РЕШЕНИЕ
№
21.11.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №607 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Потстъпила е жалба от „МЕЛАДИНИС” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя К. Г. М., съд.адрес:***-адв.Б. против НП №13-001309
от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на дружеството
за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 от КТ
във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 600
лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено, тъй като административното нарушение не е било
извършено умишлено. Навеждат се доводи за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание не се явява
представител на жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови
доказателства.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ”
гр.Пазарджик, чрез пълномощника си поддържа, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по
съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова, че в качеството на работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 01.02.2019 г., в обект на дружеството – строителен обект
„Жилищна сграда ІV категория”, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”Л. ..” № .. е допуснал на работа лицето С.Б.И., ЕГН **********
да работи като „работник строителство”, с установено работно време, работно
място и уговорено трудово възнаграждение, без преди да му е предоставил копие
от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП за регистрация на
трудов договор №187/01.02.2019 година.
Нарушеннието било извършено на
01.02.2019 г, когато лицето било заварено да ралботи като „работник
строителство” на горепосочения обект.
Нарушението било установено в хода на
проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик, извършена на горепосочената дата и
място, както и в последствие - на 04.02.2019 г., при преглед на фирмената
документация на дружеството в сградата на дирекцията.
В хода на проверката бил представен
трудов договор №187 от 01.02.2019 г., сключен с гореспоменатото лице.
Всичко това съставлявало нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1, които са екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
За констатираното нарушение бил съставен
АУАН от св.Г.Й.–***, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.Й. – актосъставител, Р.М.,
Васил Кабов, С.И., както и писмените доказателства приети по делото.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна
страна установено по делото запълва състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ,
при което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството по реда на
чл.414 ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.
В тази насока са писмените доказателства
по делото – декларация попълнена въз основа на чл.402, ал.1, т.3 от КТ /лист 11
от делото/, трудов договор от 01.02.2019г. /лист 17 от делото/, справка от НАП
за прието уведомление по чл.62 ал.5 от КТ /лист 16 от делото/, както и
категоричните показания на свидетелите Й. и М..
Свидетелят Й. е бил очевидец на
нарушението в деня на проверката в обекта на дружеството, както и по време на
документалната проверка в сградата на Д „ИТ”-Пазарджик на 04.02.2019 г., когато
окончателно нарушението било установено, т. к. тогава от страна на дружеството
е бил представен трудов договор от 01.02.2019 г. и справка за уведомление по
чл.62 ал.5 от КТ с изх. №13388193004941/04.02.2019 г. в 09:37 часа.
От показанията свидетелите Й. и М. се
установява, че в деня на проверка, в горепосочения обект на дружеството, били
заварени да работят няколко лица, сред които и С.И.. Лицата полагали труд, като
връзвали арматура за кофраж. При започването на проверката установените на
място работници саморъчно попълнили предоставените им от проверяващите
декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Такава попълнил саморъчно и Илив /лист
11 от делото/, като в нея той декларирал елементи на трудово правоотношение и
посочил, че няма копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано
в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Този извод се
затвърдил и на 04.02.2019 г., когато дружеството представило в дирекцията
трудов договор от 01.02.2019 г., сключен с гореспоменатото лице, регистриран в
ТД на НАП на 04.02.2019 г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Й. и М., тъй като нямат никакъв
личен мотив да уличават
дружеството и да му приписват нарушения, които не са били извършени. Свидетелят
М. дори заяви, че въобще нямало да направят проверка на обекта, но минавайки
покрай него видели да работят хора на около метър над нивото на терена, но без
лични предпазни средства.
Освен това показанията на тези
свидетели се подкрепят
от трудовия договор, сключен
между дружеството и работника, регистриран в НАП на 04.02.2019 г.
Показанията на свидетелите Й. и М. в
голяма степен се подкрепиха и от тези на свидетеля И., който посочи, че на
01.02.2019 г. действително е полагал труд в обекта на дружеството. Посочи също
така, че започнал работа на 1-2 преди деня на проверката, както и че екземпляр
от трудовия договор датиран от 01.02.2019 г. му бил връчен преди проверката.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля И. в тази част, тъй като сключеният с него трудов договор е датиран
от 01.02.2019 г., а И. недвусмислено заяви, че започнал да полога труд доста
преди това – 1-2 месеца преди проверката. Това обективно е било невъзможно, тъй
като и молбата му за започване на работа /лист 24 от делото/ е датирана от
01.02.2019 г., а в същото време той вече е работел в дружеството.
Отделно от това и в самия трудово
договор, абзац предпоследен, липсва отбелязване същият да е бил връчен заедно с
уведомлението до НАП, респ. на коя дата е станало това, което е допълнително
доказателство, че не са били връчени на работника Пачев на 01.02.2019 година.
Показанията на свидетеля Васил Кабов,
обслужващ счетоводно дружеството, не дадоха основание да се приеме, че
вмененото административно нарушение не е било извършено съзнателно от страна на
работодателя. Този свидетел действително изясни, че по искане на управителя на
дружеството е следвало да регистрира в ТД на НАП няколко трудови договора от
01.02.2019 година – ден петък. Изясни също, че не успял да направи това на
посочената дата, т.к. през целия работен ден било прекъснато
електрозахранването в счетоводната му кантора, при което още сутринта той
освободил работещите в нея и в този ден не извършвали дейност. В същото време
изясни, че забравил за поетия ангажимент да регистрира трудовите договори,
както и че не уведомил за това управителя на дружеството. Посочи, че в първия
работен ден – 04.02.2019г. /ден понеделник/ регистрирал договорите в НАП.
Показанията на свидетеля Кабов не само,
че не оневиняват дружеството, но напротив, установяват по категоричен начин, че
то съзнателно е извършило нарушението по чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ,
защото е несъмнено, че не е имало право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по чл.63 ал.1 от КТ. В същото
време няма как на 01.02.2019 г. дружеството да не е било наясно, че допуска И.
до работа в нарушение на горните разпоредби, тъй като свидетелят Кабов не е
предал в дружеството регистрираните в НАП договори, а и не е можел да ги
предаде на тази дата, понеже не ги е бил регистрирал. Ето защо дружеството е
било длъжно да чака пристигането на регистрирания в НАП трудов договор и едва след
това да допусне работника до работа, но като не е процедирало така, то е
извършило вмененото му нарушение.
При тези данни съдът приема, че е
осъществен състава на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, който
установява забрана за работодателя да допуска до работа работника преди да му предостави
документите по ал.1, а именно както екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, така и копие от уведомлението по чл.62, ал.3,
заверено от ТД на НАП.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
предвижда задължение за работодателя при допускане до работа на работник да са
връчени кумулативно и двата посочени в
ал.1 документа. В този смисъл, невръчването на дори единия от изискуемите
документи ангажира административнонаказателната отговорност за осъществен
състав на нарушение.
Отговорността на жалбоподателя, в
качеството работодател произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ и
като такъв може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по
чл.414, ал.3 от КТ.
В случая не са налице основания за
приложението на чл.9, ал.2 във връзка с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото
нарушение е със завишена степен на обществена опасност.
При определяне на обществената опасност
на конкретното деяние, респективно санкцията произтичаща от него, следва да се
изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.
По-високата обществена опасност на това
нарушение произтича от самия закон, който е изключил конкретното нарушение от
кръга на привилегирования състав на чл.415в от КТ за маловажно нарушение. Освен
това целта на закона е чрез сключване на трудов договор, регистрирането му и
връчването на тези документи на работника да се гарантират правата на полагащия труд, защото работодателят се
задължава както да му изплаща възнаграждение за извършваната работа, така и да
внася необходимите осигурителни вноски. Следователно неизпълнението на това
задължение от страна на работодателя води до накърняване на интересите на работника и за него могат да настъпят сериозни вредни последици. Още повече, че работникът е започнал
работа месеци преди проверката, а неговата регистрация е направена на
04.02.2019 г.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
отчел степента на обществена опасност на
конкретното нарушение и че същото е извършено за първи път, поради което е
наложил санкция в над минималния размер предвиден в чл.414, ал.3 от КТ. При определяне
размера на санкцията е отчетено, че аналогично нарушение в този ден е било
извършено спрямо няколко работника, за което са съставени НП, видно от
деловодната програма на Районен съд Пазарджик.
С персонифицирането
отговорността на жалбоподателя с имуществена
санкция
в размер на 1 600 лв., ще бъдат
постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения
обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №13-001309 от
15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „МЕЛАДИНИС” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Костадин Георгиев Миладинов,
съд.адрес:***-адв.Б. за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с
ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1 600 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: