№ 217
гр. С., 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230200313 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25 – 0804 -
000733/18.02.2025г. на Началник сектор към ОДМВР – гр.С.,
отдел„Охранителна полиция“ С. в частта в която на основание чл.177, ал.4,т.3
от ЗДВП на Д. А. С., ЕГН ********** от с.Ч., ул.“....., общ.С. е наложено
административно наказание - “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на
чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, който управлява ППС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП при
констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и в частта в
която на основание чл.185 от ЗДвП на Д. А. С., ЕГН ********** от с.Ч.,
ул.“....., общ.С. е наложено административно наказание - “глоба” в размер на
20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, водач управлява ППС, което не
е представено на технически преглед. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в
обжалваните му части, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседание се представлява от процесуален представител – адвокат, който
оспорва вмененото нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като излага, че следва
то да бъде санкционирано по чл.181, ал.1 от ЗДвП, а не по общия текст на
чл.185 от ЗДвП.По отношение на нарушението на чл. 127 ал.4 от ЗДвП излага,
че то не е доказано по несъмнен начин, почива на предположения и като
такова води до незаконосъобразност на обжалваното наказателното
постановление което следва да се отмени на това основание.
Административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание не се представлява.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Актосъставителя Е. С. и Свидетелите Ч. М. и Д. К. – служители на
ОДМВР-С. на 09.01.2025г. около 12.36 часа пътуват със служебен автомобил
от град Котел към град С. през село Калояново, като на изхода на селото,
посока град С. забелязват специален автомобил-платформа „Мерцедес 312Д“ ,
червен на цвят, с рег. № ....... с ремарке „Хорта ПВ 2000“ с рег. № ...... и двете
собственост на С.Д. А., ЕГН **********. На специалния автомобил тип
платформа и на ремаркето били натоварени две по две и едно върху друго
купета на автомобили, без гуми, като само горните купета били с
обезопасителни колани преминаващи през вратите и закрепени за
платформата в края си. Долните купета не били укрепени по никакъв начин.
Купетата се приплъзвали по време на движение, което принудило служителите
да предприемат спиране на платформения автомобил за проверка, чрез
подаване на светлинен и звуков сигнал. Водачът отбил на бензиностанция
„Петроник Ойл“ на изхода на с.Калояново, където служителите се
легитимирали на водача и извършили проверка на документите на водача и на
автомобила. Като водач бил установен жалбоподателя Д. А. С., който
представил само лична карта и СРМПС, тъй като не носил СУМПС.
Установило се в хода на проверката, че управлявания от жалбоподателя Д. А.
С. автомобил не бил представен на годишен технически преглед. По
отношение на превозваните купета се установило, че на специалния
автомобил тип платформа се превозват купе от Мерцедес Ц класа като върху
него било поставено купе от Мерцедес А класа. Превързването било чрез два
поставени колана преминаващи през липсващите прозорци на вратите на
горепоставеното купе, закрепени към платформата с куки в краищата, като
долното купе не е привързано по никакъв начин към платформата. Към
автомобила било прикачено платформено ремарке на което се превозвали купе
на Форд Галакси и поставено върху него купе на Пежо 407. Превързването им
към платформата е с два колана преминаващи през липсващите прозорци на
вратите на горното купе, закрепени към платформата с куки в двата края. От
лявата страна коланите били съединени с друг неидентичен тип колани
завързани чрез възел. Свидетелите констатирали, чрез визуален контакт, че
така поставените купета по начина на закрепване създават реална опасност да
приплъзнат и да паднат. Предвид посочените в Наредба №7 таблици в която са
посочени видовете неукрепване на товара преценили, че това е опасно
неукрепване на товара и издали на водача указание да не продължава
движението си, а да претовари купетата.
На жалбоподателят, за констатираните нарушения бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GА №3334124/09.01.2025
год. за нарушения на чл.177,ал.4,т.3 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. В съставения акт е
2
отразено, че нарушителя няма възражения. Жалбоподателя е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН като заявява, че описаното
в обстоятелствената част на акта не кореспондира с фактическата обстановка
по случая.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка-възражението на жалбоподател и
становище по него от началник сектор ООР С., Докладна записка от на
актосъставителя С., сведение от свидетеля М. е издадено процесното
наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата
обстановка, описана в акта. На основание чл.177, ал.4, т.3 от ЗДВП на Д. А.
