№ 271
гр. гр. Добрич, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20253200500624 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Професионална гимназия по ветеринарна медицина
„Проф.д-р Георги Павлов“-гр.Добрич срещу решение №696/04.08.2025 г. по
гр.д.№53/2025 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за незаконно
уволнението на Е. С. А. с ЕГН ********** с адрес Д.,кв.“Р.”,ул.***,извършено
със Заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. на Директора на Професионална гимназия
по ветеринарна медицина /ПГВМ/ „Проф.Д-р Георги Павлов”-
гр.Добрич,адрес:гр.Добрич,бул.“25-ти септември” №98,представлявана от
Директора Д.С.,и същото е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ;Е. С.
А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*“ в
гимназията;Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р
Георги Павлов“-гр.Добрич е осъдена на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ да заплати на Е. С. А. сумата от 7440
лева,представляваща обезщетение за период от шест месеца,в който ищецът е
останал без работа след уволнението,респ. ПГВМ е осъдена да заплати на Е.
С. А. сумата от 933 лв-адвокатско възнаграждение и в полза на Държавата по
бюджетната сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на
1
397,60 лева,както и сумата от 400 лева,представляваща авансово изплатено от
бюджетните средства на Добричкия районен съд възнаграждение за вещото
лице по изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза.
Според въззивника първоинстанционното решение е незаконосъобразно и
немотивирано,поради което се настоява за отмяната му и отхвърляне на
предявените искове,респ. за присъждане на сторените от въззивника
разноски.Районният съд неправилно оценил събраните доказателства и
немотивирано приел,че трудовото правоотношение на ищеца не е прекратено
със заповед №РД-02-410/20.12.2024 г.Вместо това било прието,че ТПО е
прекратено със заповед от 23.12.2024 г.,считано от 02.01.2025 г.,когато
прекратяването било вписано в НОИ.Датата на прекратяване била 20.12.2024
г.,на която първата заповед била издадена и връчена на ищеца при условията
на отказ.Заповедта от 20.12.2024 г. била налична към датата на издаване,била
изведена в регистъра на заповедите и връчена на ищеца.Разпитаните
свидетели удостоверили горното връчване.Вписването на прекратяването в
НОИ нямало правопораждащ ефект,а било само административна
процедура.Ищецът нямал претенции да се отмени заповедта от 20.12.2024 г.,а
само тази от 23.12.2024 г.В случая ищецът всъщност бил уволнен със
заповедта от 20.12.2024 г.,с която се налагало дисциплинарното наказание
„уволнение“,за чиято отмяна обаче не настоявал.Заповедта от 23.12.2024
г.,чиято отмяна се претендирала,всъщност не пораждала действие,тъй като
трудовото правоотношение било прекратено с предходната заповед.Правото
на ищеца да оспори уволнението със заповедта от 20.12.2024 г. вече било
погасено по давност.Изложени са доводи,че дисциплинарната процедура била
спазена от работодателя,а дисциплинарните нарушения на ищеца били
доказани.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна Е. С. А. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на атакуваното решение,респ. за присъждане на сторените
във въззивната инстанция разноски.Излага доводи в противовес на тези на
въззивника,като застъпва становище за обоснованост на всички изводи на
първоинстанционния съд.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
2
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е
обявено на 04.08.2025 г.,а жалбата срещу него е подадена на 18.08.2025 г. при
изтекъл за въззивника срок за въззивно обжалване на 18.08.2025 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№53/2025 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№295/07.01.2025 г.,уточнена с молба вх.№752/14.01.2025 г. /на лист 19 от
делото на ДРС/ и чрез потвърждаващо исканията в молбата от 14.01.2025 г.
устно изявление на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно
заседание на 12.11.2025 г. пред Добричкия окръжен съд,с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от
КТ от Е. С. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,кв.“Р.“,ул.*** срещу Професионална
гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“-
гр.Добрич,бул.“25-ти септември“ №98 за признаване за незаконно
уволнението на ищеца,извършено със заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. на
директора на ответното училище,с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ /поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“/,считано от 02.01.2025 г.,респ. за
отмяна на цитираната заповед като незаконосъобразна;за възстановяване на
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „*“ в ответното
училище и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
7 440 лв,представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат
на незаконното уволнение в рамките на шестмесечен срок от датата на
уволнението,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата
на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
Изложено е в исковата молба,че със заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. на
3
директора на ответното училище на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца /заемал длъжността „*“ в
училището/,считано от 02.01.2025 г.,заради наложено със заповед №РД-02-
410/20.12.2024 г. на същия директор дисциплинарно наказание
„уволнение“.Дисциплинарното уволнение било незаконно.Заповедта за
прекратяване на правоотношението била връчена на ищеца на 30.12.2024
г.,докато същият бил в болничен от посочената дата за 7 дни.Атакуваната
заповед съдържала само изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение,като в нея липсвало отразяване,че е наложено
дисциплинарно наказание на ищеца „уволнение“ заради тежки нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ.Заповедта не била
мотивирана според изискванията на чл.195 ал.1 от КТ,поради което защитата
на ищеца била затруднена,като предметът на спора бил неясен.Не била
спазена от работодателя и процедурата по чл.193 ал.1 от КТ по изискване на
устни или писмени обяснения от ищеца по повод вменените в негова вина
дисциплинарни нарушения.Ищецът настоява за отмяна единствено на
уволнителната заповед от 23.12.2024 г.,като относно цитираната в нея
предходна заповед от 20.12.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ изразява становище,че не му е връчена надлежно преди връчване
на заповедта от 23.12.2024 г.,респ. заявява,че по тази причина не претендира за
отмяната й въпреки насочващите указания на въззивния съд,дадени с
определение №782/26.09.2025 г. по в.гр.д.№624/2025 г. /в тази насока
категоричното изявление на процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание на 12.11.2025 г. пред въззивния ДОС/.
В отговора на исковата молба ответното училище изразява становище за
неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Ищецът искал
отмяна на заповед №ЗП-411/23.12.2024 г.,като в същото време сочел,че
последната е издадена въз основа на друга заповед №РД-02-410/20.12.2024 г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.Ищецът обаче не
претендирал отмяната и на заповедта от 20.12.2024 г.,получена от него при
условията на отказ пред свидетели.Трудовото правоотношение с ищеца било
прекратено със заповедта от 20.12.2024 г. и то от последната дата,когато
същата била връчена.Работодателят бил изискал преди уволнението писмени
обяснения от ищеца с нарочно писмо от 19.12.2024 г.,което последният също
отказал да получи,респ. не дал обяснения в указания в писмото срок до
4
20.12.2024 г.Атакуваната заповед от 23.12.2024 г. всъщност не породила
действие,тъй като към датата на издаването и връчването й трудовото
правоотношение вече било прекратено с предходната заповед от 20.12.2024
г.Възможността за оспорване и на заповедта от 20.12.2024 г. вече била
погасена по давност.
Видно от трудов договор №РД-І-2/03.05.2022 г. /на лист 28 от делото на
ДРС/,ищецът Е. С. А. е бил зает на длъжност “*“ по трудово правоотношение
с ПГВМ „Проф.д-р Георги Павлов“-гр.Добрич първоначално при условията на
чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя при
уговорен окончателен срочен трудов договор с продължителност от една
година /от 03.05.2022 г. до 03.05.2023 г./.Тъй като след изтичане на срока на
договора очевидно ищецът е продължил да изпълнява трудовите си
задължения пет и повече работни дни без писмено възражение от страна на
работодателя,по смисъла на чл.69 ал.1 от КТ договорът се е трансформирал в
такъв за неопределено време.
В три протокола за констатирани нарушения на трудовата дисциплина от
10.12.2024 г. и 12.12.2024 г. /на листи 32-34 от делото на ДРС/,съставени и
подписани от служители на училището-работодател,са обективирани
констатации за извършени от ищеца Е. А.,заемащ длъжността
„*“,дисциплинарни нарушения на 09.12.2024 г. /нарушение на графика за
доене на кравите в учебната база на ответното училище,а именно започнало
по-ранно доене в 17,35 ч. вместо в 19,00 ч.,което нарушава режима на
животните и намалява млекодобива/,на 10.12.2024 г. /неспазване на хигиената
на доене и неправилна експлоатация на доилния апарат-недобро измиване на
апарата,неподменен скъсан маншон на една от доилните чашки,което
нарушава нормалния процес на млекоотделяне на кравите и води до силен
стрес за животните/ и на 12.12.2024 г. /неспазване на работното време-при
работно време следобед от 16,00 до 20,00 ч. ищецът все още не е бил на работа
в 17,25 ч./.
С писмо изх.№АС-09-189/19.12.2024 г. /на лист 35 от делото на ДРС/ на
директора на ответната гимназия е отправено искане до ищеца А. на
основание чл.193 ал.1 от КТ в срок до 20.12.2024 г. до края на работния ден
/16,30 ч./ да депозира на работодателя писмените си обяснения по повод на
изброените по-горе нарушения /детайлно описани в писмото/.Писмото е
5
връчено на А. според отбелязването в него на 19.12.2024 г. при отказ да го
получи,удостоверен с подписите на двама свидетели-Е. Е. К. и Е.И. Е..
Със заповед №РД-02-410/20.12.2024 г. /на лист 30 от делото на ДРС/ на
директора на ответното училище на ищеца А. е наложено въз основа на
цитираните по-горе протоколи от 10 и 12 декември 2024 г. за визираните в тях
нарушения на трудовата дисциплина на основание чл.187 ал.1 т.1 от КТ,чл.187
ал.1 т.3 от КТ и чл.190 ал.1 т.3 от КТ дисциплинарно наказание
„уволнение“.Заповедта е връчена според отразеното в нея на ищеца на
20.12.2024 г. при отказ за получаването й от адресата,удостоверен с подписите
на двама свидетели-Е. Е. К. и Е.И. Е..
Работодателят издава и последваща заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. /на
лист 5 от делото на ДРС/,с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ при
препращане към предходната заповед №РД-02-410/20.12.2024 г. за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ прекратява без предизвестие
трудовото правоотношение с ищеца А.,считано от 02.01.2025 г.Заповедта е
връчена на 30.12.2024 г. отново при условията на отказ от страна на
адресата,удостоверен с подписите на двама свидетели-Е. Е. К. и М.М.В..
Основен за решаване на спора е въпросът коя от двете издадени от
работодателя на 20.12.2024 г. и 23.12.2024 г. заповеди е връчена първо на
ищеца Е. А.,респ. коя от двете заповеди е породила целените с нея правни
последици-прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Издаването на заповед №РД-02-410/20.12.2024 г. преди издаване на
заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. е очевиден факт.Втората заповед от 23.12.2024
г. в заглавната си част изрично препраща към наложеното с предходната
заповед от 20.12.2024 г. дисциплинарно наказание „уволнение“.Цитирането на
заповедта от 20.12.2024 г. в съдържанието на заповедта от 23.12.2024 г. като
основание за издаване на втората по ред заповед е факт,недвусмислено
удостоверяващ последователността на издаване на двете
заповеди.Изготвянето на двете заповеди на посочените дати се потвърждава и
от надлежното им отразяване в хронологична последователност в
представената по делото от работодателя книга за заповеди на директора за
периода 30.05.2024 г.-13.01.2025 г. /приложение към делото в папка с твърди
черни корици/.В заповедната книга е отразено последователно,че на
20.12.2024 г. в 8,20 ч. е вписана заповедта от същата дата за налагане на
6
наказание „уволнение“ на ищеца Е. А.,респ. че на 26.12.2024 г. в 19,59 ч. е
вписана заповедта от 23.12.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с
ищеца.
Твърди се от ответното училище,че още на 20.12.2024 г. заповед №РД-02-
410/20.12.2024 г. е връчена на ищеца Е. А. при оформен отказ за получаването
й.Такова отразяване е налице в заповедта,но е оспорена достоверността му от
ищеца.Според константната съдебна практика връчване на заповед за
уволнение при условията на отказ за получаване от адресата е допустимо и
редовно /определение №79/23.01.2015 г. по гр.д.№5598/2014 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС/.Независимо от начина на уведомяване на работника относно
наложеното му дисциплинарно наказание единствено релевантно е да се
установи фактът на узнаването,на достигането на волеизявлението на
работодателя до уволнения работник.Не съществува законова пречка при
отказ на работника да получи заповедта за уволнение,тя да му бъде връчена
при отказ.Законът не предвижда изискване отказът на работника да получи
заповедта дори да бъде отразен изрично върху самата заповед.Отказът може
да бъде установен с всички доказателствени средства.Също така не е
поставено от законодателя изискване свидетелите на отказа да възпроизведат
пред съда дословно съдържанието на връчваната заповед,а е достатъчно да
установят изявлението на работодателя за прекратяването и че то е достигнало
до адресата /решение №429/15.03.2016 г. по гр.д.№132/2015 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС;решение №386/31.10.2011 г. по гр.д.№1309/2010 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.
Посочените в заповед №РД-02-410/20.12.2024 г. свидетели на отказа на
ищеца да получи заповедта Е. Е. К. и Е.И. Е. са разпитани по делото.В
съдебно заседание на 09.06.2025 г. пред ДРС Е. Е. К.,учител в ответната
гимназия и управител на учебната база на училището,в която ищецът А. е
работил като *,първоначално категорично заявява,че е присъствал на отказ на
А. да получи заповедта от 20.12.2024 г. на същата дата,както и че подписът
върху заповедта за свидетел е негов.По-нататък при разпита същият твърди,че
заповедта за уволнение е само една.Показанията му стават колебливи,когато
съдът му предявява и двете заповеди от 20 и 23 декември,върху които
фигурира подписът му като свидетел на отказа.Свидетелят обаче е
категоричен,че Е. А. регулярно отказвал да получава документи,когато
ставало въпрос за докладни и заповеди на работодателя за наложени му
наказания.Казвал „Няма да ги разписвам!Няма да разписвам такова
7
нещо“.Някои даже и не ги четял.Свидетелят твърди,че самият той винаги
четял документите,които се връчват на ищеца,т.е. знаел съдържанието на
всеки документ.Щом били подписани от него като свидетел на отказ,то
значело,че документите са били съставени и връчвани на ищеца.Свидетелят не
е в състояние да разграничи двете процесни заповеди от различни дати и се
обърква в спомените си,но това е резонно,тъй като лице без юридически
познания не би било в състояние да проумее разликите между тях и разликата
между понятията налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на трудов договор поради наложено дисциплинарно
наказание.Липсата на пълна категоричност относно връчването на заповедта
от 20.12.2024 г. е обяснима предвид констатацията въз основа на книжата към
трудовото досие на ищеца А.,че при последния е била установена през
периода септември-декември 2024 г. последователна практика да отказва
получаването на книжа с негативни за него последици.Така към трудовото му
досие фигурират заповед №РД-04-201/27.09.2024 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“,искане изх.№АС-09-138/16.10.2024 г.
за даване на писмени обяснения по допуснати нарушения на трудовата
дисциплина,заповед №РД-02-249/22.10.2024 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“,искане изх.№РД-02-164/11.11.2024
г. за даване на писмени обяснения по чл.193 ал.1 от КТ-всички връчвани на
ищеца А. при оформен отказ с подписите на двама свидетели,единият от които
винаги свидетелят Е. К.,който е пряк ръководител на А. в учебната база на
училището.Не може да се иска от свидетеля да помни в детайли всеки един
документ,но същият е категоричен,че всички документи с негативен за ищеца
характер са му връчвани при отказ за получаване,вкл. и заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“.Тези факти се потвърждават и от
свидетеля Е.И. Е.,удостоверил отказа за получаване от 20.12.2024 г.Същият
като служител на ответното училище вземал издадените от директора
документи,с автомобил ги носел в учебната база в кв.Р. и там в присъствието
на Е. К. връчвал документите на ищеца А..Последният бил оставян да ги
прочете,гледал ги и казвал,че няма да разпише.
Ако горните двама свидетели,посочени от ответната страна,звучат
колебливо и като служители на ответното училище могат да се считат за
предубедени,то посоченият от ищеца свидетел К.С.Й.,бивш вече служител на
училището,излага предоставена му от самия Е. А.
8
информация,потвърждаваща изложеното от свидетелите на
ответника.Доколкото бил слушал от Е. А.,на няколко пъти му били давани да
разписва „молби“,но той не разписвал,а в деня,от който бил в болничен
/според твърденията на ищеца от 30.12.2024 г.,удостоверено с болничен лист
на лист 73 от делото на ДРС/,отново му дали молба за напускане,но той „пак
не разписал“.Обяснението сочи,че заповедта от 23.12.2024 г. /връчена при
отказ на 30.12.2024 г./ не е първата за преустановяване на трудовото
правоотношение между страните,чието получаване А. е отказал.Показанията
на К.С.Й. всъщност подкрепят твърдяната от ответното училище фактическа
обстановка,а именно,че опитите за връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ от 20.12.2024 г. и последващата от
23.12.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330 ал.2 т.6 от КТ са приключвали с отказ на ищеца Е. А. да получи
книжата.
Отказът за получаване не се отразява на редовността на
връчването,поради което следва да се приеме,че заповед №РД-02-
410/20.12.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
надлежно връчена на Е. А. на 20.12.2024 г. преди връчване на заповед №ЗП-
411/23.12.2024 г.От собствения си отказ да получава книжа ищецът не може да
черпи права,заявявайки,че заповедта от 20.12.2024 г. изобщо не му била
връчена.Безспорно същата е била издадена на посочената дата с оглед
вписването й последователно и в съответствие с хронологията на вписванията
в заповедната книга на училището и с оглед посочването й като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните в заповедта от
23.12.2024 г.По смисъла на чл.195 ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се
смята за наложено от деня на връчване на заповедта за налагане на
наказанието на работника/служителя.В случая връчването на заповедта от
20.12.2024 г. за налагане на наказанието е сторено преди връчването на
последващата заповед от 23.12.2024 г. /също при условията на отказ на
30.12.2024 г./ за прекратяване на трудовото правоотношение.Още към
20.12.2024 г. трудовото правоотношение е било прекратено с оглед
спецификата на дисциплинарното наказание „уволнение“,което има за
последица именно преустановяване на трудово-правната връзка между
страните.И по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 от КТ прекратяването на трудов
договор без предизвестие,каквото е настоящото по смисъла на чл.330 ал.2 т.6
9
от КТ,настъпва от момента на получаване на писменото изявление на
работодателя за прекратяването.Поради прекратяване на процесното трудово
правоотношение още преди датата на връчване на втората заповед от
23.12.2024 г. /извършено при условията на отказ на 30.12.2024 г. според
отразеното в заповедта и според изявленията на самия ищец Е. А. в съдебно
заседание на 09.06.2025 г. пред ДРС-лист 102 от делото на районния съд/,тази
втора заповед е без правни последици,тъй като не може да се прекрати едно
вече несъществуващо правоотношение.
След като освобождаването на ищеца Е. А. от работа е извършено със
заповед №РД-02-410/20.12.2024 г.,но същият категорично и изрично
заявява,че не претендира отмяна на тази заповед,искът за признаване на
негово уволнение,извършено със заповед №ЗП-411/23.12.2024 г.,за незаконно
и за отмяна на тази уволнителна заповед е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.С претендираната за отмяна заповед от 23.12.2024 г. същият не е
уволнен,т.е. не е налице осъществено уволнение,подлежащо на признаване за
незаконно.При отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ на отхвърляне като
неоснователни подлежат и обусловените от горния искове по чл.344 ал.1 т.2 от
КТ за възстановяване на предишната работа и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във
връзка с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 7440 лв
за оставане на ищеца без работа вследствие уволнението за период от шест
месеца.
С оглед изложеното първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено,а предявените искове следва да се отхвърлят.
При този резултат от спора право на разноски на основание чл.78 ал.3 от
ГПК за първоинстанционното и въззивното производство има само
ответникът по делото ПГВМ,а ищецът А. няма право на разноски и такива не
следва да му се присъждат.Ответното училище е претендирало сторените от
него разноски.В първата инстанция е сторило разноски в размер на 8 лв-
държавна такса за препис от документ /лист 81 от делото на ДРС/ и в размер
на 1 240 лв без ДДС,респ. 1 488 лв с вкл.ДДС,уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 17.04.2025 г.
на лист 57-58 от делото на ДРС,фактура и платежно нареждане на листи 128 и
127 от делото на ДРС.Наведено е от ищеца А. възражение за прекомерност на
горното адвокатско възнаграждение /лист 132 от делото на ДРС/.При
10
предявени искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ дължимото адвокатско
възнаграждение се определя отделно за неоценяемите искове по чл.344 ал.1 т.1
и 2 от КТ и отделно по оценяемия иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ /определение
№2181/14.07.2023 г. по ч.гр.д.№3853/2022 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Съгласно
чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа /в редакция към датата на приключване на устните състезания в
първата инстанция 21.07.2025 г./ за исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ се
полага адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата
за страната към датата на сключване на договора за правна помощ /в случая
към 17.04.2025 г./,т.е. в размер на 1 077 лв.По иска на основание чл.344 ал.1 т.3
от КТ с цена 7 440 лв размерът на възнаграждението се определя по чл.7 ал.2
т.2 от Наредбата-в случая 1 044 лв.Така общо по Наредбата се следва на
упълномощения от ответното училище адвокат възнаграждение в размер на
2 121 лв без ДДС,респ. 2 545,20 лв с вкл.ДДС.Изплатеното възнаграждение в
размер на 1 488 лв с ДДС е значително под ориентировъчния размер по
Наредба №1/09.07.2004 г.В случая в първата инстанция са проведени три
открити заседания,на които пълномощникът на ответника е присъствал и
активно извършвал процесуални действия.Делото е със средна правна и
фактическа сложност,което е съобразено при уговаряне размера на платеното
адвокатско възнаграждение значително под размерите по Наредбата.При
настоящата хипотеза съдът намира,че изплатеното от ответното училище
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.Така за
първата инстанция в полза на ПГВМ следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1 496 лв,от които 8 лв държавна такса за издаване на препис от
документ и 1 488 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение.
Във въззивната инстанция гимназията е сторила и следва да й се присъдят
разноски в размер на 198,80 лв държавна такса за обжалването.Разноски за
адвокат не са удостоверени.
При този изход от спора /отхвърляне на исковете/ дължимата държавна
такса за водене на делото по сметка на първоинстанционния съд остава за
сметка на бюджета на съда,доколкото производството за ищеца е безплатно
независимо от изхода му съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ.В настоящата
хипотеза за сметка на съда остават и разноските,сторени в първа и въззивна
инстанция за възнаграждение на вещото лице по допуснатите в двете
инстанции съдебно-счетоводни експертизи.
11
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №696/04.08.2025 г. по гр.д.№53/2025 г. на Добричкия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,чл.344 ал.1 т.2 от
КТ и чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ,предявени от Е. С. А. с ЕГН
********** от гр.Д.,кв.“Р.“,ул.*** срещу Професионална гимназия по
ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“-гр.Добрич,бул.“25-ти
септември“ №98,с които се настоява за признаване за незаконно уволнението
на ищеца,извършено със заповед №ЗП-411/23.12.2024 г. на директора на
ответното училище,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца
на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ /поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“/,считано от 02.01.2025 г.,респ. за отмяна на заповед
№ЗП-411/23.12.2024 г. като незаконосъобразна;за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност „*“ в ответното училище и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 440
лв,представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на
незаконното уволнение в рамките на шестмесечен срок от датата на
уволнението,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата
на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. С. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,кв.“Р.“,ул.*** да заплати на
Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги
Павлов“-гр.Добрич,бул.“25-ти септември“ №98 сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
1 496 лв /хиляда четиристотин деветдесет и шест лева/,от които 8 лв държавна
такса за издаване на препис от документ и 1 488 лв с вкл.ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. С. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,кв.“Р.“,ул.*** да заплати на
Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги
Павлов“-гр.Добрич,бул.“25-ти септември“ №98 сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 198,80 лв /сто
12
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/-държавна такса за въззивното
обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13