№ 36085
гр. С, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110113921 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К. Р. К., ЕГН ********** чрез адвокат
Я. В. К., съдебен адрес в гр. С, ул. „СС“ № 14, вх. А, ет. 1, ап. 34, тел.
**************, електронна поща: ***************@***********.***, против
АМ‐* В. Й., EГН **********, с адрес в гр. С, ул. „СД“ №15 Г, ап. 1.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от ответника, в
който е направено искане за спиране на настоящото производство, поради
наличие на друго такова, което има отношения към правилното решаване на
настоящото производство, а именно производство, образувано въз основа на
искова молба с вх. № 1260/07.01.2025 г. по описа на СРС, с която е предявен
осъдителен иск от АМ‐* В. Й. против К. Р. К. за вземане, предмет и на
наведено от ответника в настоящото производство възражение за прехващане.
Съдът намира, че е допустимо като защитно средство срещу предявен
иск да се направи съдебно възражение за прихващане с насрещно вземане на
ответника, дори когато се претендира самостоятелна защита на това насрещно
вземане чрез предявяване на осъдителен иск в отделно производство. тази
хипотеза не е налице забраната по чл. 126 ГПК, като при предявено
евентуално възражение за прихващане като самостоятелно защитно средство
във висящото производство, съдът при отхвърляне на главните възражения
срещу иска е длъжен да го разгледа и да установи дали са налице условията за
прихващане- компенсационно право на ответника и наличието на негово
изискуемо вземане. Едва тогава насрещното право на ответника става част от
1
предмета на спора и по отношение на него с влизане на сила на съдебното
решение ще се формира сила на пресъдено нещо, която следва да бъде
зачетена в исковото производство по предявения от ответника иск за същото
вземане /решение № 193 от 18.12.2009 г., т. д. № 13/2009 г., ІІ т. о.; решение №
134 от 11.11.2011 г., т. д. № 61/2011 г., І т. о. /. Посоченото разрешение по
въпроса за съотношението между възражението за прихващане и предявен
отделен иск за същото вземане налага извод за липса на преюдициалност
между двете дела /определение № 479 от 08.06.2012 г., ч. т. д. № 347/2012 г., ІІ
т. о./, поради което наведеното от ответника искане за спиране, следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед на горното и на основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна за спиране на
производството, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, поради липса на
преюдициалност на производствата.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да уточни възражението си за прихващане и със сумата в размер на
18 000 лева, представляваща ½ ид. част от пазарния наем на семейното
жилище за периода от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г., през който ищецът е
ползвал семейното жилище и с която сума същият неоснователно се е
обогатил за сметка на ответницата А. Й., като посочи в писмена молба с
препис за другата страна, как се формира претендираната сума от 18000 лв., за
каква точно част от имота се твърди, че ищецът е ползвал от семейното
жилище, предвид заявеното, че същото е формирано от два апартамента,
единият от които е лична собственост на ответника. При неизпълнение в срок,
съдът ще отхвърли искането за съвместно разглеждане на това възражение,
като нередовно.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по предявените
възражения за прихващане до първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
1.12.2025 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 630,34 лева,
представляваща заплатени от ищеца, дължими от ответницата месечни
анюитетни вноски в периода месец март 2023 г. – месец декември 2024 г. по
Договор за банков кредит №25 от 10.06.2011 г. между ищеца и ответницата
(като съкредитополучатели) от една страна и „УБ“ АД като кредитор.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са
сключили брак през 2010 г., като бракът бил прекратен с Решение на СРС от
23.03.2015 г. по гр. д. № 68056/2015 г. Поддържа, че по време на брака,
страните като съкредитополучатели и ипотекарни длъжници са сключили
ипотечен банков кредит по Договор за кредит № 25 от 10.06.2011 г. с
кредитора „УБ“ АД за сумата в размер на 65 000 евро, при дължими
анюитетни вноски, съгласно погасителен план в размер на 507,72 лева, които
банката е дебитирала от обслужващата кредита банкова сметка за погашение
на дължимата месечна анюитетна вноска на 10‐та дата на съответния месец.
Сочи, че страните закупили недвижим имот - самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1944.946.6.2 с Нотариален акт за покупко‐продажба
на недвижим имот от 21.06.2011 г., вписан в СВ С, книга Прехвърляния, акт
**** г., като съобразно уговореното в договора за кредит страните са
учредили договорна ипотека върху закупения имот с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 21.06.2011г., вписан в СВ С, книга
Договорни ипотеки, акт 37, том 14 за 2011г. Излагат се твърдения, че в периода
от 09.01.2022 г. до 05.12.2024 г. ищецът е извършвал банкови преводи в размер
на 500 лева с основание „ипотеки и семейни разходи“ по обслужващата
кредита сметка IBAN: BG00UNCR75271052591019, с титуляр А. К.а, с
които е погасявал не само своята част от дължимите по кредита месечни
анюитетни вноски, а също и частта на ответницата. Поддържа, че дължимата
от ищеца част от анюитетната вноска е в размер на 253,86 лева – 50 % от
задължението, като с оглед размера на наредената сума от 500 лева, останалата
част от сумата в размер на 246,14 лева отивала в погасяване на дължимата от
ответницата част от кредита. Предвид изложеното, сочи че се е суброгирал в
правата на кредитора за стойността на платените над дължимата от него част
по кредита, поради което моли ответника да бъде осъден да ги заплати, ведно
с дължимата лихва от депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендира разноски.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, с който признава, че К. К. и А. Й. са страни по описаните в
исковата молба и приложени към нея Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.06.2021 г., Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 21.06.2021 г., както и че са съдлъжници по Договора за кредит,
обезпечен с нея. Признава, че страните са бивши съпрузи, като допълва, че с
Решение № III-117-97 от 23.03.2015 г., влязло в законна сила на 23.03.2015 г.,
бракът помежду им е прекратен чрез утвърждаване на постигнатото помежду
им споразумение, с което същите страни са постигнали съгласие родителските
права по отношение на родените от брака им деца да се упражняват от А. В.
Й., а ищецът К. К. да заплаща месечна издръжка от по 500 лева за всяко дете,
считано от 23.03.2015 г. Излага твърдения, че съгласно бракоразводното
решение, ползването на семейното жилище е предоставено на А. В. Й. и
децата, като последното, находящо се в гр. С, ул. „СД“ № 15, ет. 1,
представлява два апартамента, които, след преустройство, са обединени в
Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1944.946.6.12, с площ от 145,98
кв.м., съгласно Удостоверение № 99/29.01.2013 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж „Вътрешно преустройство и обединяване на две жилища“, издадено
от Столична община, обединяващо апартамент № 1 и апартамент № 2.
Допълва, че Апартамент № 1 е придобит лично от ответницата, която е
кредитополучател в лично качество и само тя е заплащала с лични средства
вноски за погасяването му, въпреки че двата апартамента са обединени и са
ползвани съвместно от нея и ищеца К. К. като семейно жилище.
Изложени са твърдения, че след постановяване на бракоразводното
решение, страните заживели във фактическо съжителство, като споделяли
разходите си за домакинството като битови сметки, храна, разходи за
отглеждането на децата, семейни почивки, екскурзии, покупка на вещи за
общо ползване и задоволяване на нуждите на семейството. Сочи, че през 2023
г. влошаване в отношенията между страните наложило тя да напусне
семейното жилище, заедно с децата и наела апартамент. Твърди, че
ежемесечно превежданата от ищеца сума в размер на 500 лева е с основание,
посочено от него „ипотеки и семейни разходи“, поради което формираната
разлика в размер на 246,14 лева, следва да бъде разбирана като сума за
задоволяване на семейните разходи, както сам посочва ищеца. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
4
В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на
исковата претенция в размер на 7630,34 лева, със сумата от 3165,89 лева,
представляваща половината от сторените семейни разходи за пътувания,
екскурзии и почивки до Прага и Флоренция в общ размер на 6 331,78 лева,
половината от които следва да се възстановят от К. К. на А. Й..
Прави възражение за прихващане и със сумата в размер на 18 000 лева,
представляваща ½ ид. част от пазарния наем на семейното жилище за периода
от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г., през който ищецът е ползвал семейното
жилище и с която сума същият неоснователно се е обогатил за сметка на
ответницата А. Й..
На отделно основание прави възражение и за прихващане със сумата в
размер на 10 000 евро, представляваща незаплатена наемна цена за периода от
01.07.2024 г. до 01.11.2024 г. по договор за наем от 01.04.2024 г., сключен
между страните с предмет семейното жилище при уговорена месечна наемна
цена в размер на 2 000 евро.
Предвид изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира разноски.
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните, че К. К. и А. Й. са страни по Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 21.06.2021 г., Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 21.06.2021 г., както и че са съдлъжници по Договора за
кредит от 10.06.2011 г. с анюитетна вноска в размер на 507,72 лева, обезпечен
с ипотека, че страните са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с Решение
№ III-117-97 от 23.03.2015 г., влязло в законна сила на 23.03.2015 г., че в
периода от в периода месец март 2023 г. – месец декември 2024г. К. К. е
извършвал ежемесечни банкови преводи в размер на 500 лева по сметка
BG90UNCR75271052591019 с титуляр Ана-* К.а с основание на превода
"Ипотеки и семейни разходи", на основание чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест по предявения иск с
правно основание чл. 74 ЗЗД е да докаже по настоящото дело следните
обстоятелства: заплащане на процесната сума в полза на кредитор на
ответника, с която е погасил негово чуждо задължение и правния си интерес
от погасяването, както и всички останали твърдения за настъпили факти и
обстоятелства, от които черпи изгода за себе си.
5
УКАЗВА на ответната страна, че в нейната тежест е да установи, че
претендираната от ищеца сума е превеждана по сметка на ответника за
задоволяване на семейни нужди, доколкото страните са се намирали във
фактически съжителство, респ. по наведеното възражение за прихващане със
сумата в размер на 3 165,89 лева, представляваща половината от сторените
семейни разходи за пътувания, екскурзии и почивки, че страните са се
намирали във фактическо съжителство в периода от постановяване на
решението за прекратяване на брака до момента на сторените семейни
разходи, че ответницата е сторила претендираните разходи за задоволяване на
жилищни нужди на семейство, че ищецът се е обогатил за сметка на
ответницата със спестените разходи; по възражението за прихващане със
сумата в размер на 18000 лева, обезщетение за лишаване от ползване на
съсобстевен имот, в тежест на ответника е да докаже, че страните са
съсобственици на процесния обединен недвижим имот при сочените от
ответника квоти, че ответницата е отправила покана до ищеца, че ищецът
ползва имота; по възражението за прихващане за сумата в размер на 10 000
евро, представляваща дължима наема цена, следва да докаже по делото, че
между страните е сключен договор за наем, уговорената наемна цена,
предаването на наемния имот.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза за отговор на задачите
поставени в исковата молба и задачата по т. 2, поставена в отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 700 лева, от които 450 лева вносими
от ищеца и 250 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване
на съобщението по депозитната сметка на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 186 ГПК,
като не необходимо.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
6
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или
техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или
да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като медиацията е
платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма
«Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание,
страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на
Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423, на електронната страница на СРС,
както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ №
54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата
страна - и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7