С., ЕГН ********** от с.Ч., ул.“....., общ.С. е наложено административно
наказание - “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3
от ЗДвП, който управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на
изискванията на Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара и в частта в която на основание
чл.185 от ЗДвП на Д. А. С., ЕГН ********** от с.Ч., ул.“....., общ.С. е
наложено административно наказание - “глоба” в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, водач управлява ППС, което не е
представено на технически преглед
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на опредЕ.та им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
По отношение, описаното в пункт първи на наказателното
постановление нарушение, съдът установи следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата участниците /ЗДвП/ превозваните товари трябва: 1. да не създават
опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат
по пътя и 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават
устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. А според ал. 4
на цитираната правна норма министърът на транспорта, съгласувано с
министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за
укрепване на превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за
укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от
20.05.2018 г. Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
3
№ 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието
„товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху
частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са
поС.но прикрепени към него, включително предмети в носители на товари,
като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. С тази
наредба също така се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите
за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при
превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете
неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и
4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата. Нормата
на ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че укрепването
на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така,
че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не
застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им,
както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената
наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи
най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията
на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните
стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN
12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496,
приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя
и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на
обезопасяването.
А съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г.
за укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с
укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска,
както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен
правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него и 3. опасна неизправност – когато
безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване,
разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност,
произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП който управлява
пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на
наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при
констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара; 2.
хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването
на товара и 3. хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара.
Със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение на жалбоподателят С. е вменено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП изразяващо се в това, че превозва товар, представляващ купета на
автомобили, който не е укрепен, което може да доведе до приплъзване и
изпадане, с което създава опасности за движението. Изпълнителното деяние,
4
за което е повдигнато обвинение се изразява в неизпълнение на задължение за
укрепване на товари, които могат да създадат опасности за движението,
каквото изискване е регламентирано в наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а
именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари
обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. В обстоятелствената
част на наказателното постановление, наказващият орган в пункт 1ви също е
приел, че се касае за управление на ППС с неукрепен товар в нарушение на
изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара, като е квалифицирал нарушението
по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно същата
разпоредба. Приложената от наказващият орган разпоредба, предвижда
налагане на наказание при управление на ППС с неукрепен товар.
Изискването товарите да бъдат укрепени е регламентирано в нормата на ал. 2
на чл. 1 от посочената Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентираща, че
укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се
извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното
средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението,
имуществото им, както и околната среда, като в разпоредбата на чл. 3 от
същата наредба е установено задължение за водача преди натоварването да
приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно
изискванията на чл. 8 /укрепването на товара се извършва по един или повече
от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3,
БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO
1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/.
В случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и
наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за
укриване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването
на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и
санкционната такава – чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Няма пречка правната норма
да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на изискванията. В случая нарушението на С. е
точно посочено както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление и то се изразява в това, че той
„управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата
по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при констатираните опасни неизправности при
укрепването на товара“, отговарящи на посочените в хипотезата на наредбата
условия. Не е задължително административнонаказващия орган да издирва и
цитира всички възможни нормативни разпоредби, което третират поведението
на наказаното лице като противоправно. Посочването дори само на тази
наредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно
достатъчно, за да разбере и привлеченото към административно наказателна
отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е потърсена
такава отговорност. Настоящата инстанция намира, че в случая по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на лицето. В мотивационните си части
и актът, и наказателното постановление са достатъчно подробни и ясни, като
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, са описани
5
достатъчно детайлно, така, че наказаното лице да разбере какво му се вменява,
че е извършило. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Описаното в рамките на наказателното постановление обстоятелство,
че превозвания товар – купета на автомобили, са приплъзвали видимо при
превоз, като точките на превързване са неспособни да поемат силите,
упражнявани от купетата, което може да доведе до изпадането им и с което се
създават опасности за движението според настоящия съдебен състав е
напълно достатъчно основание да се приложи посочената санкционна
разпоредба, доколкото всеки предмет, който би се появил внезапно на пътното
платно, съставлява опасност за другите участници в движението. В тази
насока и от разпита на актосъставителя С. и свидетелите М. и К. се
установява, че в действителност, че така поставените купета по начина на
закрепване създават реална опасност да изпаднат. Ето защо и съдът счита, че в
случая обстоятелствата се явяват достатъчни за направата на извод относно
наличието на конкретно нарушение, като не е било нужно за това,
установяване какви опасности за останалите участници в движението са
налице за да се приеме, че е налице опасно неукрепване на товара.
Относно времето и начина на осъществяване на нарушението, отразени
в наказателното постановление, са налице отразени конкретни обстоятелства,
а именно, че е било по време на движението на специално ППС-платформа и
през деня – посочен е конкретен час на нарушението.
Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление поведение
на водача несъмнено покрива белезите на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП доколкото товарът, който е превозвала платформата с прикаченото
ремарке не е бил обезопасен и по начина на закрепване създава реална
опасност да изпадне и да създаде опасност за останалите участници в
движението.
За неизпълнение на това задължение разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 3 от
ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за водача в размер на 1 500 лв. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената
разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки
обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е
предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка
при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на
административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде
6
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази
насока съдът съобрази обстоятелството, че нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3
от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на
определен вредоносен резултат. За осъществяване на нарушението е
достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило
задължението си при укрепването на товара и да са констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара. В конкретния случай не са
установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска
обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на
някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило
процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за
приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за
наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за
които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като
целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване.
Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило
нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С
оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи,
поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като
маловажен случай, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може
да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство по пункт 1ви от атакуваното наказателно постановление е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка
съдът установи, че както в пункт 1ви на акта за установяване на
административно нарушение, така и в пункт 1ви на издаденото наказателно
постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на
жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
Съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното
нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е
опредЕ. правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 177, ал. 4, т. 3
от ЗДвП.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление по пункт 1ви се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на второто, описано в акта за установяване на
7
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
По отношение на наложеното на основание чл.185 от ЗДвП наказание
за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, съдът приема следното:
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на водач за това, че управлява ППС, което не е
представено на технически преглед. В АУАН и в НП нарушението е
квалифицирано като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена
норма регламентира, че МПС подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност. От констатациите в АУАН и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. и К. се
установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил представен
на годишен технически преглед. Жалбоподателят в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител не оспорва това обстоятелство.
Счита единствено, че установеното нарушение следва да бъде санкционирано
по чл.181,ал.1 от ЗДвП, а не по общия текст на чл.185 от ЗДвП. Изложеният
довод съдът намира за неоснователен. В АУАН и в НП ясно е отразено, че се
касае за извършени нарушения на 09.01.2025г., когато са и констатирани.
Жалбоподателя не е санкциониран за това, че не е представил МПС на
технически преглед, каквото задължение има собственика, а за това, че е
управлявал такова МПС. Наказващият орган правилно е приел, че е налице
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че МПС е чужда собственост, а не
на жалбоподателя, както и че за това автомобилът да бъде представен на
технически преглед задължение има собственика, или съответно длъжностно
лице. В чл. 188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът и този, на когото
е предоставено за управление моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Не следва от обсега на тази законова
разпоредба да бъде изключена разпоредбата на чл. 147, ал. 1. В случая,
жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст
на чл.181 т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване на опредЕ. категория лица -
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи
в определения срок превозно средство за технически преглед. Установено е
категорично извършване на нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно
управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед. Като
е съобразил обстоятелството, че не е приложима специалната санкционна
разпоредба на чл.181 т.1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или
длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган правилно
е ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач по
общия текст на чл.185 от ЗДвП и му е наложил предвидената в този текст
глоба.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят както от
обективна така и от субективна страна е извършил нарушението на закона
визирано в обжалваното наказателно постановление. Определеното му за
извършеното нарушение наказание е в рамките предвиденото от закона и е
справедливо, поради което и в тази част НП следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25 – 0804 -
000733/18.02.2025г. на Началник сектор към ОДМВР – гр.С.,
отдел„Охранителна полиция“ С. в частта в която на основание чл.177, ал.4,т.3
от ЗДВП на Д. А. С., ЕГН ********** от с.Ч., ул.“....., общ.С. е наложено
административно наказание - “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на
чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, който управлява ППС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП при
констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и в частта в
която на основание чл.185 от ЗДвП на Д. А. С., ЕГН ********** от с.Ч.,
ул.“....., общ.С. е наложено административно наказание - “глоба” в размер на
20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, водач управлява ППС, което не
е представено на технически преглед, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд С. в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9