№ 1145
гр. Перник, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720100564 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6305/2024 г. по описа на
Районен съд Перник. По отношение на ответниците Л. А. и К. А. молбата била
уважена, а по отношение на за ответниците Е. И. и Б. И. заявлението било отхвърлено
и разпореждането влязло в сила.
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: ****************** Твърди, че ответниците са
съсобственици на имота в исковия период като наследници на В. Т. В... Твърди, че
съсобствеността се установява и от влязло в сила решение по гр.д. № 5886/2020 г. по
описа на Районен съд Перник, в рамките на което имота е допуснат до делба и изнесен
на публична продан.
Твърди, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 290,97 лева -
главница за периода от 01.12.2021 г. до 30.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане и 43,94 лева - лихва за забава, начислена за периода 11.0206.2022 –
08.07.2024 г.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова
полза съществува изискуемо вземане срещу Л. А. и К. А. за сумите от 72,72 лева -
главница за периода от 01.12.2021 г. до 30.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (4.11.2024 г.) до
1
окончателното плащане и 10,99 лева - лихва за забава, начислена за периода
11.0206.2022 – 08.07.2024 г. всеки един от тях.
Моли съда да осъди ответниците Е. И. и Б. И. (срещу които заявлението е
отхвърлено) да му заплатят сумите от 72,72 лева - главница за периода от 01.12.2021 г.
до 30.05.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозоране на исковата молба –
12.02.2025 г. до окончателното плащане и 10,99 лева - лихва за забава, начислена за
периода 11.0206.2022 – 08.07.2024 г. всеки един от тях.
Претендира разноски.
Ответниците Е. И. и Б. И. са депозирали отговор в срок като имплицитно
признават исковете, представяйки доказателство за заплащане на сума в размер на 111
евро (216,29 лева) от 12.06.2025 г., всяка една от тях, поради което молят
производството срещу тях да бъде прекратено поради изпълнение на задълженията им.
Ответниците Л. А. и К. А. оспорват предявените искове чрез назначеният си
особен представител. Оспорват приложените доказателства и направените
доказателствени искания. Намира исковата молба за нередовна, тъй като не ставало
ясно дали претенцията е насочена срещу ответниците в качеството им на наследници
или като собственици на водоснабдения имот.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като поддържа вече
изложеното с писмена молба и представя доказателства.
Ответниците Л. А. и К. А. се представляват като оспорват единствено наличието
на твърдяната облигационна връзка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
2
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава –
30 дни след издаването .
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
По делото е представено и прието като писмено доказателство решение,
постановено по гр.д. 5886/2020 г. в производство по чл. 34 ЗС, от което се установява,
че страните по делото в качеството им на наследници са съсобственици на имот
******************при квоти от ½ за Е. И. и Б. И. и ½ за Л. А. и К. А..
Тези обективни данни и правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС, съдът приема, че всеки
един от ответниците отговаря разделно до размер от ¼ от общото задължение.
Размерът му не е оспорен от Л. А. и К. А., поради което съдът цени представената по
делото справка – извлечение по партида и приложените фактури. Ответниците Е. И. и
Б. И. са извършили плащане в рамките на процеса в полза на ищеца, като имплицитно
са признали задължението, което е в общ размер на 290,97 лева главница и 43,94 лева
мораторна лихва в исковите периоди. Всеки един от ответниците следва да погаси
3
задължение в размер на 72,74 лева за главница и 10,99 лева – мораторна лихва.
Ето защо съдът приема, че исковете срещу Л. А. и К. А. следва да се уважат
изцяло. Задълженията на Е. И. и Б. И. възлизат общо на 167,46 лева, като те са
заплатили 432,58 лева, поради което исковете срещу тях следва да бъдат отхвърлени
поради погасяване на задължението в рамките на процеса. Същите са погасили и
сумата от 6,17 лева обезщетение за забава до датата на плащане, като по този въпрос
страните не спорят, поради което и съдът не изследва и не анализира възникването и
погасяването на това задълбение.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
размер на 735,00 лева за държавна такса, СУ и процесуално представителство, както и
300,00 лева за особен представител на част от ответниците. Сумата от 735,00 лева
следва да се подели на четири като всеки един от ответниците дължи 183,75 лева, а Л.
А. и К. А. по още 150,00 лева, тъй като единствено те са били представлявани от
особен представител, разноските за който са поети от ищеца.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат общо 505,00 лева (126,25 лева срещу всеки един ответник), които също
следва да му бъдат присъдени.
Така задължението за разноски на Е. И. и Б. И. възлиза общо на 310,00 лева
всяка една от тях. Същите са погасили по 126,37 лева (страните не спорят за това),
поради което тези ответници следва да бъдат осъдени да заплатят по 183,63 лева, а Л.
А. и К. А. по 460,00 лева всеки един от тях.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ съществува изискуемо вземане
срещу Л. А. А., ЕГН ********** за сума в размер на 72,74 лева - главница за ВиК
услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на ******************за
периода от 01.12.2021 г. до 30.05.2024 г., ведно със законна лихва от 04.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
10,99 лева - лихва за забава, начислена за периода 11.02.2022 – 08.07.2024 г.,
представляващи ¼ от цялото задължение, съобразно наследствения дял на ответника,
за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 6305/2024 г. по
описа на Районен съд Перник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ съществува изискуемо вземане
срещу К. А. А., ЕГН ********** за сума в размер на 72,74 лева - главница за ВиК
услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на ******************за
периода от 01.12.2021 г. до 30.05.2024 г., ведно със законна лихва от 04.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
10,99 лева - лихва за забава, начислена за периода 11.02.2022 – 08.07.2024 г.,
4
представляващи ¼ от цялото задължение, съобразно наследствения дял на ответника,
за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 6305/2024 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на Е. И., ЕГН ********** и Б. И., ЕГН ********** всяка една от тях да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД суми в размер на 72,74
лева - главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на
******************за периода от 01.12.2021 г. до 30.05.2024 г., ведно със законна
лихва до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД и 10,99 лева - лихва за забава, начислена за периода 11.02.2022 – 08.07.2024 г.,
представляващи ¼ от цялото задължение, съобразно наследствения дял на ответника
поради погасяване чрез плащане на задължението в рамките на процеса –
12.06.2025 г., за които суми е отказано да се издаде заповед за изпълнение в рамките
на ч.гр.д. № 6305/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. И. и Б. И., всяка една от тях да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в размер на
460,00 лева разноски пред Районен съд Перник в настоящото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. А. А. и К. А. А., всеки един от тях
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в размер на
183,63 лева разноски пред Районен съд Перник в настоящото и в заповедното
производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5