№ 218 от 04.10.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 214 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от В.Й.М., с ЕГН **********, чрез адвокат Е.Й.,
срещу Решение № 260164/04.06.2021 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 295/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта му,
с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1139-000172/04.02.2021
г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) на Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, в частта му по
пункт 1. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част и на наказателното постановление в частта му по пункт 1,
както и присъждане на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата (ЗА) на адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на М. в производството на АНД № 295/2021 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил и настоящото
производство.
В съдебното заседание по делото адвокат Й. поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебното заседание
по делото и не
представя становище по същата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП №
21-1139-000172/04.02.2021 г., издадено от началника на сектор ПП на ОД на МВР –
Кюстендил, в частта му по пункт 1, с която
на В.М. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от същия
закон. От фактическата страна на спора е установено, че на 27.01.2021 г. около
15:20 часа, в зоната на кръстовището на ул. „Цар Освободител”
№ 198 и ул. „Любен Каравелов” в гр. Кюстендил, М. е паркирал управлявания от
него лек автомобил марка „К”, модел „Р”, с рег. № ****, върху пешеходна пътека,
обозначена ясно с пътна маркировка М8.1, тип зебра. За това нарушение (както и
за нарушение по чл. 98,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, по отношение на което наказателното постановление е
отменено от районния съд) срещу М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 316796. Актът е предявен на М.,
като същият не е възразил срещу посочените в него фактически констатации. Въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което по отношение на
нарушението по пункт 1 са възпроизведени фактическите констатации по акта. В
производството пред районния съд са разпитани служителите на ОД на МВР –
Кюстендил, извършили проверката – Н. А. Ц. (актосъставител) и А. П. С.
(свидетел, присъствал при установяване на нарушението), и същите потвърждават изложените
в процесния АУАН обстоятелства по отношение на нарушението по пункт 1 от
наказателното постановление. Районният съд е потвърдил наказателното
постановление в частта му по пункт 1 по съображения за законосъобразност. Приел
е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното
нарушение по пункт 1 от наказателното постановление е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд в обжалваната му част е валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление в частта му по пункт 1, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на В.М. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН
и НП са съставени в предвидените за това срокове и от компетентни органи.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП по отношение на нарушението
по пункт 1 от последното съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и
към съставомерните елементи на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Правилен
е и изводът на районния съд за доказано нарушение по пункт 1 от наказателното
постановление. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е забранено паркирането на пешеходни
или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 27.01.2021 г.
около 15:20 часа, в зоната на кръстовището на ул. „Цар Освободител” №198 и ул. „Любен Каравелов” в гр.
Кюстендил, М. е паркирал по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП управлявания
от него лек автомобил марка „К”, модел „Р”, с рег. № *****,
върху пешеходна пътека, обозначена ясно с пътна маркировка М8.1, тип зебра. Наложеното
наказание глоба в размер на 50,00 лева е правилно определено, доколкото
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП определя
наказанието в абсолютен размер, което изключва възможността на
административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Процесното
нарушение не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд в
обжалваната му част, поради което същото следва да бъде оставено в сила в тази
част.
С оглед изхода на спора не следва да се присъжда претендираното на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260164/04.06.2021 г., постановено по АНД №295/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, в частта му, с която е потвърдено НП №
21-1139-000172/04.02.2021 г., издадено от началника на сектор ПП на ОД на МВР –
Кюстендил, в частта му по пункт 1.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.