Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІІ-ти брачен състав, в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
при секретаря Румяна Григорова
и в присъствието на прокурор Антон Стефанов, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 16227 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от Министерство на правосъдието – централен
орган по смисъл на Конвенцията.
М.Р.
прави искане за връщане на сина му Н. Р. в държавата на обичайното му
местопребиваване – Република Италия. Твърди се, че детето е родено на *** г. в М.Е.,
Италия, от фактическото съпружеско съжителство между Л.А.А. и М.Р.. Поддържа
се, че детето има обичайно местопребиваване в Италия от раждането си и
италианско гражданство. Заявено е, че на 14.01.2018 г. детето е отведено от
майката в Р. България , като уговорката с молителя е била майката и детето да
се върнат в Италия след около 15-дневен престой, като са били купени самолетни
билети за това(т.е. прехвърлянето на детето в България е станало със знанието и
съгласието на бащата). След пристигането в България майката е съобщила на
молителя намерението си да не се връща повече в Италия и е останала в България
заедно с детето. Към молбата е приложено решение на съда в Реджо Е. от
07.06.2018 г. с което се допуска детето да живее при майката в България, а
молителя като родител, при когото детето няма да живее има право да вижда сина
си при определените в мотивите на решението условия. Молителят твърди, че не е
давал съгласието и не е съгласен синът му да живее в България и че е
възпрепятстван да се грижи за него, като е бил заплашван от страна на майката и
на нейни близки при опитите му да поддържа контакти с детето.
Ответницата
Л.А.А. оспорва молбата по чл. 8 от
Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Сочи,
че съдът в Реджио Е. е постановил детето да живее преимуществено в България. Претендира
присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е основателна.
Софийският градски съд, като взе
предвид събраните по делото относими доказателства и ги прецени в тяхната
съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Възникването
на правото да се върне малолетното дете в Република Италия по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя
от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
местопребиваване в Република Италия непосредствено преди отвличането му; 2)
детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република
България в нарушение на установените в Република Италия правила за упражняване
на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето
да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република
България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република
България, ако
молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да
е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на
детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация.
Първите три материални
предпоставки следва да бъдат установени от бащата, а майката трябва да
установи в процеса на доказване, че са били налице изключенията, уредени в чл.
13 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца, а именно че бащата не е упражнявал ефективно родителските
права по време на прехвърлянето или задържането, респ. че е дал съгласие за
прехвърлянето на детето в Република България или впоследствие да е приел
прехвърлянето или задържането на детето в Република България, както и че
съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация.
Съдът
счита, че детето Н. Р. е имало обичайно местопребиваване в Република Италия до 14.01.2018
г. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.7 от Кодекса на международно частно право,
приложима и в настоящото производство, под обичайно местопребиваване на
физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимостта от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки. Това обстоятелство се установява от твърденията на
страните и от приетите писмени доказателства. Детето Н. Р. е родено на *** г. в
М.Е., Италия, от баща М.Р. и от майка Л.А.А. , има италианско гражданство и
адресна регистрация в Италия- препис- извлечение от регистрите на актовете за
раждане на Община Кавриаго, удостоверение за гражданство, удостоверение за
семейно положение с постоянен адрес *** и имунизационен паспорт.
Липсва
спор, че детето Н. Р. понастоящем се намира в Република България, като живее в
гр. Русе, кв. *******, ул. „*******, бл. „*******
Изложеното
от молителя в молбата му по чл. 8 от Хагската конвенция, че на 14.01.2018 г. майката
и детето са пристигнали в Република България за период от около 15 дни, но в
последствие майката е отказала да се върне с детето в Италия, не се оспорва от
ответницата.
Член 14 от от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца дава възможност при
преценяване за това, дали е налице незаконно прехвърляне или задържане по
смисъла на чл. 3, съдебният или административният орган на замолената държава да може да се позове
директно на правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето и на
съдебни или административни решения, независимо дали са официално признати в
тази държава, без да се прилага специална процедура за установяване на това
право или за признаване на чуждестранните съдебни решения, които би следвало да
се приложат. Съгласно чл. 316, ал. 4 от Италианския Граждански кодекс родителят, който
признава детето, упражнява родителската отговорност върху него. Ако
припознаването на детето, родено извън брака е извършено от родителите, упражняването
на родителската отговорност принадлежи на двамата. Разпоредбата на чл. 316, ал.
1 от Италианския Граждански кодекс предвижда родителите да установяват по общо
съгласие обичайното местопребиваване на детето.
Видно
от представеното по делото решение процесен №989/2018 г. на Съда в Реджо Е. от 15.06.2018
г. съдът в Реджо Е., в отсъствието на майката на детето г-жа А., с декрет от
15.06.2018 г. нарежда споделянето на попечителството на сина Н. от двамата
родители „с преобладаващо местопребиваване при майката в България“ и по
„причина на неговата крехка възраст“ определя право на виждане на бащата,
родител нереципиент, според мотивите на решението.
Решението
е постановено след като майката е заминала за България и е взела сина си със себе
си, поради което съдебното решение потвърждава и така приема извършеното от нея
прехвърляне и задържане на детето в България. Молбата на М.Р. за връщане на
сина му е от 03.08.2018 г., т. е. след като е постановено решението на съда за
местоживеенето на детето при майката в България. Поради изложеното- наличие на
съдебно решение на италианския съд, според което детето Н. Р. може да живее с
майка си в България, задържането на детето в Р. България не е в нарушение на
установените в Република Италия правила за упражняване на родителски права –
съвместно или поотделно.
С
оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето в Италия,
като неоснователна.
Поради
изхода на делото, искането за присъждане на деловодни разноски на молителя,
като неоснователно, следва да се остави без уважение. На ответницата се следват
разноски по производството в размер на 800 лв.- платено възнаграждение на
адвоката й.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на М.Р., род. на *** г. във В.Р., Република Италия, постъпила чрез Министерството
на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6
от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца, за връщането на детето Н. Р., родено на *** г., с ЕГН**********, в Република
Италия, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на М.Р., род. на *** г. във В.Р., Република Италия за присъждане на деловодни
разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.Р., род. на *** г. във В.Р.,
Република Италия да заплати на Л.А.А., с
ЕГН**********, с адрес: *** сума в размерна 800 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: