№ 241
гр. *****, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 28 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - гр.*****, с правно основание чл. 28 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона
за закрила на детето с искане по отношение на Б. В. М. с ЕГН: ********** да бъде
постановена мярка за настаняването му в семейството на А. Ч. П., ЕГН: ********** и М. П.
П., ЕГН: ********** за определен срок, а именно за срок от три години.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-038/28.06.2022 г. на директора на
ДСП – гр. ***** е временно настанено детето Б. В. М. в дома на своите баба и дядо по
майчина линия, поради това, че майка му и баща му трайно не полагат грижи за детето.
Твърди се, че бабата и дядото на детето се грижат за него от 2020 г., като имат
необходимия капацитет, за да полагат адекватни грижи за детето и подходящи битови
условия.
Между детето и баба му и дядо му имало изградена силна емоционална връзка. А. Ч.
П. и М. П. П. желаелят да се грижат за внука си.
В съдебно заседание представител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. *****
поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.
Назначеният особен представител на детето, изразява становище за основателност на
молбата.
Съдът след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства,
изложените писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Видно от Заповед № ЗД/Д-В-П-038/28.06.2022г. на ДСП-*****; Доклад за оценка на
случай и предприемане на мярка закрила спрямо дете от ДСП-***** с изх. № СЛ/Д-В-П/812-
001/28.06.2022г.; Социален доклад от 28.06.2022г. от ДСП-*****; Декларация за даване на
съгласие по чл.24, ал.3 от А. Ч. П.; Декларация за даване на съгласие по чл.24, ал.3 от М. П.
П.; Удостоверение за раждане издадено въз основа акт за раждане № 0771/03.05.2019. на Б.
В. М.; Експертно решение № 2115 от 239/ 17.12.2021г. на М. П. П. се установява, че детето
Б. М. е с родители – З. П. и баща В. М. и е родено на 22.04.2019 г. Детето е настанено по
административен ред в семейството на баба си и дядо си по майчина линия до произнА.не
от съда с влязъл в сила акт.
По делото са представени подписани декларации от А. Ч. П. и М. П. П., с които дават
съгласието си детето да бъде настанено за отглеждане в тяхното семейство.
Според представените по делото социални доклади, детето Б. е настанено в дома на
своите баба и дядо по майчина линия, поради това, че бащата от 2020 г. е напуснал
семейството си и от тогава е с неизвестно местонахождение, а майка му трайно се е
установила извън страната и не полага грижи за детето. Детето Б. има силна емоционална
връзка с баба си и дядо си. Битовите условия в дома на бабата и дядото на детето са добри.
Те полагат адекватни грижи за него.
ДСП – ***** изразява положително становище относно годността на А. Ч. П. и М. П.
П. да се грижи за внука си Б. М..
От обясненията на А. Ч. П. се установи, че тя полага грижи за внука си и сестра му и
иска да се грижи за тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за
това орган.
Подадената молба е с правно основание чл. 28 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила
на детето.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в
хипотезата на чл.25 от същия. Според чл.25, т.2 от Закона за закрила на детето може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито родители трайно не полага грижи за него без
основателна причина. От събраните по делото доказателства се установи, че родителите на
Б. трайно са се дезинтересирали от него и не полагат грижи.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет настаняването на детето извън неговото
семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в
2
чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. Детето Б. е настанено по административен ред в семейството на своята
баба и дядо по майчина линия, които се грижат за него адекватно, имат условия в дома си,
между тях и детето има изградена емоционална връзка и настаняването на Б. в това
семейството е изцяло в негов интерес.
С оглед на гореизложеното исковата молба се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Б. В. М. с ЕГН: ********** в семейството на А. Ч. П., ЕГН:
********** и М. П. П., ЕГН: ********** за срок от три години, считано от датата на влизане
в сила на решението, на основание чл. 28, ал. 3 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя
и заинтересованите страни пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
3