест на органа, разполагащ с обвинителни функции, поради което не може да се
сподели разбирането, застъпено от касатора, че авторството на деянието в случая
се явява доказано, щом лицето не е представило доказателства, че на 27.04.2022г.
автомобилът е управляван от друг водач. По делото липсват и данни на 27.04.2022г.
товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на Агенция „Пътна
инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на автомобила на
тази дата.
Следва да се отбележи също, че отразяването
на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането
им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието
им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деятелността,
посредством каквито доводи в касационната жалба административно наказващият
орган се опитва да обоснове законосъобразността при ангажирането на
отговорността на водача. Да се възприеме противното би имало за резултат
нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК. В обобщение на
изложеното, настоящият състав приема за правилен извода на въззивния съд за
недоказаност на субективния елемент от фактическия състав на визираното в НП
нарушение, респективно че именно санкционираното лице е извършил вмененото му
нарушение, поради което правилно процесното НП е било отменено.
С оглед изложените съображения
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 55/20.04.2023г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВАНД № 20223620200433 по описа за 2022г.
на НПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 09.10.2023 г.