Определение по дело №1025/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5792
Дата: 11 декември 2015 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20151200501025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 4055

Номер

4055

Година

11.10.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.19

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росен Василев

дело

номер

20131200500611

по описа за

2013

година

Производството е с правно основание по чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат И. А., АК П. в качеството му на процесуален представител на “. – М. И.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. Г., У. „В.”, П. от М. И. М., против решение № 1442/26.03.2013 год. постановено по Г.дело № 1134/2012 год. на Районен съд Р.. Решението се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции. Претендира се заплащане и направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. Излагат се доводи за законосъобразност на обжалваното решение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща иннтерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение е прието за установено, че “. – М. И.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. Г., У. „В.” , П. от М. И. М. дължи на „М.-П. Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Г. С., Р. „Л.”, Б. „С.” № 4., П. от управителя А. И. Ф. сумата от 9 100.79 лв. (девет хиляди и сто лева и 79 ст.), представляваща дължима вноска по застраховка „Каско”, застраховка „Гражданска отговорност”, данък ПС, лихви просрочие за забавено плащане на лизингови вноски, неустойка, произтичащи от Договор за отдаване на автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, сключен на 31.03.2008г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 18.06.2012, както и сумата 482.02 лв. (четиристотин осемдесет и два лева и 2 ст.) за разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3925/14.09.2012г. по чгд № 1012/2012г. на РС - Р.. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 332,02 лева.

По приложеното ч. Г. д. № 677/ 2012 година на Районен съд Р. в полза на “.-П. ЕООД против ответника „А. – М. И.” е издадена заповед № 2724 от 20.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 9 100.79лв., ведно със законната лихва от 15.06.2012г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На 01.10.2012 година заявителят по ч. Г. д. № 677/ 2012 г. е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането си.

Установено е, че между страните по делото е сключен договор за финансов лизинг на МПС, като “.-П. Е. в качеството му на лизингодател се задължава да предостави за ползване на “. – М. И.” товарен автомобил марка „FORD CONNECT VAN LWB /T230” , рег. № ..., шаси * срещу възнаграждение, което последният се задължил да заплаща под формата на 60 лизингови вноски с падеж на всяко 5-то число на месеца. Лизингополучателя се е задължил да заплаща и разходите за застраховане на лизинговата вещ и тези за заплащане на данъци и такси за товарния автомобил. Съобразно чл. 66 от ОУ в случай на предсрочно прекратяване на договора, съответно отделна Поръчка за доставка на автомобил по вина на лизингополучателя дължи неустойка в размер на сбора на пет лизингови вноски.

Видно от приложената Застрахователна полица № *07820/10.05.2008г., издадена от ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане”, със срок от 12.05.2008г. до 11.05.2009г., за застраховка “Пълно Каско “, е застрахован товарен автомобил Форд - CONNECT VAN LWB /T230 с peг. № ..., като застрахователните вноски са както следва: 1-ва вноска от 218.73 EUR, платима до 10.05.2008г., ІІ-ра вноска от 218.72 EUR, платима до 12.08.2008г. , ІІІ-та вноска от 218.72 EUR, платима до 12.11.2008г. и IV-та вноска от 218.72 EUR, платима до 12.02.2009г.

От Застрахователна полица № *07166/29.04.2009г., издадена от ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане”, със срок от 12.05.2009г. до 11.05.2010г., за застраховка “Пълно Каско“, е видно, че товарен автомобил Форд - CONNECT VAN LWB /T230 с peг. № ... е застрахован, като застрахователните вноски са както следва: 1-ва вноска от 170.60 EUR, платима до 29.04.2009г., ІІ-ра вноска от 170.61 EUR, платима до 12.08.2009г. , ІІІ-та вноска от 170.61 EUR, платима до 12.11.2009г. и IV-та вноска от 170.61 EUR, платима до 12.02.2010г.

От комбинирана застрахователна полица № 06509 *06326., издадена от ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане”, със срок от 12.05.2009г. до 11.05.2010г., за застраховка “Гражданска отговорност“, е видно, че товарен автомобил Форд - CONNECT VAN LWB /T230 с peг. № ... е застрахован, като дължимата сума е в размер на 200.55 лева.

Ищцовото дружество е изпратило до ответника уведомително писмо, с което го кани в 5-дневен срок да заплати дължимите лизингови вноски към 04.2009г. в размер на 2 035.66г. и дължимата неустойка съгласно чл. 60 от Договора в размер на 294.59 лева.

Ищецът е заявил,че към 01.11.2009г. е констатирал дължимост от страна на ответника в размер на 7 724.46 лева, поради което е прекратил едностранно договора. С последващо уведомително писмо с изх. № 191/09.04.2012г., получено от ответника на адреса, посочен в Договора, ищцовото дружество е поканило ответника в 3- дневен срок да заплати съпътстващите разходи, лихви и неустойки по прекратения между страните договор в размер на 9 100.79 лева. Процесният товарен автомобил е бил предаден на ищеца на 16.08.2010г. с приемо-предавателен протокол от същата дата, приложен по делото.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, както и от допълнителните пояснения на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че ответника, “. – М. И.” не е заплатил по договора за финансов лизинг, задължения в общ размер от 9 100.81 лева, от които сумата от 1 742.47лв., представляваща обща сума за застраховки и данък МПС, сумата 4 447.39 лева, представляваща лихви за забавено плащане на лизингови вноски, изчислени от 6-то число на всеки месец за периода 06.01.2009г. – 31.10.2009г.; сумата от 2910. 95 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора в 5- кратен размер на последната лизингова вноска – за м. 10.2009г. без ДДС.

По делото е прието като писмено доказателство и Протокол за ПТП № 1155906 от 01.01.2009г., от което се установява, че с товарен автомобил Форд - CONNECT VAN LWB /T230 с peг. № ... е реализирано ПТП с материални щети.

При така събраните доказателства законосъобразно районният съд е направил извод, че предявеният иск е основателен. Претенциите на „М.-П. ЕООД към жалбоподателя “. – М. И.” касаят неизпълнение на договорни задължения преди едностранното прекратяване на договора от страна на щеца на 01.11.2009 год. и преди предаването на процесния автомобил на ищеца- 16.08.2010 год.. По делото не се установява ищецът да е начислявал суми след прекратяването на договора за лизинг, т.е. за периода след 01.11.2009 год.. Самото ПТП, случило се на 01.01.2009 год., не води до автоматичното прекратяване на договора. Последнияат е прекратен изрично по предвидения в договора ред от ищеца. Претендираният от ищеца данък "Превозно средство" касае период, през който договора за лизинг е бил в действие. Ето защо изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1442/26.03.2013 год. постановено по Г.дело № 1134/2012 год. на Районен съд Р..

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.