Р Е Ш Е Н И Е
№ 260159/10.11.2020г.
гр. Ямбол, 10.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Т.
К. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
гр. дело № 1402 по описа на ЯРС за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от юрк. П.
Т., пълномощник на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от
управителя – Р. В., с която против Б.К.М. ***, *** са предявени при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Претендира се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит № ***, и при условията
на евентуалност като получена без правно основание, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
По делото е постъпила молба вх. № ***13.10.2020
г. по описа на ЯРС от ответника по делото Б.К.М.. С молбата ответникът заявява,
че не оспорва, че е получил от „4 финанс” (Вивус) сумата от 500 лв., както и че
не я е погасил до сега. Сочи, че е бил безработен и регистриран на трудовата
борса от
По делото преди съд заседание е постъпило
становище от процесуалния представител на ищцовото дружество, с което и предвид
молбата на ответника се иска от съда да приеме, че е налице признание на иска и
да постанови решение, с което да бъде
уважен предявения иск на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК.
На следващо място се твърди, че по
банковата сметка на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД е постъпила една сума в
погашение на процесното задължение в размер на 50 лв. на 17.09.2020 г.
Страните
редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като с посочената
по-горе писмена молба е направено признание за дължимостта на търсената от ищеца
сума. Същото изхожда от легитимирано лице – ответника по делото.
Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК,
признанието на иска не може да бъде оттеглено. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на направеното признание на иска, съдът намира, че предявения главен
иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е доказан по своето основание и размер, предвид което и
съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Същевременно и с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК съдът намира, че следва да вземе предвид и направеното от
ищеца признание, че по банковата му сметка е постъпила сумата от 50 лева /на
17.09.2020 год./ в погашение на процесното задължение.
С оглед горното съдът намира, че следва
да уважи иска като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 450 лева ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.06.2020 год./
до окончателното изплащане на вземането, и отхвърли иска за размера над тази
сума до пълния предявен размер от 500 лева, т.е. за сумата от 50 лева, като
погасен поради плащане, без да излага мотиви за това на основание чл.237, ал.2 ГПК.
По
разноските:
По делото от ищеца
е направено искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на
150 лева. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, приключило в
едно съдебно заседание с признание на иска от ответника, определя дължимо
юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид изхода на делото, ищецът има
право на разноски в пълен размер, като с оглед представените доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и определеното от съда юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 100 лева, в негова полза следва да се присъди като
разноски сумата от 150,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.237,
ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, Б.К.М. с ЕГН ********** ***, *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от управителя – Р. В. сумата
от 450,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ***, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над сумата от
450,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Б.К.М. с ЕГН ********** ***, *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от управителя – Р. В. сумата
от 150,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: