РЕШЕНИЕ
№ 2363
гр.В., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110106819 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците
Н. К. И. ЕГН ********** и Г. П. И. ЕГН **********, и двамата с адрес:
************* срещу ответника ОБЩИНА В. , с адрес: *************
представлявана от кмета Б.З.К. положителни установителни искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК , както следва:
- за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните,че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на
следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в гр.В.,
община В., ************* с площ на имота по кадастрална карта от *** кв.м., с
предназначение на територията: *************,
на основание давностно владение , продължило през следните периоди,
а именно:
-от 01.01.1996 г. до 30.05.2006 г.-общо 10 г. 5 м. и 30 дни -от 31.12.2017 г.
до 19.01.2018 г.-общо 18 дни
-от 08.03.2022 г. до датата на настоящата искова молба /04.06.2024 г./-2 г.,
2м. и 27 дни.
Общ период на владение 12 години, 9 месеца и 15 дни
В условията на евентуалност, в случай, че не се приеме, че владението
се е осъществявало, считано от 01.01.1996 г., се моли да се приеме за начална дата на
1
владението посочената в исковата молба дата 28.03.1997 г., като в този случай
периодът на необезпокоявано владение продължава 11 години, 5 месеца и 17 дни.
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се ,че Н. К. И. и съпругът й Г. П. И. са собственици на недвижим
имот, находящ се в *************, представляващ двуетажна жилищна сграда,
състояща се от: входно антре, две стаи, кухня и баня-тоалет на етаж първи, и външно
стълбище, входно антре, кухня, три стаи, баня и тоалет на етаж втори, с обща
разгъната площ от 122,00 кв.м., заедно с пристройка към сградата, състояща се от:
входно антре, кухня, стая, килер и баня с тоалет, с площ от 38,44 кв.м., както и гараж,
с площ от 18,00 кв.м., изградени в северната част на поземлен имот № *************
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот ************* по описа на
нотариус Тодор Милков, вписан в Агенция по вписвания, Служба по вписвания гр.В.
************* Към настоящия момент гореописаните сгради представляват: жилищна
сграда на един етаж, със застроена площ от 38 кв.м., отразена в КК с идентификатор
*************, жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м., РЗП от
122 кв.м., отразена в КК с идентификатор ************* и гараж със застроена площ
от 24,00 кв.м., отразен в КК с идентификатор **************.
Към датата на настоящата искова молба ищците претендират право на
собственост въз основа на давностно владение върху недвижимия имот, върху който
са изградени гореописаните сгради, а именно поземлен имот с идентификатор
************* находящ се в гр.В., община В., ************* с площ на имота по
кадастрална карта от *** кв.м., с предназначение на територията: *************.
Твърди се, че в полза на ищците е изтекла законоустановената придобивна давност,
като ищците са придобили право на собственост върху гореописания поземлен имот
въз основа на осъществявано непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в
продължение на повече от 10 години.
Сочи се, че ищците са осъществявали владението непрекъснато в сочения
в настоящата искова молба период, владението е осъществявано от тях като семейство,
като бракът им е сключен на 09.07.1972 г. в гр.В., за което е издадено УдостовеР.е за
граждански брак № ****************на Градски народен съвет гр.В..
Гореописаните постройки и недвижимият имот, в който същите са
изградени, са владени последователно от ищците, първо от родителите на ищцата-
баща: *************, починал на 21.04.1981 г. и майка *************, починала на
28.03.1997 г. След смъртта на майката на ищцата *************, считано от 28.03.1997
г., до настоящия момент, поземленият имот се владее необезпокоявано и явно от
ищците като семейство, вече 27 години.
Предвид действалия за периода 31.05.2006 г. до 30.12.2017 г. и от
20.01.2018 г. до 07.03.2022 г. мораториум за придобиване на имоти частна държавна
или частна общинска собственост и спирането на давностните срокове за придобиване
въз основа на давностно владение в тези периоди, се счита, че към настоящия момент
е налице непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на ищците върху имота
повече от 10 години
Наличието на правен интерес от избраната форма на искова защита се
обосновава със съставянето на Акт за частна Общинска собственост ****, том *****,
рег.№ ************* г. на Служба по вписванията гр.В., въз основа на който Община
В. е вписана за собственик на процесния недвижим имот.
Вследствие на изложеното се сезира съда за положително произнасяне по
предявената искова претенция.
Ответникът ОБЩИНА В. , с адрес: ************* представлявана от
кмета Б.З.К., в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в
2
който се излага становище за неоснователност на предявените искове по следните
съображения:
Излага се, че ищцата по настоящото дело - Н. К. И., е била ответник по гр.
дело №6088 по описа за 1998г. на Варненски районен съд, XXI състав, имащо за
предмет производство за делба във фазата на допускането относно жилищна сграда и
пристройка, изградени върху държавно дворно място, съставляващо парцел
************ по плана на 26 микрорайон в *************. По същото дело,
настоящият ищец Г. П.И., в качеството си на съпруг на Н. К. И. е направил главно
встъпване в производството срещу първоначалните страни, при условията на чл.181 от
ГПК (отм.)/ с правно основание чл.97, ал.1 от отменения ГПК. С Решение от
18.08.1999г., с което всички искове са отхвърлени от съда, като решението е влязло в
законна сила на 21.10.1999г.
Твърди се, че видно от издадено от Областен управител на област с
административен център В. УдостовеР.е и от Молба с вх. №РД-9100(270)/13.05.1998г.,
подадена до същия административен орган, Н. К. И. е поискала да закупи процесния
имот по реда на §2, ал.1 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г., като молби в същия
смисъл са подадени и от още двама наследници - ************* - вх. №РД-
9100(270)/13.05.1998г. и ************* - вх. №РД-94-Т(16)/30.03.1998г. Тримата
молители изрично са записали в молбите, че са съгласни да заплатят цената на земята
по пазарни цени. Няма данни образуваното пред Областния управител
административно производство да е приключено до издаването на Заповед №АО-04-
7703-90/04.04.2005г. на Областен управител на област В. за отписване на имота от
актовите книги за държавна собственост и трансформирането на собствеността в
частна общинска собственост по силата на закона - §42 от ПЗР на ЗИДСОС (обн., ДВ,
бр.96/05.11.1999г.). Има данни, че след придобиването на собствеността върху
процесния имот, горепосочените молби са били изпратени от Областния управител до
Кмета на община В. за разглеждане по компетентност. От писмо на Община В. - изх.
№ОБС-С-94-Н(16)/13.04.2006г. 9000 гр.до Н. К. И., подписано от директор дирекция
„Общинска собственост", се разбира, че горепосочените три молби са разгледани и
преценени като неоснователни по същество (не отговарят на изискванията на ПМС
№235/1996г.), а евентуалното им удовлетворяване по целесъобразност не съответства
на интересите на Община В., предвид бъдещо разширяване на бул. „Цар Освободител",
предвидено с изменение на ЗРП за района, одобрено със Заповед №Г-*******г. на
Кмета на община В..
Въз основа на горното се сочи, че ищците са предприели действия да
придобият собствеността върху процесния имот по разписаната в ПМС
№235/19.09.1996г. процедура. Процедурата не е реализирана успешно, не поради
нежелание от страна на държавата или общината, а поради липсата на договор за
учредено правно на строеж, респ. позволителен билет за строеж на изградените в
държавния имот сгради. По-нататък, след изтичане срока на действие на ПМС
№235/19.09.1996г. на 30.09.2006Г., поради отмяната му с Постановление №254 на МС
от 15.09.2006г. за приемане на нов правилник за прилагане на ЗДС, придобивна
давност за ищцата и свързаните с нея лица за процесния имот също не би могла да
тече, предвид въведеното за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г спиране на
протичането на придобивната давност по отношение на държавни и общински имоти
(§1 от ЗД на ЗС, обн., ДВ, бр.46/06.06.2006г.), с последващи допълнения на тази
разпоредба, действала до 04.03.2022г., с изключение на периода от 31.12.2017г. до
19.01.2018г. (Решение №3/24.02.2022г. на КС на Р България, постановено по конст.
дело №16/2021г., с което §1 от ЗД на ЗС и §1 от ЗИЗС, обн., ДВ, бр.7/19.01.2018г. са
обявени за противонституционни.
Що се отнася да легитимирането на Община В. като собственик на
процесния имот, ответникът се позовава ех lege на транслативното действие на
разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, на което основание процесният имот е
3
отписан като държавен и е актуван като общински, като съгласно тази разпоредба
Община В. е придобила правото на собственост по силата на закона, който в случая не
изисква никаква доказателствена обвързаност на транслативното действие на
разпоредбата от предходно проведено отчуждително производство от държавата.
С оглед на горното, се моли да бъде отхвърлена предявената искова
претенция, като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено УдостовеР.е за граждански брак, от което се
установява, че на 09.07.1972 г. е сключен граждански брак между Г. П. И. и Н. К. Д.,
след брака – И..
Изискано за послужване и приложено гр.д. № 6088/1998 г., по което е
постановено Решение от 18.08.1999 г., по силата на което е отхвърлен предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС и
чл. 19 СК за приемане за установено по отношение на главно встъпилото лице Г. П. И.
и първоначалните ищци - *************, *************, *************
************* и *************, и първоначалната ответница и съпруга на лицето - Н.
К. И., че главно встъпилото лице е придобило в СИО с Н. К. И. собствеността върху
жилищна сграда – двуетажна с обща застроена площ от 121,81 кв.м. и пристройка от
входно антре, стая, килер, кухня, тоалет /в двора/ с обща застроена площ от 38,44
кв.м., изградени върху държавно дворно място с площ от 300 кв.м., съставляващо
парцел ********************* както и предявеният в условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 97 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, чл. 98 ЗС и чл. 19 СК по отношение на
жилищна сграда – двуетажна, с обща застроена площ от 121,81 кв.м. и пристройка от
входно антре, стая, килер, кухня, тоалет /в двора/ с обща застроена площ от 38,44
кв.м., изградени върху държавно дворно място с площ от 300 кв.м., съставляващо
парцел *********************** С посоченото съдебно решение е отхвърлен и
предявеният от *************, ************* ************* и *************
срещу Н. К. И. и ************* иск за делба на жилищна сграда – двуетажна с обща
застроена площ от 121,81 кв.м. и пристройка от входно антре, стая, килер, кухня,
тоалет /в двора/ с обща застроена площ от 38,44 кв.м., изградени върху държавно
дворно място с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел
******************************.
По делото е приложен разписен лист от 1988 г., видно от който за
собственици на имот ****************** са вписани Д.К.М., ************* и Н. К.
М..
Приети са представени издадени на името на Н. К. И. и Г. П. И.
квитанции за периода 1993 г. – 2024 г. за заплащане на данък по отношение на
недвижим имот (земя и сграда), находящ се в гр. ************* както и такса битови
отпадъци.
Представени са разписки за периода 2016 г. – 2024 г. от EasyPay за
заплащане на суми в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – В.“ ООД и
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД по абонатни, респ. клиентски номера, за титуляр на
които е посочена Н. К. И. за обект в *************
По делото е представена молба от 12.05.1998 г. от Н. К. И. до Областния
управител на гр.В. с искане за придобиване на ид.ч. от право на собственост върху
държавна земя, съответстваща на притежаваната от молителя ид.ч. от правото на
строеж на имот, находящ се в ************* по реда на пар. 2, ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби на ПМС № 235/19.09.1996 г.
Представена е служебна бележка от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
4
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, гр.В., от 04.12.1998 г., издадена в полза на Н. К. И.,
отбелязана като живуща на ************* в увеР.е на това, че същата има заведена
партида № ******* и е редовен платец на дружеството.
Приложена е служебна бележка от 14.12.1998 г., издадена от
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ – район В., в полза на Н. К. И., живуща на ************* в
увеР.е, че същата има заведена партида № ************* и е редовен платец.
По делото е представено писмо от 29.11.2004 г. от началника на ДП
„Младост“ на ТДД – В. към Министерство на финансите, адресирано до Н. К. И.,
видно от което последната се уведомява за задълженията й за периода 2000-2004 г. по
ЗМДТ във връзка с придобитата изцяло собственост върху недвижим имот с адрес в
гр.В., ************* по силата на съдебно решение на ВРС от 18.08.1999 г.
Приобщен по делото е Нотариален акт за собственост на недвижим имот
************* видно от който Н. К. И. е призната за изключителен собственик на
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ************* състояща се от входно
антре, две стаи, кухня и баня-тоалет на етаж първи и външно стълбище, входно антре,
кухня, три стаи, баня и тоалет на етаж втори, с обща разгъната площ от 122 кв.м.,
заедно с пристройка към сградата, състояща се от входно антре, кухня, стая, килер и
баня с тоалет, с площ 38,44 кв.м., както и гараж с площ 18 кв.м., построени в
северната част на държано дворно място, представляващо поземлен имот ***, целият с
площ от 300 кв.м., при граници: *************************** по плана на града.
От ответника е представена Заповед № АО-04-7703-90 от 04.04.2005 г. на
Областния управител на област с административен център гр.В., от която се
установява, че от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост е
отписан имот, за който са съставени: Акт за държавна собственост № *** г. за дворно
място с площ от 300 кв.м., съставляващо дв. ************* и Акт за държавна
собственост № *** г. за дворно място с площ от 295 кв.м., съставляващо имот
пл************* който съгласно действалия към датата на заповедта ЗРП, одобрен със
Заповед № Г-******* г. представлява ************* подр. на гр. *******, при
граници:********************************************************.
Представен е Акт за общинска собственост № 3557 от 30.08.2005 г.,
съставен по отношение на имот, представляващ ******************************
подрайон, при граници на имота: ул. „**********************. Установява се в
посоченото в Акта, че правното основание за придобиването на посочения имот от
общината е пар. 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС, Зап, № АО-04-7703-90/04.04.2005 г. на
Областния управител, като предишен негов собственик е държавата. В графа
„Забележка“ е отразено, че в имота е построена двуетажна жилищна сграда,
собственост на Н. К. И., съгласно НА*********************.
Представен е отговор от 25.05.2006 г. на Директора на Дирекция
„Общинска собственост“ до Н. К. И. във връзка с молбата на последната от 12.05.1998
г., съгласно който молителят няма право да закупи земята, тъй като не отговаря на
изискванията на постановлението и се касае за незаконно построена сграда върху
държавно дворно място.
Представено е УдостовеР.е от 11.02.2025 г. от Община В. за идентичността
на административен адрес гр. В., ул.***********с адрес гр. В., *************
представляващ ПИ с идентификатор ************* ***************** м.р. на гр. В.
Представени са административните преписки по Акт за държавна
собственост № ************* г. и Акт за държавна собственост № *******. /л. 166 -
193/.
По делото са представени и копия от графична и текстова част на извадка
от ЗРП на 26-ти м.р., гр.В., одобрен със Заповед № Г-38/07.11.1992 г. на Кмета на
Община В., в който попада процесният ПИ с идентификатор ************* стар
номер *************., гр.В. /л. 195 - 197/.
5
Видно от приложеното по делото УдостовеР.е за наследници от 05.02.2025
г. на К.Д.М. починал на 21.04.1981 г., последният е оставил за наследници съпругата си
************* (починала на 28.03.1997 г.), и низходящите – Н. К. И. и Д.К.М.
От приложеното по делото УдостовеР.е за наследници от 05.02.2025 г. се
установява, че *************, починала на 28.03.1997 г., е оставила за свои
наследници низходящите Н. К. И. и *************.
В хода на процеса е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която инж. Р. П., във връзка със зададените от страните
въпроси е дало заключение, че ПИ с идентификатор ************* е идентичен с
******* от КП/1988 г., за който се отрежда ************* м.р. на гр.В., съгласно РП,
одобрен със Заповед № ******* г. Посочено е, че за периода от 01.01.1950 г. до
01.06.1973 г. за процесния имот са действали следните планове и карти:
1. Кадастрален план на „Крайбрежието" изготвен 1957 г., без нарочна
заповед за одобряване, съгласно който имотът е нанесен като имот № *******, при
граници, имоти №№: *************, и е записан на Д.К.Д. като в разписния лист
липсва записан документ за собственост, а предназначението на имота е за жилищно
строителство.
2. Кадастрален план на гр.В., изготвен 1965 г., без нарочна заповед за
одобряване, съгласно който имотът е нанесен като имот № *************6, при
граници, имоти №№: ************* като в разписния лист към плана няма запис за
имот № ************* а предназначението на имота е за жилищно строителство.
Вещото лице е отбелязало, че за периода от 01.06.1973 г. до 31.03.2001 г.,
за процесния имот действали следните планове и карти:
1. Кадастрален план 1988 г. на 26-ти подрайон с регулационен план,
съгласно Заповед № Г-38/07.10.1992 г., в който имотът е нанесен като имот № *******,
при граници, имоти №№: 2************* и е записан на Д.К.М.в, К.П.М. и Н. К. М.,
като в разписния лист към плана за имот № *** липсва записан документ за
собственост, а предназначението му е за комплексно жилищно строителство, нанесено
с молив на плана.
2. Кадастрален план от 1988 г. на 26-ти подрайон с регулационен план,
съгласно Заповед № ******* г., в който имотът е нанесен като имот № ***, за който се
отрежда УПИ * от кв. ***, при граници: У*************, и е записан на Д.К.М.в,
К.П.М. и Н. К. М., като в разписния лист към плана за имот № *** липсва записан
документ за собственост, а предназначението на имота е за жилищно строителство.
Отразено е в експертизата, че за периода от 31.03.2001 г. до момента,
продължава да действа Кадастрален план от 1988 г. на 26-ти подрайон с регулационен
план, съгласно Заповед № ******* г. Вещото лице сочи, че към момента действа
Кадастрална карта на гр.В., одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД НА
АГКК, съгласно която процесният имот с идентификатор ************* находящ се
на ул. *************, е частна общинска собственост, с площ *** кв.м., стар номер
***, при съседи: *************, като за собственик е записан Община В., съгласно
Акт за частна общинска собственост № *************, peг. № *******
Експертът е посочил, че за първи път процесният имот е нанесен в КП на
„Крайбрежието“, изготвен през 1957 г., без нарочна заповед за одобряване, съгласно
който ПИ е вписано като имот № ******* при граници, имоти №№: *************.
От вещото лице са изготвени и съответните скици, приложени към
заключението, в подкрепа на установеното от експерта.
От инж. П. е изготвена допълнителна СТЕ по допуснатата от съда
допълнителна задача, вещото лице по която е посочило, че имотът, предмет на
производството по гр.д. № 6088/1998 г. по описа на ВРС, представлява жилищна
сграда и пристройка, находящи се в парцел *-*** от кв. 1085, като е налице
6
идентичност на процесния недвижим имот с имотите, описани в Акт за държавна
собственост № *******. и Акт за държавна собственост № ************* г.
В проведеното на 13.02.2025 г. открито съдебно заседание са изслушани
по искане на ищците свидетелски показания на свидетелите М.Д.Д. и М.А.Я.
Установява се от показанията на св. Д., че с ищците са съседи, като между
нейния и техния имот има телена ограда, правена през 1957-1958 г., откогато и
свидетелката твърди, че познава ищцата. Сочи, че последната винаги е живяла на този
адрес, заедно с брат й Д. майка й С. и баща й К.. Твърди, че със съпруга на ищцата се
познава след сключването на брака им през 1971-1972 г. Споделя, че никой не е
предявявал претенции към имота, като единствено децата на Н. са ходили в него.
Изтъква, че имотът не е засегнат от отчуждаването на бул. „*******, доколкото той и
този на свидетелката се намират на втора жилищна линия.
Свидетелката Я. твърди, че е съсед на ищцата и я познава от около 1964-
1965 г., като с ищеца се запознала по-късно, когато с Н. сключили брак. Сочи, че
ищците винаги са живели в имота на улС. като родителите на Н. също живеели там.
Посочено е от лицето, че не е чувало някой да предявява претенции към имота, както и
че същият не е засегнат при изграждането на бул. „******* за разлика от този на
свидетелката, който бил съборен през 2018 г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с претенция, намираща правното си
основание в чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните по
делото, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *************
находящ се в гр. В., ************* на основание давностно владение, продължило 12
години, 9 месеца и 15 дни. В условията на евентуалност, в случай, че не се приеме, че
владението се е осъществявало, считано от 01.01.1996 г., ищците са заявили за начална
дата на владението 28.03.1997 г., или общо 11 години, 5 месеца и 17 дни.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищците е
следвало в условията на пълно и главно доказване да установят, че правния си интерес
от предявяване на исковата претенция; факта, че понастоящем именно ищците
упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот; елементите от
фактическия състав на твърдения придобивен способ, в т.ч. при изтекла в тяхна полза
придобивна давност, да установят упражнявано явно, трайно и несмущавано владение
на процесния недвижим имот с намеР.е за своене в продължение на процесния период.
В тежест на ответника, при успешното доказване на горните
обстоятелства, е било установяването при условията на пълно и главно доказване,
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: наличието на
противопоставимо на ищците право на собственост върху процесния недвижим имот
на годно правно основание
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за
собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството
и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран.
В този смисъл, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е
налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва
или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
По делото е изготвена и приета от съда като компетентно изготвена,
поради което съдът кредитира изцяло, съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която е приело, че е налице идентичност между процесния ПИ с идентификатор
************* и ПИ *******., за който се отрежда ************* м.р. на гр.В.,
съгласно РП, одобрен със Заповед № ******* г., както и с имотите, описани в Акт за
7
държавна собственост № *******. и Акт за държавна собственост № ************* г.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че за ищците е налице
правен интерес от търсене на защита по съдебен ред, чрез установяване правото им на
собственост върху поземлен имот с идентификатор ************* находящ се в гр.В.,
ул. *******
Неминуемо се установява от показанията на изслушаните по делото
свидетели на страната на ищците – М. Д. и М. Я., чиито показания съдът кредитира,
предвид това, че намира същите за последователни и вътрешно непротиворечиви, че
съпрузите, инициирали настоящото производство, осъществяват фактическата власт
върху имота към момента, считано от сключването на гражданския им брак, станало
през 1972 г.
По същество, съдът намира, че спорен се явява въпросът за това, дали в
полза на ищците е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен
срок.
В тази връзка, следва да бъде разяснено, че, за да се признае на едно
лице правото на изключителна собственост по отношение на недвижим имот,
посочената разпоредба на закона установява, че претендиращият следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляря на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на
вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т.е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено и само за себе си. По смисъла на чл. 68 и сл. ЗС владението следва да бъде
поС.но, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намеР.е да се държи вещта
като своя собствена, като в противен, при липса на намеР.е за своене, се касае за
държане на вещта.
Видно от приложената по делото молба от 12.05.1998 г. /л. 125/, ищцата
Н. К. И. е отправила искане до Областния управител на гр.В. за придобиване на ид.ч.
от право на собственост върху държавна земя, съответстваща на притежаваната от
молителката ид.ч. от правото на строеж на имот, находящ се в ************* по реда
на пар. 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 235/19.09.1996 г.
С това свое действие съдът намира, че ищцата недвусмислено е признала,
че счита процесния имот за държавен, т.е. у нея липсва намеР.е за своене на
имота. От друга страна, едва на 25.05.2006 г. от Директора на Дирекция „Общинска
собственост“ е изготвено писмо в отговор на искането на Н. И. за закупуване на
държавна земя, в което на ищцата е указано, че няма право да я закупи, тъй като не
отговаря на изискванията на постановлението и се касае за незаконно построена
сграда върху държавно дворно място.
Изложеното налага извода, че най-ранният момент, от който би могла да
започне да тече придобивна давност в полза на ищците е 25.05.2006 г., доколкото едва
след тази датата ищците са имали възможността да противопоставят на ответника
поведението си на пълноправни собственици.
При така изложеното, съдът намира, че към датата на исковата молба –
04.06.2024 г., при съобразяване със заявените в исковата молба периоди, в полза на
ищците не е изтекъл законоустановеният десетгодишен давностен срок, а само 2 г., 3
м. и 19 дни, поради което искът на ищците следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По делото е предявен и евентуален иск, при отхвърляне на главния, в
случай, че не се приеме, че владението се е осъществявало, считано от 01.01.1996 г., да
се приеме за начална дата 28.03.1997 г.
Съдът намира, че евентуален иск за собственост на недвижим имот по
8
давност при период на своителното владение, попадащ в рамките на разглеждания по
„главния“ иск на същото основание, не може да има и да бъде допустим. Касае се за
едно и също материално право на едно и също основание, а наличието или липсата на
присъединено владение е елемент от състава на единствения предявен по делото иск.
Изобщо иск за собственост по давност не може да бъде евентуален спрямо същия иск
на същото основание, когато периодът на „евентуалния“ е в обхвата на периода на
„главния“. /В този смисъл Решение № 652/12.06.2025 г., постановено по в.гр.д. №
435/2025 г. по описа на Окръжен съд – В./. При така изложеното, съдът намира, че
производството по делото в тази част подлежи на прекратяване.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
следват в полза на ответника Община В.. Страната е представила списък на разноските
по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства по делото за реалното извършване на
претендираните разходи в общ размер на 800,00 лв., от които 300,00 лв. депозит за
вещо лице, 250,00 лв. депозит за допълнителна експертиза и 250,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците Н. К. И. ЕГН ********** и Г.
П. И. ЕГН **********, и двамата с адрес: ************* срещу ответника
ОБЩИНА В. , с адрес: ************* представлявана от кмета Б.З.К. положителни
установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на
съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните,че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в гр.В.,
община В., ************* с площ на имота по кадастрална карта от *** кв.м., с
предназначение на територията: у*************, на основание давностно владение ,
продължило през следните периоди, а именно:
- от 01.01.1996 г. до 30.05.2006 г.;
- от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.;
- от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА по предявените
в условията на евентуалност от ищцците Н. К. И. ЕГН ********** и Г. П. И. ЕГН
**********, и двамата с адрес: ************* срещу ответника ОБЩИНА В. , с
адрес: ************* представлявана от кмета Б.З.К. положителни установителни
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение,
с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че ИЩЦИТЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в гр.В.,
община В., ************* с площ на имота по кадастрална карта от *** кв.м., с
предназначение на територията: у*************, на основание давностно владение ,
продължило през следните периоди, а именно:
- от 28.03.1997 г. до 30.05.2006 г.;
- от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.;
- от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл., на основание чл.130 от ГПК.
9
ОСЪЖДА Н. К. И. ЕГН ********** и Г. П. И. ЕГН **********, и
двамата с адрес: ************* ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА В. , с адрес: гр.В.,
бул. „Осми Приморски полк" № 43 сумата от 800,00 лв., представляваща направени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в
която производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10