№ 11061
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110176261 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София”
ЕАД срещу „ЕТ А. – Т. В.“ с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които има издадена Заповед
за изпълнение № 22054/16.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39308/2024 г.
по описа на СРС, 143 с-в., а именно: 672,83 лева, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ****, с
консумирането и незаплащането на която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за периода от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането; 113,92 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 25.06.2024 г.; 6,80 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., с чиято стойност
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период
от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането; 1,32 лева представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
01.07.2022 г. до 25.06.2024 г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника в процесния нежилищен
имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът-собственик на имота, в
качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, не е
изпълнил законовото си задължение за сключване на писмен договор с
топлофикационното предприятие. Сочи, че с ползването на доставената
топлинна енергия, без заплащане на дължимата цена, ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството-ищец.
1
Ищецът сочи, че за стойността на потребената топлинна енергия в
стопанския обект и за сумите за мораторно обезщетение върху главницата за
топлинна енергия и дялово разпределение, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.
Моли съдът да установи вземанията му към ответника така, както са
обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕТ А. – Т. В.“ е депозирал
отговор на исковата молба. Не оспорва, че е собственик на процесния
недвижим имот, както и че не е налице сключен писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ищцовото дружество. Оспорва основателността на
исковете, като сочи обаче, че в имота никога не е ползвано парно и топла вода.
Представя платежно нареждане за погасяване на сумата по исковата
претенция, но сочи, че не е съгласна с предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
съобрази събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 39308/2024 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в
придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива,
реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива
или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/
обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/
липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и
обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е.
обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете
явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е
ППВС № 1/1979 г.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му
характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на
обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се
свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на
2
ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
В конкретния случай, не е спорно между страните, че ответникът по
спора е собственик на процесния недвижим имот със стопанско
предназначение. Не се спори между страните по делото, че ищецът няма
писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за
липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване
от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани
доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период.
Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание –
арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за
получаване на топлинна енергия.
Спорен по делото е въпросът дали ищецът е доставил топлинна
енергия в имота и в какво количество.
В конкретния случай ищецът по спора, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
твърдението си, че е доставил топлинна енергия в собствения на ответника
имот в претендираното количество и на посочената стойност.
Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е
релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът
(акципиенса) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е
3
обогатил за негова сметка.
Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се
обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до
неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.
Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на
длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и
доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен
достъп има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по
отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на
наличието на договорно отношение между страните по силата на което
потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до
имота.
Когато между страните няма подобен договор ответникът няма и
задължение да осигурява достъп до имота си.
В случая съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение
обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно
обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.
В случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение за
неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този
смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите
съображения неприложим е и редът за определяне на количеството топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване /в този смисъл са Решение № 2129
от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от
22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение по гр.д. № 6389/2022 г.
на СГС и др./
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че
насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е.
трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия след
отчет на уредите за дялово разпределение.
При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата
хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
4
топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на
ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични
вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на
акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Независимо от горното, само за пълнота следва да бъде посочено, че
дори основателността на предявените искове да беше доказана в
производството, същите отново биха подлежали на отхвърляне, доколкото, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази настъпилите в хода на
процеса факти, от значение за спорното право – в случая, цялостното
погасяване на исковата претенция.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В конкретния случай, ответникът не е претендирал и доказал
извършването на разноски в производствата пред СРС, поради което такива не
му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „ЕТ А. – Т. В.“, ЕИК ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение №
22054/16.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39308/2024 г. по описа на СРС,
143 с-в., а именно: 672,83 лева, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ****, с консумирането и
незаплащането на която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва за периода от 27.06.2024 г. до
изплащане на вземането; 113,92 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2022 г. до 25.06.2024 г.; 6,80 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022
5
г. до 30.04.2023 г., с чиято стойност ответникът неоснователно се е обогатил,
ведно със законна лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на
вземането; 1,32 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 25.06.2024 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6