Присъда по дело №260/2016 на Районен съд - Белоградчик

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                   

          №   18                                    

 

                                           гр.Белоградчик, 08.02.2017 г.

    

 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А         

 

            БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                       

 

                                                                     Районен съдия: Анна Кайтазка

 

 

при участието на секретаря Н.С., в присъствието на прокурора Илиян Иванов, като разгледа докладваното от председателя НОХД  №  260 по описа за 2016 г., въз основа на закона и данните по делото                

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.А.К., роден на ***г***, обл.В., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2016г. по ул.”Б. п.” в гр.Б., обл.В., с посока на движение бул.”С.”, управлявал МПС: л.а. "Пежо 806", с рег.№ СА 5369 ВМ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0242-000045/15.03.2016г. на ВНД Началник на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, влязло в сила на 28.03.2016г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343 В ал.2 във вр. ал.1 НК във вр.чл.36 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "лишаване от свобода", за срок от ЕДНА ГОДИНА, при режим на изтърпяване „строг” на осн. чл.61 т.2 ЗИНЗС, в затворническо заведение от типа “затворническо общежитие от закрит тип” на осн.чл.60 ал.1 ЗИНЗС и “глоба” в размер на 500,00 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред ОС-Видин.

                           

 

                                                   Районен  съдия:

 

 

МОТИВИ към присъда №  18/08.02.2017г. по НОХ дело № 260/2016г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.

 

           Срещу подсъдимия Р.А.К. *** е повдигнато обвинение затова, че на 11.10.2016г., по ул.”Б. п.” в гр.Б., обл.В., с посока на движение бул.”Съединение”, управлявал МПС: л.а. "Пежо 806", с рег.№ СА 5369 ВМ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0242-000045/15.03.2016г. на ВНД Началник на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, влязло в сила на 28.03.2016г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343В ал.2 от НК.

           В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подс.К. да бъде наложено ефективно наказание "лишаване от свобода" в размер на една година и три месеца, както и кумулативно предвиденото – “глоба”, в размер на  700 лв..

 Подсъдимият Р.К. признава вината си и авторството на деянието, моли за минимално наказание, с оглед тежко финансово и семейно положение. Защитникът му, пледира за снизхождение при определяне на наказанието – моли санкцията да бъде в минимален размер.

           Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното: 

           От фактическа страна:

           Подс. Р.А.К. е роден на ***г***, обл.В., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан,  не работи, с ЕГН **********.

         На 11.10.2016г. подсъдимият Р.К., около 15.55ч., се прибирал в гр.Белоградчик / през входа на града откъм с.Салаш/  с управлявано от него / но не негова собственост/ МПС - л.а. м.”Пежо 806” с рег. № СА 5369 ВМ. Придвижвал се , навлизайки в града по ул.”Белоградчишки проход” в посока бул.”Съединение”. Там бил забелязан и спрян за рутинна проверка от свид.Н.Й. и Г.Г. ***, вторият мл.автоконтрольор. Св.Г. извършил документна проверка на водача на автомобила. Установило се, че  К. няма – не притежава въобще, свидетелство за управление на МПС, което сам и признал. Същият не носел и други лични документи - за удостоверение самоличността си. Предвид констатираното, Г.Г. съставил на Р.К. АУАН № 296 от 11.10.16г., за установеното административно нарушение на чл.150 от ЗДвП. Като свидетел очевидец на извършване и установяване на нарушението в акта се подписал колегата на Г. – Н.Й.. Подсъдимият подписал акта и приел копие от него, не възразил нищо по констатациите на органите на реда. / Н.Й. му съставил и друг акт, предвид не носенето на лични документи/. След извършена в последствие справка в масивите на полицията от свид.Г., било изяснено, че освен изначалната липса на свидетелство за правоуправление у К., към момента на проверката от 11.10.16г., относно този водач на МПС има влязло в сила НП № 16-0242-000045/15.03.2016г. на РУ-Белоградчик, в сила от 28.03.16г., с което подсъдимият е бил наказан по реда на ЗДвП за идентично проявление – управление на МПС без необходимото за това свидетелство за правоуправление. Така било отпочнато ДП № 308/16г. на РУ-Белоградчик за деяние по чл.343В ал.2 от НК , водено срещу Р.К..

Изложената фактическа обстановка се установява от: самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите Й. и Г., дадени в с.з., и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи.

           По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на инкриминираните дата и място, подс.Р.К. е управлявал МПС – “Пежо 806” с рег. № СА 5369 ВМ, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишният срок /считано от 28.03.2016г./ на наложено му наказание по административен ред за същото провинение – управление на МПС без съответно свидетелство за това.

От правна страна:

           При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Р.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК.

            От обективна страна - подс. К. ***, с посока на движение бул.”Съединение”, управлявал МПС: л.а. "Пежо 806", с рег.№ СА 5369 ВМ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0242-000045/15.03.2016г. на ВНД Началник на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, влязло в сила на 28.03.2016г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

          От субективна страна - подс. К. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че управлява автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС, знаейки, че това не е разрешено, и знаейки, че е санкциониран вече по административен ред за такова нарушение с НП № 16-0242-000045/2016г. на РУ-Белоградчик, и то преди не повече от една година / лично е получил това НП /, съзнавал е и общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал настъпването им.

         Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.

          По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подс. Р. К. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до три години и “глоба” от 500,00 лв. до 1200,00 лв.

Подсъдимият моли за наказание в минимален размер, защитникът му - също. Излага се от К., че има пет деца и не работи. Изрични доказателства за тези факти не се представят, но и не се оспорват от другата страна по делото, която е длъжна да докаже обратното. Ето защо съдът приема за достоверни твърденията на подсъдимия в насоката затруднено семейно и  финансово положение, но същевременно  липсват и многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, наличието на които да прави несъразмерно тежко налагането на наказание „лишаване от свобода” дори в размер на една година. Действително подсъдимият на досъдебното производство е признал вината си и авторството на деянието, не е оспорвал фактите по случая и при самото съставяне на АУАН, същото поведение има и пред съда, но видно от справката му за съдимост, той е осъждан неколкократно за престъпления по смисъла на НК, все от общ характер такива, като три от тях - с именно със същата квалификация, като деянието по настоящето дело – по чл.343В ал.2 от НК. Съдът не може да приеме и някакви изключителни причини, мотивирали подсъдимия да извърши деянието, тъй като не се излагат никакви дори такива. Предвид това, оценявайки съвкупно изложените обстоятелства, съдът намира, че на К. - за извършеното от него деяние, следва да се наложат наказания от вида „лишаване от свобода” и “глоба” с конкретен размер – минималният им, предвиден от закона, съобразявайки и установените от чл.36 от НК цели на наказанието. Наказанието си “лишаване от свобода”, К. следва да изтърпи ефективно при режим „строг” /на осн.чл.61 т.2 ЗИНЗС/, тъй като не са налице предпоставките, установени в чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването му, както се спомена по-горе. Сега наложеното му наказание, Р.К., според съда, предвид по-лекия характер на деянието по смисъла на НК, следва за изтърпи в затворническо заведение от типа “затворническо общежитие от закрит тип” на осн. чл.60 ал.1 ЗИНЗС.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: